2002
Ангелов, Борис. Изтърпях до края историческия роман „Тодор Първи от Правец“… – Страница, бр. 1, 2002, с. 73-74 [за романа на Петър Христозов „Петър Първи от Правец“, 2002].
Ангелов, Борис. Не бива да изглежда нетактично… – Страница, бр. 1, 2002, с. 74-75 [за стихосбирката на Пламен Дойнов „Истински истории. Стихотворения по действителни случаи“, 2000].
Антов, Пламен. Български инициации: промяната си е същата. – Литературен вестник, бр. 41, 2002, с. 6 (рецензия за книгата на Радослав Игнатов „Лозята на чичо Ной“; присъствието на действителността от 90-те години на сюжетно равнище; отраженията на промените и прехода в живота на българското село; рубрика На фокус).
Дечева, Виолета. „Направени сме ний от медии…“ – Култура, бр. 10, 2002, с. 3 [за книгата „Преходът и медиите. Политики на репрезентация (1989-2000)“ на Орлин Спасов].
Йорданова, Юлия. Критика с диакритичен знак. – Литературен вестник, бр. 37, 2002, с. 6 [рецензия за книгата на Милена Кирова „Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в.“; акцент върху анализа на М. Кирова на маргинализираните явления в българската литература като например женското писане от края на миналия век].
Карабелова, Магда. Рицар на родовата памет. Една книга за Здравко Дафинов. – Литературен вестник, бр. 3, 2002, с. 4 [рецензия за книгата на Георги Цанков „Рицар на родовата памет“; биографично изследване за арх. Здравко Дафинов – разказът за личността на фона на трагедията на българското общество през комунистическия период].
Минков, Борис, Начев, Валери. Дискусионен пленер „Медии говорят за литература“.– Страница, бр. 3, 2002, с. 106-11 [съдържа програма на пленера; информация за дискусии на тема „Регион“ и „регионална литература“ и „Медиите виждат литературата“; рецензии за разказите на Минчо Б. Костов, за книгата на Слави Трифонов „За стърчането“ и за сборника с разкази на Богдан Русев „Електрочакра“].
Неделчева, Десислава. Тоталитарният архив. – Литературен вестник, бр. 5, 2002, с. 5 [рецензия за книгата на Евгени Пеев „Фалшистът или щастието да си комунист-капиталист. Една история от България 1974-1992“; паметта за абсурдното комунистическо минало през личния разказ; ретроспективната перспектива към социализма от гледна точка на ранния преход].