Преходът след 1989 година – Антропология и културология

КНИГИ, СБОРНИЦИ, МОНОГРАФИИ

 

Анастасова, Екатерина. Етничност, традиция, власт. Етюди за прехода. София: АИ „Марин Дринов“, 2006.

Книгата е посветена на обществени процеси в годините на Прехода в България и други страни от Източна Европа. Сред ключовите въпроси са тези за вариативността на етничността в епохата на преход, традицията – трансформации и употреби, както и концуптуализирането на властта в културен и социален план. Темите са взаимосвързани, разгледани през отделни ключови концептуализации на етнонимите, митовете, историите, представите за власт и нейното етническо дефиниране. Анализът съпоставя отделни културни конструкти, подлагайки ги на критичен етноложки прочит.

 

Аспекти на етнокултурната ситуация в България. Съст. Валерий Русанов. София: Асоциация „Аксес“, 1994.

Книгата събира материалите от поредица, проведени по инициатива на група правозащитници, семинари в периода 1991-1992. На семинарите са представени множество доклади, в резултат на което се получава доста пъстра етническа и религиозна картина на обществото. Съжителството в Родопите, етнически и конфесионални отношения в градовете и селата, мястото на циганите в обществените процеси, проблемите на македонизма в Пиринска Македония, мюсюлманските общности и др. са част от представените в сборника материали. Политическата публичност и артикулирането на етническите и религиозните въпроси в първите години след 1989 г., безработицата и доходите на населението в кореспонденция с етническата принадлежност, също са сред въпросите, обсъждани в анализите.

 

Баджаков, Момчил. В какво общество живеем. Методологически подходи и теоретични модели на преходното обществово. София: Микропринт, 1993.

Изследването е фокусирано върху разбирането, че „преходното състояние е естествено състояние“ на българското общество, поради което е невъзможна „тотална смяна на системата“. Обръща се внимание на идеологемите и доктриналните основи на българското общество, като анализът е извършен от една либерална по своята същност изследователска гледна точка. Какъв тип политики водят до по-бързото установяване на нови пазарни отношения в страната, както и критика на тоталитарното наследство, са сред основните въпроси, засегнати в книгата.

 

Беновска-Събкова, Милена. Политически преход и всекидневна култура. София: АИ „Проф. М. Дринов“, 2001.

Книгата е с основен фокус върху всекидневната култура в епохата на прехода, като се търси връзка в исторически и културен план с културни феномени от предходни периоди. Проблематизират се понятията „преход“ и „всекидневна култура“ в светлината на новите за българската етнология теории, навлизащи в научния обмен след падането на тоталитарния режим. В изследването се проследяват три свързани помежду си проблемни области като родствените отношения, клиентелизма и въпросите за съотношението между традицията и модернизацията.

 

Българският комунизъм: дебати и интерпретации. Съст. Михаил Груев, Диана Мишкова. София: ЦАИ/Рива, 2013.

Интердисциплинарен колективен том, представящ състоянието на академичните изследвания и обществената рефлексия върху комунистическия режим 20 години след неговия край. Централните теми за паметта, историята и носталгията са разгледани в антропологическа, социологическа и културологическа перспектива.

 

Василева-Груева, Петя. Демокрация по български. Медийни послания и политическа култура в периода 1990-1996 г. София: Сдружение Анамнезис, 2013.

Книгата е фокусирана върху мястото на печатните медии в българската публичност в периода 1990 – 1996 година. Пресата е разгледана като ключов и определящ фактор за политическата култура на периода, както и като инструмент за създаване на преходни или по-трайни образи и визии у четящата аудитория. Официозите на политическите партии, както и най-популярните ежедневници са разгледани детайлно през използваните изразни средства и фигуративен език, отношението им към политическото минало, през присъствието на българската мафия в публичното пространство, чрез начините на представянето на бита и социалното положение в страната.

 

Велчева, Надя. Преход и динамика на етническите процеси. София: Парадигма, 2009.

Книгата представя резултати от теоретични опити и наблюдения върху проблемите на етническото и междукултурното взаимодействие. Въпросите на националната идентичност са разгледани в критически ракурс, като се посочва наличието на „отстъпление от националните ценности, което оказва влияние и върху обучението на подрастващите“. Книгата споделя разбирането за „Възродителния процес“ като закономерен процес на национална консолидация. В подобен анализационен ключ са разглеждани въпросите на етническата и културната идентичност, отношението нация – етнос, семейството, селищните общности и „субкултурата на отдалеченото село“ и др.

 

Виджиланте, Антонио, Димитров, Димитър и кол. Човешката сигурност в България 1997. Хора в преход. София: Програма за развитие на ООН, 1998.

Книгата представя резултати от социологическо проучване, проведено през 1997 г. в България. Самото изследване има за цел да подпомогне разработването на социална и икономическа политика, ориентирана към едни от най-сериозните проблеми на прехода в България. Засягат се въпросите на здравната сигурност, икономическата сигурност, личната и обществената сигурност. Удовлетвореността на хората от жизненото равнище, до което са достигнали, както и въпросите за справедливостта в разпределението на доходите и формирането на социален и финасов капитал са сред ключовите проблеми за изследаването.

 

Владимиров, Желю. Културното наследство срещу демокрацията и пазара (България 1989-1998). София: Софийски новини, 1999.

В книгата се анализира новият социално-икономически и политически ред след 1989 г., като се отчитат и основните характеристики (модернизация, планова икономика, социална интеграция и др.) на предходния, социалистически период. Проследено е раждането на основните политически партии – СДС и БСП, конструирани главно въз основа на опозицията комунизъм – антикомунизъм. Авторът е силно критичен към българската интелигенция, която според него се оказва напълно неподготвена, фрустрирана от радикалната промяна. Десетилетието след 1989 г. е видяно като време на зараждащото се гражданско общество в противовес на масовата комунистическа култура, както и на „шоковото“ преструктуриране на икономиката, политиката и социалната среда.

