КНИГИ, СБОРНИЦИ, МОНОГРАФИИ
Антов, Пламен. Българският постмодернизъм. Контекст. Генезис. Специфика. Т. 3. Поезията на 1990-те: българско и постмодерно. Пловдив: Жанет 45, 2010.
Монографията е посветена на постмодернизма в българската литература от края на XX в. Очертана е периодизация на българския постмодрнизъм, обхващаща три основни етапа от ранните му проявления след средата на XX в. до началото на XXI в., като десетилетието на 90-те години е определено като „същински“ етап на явлението у нас. Въведена е тезата за „високия“ характер на постмодернизма от десетилетието заради концептуализма и отношението му към литературния език. Като знакова специфика на постмодернизма през 90-те е изведен ретроутопичният му характер, отношението му към българското минало и литературна традиция. Разгледана е поезията на Константин Павлов, Божидар Богданов, Ани Илков, Георги Господинов, Златомир Златанов.
Антов, Пламен. Българският постмодернизъм XXI – XIX в. Към философията на българската литература. Пловдив: Жанет 45, 2016.
Книгата съдържа статии върху различни аспекти на българския постмодернизъм от 90-те години на XX в. до началото на XXI в. Проблематиката е разгледана в по-широкия контекст на социолитературните промени в началото на новото хилядолетие и разширяващото се влияние на масовите медии, както и на масовата култура и литература. Част от статиите се спират върху постмодерната поезия от 90-те години на XX в. и типичните за нея теми за литературното наследство и канона. Другата част от статиите разглеждат процесите в българския постмодернизъм от началото на XXI в., когато според автора той навлиза в нова фаза на развитие. За разлика от постмодернизма от края на XX в., протекъл предимно в поезията, в началото на новия век постмодернизмът е свързан основно с жанра на романа. Различните статии коментират творби на Златомир Златанов, Ани Илков, Георги Господинов, Милен Русков, Весела Ляхова, Владимир Зарев.
Бодаков, Марин. Кой „уби“ критиката? Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век: проблеми на критическата авторефлексия. Велико Търново: Фабер, 2019.
Монографията изследва пресечните точки между медиите и литературата, като се фокусира върху присъствието на литературната критика в печатните медии след 10 ноември 1989 г. 90-те години са припознати като десетилетие на драстичното трансформиране на представите за литература, критика и медии. Самата критика в исторически план е видяна като информираща и моделираща вкусове и нагласи, като институция – ситуация, която радикално се променя през 90-те години на ХХ в. Те са разгледани като десетилетие на интензивно набавяне на понятиен апарат, на преодоляване на локалтото, на активната гражданска позиция. Проследени са обратите както в статута на критика, така и на книгата, на образността и на четенето.
Вачева, Албена. Социализмът: памет и разказ. Романът и мемоарната литература за близкото минало. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2017.
Монографията изследва начините, по които литературата осмисля историческия и човешкия опит от времето на социализма. Във фокуса на анализа са мемоаристиката и романовите творби. Авторката разглежда автофикционалното разказване, отношенията между фикционалния и автобиографичния поглед към миналото, специално място е отделено на мемоарите на писатели. Изследването се спира върху вълната от творби, тематизиращи социалистическия период, от началото на XXI в.
Влашки, Младен. РоманОлогия ли? Съвременният български роман между употребата и експеримента. Пловдив: Хермес, 2014.
Книгата коментира тенденциите и явленията в романовия жанр у нас в началото на XXI в. Проблематика е разгледана както от социолитературна перспектива във връзка с видимостта на българската литература и с книжния пазар, така и от гледната точка на типовете романова поетика. Авторът коментира измеренията на експеримента в съвременния български роман, извежда доминиращи теми в романите от разглеждания период, предлага интерпретация на конкретни книги, представителни за различните разглеждани тенденции. Книга съдържа приложения – списък на български авторки и автори на романи от началото на XXI в. и публикуваните от тях романи, както и списък на литературни награди за проза от разглеждания период със състава на техните журита и номинираните и наградени книги.
Дойнов, Пламен. Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003. София: Балкани, 2004.