 

Георгиев, Никола. Нова книга за българския народ. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991.

Книгата е достъпна на: https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/nova/content.htm

Изданието съдържа разсъжденията на Никола Георгиев за самото начало на процесите на прехода към демократизация, като във фокуса на вниманието на автора е социалната условност, създадена от механизмите на проникване и обратимост между действие, съучастие и противодействие. Отделните части на изследването са фокусирани върху наследството на близкото минало, върху всичко онова, с което обществото трябва да се справи в условията на нов социален и политически ред. Инсигниите на новата държавност и институционалност, разрушаването на манифестирания от семейството на тоталитарния вожд патриархален модел на управление, кичът в поддържаната от властта масова култура, както и образите на Европа, са сред определящите анализа в изданието проблемни точки.

 

Грекова, Майя. Малцинство: социално конструиране и преживяване. София: Критика и хуманизъм, 2001.

Книгата на Майа Грекова представя изследване върху механизмите на социалното конструиране на малцинството, както и идентификационните маркери, по които едни или други групи се определят и самоопределят като такова. В първата част са очертани теоретичните граници на анализирания въпрос и историческият контекст на битуването на понятието; включена е и голяма част от политическите и нормативните документи, които определят обхвата му. Втора глава представя „ние“ и „те“ през призмата на това как се преживява етническото малцинство отвън и отвътре. Трета част е насочена конкретно върху българските реалности от близкото социалистическо минало и последното десетилетие на ХХ в. Разглеждат се гледните точки и подходите на различните политически сили по въпроса за националното единство, като в този контекст се обсъждат и начините, по които се мислят различните малцинства в страната. Прави се анализ на партийните официози, като в сравнителен план се дискутират механизмите, по които те изграждат представи по разглеждания въпрос у читателите и последователите на една или друга политическа сила. Част от материалите са резултат от проучване по темата, проведено с помощта на студенти.

 

Да живей България! 10 разказа за прехода, който не ни обедини. Съст. Кристина Патрашкова. София: Захарий Стоянов, 2006.

Книгата съдържа 10 интервюта с известни фигури от българския политически и културен живот, които представят своята гледна точка за случващото се в съвременното общество и справянето с наследството от близкото минало. Политическите промени и (авто)биографичните подмени са във фокуса на някои от участниците, част от интервютата са посветени на популярната култура и ролята ѝ на ключов фактор за формирането на представи в българското общество.

 

Дарендорф, Ралф. След 1989. Морал, революция и гражданско общество. Прев. от немски М. Неделчева, Ал. Христов, Св. Василев. София: Дружество „Гражданин“, 2000.

Книгата разглежда в европейска перспектива случващото се в страните от Централна и Източна Европа след падането на Берлинската стена, като тежестта на това събитие се сравнява с края на Втората световна война през 1945 г. Значимите геополитически процеси са анализирани в корелацията им с проблемите на отвореното общество и падането на стените, морала и институциите на гражданското общество, установяването на многонационални граждански права, връзките между икономиката и политиката и мисленето на промяната, обществената отговорност на интелектуалците в тези процеси.

 

Деянова, Лиляна. Очертания на мълчанието. Историческа социология на колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 2009.

Изследване върху формирането и динамиката на паметта за комунизма през първите години на прехода, до началото на 2000-те гг. Авторката проследява трансформирането на личния спомен в публична памет, като се опира на няколко емпирични казуса: дебатите за мавзолея на Г. Димитров, Народния съд, дневника на Г. Димитров, социалистическите кинопрегледи, националистическите политики на памет.

 

Знеполски, Ивайло. Езикът на имагинерния преход. [София]: Литературен форум, 1997.

Сред водещите въпроси в изследването е „Как мислим момента, който исторически изживяваме?“ като проблематизира същността на понятието преход от културологична гледна точка. Преходът е видян като сложен процес, състоящ се от няколко етапа, като началата му са поставени в епохата на тоталитаризма, когато се получава несъвпадение между променената ориентация на обществото и съществуващите обществени порядки. Първа част на изследването, съдържаща текстове, писани преди 1989 г., е фокусирана върху страха от неразбраното и разбраното послание. Естетиката на шока, притежаването на партиен билет и индивидуалното справяне с тази ситуация в променящото се общество, мястото на публиката в рецепцията на художественото произведение са ключови за разсъжеденията в тази част. Втората част „Трудности на проговарянето, страх от загубата на езика“ се фокусира върху проблемите на националните чувства в условията на политическия плурализъм, езикът на политическия дискурс, езикът на недоволството и емоциите на декомунизацията. Текстовете във втората част са разсъждения на автора, публикувани в български и чуждестранни издания след 1989 г.

 

Знеполски, Ивайло. Измамната лекота на демокрацията. Една друга история на преходното време. София: Изток-Запад, 2020.

Книгата търси конфликтните точки между базисните ценности на демократичната теория с новата фактуалност на посткомунизма. Демократизацията се разглежда като сложен и изпълнен с противоречия продължителен динамичен процес. В първа част са представени търсенията на автора във връзка с участието му в дебатите на форума „Софийски диалози“. Обсъжда се наследството на близкото минало, политическата природа на комунизма, фундаментите на демокрацията. Проблематизирането на институционалната база на демократичната държава са в основата на конкретните случаи, през които се мисли периода във втората и третата част на книгата. Обсъждат се културните политики в условията на глобализация и проблемът за центъра и периферията, културната екзотизация, образът на Европа, национализмите и основанията на колективните идентичности.

 

Зографова, Йоланда. Агресивността на българина в условията на преход. София: АИ „Проф. М. Дринов“, 2001.

В своята монография авторката изследва агресията и насилието като социалнопсихични феномени, като разполага своите наблюдения в контекста на политическите промени в България след 1989 г. Разработката е създадена въз основа на богат емпиричен материал.

 

Иванова, Радост. Култура на кризата – криза в културата. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2002.

Книгата е ориентирана към изследване на важни процеси в областта на всекидневната култура в България през 90-те години на ХХ век. Съставена е от 15 студии, имащи за цел да представят етноложки прочит на промените в традициите, новите фигури в представите на българите (възникнали в новата публичност и разпространени от медиите), различната празничност и мястото на народното творчество като наследство от предходния исторически период. Новите елементи при семейните и календарните обреди също са обект на специален анализ в книгата.

 

Иванова, Радост. Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили. Етнология на промяната. София: АИ „Проф. М. Дринов“, 1997.

Книгата представя разсъждения на авторката върху културните измерения на процеси, характеризиращи началния период на българския преход. Сред водещите цели на книгата е да се покаже многопластовостта на българското общество, множествеността на групите, които го съставят, както и тяхната роля за функционирането на културата във всекидневен план. Пространствените измерения на масовите политически протести, политическите митинги и техните лозунги, графитите като съобщения, пародията на някои от водещите пропагандни текстове на тоталитарния режим, както и случващите се трансформации в българското село през очите на множество респонденти, участващи в процесите, са сред водещите акценти в изследването.

 

Кабакчиева, Петя, Минев, Духомир. Преходът. Елити и стратегии. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996.

Изследването прокарва и анализира връзките между социализма и прехода и систематизира съществуващите в общественото съзнание версии за промяната през 1989 г. – като революция, като реставрация и като трансформация на политическата власт. Изследвани са новите стратегии (икономически, политически, социални и др.), актьори и идеологии, както и усещането за хаос и криза, типични за първата половина на 90-те години.

 

Казаларска, Светла. Музеят на комунизма между паметта и историята, политиката и пазара. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013.

Монография, посветена на музеите на комунизма в посткомунистическа Европа. Направена е типология на музеите според характера на техния разказ за комунизма: „демонизиращ“, „нормализиращ“, или „диснифициращ“. Разгледани са политическите и институционалните условия, парадигмите и изразните средства на представянето на посочения период в музея. Последната глава е посветена на липсващия български музей на комунизма.

 

Кодовете на социализма в постсоциализма. Сборник статии от научноизследователски семинар „Пролет 2012 г.“. Съст. Наталия Христова. София: НБУ, 2014.

Осемте доклада, представени на научен семинар „Пролет 2012“, както и цялата състояла се дискусия, са събрани в книжно тяло. Докладите реферират ключови теми от наследството на комунистическия режим, отнасящи се до неговите политически кодове, търси се мястото на интелектуалеца в новата българска публичност и ролята на жената в обществото, дискутира се биографичното (авто)пренаписване, осъществявано в епохата на прехода от известни фигури, както и постмодерните игри в театъра, деконструиращи символния свят на комунизма.

 

Колева, Антония. Картини на миналото, картини на бъдещето. Пловдив: Страница, 2001.
Книгата съчетава, от една страна, опита на монографично изследване на формирането на представи за миналото и на прогностични визии и – от друга страна, есеистични интерпретации на автоматично презареждащите се стереотипи на всекидневния опит. Гледната точка на сборника е радикално скептична спрямо възможностите и практиката на съвременната хуманитаристика в сферата на „местата на паметта“.

Колева, Даниела. Биография и нормалност. София: Лик, 2002.

Книгата представлява обобщение на заниманията на авторката с автобиографичните разкази за времето на социализма. Въз основа на устите разкази на възрастни респонденти изследователката изгражда модели на мислене, преживяване и конструиране на миналото и наблюдава процесите на оформяне, разместване и пренареждане на различни пластове от документална и художествена памет, мигриращи сюжети, популярна култура.

 

Колева, Даниела. Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма. София: ИИБМ – Сиела, 2020.

Монографията разглежда паметта за комунистическото минало в България: „официалната“ памет, създавана от институциите чрез т.нар. право на прехода (transitional justice), публичната памет, опосредствана от медии, ритуали, кино и литература, и всекидневната и биографична памет, сондирана чрез устна история. Откроени са два метаразказа за комунизма – травматичен и носталгичен – които пронизват всички нива на паметта.

 

Криза на рационалността в съвременния български обществен живот. Теоретични проблеми и практически решения. Сборник доклади от научна конференция, София, ноември 1997. Съст. Васил Проданов. София: Фондация „Човещина“, 1998.

В книгата са поместени доклади от състояла се през 1997 г. едноименна научна конференция. Сред основните проблеми, които са засегнати в представените доклади, са тези за корените на политическия ирационализъм, рационалността и ирационалността при легитимирането на властта, рационалното в социално-икономическото поведение, религията и кризите в рационалността, измеренията на трансформациите в установените морално-етически норми, поведенческите норми – отново през съотношението рационално – ирационално във всекидневното поведение на хората и др. Проблематизират се отношенията рационално/ирационално в контекста на социалните промени при търсенето на нови опори от страна на гражданите за преодоляване трудностите на всекидневието.

 

Леви, Самуел. Съвременният политически мит. София: Фондация „Хермес“, 2010.

Основана върху разбирането на Мирча Елиаде за мита като достоверен ценностен разказ, както и върху мита като „измислица“, авторът представя есе за съвременната ситуация в България. Като се опира на разбиранията на Клод Леви-Строс и Ролан Барт за мита, авторът разглежда съвременни фигури от популярната култура като част от една нова митология, към която спадат и митовете за Спасителя в различни – африкански, азиатски и български – културни реалности. На разговорен език и с помощта на множество семантично оцветени средства са представени политически фигури и процеси от съвременността, като се правят непрекъснати препратки към приказни сюжети или митологични конструкти.

 

Маркова, Мира. Локалните градски култури. Етноложко изследване на софийския квартал Редута и град Стрелча през ХХ – началото на ХХI в. Русе: Издание на Русенския университет, 2011.