Книгата съдържа литературнокритически статии и отзиви за българската литература от първите години на XXI в. Проследен е начинът, по който в литературата от периода отзвучават тенденции, очертали се в края на отминалия XX в. Посочени са и са коментирани множество произведения, публикувани в разглеждания период. Книгата съдържа и критическа библиография на публикации от специализираната периодика, посветени на книги и литературни събития от периода 2000 – 2003 г.
Дойнов, Пламен. Българската поезия в края на XX век, част 1 и част 2. София: Просвета, 2007.
Монографията представлява мащабен и детайлен обзор на процесите в българската поезия от 90-те години на XX в. Очертани са контекстът, границите и периодизацита на разглеждания период. Изведени са художествените и тематични тенденции, характерни за поезията от края на миналия век – постмодернизъм, ретроутопия, женско писане, т. нар. „автентизъм и леко писане“ и др. Засегната е и социолитературната проблематика, свързана с книжния пазар, литературния живот, читателската рецепция и т.н. Изложението балансира между очертаването на тенденции и детайлния прочит на творчеството на знакови за периода автори и конкретни книги. Втората част на книгата съдържа приложение, включващо списък на поетически книги, публикувани през 90-те години, както и библиография на книги, статии, рецензии и др. върху поезията от десетилетието.
Дойнов, Пламен. Алтернативният канон: Поетите. София: НБУ, 2012.
Монографията е посветена на творчеството на Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова. Според автора тяхната поезия формира „алтернативен канон“ в българската литература от времето на социализма, преодолявайки литературните и идеологически клишета от периода. Книгата анализира в отделни студии поетиката и литературнобиографичните контексти, свързани с творчеството на всеки от посочените автори. Разгледано е и присъствието и влиянието им в българската литература след 1989 г.
Дойнов, Пламен. Българската литература и началото на XXI в. 2004 – 2012. София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет, 2013.
Книгата съдържа литературнокритически статии и отзиви за българската литература от първото и началото на второто десетилетие на XX в. Включени са като статии с по-обзорен характер (например годишни прегледи на литературата), така и отзиви за конкретни книги, реплики от литературни дебати и т.н. Художествените тенденции са коментирани в контекста на по-широка социокултурна проблематика.
Сп. Език и литература. Най-новата българска литература 1989-2001, бр. 1-2, 2004.
Тематичен брой на списанието, съдържащ текстове на литературни историци и оперативни критици. Откроени са тенденциите в българската литература и литературния живот през 90-те, спецификите на българския постмодернизъм, несъстоялия се дебат за него в поезията, доминацията на експеримента. Коментирани са въпроси, свързани с променената критическа среда, с преосмислянето на литературния канон, с политическата пристрастност на българските писатели и др. 90-те години са осмислени като поле на политическото, на интелектуализирането на литературата, но и на разломите, хаоса и „невъзможната обозримост“.
Сп. Език и литература. Четвърт век най-нова българска литература, бр. 3-4, 2016.
Тематичен брой на списанието, съдържащ статии и студии, коментиращи съвременния български литературен контекст, смяната на авторските поколения, литературознанието в новото столетие, характера на мемоаристиката, експанзията на масовата литература, появата на новите герои и сюжети. Броят включва и анкета, даваща информация за най-предпочитаните български автори и книги, за тяхната рецепция, за реномето на литературните конкурси и др.
Ефтимов, Йордан. Литературата около нулата. Сбъднати и несбъднати проективни анализи и ангажирани прогнози. София: Просвета, 2019.
Книгата съдържа литературнокритически статии, повечето от които първоначално са публикувани в периодиката. Включени са и редица годишни литературни прегледи. Разгледани са процесите и явленията в българската литература от 90-те години на XX в. и първото десетилетие на новия век. Литературата е коментирана преди всичко в контекста на социокултурната динамика. Основни акценти в анализа са отношенията между литературата и книжния пазар, медите, читателските продпочитания, масовата култура, литературните награди и др.
Игов, Светлозар. Златомир Златанов и модерния обрат. Портрет в движение. София: Захарий Стоянов, 2014.
Книгата съдържа статии и рецензии от Светлозар Игов, писани в различни години и посветени на творчеството на Златомир Златанов. Включени са както отзиви за конкретни книги, така и обзорни статии. Засегнати са различните аспекти в творчеството на Златанов, очертано е мястото му в контекста на българската литература.