Анализът е фокусиран върху съвременния градски живот и живота на локалните общности. Водещите въпроси на изложението са свързани с изследването на локалните измерения на културата; с начина, по който отделните хора преживяват себе си като част от мястото на живот; със съжителството на различията в плана традиция – модерност. Дискутират се проблемите на локалната памет, пространствените топоси на идентичността, всекидневния живот на кварталната общност и архитектониката на пространството. Изводите се базират както на богат емпиричен материал, събиран с помощта на широк изследователски инструментариум, така и на анализ на исторически извори за миналото на разглежданите общности и местата, които те населяват.

 

Мизов, Максим. Политическите езици в „прехода“ към демокрация. Т. 1-2. София: Авангард прима, 2019.

Двата тома имат за цел да изяснят появата на политическите езици като инструмент за създаване на социално значими съобщения. Силата на политическата реч, нейната роля в процеса на комуникацията са разгледани в контекста на социалните промени, настъпили в България след 1989 г. Обект на анализ е политическата риторика с оглед на контекстуалните ѝ употреби, изграждането на езикови картини в България, както и портрети на властимащите от близкото минало; новоговорът и езикът на омразата са сред основните проблеми, изследвани в двата тома.

 

Михайловска, Елена. Памет и преход. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999.

Книга – средоточие на индивидуалното и колективното; според самата авторка жанрово позиционирана между дневника и научното изследване. Основен акцент е поставен върху проблематизирането на колективната памет и механизмите на нейното изграждане. (Авто)биографията като история на идеите, културата на оцеляването между виковете и мълчанието, аналитични портрети на Юлия Кръстева, Петър Динеков, проблематизирането на глобалното и локалното са сред определящите въпроси на анализите в книгата. Мястото на Европа като политически и културен ориентир, както и ролята на водещи фигури като Йосиф Бродски, Ромен Гари и Хана Аренд за формирането на общо мисловно хуманистично поле, уплътняват мисленето за наследствата и перспективите пред съвременния човек.

 

Младенов, Иван. Сгрешеният код. София: АИ „Проф. М. Дринов“, 2000.

Обект на изследване в книгата е процесът на смяна на доминиращия обществен фон, съпровождащ промените у нас. От предимно комунистически той плавно премина в предимно комуноиден. Става дума за дериват на комунистическото и пазещо генетичен спомен за своя произход обществено поведение. Това е основната теза на автора, който анализира времето на прехода в България с помощта на семиотично-прагматичен подход. Метафората при тоталитаризма и принципите на тавтологията на комунистическата пропаганда, както и България като клише и метафора, разкриват семантичните грешки в кодовете, показващи, че езикът на комуникацията е загубен. На критически прочит е подложена издаваната литература в България, както и медиократизирането на обществото, разбирано като завладяване от посредствеността.

 

Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г. Съст. Иван Чалъков и кол. София: Изток-Запад, 2008.

Скритите полета на Прехода, видимите и невидимите центрове на политическа и финансова власт, мрежите, чрез които на практика се извършват социалните промени, са във фокуса на изследователския интерес на 12 анализатори. Търси се отговор на въпроса какво става между полетата, локални и глобални, като за целта се анализират ключови процеси в икономиката, видяна от социологическа гледна точка. Проследена е динамиката на икономическите процеси вътре в самите тях, както и непрекъснатата кореспонденция и изграждане на силови линии на свързаност между правните, политическите и публично-медийните полета. Книгата съдържа и разгърнато приложение в две части, в което са поместени мнения на експерти по въпросите на силовите структури, вестникарските трансформации и други актуални въпроси.

 

Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. Съст. Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2004.

Колективен том, резултат от едноименната конференция с участието на Пиер Нора. В обособени раздели са разгледани теоретизации на паметта в социалните и хуманитарните науки. Специално място е отделено на травматичната памет в посткомунистически контекст.

 

Отвъд утопиите. България, Балканите, Европа – визии за следващото десетилетие. Съст. Еми Барух. София: Българска редакция на радио „Дойче Веле“, 2000.

Книгата включва 9 интервюта с едни от най-популярните личности в епохата на прехода. Отделните участници поставят различен фокус върху гледната точка за случващото се в съвременното българско общество, икономика, политика и култура, като се обръща внимание на елитите и клишетата в езика, на циклите в икономиката и силовите линии в световните войни, на алтернативите, корупцията и бъдещето, на социалните митове, новите бедни на пазара на труда, приватизацията, образите в националистическата митология и др.

 

Паметта за прехода. Гласове от няколко български градове. Съст. Майя Грекова. София: Сдружение „Анамнезис“, 2013.

Книгата с житейски разкази и интервюта е резултат от теренно проучване в рамките на научно-изследователски проект „Преходът: гласове, образи, памет“. Изследванията са проведени в гр. Шумен и гр. Кърджали, както и в няколко от селата в двете области. Теренната работа е разширена, като са включени региони, представителни за икономическата ситуация преди и след 1989 г. – Димитровград и Перник.

 

Панов, Аспарух. Между емоциите и реалностите на прехода. Развитието на политическата култура в България след 1989 г. София: Изток-Запад, 2007.

Книгата представя резултатите от едно от първите политологични проучвания върху изграждането на политическата култура в България след 1989 г. Авторът е наблюдател и едновременно с това ангажиран участник в събитията, които анализира, поради което често пъти пресича множество полета, скъсява дистанции и полемизира от определени политически позиции. В основата на книгата е разбирането, че горната граница на преходния период ще бъде поставена от влизането на България в Европейския съюз.

 

Петров, Илия. Фразеологичен речник на прехода. София: Труд, 2010.

Речникът представлява моментна снимка на множество фразеологизми, формирани в епохата на прехода, голяма част от които бързо губят своето място в комуникацията. Новата политическа култура и икономическа основа раждат и нови образни фигури, които с помощта на медиите бързо придобиват популярност и стават част от идеолектите на множество хора и на социолектите на цели групи. Речникът съдържа прякори на известни фигури, фрагменти от политически изказвания, превърнали се в крилати фрази, езикови изразни средства, кореспондиращи с конкретни факти и процеси в периода след 1989 г.

 

Сп. Пирон. Отвъд омразата, отвъд носталгията, бр. 2, 2013.

Достъпно на: https://piron.culturecenter-su.org (3.09.2020).

Тематичен брой на електронното списание с участието на изследователи от хуманитарните и социалните науки и интелектуалци, посветен на социализма и осмислянето на неговото наследство в годините на прехода. Резултат от едноименна конференция, проведена от Гьоте институт, София, през 2009 г. Обособен раздел е посветен на мемоарната книга „Следеният човек“ от Веселин Бранев.

 

Преходът в България – памети и рефлексии. Съст. Михаил Груев. София: „Сдружение Анамнезис“, 2013.

Книгата е достъпна на: http://prehodbg.com/sites/default/files/TOM-2-BGPREHOD.pdf

Сборник съдържа статии и студии, представящи изследванията на социолози, етнолози и историци в рамките на първия етап от работата по научния проект „Преходът – гласове, образи и памет“. Отделните изследвания имат за цел да покажат множествеността на мисленето за прехода, отделните и индивидуални истини за него. Публикуваните в четирите дяла аналитични материали са фокусирани върху времето на социализма, мислено през носталгията и през критичното обглеждане на наследството му; през паметта за прехода – за „градския преход“, представен в проучвания върху Шумен и Мадара; през икономическите механизми на „справяне“ с югоембаргото от жителите на райони около западната българска граница. Четвъртият дял е посветен на сложното взаимодействие между постсоциалистическите измерения на религията и религиозността в едно конкретно село, както и присъствието на религиозни въпроси на страниците на новите печатни медии.

 

Радева, Мирослава. Общественото мнение за прехода. 20 години Институт за социални изследвания и маркетинг МБМД. София: [самиздат], 2011.

Книгата представя резултати от проучвания на Института за социални изследвания и маркетинг, насочени към проследяването на общественото мнение по различни въпроси, засягащи сфери като политика, рейтинг на политически лидери и лица на високи държавни постове, консенсус и противоречия по важни за обществото вътрешнополитически въпроси и проблеми на външната политика. Управлението на ОДС, мястото на БСП в политическия живот, избирателите на левите, десните и центристките партии, както и „най-големите проблеми на България и българите“ са представени в изследването, придружени с множество статистически данни и материали.

 

Райчев, Андрей, Колев, Кольо, Бунджулов, Андрей, Димова, Лилия. Социалната стратификация в България. София: Лик, 2000.

Резултатите от проучването са представени в шест части, отнасящи се до промените в пазарните механизми на посттоталитарното българско общество и провокираната от тях нова социалната стратификация. Засегнати са въпроси, свързани с кризата на българския стратификационен модел, буферите и ударите в сферата на икономиката, представите за социалното неравенство в българското общество, както и процесите на преструктуриране на капиталите в първото десетилетие след 1989 г. Резултатите от проучването са представени в множество диаграми и схеми, позволяващи сравняването на редица количествени данни от проведени социологически проучвания. Сред основните цели на изследването е да създаде информационна платформа за осъществяването на леви политики в социалната и икономическата сфера.

 

Селени, Иван. Бедност и социална структура в преходните общества. Първото десетилетие на посткомунизма. Прев. от английски Георги Христов. Пловдив: Колеж по икономика и администрация, 2013.

Изследването е представено на два езика – български и английски – и отразява резултатите от изследователския проект „Бедност, етничност и джендър по време на пазарен преход“. Сред водещите проблеми на изследването са спомените на хората за социализма, като се проблематизира въпросът за паметта и помненето на близкото минало, разглежда се статутът на губещите в социалния преход и рязкото повишаване на бедността в годините на прехода, като се съпоставят данни за отделните страни от бившия комунистически блок.

 

Стателова, Розмари. Седемте гряха на чалгата. Към антропология на етнопопмузиката. София: Просвета, 2003.

В основата на изследването е възприемането на чалгата като феномен, който възниква в ранните 90-те години на ХХ в. и получава огромна популярност още с появата си. Разглеждат се предизвикателствата пред идентичността на съвременния българин, който от една страна се потапя в наследството на Ориента, а от друга се опитва да гради своята европейска идентичност. Социалното разслоение на българското общество, въпросите на етническата идентичност, предизвикателствата, представяни от музикалната индустрия, като формираща наред с останалото и естетическите вкусове в обществото, са сред водещите проблеми в книгата.

 

Тепавичаров, Веселин. СДС – това съм аз. Политическа антропология на привържениците на СДС. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.

Книгата е сред опитите за осъществяване на етнографско изследване в сферата на политическото в България. Проучването се основава на разгърната теренна работа в общините Етрополе, Правец, Ботевград и Ябланица, от които са участвали 148 души, 94 мъже и 54 жени; 95 мъже и 62 жени са от Карнобатско, Сунгурларско и Айтоско; проучване е извършено и в няколко селища на Западните Родопи. Материали са събирани и от други части на страната, като общия брой на участниците приближава 900 души. Засегнати са въпроси, свързани с формирането на политическата култура на българското общество, с историята на изграждането на демократична общност в периода до и след 10.11.1989 г., с водещите идеологически послания на политическото дясно, както и с общите визии за обособяване на общности от политици и симпатизанти. Изследването се фокусира и върху политически процеси след разпадането на СДС, както и дискусиите за наследството на СДС.

 

Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото. Съст. Александър Кьосев, Даниела Колева. София: ИИБМ – Сиела, 2017.

Колективен том, разглеждащ обработката на комунистическото минало в биографичните разкази на съвременниците. Съчетани са антропологически и литературоведски (наратологически) подходи, за да бъдат анализирани както устни, така и писмени разкази; както автобиографии и мемоари на интелектуалци и дейци на режима, така и житейски разкази на хора от социалните низини: работници, селски жители, представители на малцинства.

 

Фотев, Георги. Криза на легитимността. София: УИ „Св. Климент Охридски“ – АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.