Кирова, Милена. Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на XX век. София: ПАН-ВТ, УИ „Св. Климент Охридски“, 2002.
Книгата съдържа литературнокритически статии и рецензии върху българската литература през последното десетилетие на XX в. Голяма част от тях първоначално са публикувани в специализираната периодика. Някои от текстовете са посветени на конкретни книги, други очертават процеси, тенденции и явления, характеризиращи съвременната българска литература. Анализирана е спецификата на разглежданото десетилетие като нов етап и прелом в литературните процеси.
Книгата във виртуалния свят. Сборник с доклади от научния семинар по книгоиздаване, проведен на 4 декември 2010 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съст. Алберт Бенбасат. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.
Книгата съдържа докладите, представени на едноименния научен семинар, организиран от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Статиите проследяват процесите, тенденциите и проблемите, пред които се изправят книгите и книгоиздаването в съвременната виртуална комуникационна среда. Въпросите, които текстовете коментират, са свързани с мястото, което традиционните и дигиталните книги заемат в съвременния свят, тяхната визия, читателските нагласи и възприемане, новите маркетингови стратегии, проблемите на авторското право в Интернет и др.
Кръстева, Гергина. Лично и антологично. Автоантологични модели и персонални антологийни присъствия в българската лирика от периода 2008-2017 година. Варна: LiterNet, 2019.
В монографията са изведени и анализирани три основни типа антологии, датиращи от периода 2008-2017 г. – автоантологии; антологии, подготвени от друг съставител; колективни антологии. Въз основа на обемен емпиричен материал са коментирани различни възможни формули на съставяне на книгите („избрано“, „избрано и ново“, събрано“); селективните и редакторски процедури при избора на текстове, които да бъдат включени; типовете редакторски намеси – паратекстови, езикови, стилистични, дописващи или съкращаващи и др. Направен е изводът, че антологиите, появили се в един и същи период, са симптоматични за процесите, протичащи в самата литература.
Култура по време на криза. Дискусии. Съст. Ани Бурова, Амелия Личева. София: Литературен вестник, 2012.
Сборникът събира десет дискусии, проведени в редакцията на „Литературен вестник“. Разговорите засягат различни изкуства и проблеми на съвремената култура – литература, книгоиздаване, кино, музейните институции, рецепцията на българската култура в чужбина, културата в контекста на новите медии, културното наследство, хуманитарното образование. В дискусиите участват изявени творци и специалисти. Процесите се разглеждат в динамиката на съвременната социокултурна проблематика.
Кьосев, Александър. Лелята от Гьотинген. Извън-дисциплинарни есета. София: Фигура, 2005.
Книгата съдържа студии и статии върху българската култура и литература от периода на късния социализъм до началото на XXI в. Коментирани са промените в публичността, в публичния и медиен език и ефекта им върху културната среда. В този социокултурен план са разгледани и процесите в съвременната българска литература – анализирани са проблеми като смаляването и фрагментаризацията на литературната публичност, промените в статута на писателя, медиализацията на средата, промените в профила на читателската публика. Сред темите в книгата е и формирането на алтернативна култура и литературен самиздат през 80-те години на XX в.
Ликова, Р. Мимезис и антимимезис. В началото на новия век. Пловдив: Жанет 45, 2008.
Изследването разглежда литературните тенденции в началото на XXI в. Според авторката в периода настъпва преосмисляне на понятията миметизъм, антимиметизъм, реализъм, наблюдават се умора от модернизма и постмодернизма и стремеж към автентизъм и рехуманизация. На този фон са разгледани процесите в българската литература от началото на настоящия век. Коментирани са теми като предметността, антитрадиционността, простотата и множествеността, трансформациите на екзистенциалното и сетивното в поезията, както и антимимезисът, митологичното, приказно-фантастичното, съвременността и обществената проблематика в прозата. Разгледано е творчеството на Е. Йосифова, Г. Господинов, Пл. Дойнов, С. Чолева, Р. Панчовска, К. Ангелова, Т. Димова, М. Станкова, П. Ранчев, А. Игов, Вл. Зарев, Н. Грозински, М. Фучеджиева и др.
Липчева-Пранджева, Любка. Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод. София: Изток – Запад, 2020.