Книгата се състои от три раздела, в които се дискутират въпроси на модерността и кризите на легитимността, които тя предполага; ключовите аспекти на разпадането и деконструкцията на тоталитарната политическа система и преходът към обществена нормализация; конституитивната роля на етничността и религиозността, както и необходимостта от нови форми на солидарност в в глобализиращия се свят.

 

20 Years after the Collapse of Communism: Expectations, achievements and disillusions of 1989. Eds. Nicolas Hayoz, Leszek Jesien and Daniela Koleva. Bern-Berlin-Bruxelles-Frankfurt/M.-New York-Oxford-Wien: Peter Lang, 2011.

Сборник статии, разглеждащи множество аспекти на посткомунистическия преход в Европа и страните от бившия Съветски съюз: политически, икономически, културни и т.н. Авторите търсят причините за неосъществените очаквания от трансформациите след 1989 г. Съчетани са подходите на различни дисциплини и перспективите както „отвън“, така и „отвътре“.

 

A European Memory? Contested Histories and Politics of Remembrance. Eds. Malgorzata Pakier, Bo Strath. New York–Oxford: Berghahn Books, 2010.

Сборник статии, демонстриращ дълбочината и значимостта на мнемоничните разломи в Европа. Сложното и противоречиво минало е разгледано в няколко раздела: паметта за Втората световна война, за Холокоста, за комунизма и колониализма. Отделен раздел е посветен на концептуализацията на паметта и нейната потенциална роля за европейската интеграция.

 

Alexander, Jeffrey C., Eyerman, Ron, Giesen, Bernhard, Smelser, Neil J., Sztompka, Piotr. Cultural Trauma and Collective Identity. Berkeley: University of California Press. 2004.

Сборник студии, въвеждащи и разработващи понятието за „културна травма“ въз основа на различни исторически примери: робството в Северна Америка, Холокоста, посткомунистическия преход.

 

Anthropology and Nostalgia. Еds. Olivia Angé, David Berliner. New York – Oxford: Berghahn, 2014.

Сборник статии, които прилагат етнографски подходи към конкретни изследвания на носталгията в посткомунистически и постколониален контекст: по отношение на културното наследство, диаспорите, социални, екологически и религиозни движения и пр.

 

Assmann, Aleida. Das neue Unbehagen an der Erinnerungskultur. Eine Intervention. 2. Aufl. München: C. H. Beck, 2016.

Известната културоложка и изследователка на културната памет Алайда Асман предлага критичен анализ на смятания за много успешен немски модел за „справяне с миналото“. Тя разкрива „неудовлетворенията“ в културата на памет: асиметрията между паметта за нацизма и комунизма, ритуализацията, политизирането и пр. Обърнато е внимание и на процесите на транснационализация на културите на памет.

 

Bernhard, Michael, Kubik, Jan. Twenty Years After Communism: The Politics of Memory and Commemoration. Oxford – New York: Oxford University Press, 2014.

Сборник статии за политиките на памет и режимите на памет в посткомунистическите страни 20 години след падането на режимите. Сравнителният подход позволява да бъдат идентифицирани типовете мнемонични актьори и факторите, обуславящи режимите на памет.

 

Boym, Svetlana. The Future of Nostalgia. New York: Basic Books, 2001.

Основополагащо изследване върху посткомунистическата носталгия като форма на колективна памет, фокусирано преди всичко (но не само) върху руската култура. Авторката лансира влиятелна типология на носталгията: ресторативна (често националистическа, която се стреми към възстановяване на миналото) и рефлексивна (или иронична, защото разглежда критично своите собствени основания).

 

Closa Montero, Carlos. 2010. Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States. January 2010. Книгата е достъпна на: http://ec.europa.eu/justice/doc_centre/rights/studies/docs/memory_of_crimes_en.pdf

Преглед на начините за справяне с травматичното минало в европейските страни, който обхваща редица мерки: законодателни, наказателни, институционални и пр., засягащи пострадали и извършители, архиви, изследвания и пр. Строго фактичен, без оценки нито на режимите, нито на мерките. Съставен по поръчка на ЕК с помощта на сътрудници във всички обхванати страни.

 

Creed, Gerald. Domesticating Revolution. From Socialist Reform to Ambivalent Transition in a Bulgarian Village. University Park, Pa.: Pennsylvania State University Press, 1998.

Изследването на Джералд Крийд обхваща продължителен период от време, в което той осъществява наблюдения върху българското земеделие преди и след 1989 г. в село Замфирово. Разгледани са практики на управление и стопанисване на земята в условията на плановата икономика в България, като се обръща внимание на всекидневните стратегии на хората, чрез които те успяват да се справят със системата и дори да я притискат да се променя. Джералд Крийд анализира политиките на ликвидация в селското стопанство и неизпълнението на очакванията на селяните за подобряване условията на живот и работа в контекста на пазарната икономика. Бързите и внезапни промени раздробяват земеделските стопанства, карайки местните хора да се занимават с дребно земеделие, което ги връща в предмодерните времена на липсваща механизация.

 

Creed, Gerald. Masquerade and Postsocialism. Ritual and Cultural Dispossession in Bulgaria. Bloomington, IN: Indiana university press, 2011.

Изследването на Джералд Крийд се базира на почти десетилетно теренно и теоретично проучване на българската фолклорна традиция. То е фокусирано върху маскарадните игри в България, като се обръща специално внимание на традицията в Пернишко, както и в някои части на Средна и Източна България. В основата на авторовата хипотеза е разбирането, че този тип културно наследство – и по-точно неговото съхраняване посредством практикуването му – е част от устояването на национална и културна идентичност в контекста на мощните глобализационни процеси. Представени са персонажите в маскарадните групи, анализират се поведенческите практики, разглеждат се междуполовите отношения както в рамките на групите, така и с оглед на социалните процеси.

 

History, Memory and Politics in Central and Eastern Europe. Memory Games. Eds. Georges Mink, Laure Neumayer. London: Palgrave Macmillan, 2013.

Сборник статии върху травматични места на памет за войната и комунизма. Авторите са от различни централно- и източноевропейски страни, вкл. такива от бившия Съветски съюз. Особен акцент представлява трансграничната памет, засегната в някои от случаите, както и външнополитическите употреби на историята.

 

Mark, James. The Unfinished Revolution: Making sense of the communist past in Central-Eastern Europe. New Haven – London: Yale University Press, 2010.

Основополагаща монография за противоречивата памет за комунизма в няколко централноевропейски страни. Авторът разглежда паметта на различни нива, започвайки от институциите и стигайки до биографичните разкази на хора, пострадали или подкрепяли режима.

 

Memory: Histories, Theories, Debates. Eds. Susannah Radstone, Bill Schwarz. New York: Fordham University Press, 2010.

Монументален том-христоматия, в който са събрани основополагащи работи на влиятелни автори в областта на изследванията на паметта. Отделните раздели проследяват историческото развитие на темата за паметта в хуманитарните науки, психоанализа и литературата; представят различни подходи към паметта: психологически, социологически, наратологически и др.; разглеждат важни артикулации на паметта, като ритуали, медии, места на памет и др. Отделен раздел е посветен на противоречията и амбивалентностите на паметта за робството, комунизма, Холокоста, изгнанията и други травми на ХХ век.

 

Over the Wall/After the Fall. Post-Communist Cultures through an East-West Gaze. Ed. Sibelan Forrester, Magdalena J. Zaborowska, Elena Gapova. Bloomington, IN: Indiana university press, 2004.

Изследването се фокусира върху социални и културни процеси в страни като Беларус, България, Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Русия, бившата Източна Германия и Украйна. Материалите са обособени в две големи части, като първата е свързана с изследването на наследството на Втората световна война, докато във втората част са поместени авторски анализи за случващото се след края на комунистическите режими в страните от Централна и Източна Европа. Засягат се въпроси на половото неравенство, проблемите на „високата“ и популярната култура, формирането на потребителското общество и други.

 

Past for the Eyes: East European Representations of Communism in Cinema and Museums after 1989. Eds. Oksana Sarkisova, Péter Apor. Budapest–New York: CEU Press, 2008.

Сборник статии върху репрезентациите на комунистическото минало в музеите и киното. Автори от различни страни анализират в дълбочина използването на визуални средства и техники за представяне и контекстуализация на комунистическите режими, както и за политическите употреби на музейни, медийни и комеморативни практики.

 

Post-Communist Nostalgia. Eds. Maria Todorova, Zsuzsa Gille. New York, Oxford: Berghahn Books, 2010.

Сборник статии, разглеждащи различни страни на посткомунистическата носталгия като биографично явление и като част от популярната култура в бившите страни от “източния блок” (музика, реклама, кино и др.).

 

Regimes of Memory. Eds. Susannah Radstone, Katharine Hodgkin. London–New York: Routledge, 2003.

Интердисциплинарен колективен том, разглеждащ аспекти на паметта в перспективите на различни дисциплини (история, философия, антропология, културология, литературознание) и в няколко различни тематични аспекта: телесността, субективността, наратива, времето и въображението.

 

Remembering Communism. Private and Public Recollections of Lived Experience in Southeast Europe. Eds. Maria Todorova, Augusta Dimou, Stefan Troebst. Budapest: CEU Press, 2014.

Сборник статии от (предимно) български и румънски автори, разглеждащи различни аспекти на социалистическото всекидневие в публичната и личната памет през периода на прехода: популярната култура, детството, труда, тайните служби и следенето, културата и интелектуалното дисидентство, знакови дати и събития.

 

Thinking through Transition: Liberal Democracy, Authoritarian Pasts, and Intellectual History in East Central Europe after 1989. Eds. Michal Kopeček, Piotr Wciślik. Budapest–New York: CEU Press, 2015.

Сборник статии, които разглеждат посткомунистическия преход от гледна точка на историята на идеите. Отделните казуси са групирани около направления на политическата мисъл, оказали се влиятелни в страните от Централна и Източна Европа след края на комунизма: либерализъм, консерватизъм, популизъм и т.н.

 

Verdery, Katherine. The Political Lives of Dead Bodies: Reburial and Postsocialist Change. New York: Columbia University Press, 1999.

Книгата разглежда политическите употреби на комеморативна практика, разпространена в някои страни от Източна Европа след края на комунистическите режими, а именно – препогребването на тленните останки както на известни личности, така и на останки от безименни масови гробове.

 

 Zwischen Amnesie und Nostalgie. Die Erinnerung an den Kommunismus in Südosteuropa. Hg. Ulf Brunnbaner, Stefan Troebst. Köln: Böhlau Verlag. 2007.

Сборник статии върху паметта за социализма в страните от Югоизточна Европа. Отделните казуси разкриват амбивалентностите на колективната и индивидуалната памет, политическите употреби на миналото, различните култури и политики на памет и пр. Сборникът съчетава подходи от социологията, антропологията, литературознанието, историята, културологията.

 

СТАТИИ И СТУДИИ

 

Ангелов, Емил. Младите хора в България – медийни образи и внушения (вестник „Труд“ – 1995–2000). – Балканистичен форум, бр. 1-3, 2003, с. 174-183 [статията представлява контент-анализ на редица материали, свързани с живота на младите хора в България, публикувани във вестник „Труд“ в периода 1995–2000 г.; сред водещите въпроси са как живеят младите в условията на политическия и социален преход в страната, както и какви образи на живот създава пресата; направен е изводът, че създаваната картина е изкривена и като цяло негативна].

Анчев, Анатол. Политическият фолклор след 10. XI. 1989 г. – Български фолклор, бр. 3, 1991, с. 102-107 [публикацията представя събран от автора теренен фолклорен материал от 10.11.1989 до март 1991; представени са и методите на изследването].