Монографията изследва превода на литературната творба като специфична форма на конструиране на литературна идентичност. Битието на творбата в превод е разгледано в динамиката между мястото й в националната литература и възприемането й в приемащата я културна среда. Изследването се спира върху преводите на немски на писатели като И. Вазов, К. Христов, Й. Йовков, П. Яворов и др. Отделна част на книгата със заглавие “Майчин или авторски – езикът като избор на литературна идентичност” е посветена на съвременни автори с български произход, пишещи на немски – Илия Троянов и Димитър Динев. Изследвано е конструирането на литературна идентичност чрез избора на език на писане, както и възприемането на двамата творци в български и немски контекст. Анализът се спира на техни произведения, свързани с българската съвременност и близко минало.
Личева, Амелия. Политики на днешното. София: Сиела, 2010.
Книгата разглежда литературата и литературознанието в контекста на съвременността. Отвъд констатациите за кризата на литературознанието днес, авторката вижда възможностите му да бъде значима част от съвремието като се отвори към актуалното, предлагайки нови хоризонти за осмислянето му. Литературата е коментирана в контекста на динамиката на днешния свят и промените, настъпващи в полето на хуманитаристиката.
Минков, Борис. И нова, и българска. Пловдив: Страница, 2003.
Книгата съдържа литературнокритически текстове върху българската литература от 90-те години на XX в. и самото начало на XXI в. Много от тях първоначално са публикувани в специализираната периодика. Анализирани са преди всичко явления в прозата. Включени са както рецензии за конкретни книги, така и статии, очертаващи процеси и тенденции, характерни за разглеждания литературен период.
Новков, Митко. БАРТвежи. Разни и по-разни писаници по повод и без повод. София: Литературен вестник, 2001.
Книгата съдържа рецензии, отзиви и статии върху литературата, театъра и изобразителното изкуство от 90-те години на XX в. Включва и статии върху по-широка социокултурна проблематика, медии, политика и т.н. Повечето текстове първоначално са публикувани в културната периодика.
Новков, Митко. Подир сенките на литературата. Цикли и зацикляния. Пловдив: Жанет 45, 2007.
Книгата съдържа литературнокритически статии, повечето от които първоначално са публикувани в специализираната периодика. Освен конкретни поетически и прозаически книги,са коментирани проблеми като статута на литературната критика, мемоаристиката в съвременната литература, отношенията медии – литература и др.
Пелева, Инна. През това време. Пловдив: Жанет 45, 2020.
Книгата съдържа студии и статии върху съвременната българска проза. Обсъждат се книги, публикувани от 90-те години на миналия век до края на второто десетилетие на настоящия. Анализът се фокусира върху различни проблеми – литературата, писана от жени, масовата литература, интертекстуалните връзки между съвременни творби и произведения от предходни литературни периоди, образите на историята и съвременността в днешната проза и т.н. Сред коментираните автори са Димитър Шумналиев, Деян Енев, Теодора Димова, Мария Станкова, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Албена Стамболова, Керана Ангелова, Милен Русков, Стефан Цанев, Георги Господинов, Недялко Славов, Стоян Ненов, Георги Тенев, Илия Троянов и др.
Пенчев, Бойко. Тъгите на краевековието. Критика. София: Литературен вестник, 1998.
Книгата съдържа литературноисторически и литературнокритически статии и рецензии. Голяма част от тях първоначално са публикувани в специализираната периодика. Включени са както рецензии за конкретни книги, публикувани през 90-те години на миналия век, така и статии, анализиращи литературни явления и процеси, характеризиращи десетилетието, особено постмодернизма. Част от статиите са посветени на класически автори и творби на българската литература, коментирани през интерпретационни призми, актуални през 90-те години. Освен художествени произведения, в книгата са коментирани и литературоведски и хуманитарни изследвания, както и изобщо проблематика, свързана със съвременната хуманитаристика.
Пенчев, Бойко. Спорните наследства. София: Фондация “Литературен вестник”, 2017.
Книгата съдържа литературноисторически и литературнокритически текстове. Част от статиите са посветени на автори и проблеми на българската литература от XIX и XX в. Основното ядро на книгата съставляват статиите върху българската литература от 90-те години на XX век и първите десетилетия на XXI в. Вниманието е насочено преди всичко към прозата. Включени са както рецензии върху конкретни книги, така и статии, изследващи явления и тенденции в съвременната литература. Изведени са ракурси към осмислянето на литературата от 90-те години и на съвременния роман, коментирани са проблеми като образите на съвременността и моделите на действителност в белетристиката от началото на XXI в.
Симеонова – Конах, Галя. Постмодернизмът. Българският случай. Наблюдения върху художествената проза XX и XXI век. София: Факел, Изток-Запад, 2011.
Монографията изследва българския литературен постмодернизъм с акцент върху прозата. Проблематиката е поставена в широк теоретичен контекст. Генезисът на постмодернизма в българската литература е изведен от 60-те години на XX в. Основен акцент е поставен върху прозата от 90-те години на XX в. и началото на XXI в .
Трендафилов, Владимир. През седмица в литературния аквариум. София: Българска сбирка, 1999.
Книгата съдържа статии, публикувани преди това в специализираната периодика. Текстовете анализират литературната ситуация от 90-те години на XX в. Много ог статиите имат полемичен характер. Коментирано е присъствието на писатели, наложили се преди 1989 г., в литературната среда след това, обсъден е и статутът на автори, дебютирали през 90-те години. Основни аспекти на анализ в статиите са литературната публичност, динамиките в литературната среда, социокултурният контекст на съвременната литература, статутът на автора и книгата.
Трендафилов, Владимир. За рамките на литературата. София: Изток-Запад, 2005 (Електронна публикация: Варна: LiterNet, 2006: https://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/za_ramkite/content.htm)
Книгата съдържа статии, посветени на различни проблеми на българската и чужди литератури от различни периоди. Част от статиите се отнасят за българската литература от 90-те години на XX в. и първите години на XXI в. Анализът на конкретни литературни факти от периода най-често е поставен в широк социокултурен контекст и коментира различни аспекти на променящия се статут на литературата в съвременната публична и медийна среда.
Трендафилов, Владимир. Кризата, която обнадеждава. Картографии на днешното литературно поле. София: Сиела, 2009.
Книгата съдържа статии върху българската литература и литературен контекст след 1989 г. Според автора литературното поле от разглеждания период се отличава със силна динамика заради “завишеното преходно естество” на периода. Литературните процеси са разгледани в социокултурен контекст. Статиите коментират статута на литературата в съвременността, медийната среда, читателските публики, литературните награди, отношенията висока – ниска култура, литература – пазар и т.н. Важен фокус на изследване е съвременният български роман.
Христова, Наталия. Специфика на българското „дисидентство“. Власт и интелигенция 1956-1989 г. Пловдив: Летера, 2005.
В монографията е направен опит за контекстуализиране на българското дисидентство спрямо източноевропейското. Фокусно са разгледани фигурите на Вацлав Хавел, Александър Солженицин и Радой Ралин, възприемани като емблематични за бунта срещу социалистическата система. Анализирани са проблеми като привлекателността и рисковете на бунтарството, а бунтарят е свързан с инакомислието, различието, усъмняването, тревогата и търсенето. В българска среда са проследени променящите се форми на бунта през различните десетилетия от втората половина на ХХ в.; разгледани са взаимоотношенията между интелигенциата и властта. Освен архивни документи, в изследването са използвани литературни източници и мемоарни свидетелства за социалистическата епоха.
- Раздвоената година. Литературата като политика. Конструирания на прехода. Съст. Пламен Дойнов. София: Сиела, 2010.
Статиите в сборника разглеждат 1989 г. като преломна историческа точка. Процесите на границата между социалистическия и постсоциалистическия период са разгледани в исторически, политически, социокултурен план. Основно място в сборника заема проблематиката, свързана с литературните процеси. Събитията в литературата през тази гранична година са разгледани в тяхната разполовеност и раздвоеност между контекстите преди и след 10 ноември. 1989 година е видяна като точка, в която кулминират процеси, натрупани в последните години на социалистическия период, както и в нейната отвореност към предстоящите литературни тенденции.
Съставителство и анотиране: Ани Бурова, Борис Минков
При съставянето на библиографията са използвани фондовете на Народна библиотека „Св. Кирил и Методий“, Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“, Столична библиотека, Националната библиотечно-информационна система COBISS, своден каталог NALIS.