Беновска-Събкова, Милена. Знаците на протеста (10. 01. — 5. 02. 1997 г.) – Българска етнология, бр. 3-4, 1997, с. 5-13 [статията е фокусирана върху знаковата природа на политическите протести в ранната 1997 година, изследвана през музиката, флаговете на протестиращите; търсят се и архетипни модели на доминиращите младежки субкултури].

Беновска-Събкова, Милена. НЛО, полтъргайст, мистика и духовна криза (Съвременно митотворчество и фолклорна традиция). – Български фолклор, бр. 3, 1991, с. 55-62 [cтатията е теоретичен опит върху богат емпиричен материал за представяне на силния интерес в българското общество към паранормални явления като полтъргайсти и НЛО, като търси връзката на съвременното митотворчество с по-стари културни модели].

Беновска-Събкова, Милена. Явлението eкcтpaceнcи oт гледна тoчкa на фoлклopиcтикaтa. – Български фолклор, бр. 5, 1993, с. 3-17 [статията разглежда появата на явлението екстрасенс в България и широката популярност, която придобива в началото на 90-те години на ХХ в. в страната; анализират се съществуващите културни модели, като се представя континуитета и промените, които се осъществяват в новата културна среда, както и влиянията от нетрадиционни за българите религиозни доктрини].

Бокова, Ирена. Празникът в образ и звук. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 19-23 [статията проблематизира мястото на фолклора в съвременните културни и социални условия; сред водещите проблеми на анализа е съграждането на нови модели и „познания“ за наследството посредством активното участие на медиите].

Бокова, Ирена.Културна идентичност – образи на отъждествяване и оразличаване. – Български фолклор, бр. 1-2, 1998, с. 4-21 [в ситуация на социални трансформации, характерни днес за българското общество, съвременникът изгражда своята културна идентичност на основата на ценности, мислени като изконни за обществото; лансира се идеята, че „ползването“ на образи, символи и представи от фонда на фолклорната култура е от особена значимост, най-вече при обяснението на съвременни феномени – един от тях е празникът, който е свързващо звено при рецепцията на традиционните модели и иновативните трансформации, налагани от съвременността].

Буруджиева, Татяна. Медии и власт. Трансформации и перспективи на медиите в България. – Български фолклор, бр. 1-2, 1998, с. 112-121 [обект на анализ са социалните и медийните трансформации в България в първите години от прехода; излага се тезата, че комерсиализацията на информационния пазар и процесите на раздробяване и окрупняване налагат в дневния ред на обществото множество скандали за корупция, като в същото време сегментират публиките; представени са и 4 таблици, показващи влиянието на медиите и доверието в тях].

Василева-Груева, Петя. От „осанна“ до „разпни го“ и обратно – политики на конструиране на публичния образ на Тодор Живков в годините на прехода, 2011. Достъпно на: http://prehodbg.com/sites/default/files/P_Vasileva_statiya_PREHODBG_2011.pdf

[анализ на конструирането на публичния образ на дългогодишния пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков в годините на прехода въз основа на наблюдения върху няколко всекидневника. Авторката констатира, че след демонстративното му остракиране и съдебните процеси срещу него се наблюдава възраждане на интереса към него, при това често в положителна светлина].

Ганева-Райчева, Валентина. Паранормалните феномени и тяхната пpoeкция в кyлтypaтa на българина. – Български фолклор, бр. 5, 1993, с. 18-32 [статията е опит да се представят онези явления от живота на хората от последното десетилетие на ХХ в. в България, които отразяват техните духовни търсения по въпроси, свързани със смъртта и безсмъртието, смисъла на човешкия живот, мястото на човека в света и под.; с помощта на контент-анализ се разглежда ролята на отделните вестници, специализирани в сферата на паранормалното, за формирането на масови представи и изграждане на нови авторитети].

Генчева, Росица. Е-соц: виртуалните музеи на комунизма в България. – Семинар_BG, бр. 7, 2012. Достъпно на: http://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy7-kiberfolk/item/350-е-соц-виртуалните-музеи-на-комунизм%25#_edn5 (1.09.2020).

[анализ на виртуалните музеи на комунизма в България, представени от няколко интернет сайта и Фейсбук страници; направен е изводът, че в Интернет-пространството се възпроизвеждат разлома между „тоталитарния“ подход, поставящ акцента върху жертвите и престъпленията на режима, и ревизионисткия подход, често носталгичен и фокусиран върху всекидневието и материалната култура].

Генчева, Росица. Направи си сам музей на социализма. – Семинар_BG, бр. 8 2013. Достъпно на: http://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy8/item/374-napravi-si-sam-muzei-na-sotzializma.html#ref7 (1.09.2020).

[разгледани са три музея на социализма, резултат от местни или частни инициативи: в с. Гарван, с. Врабево и т.нар. „червен таван“ в гр. Велико Търново; отивайки отвъд разделението между „тоталитарната“ и „ревизионистката“ парадигма, те представят изживения социализъм, индивидуалното преживяване на социализма и неговото постмодерно репродуциране].

Дечева, Мирелла. Спомени от бъдещето. Образът на социализма, конструиран през 90-те години на ХХ в. – В: Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. Съст. Радост Иванова и др. София: ЕИМ – БАН, 2003, с. 150-154 [въз основа на противопоставянето между положителния и отрицателния образ на близкото минало е представено мисленето за периода; анализът се базира на теренно проучване, осъществено в периода 1994-1997 г., като резултатите показват относително ясно изразени симпатии към отминалата епоха, аргументирани с „трудното битие“ в настоящето].

Джиджев, Тодор. Телевизия и фолклор. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 11-14 [във фокуса на изследователското внимание е фолклорът в програмите на Българската национална телевизия; промените в сферата на изкуството, които предполага тяхното медийно ретранслиране, са разгледани в две посоки – присъствие на автентични форми – първата, и такива, които са преживели трансформации в съвременността – втората].

Димов, Венцислав. „Борецът“ – герой в съвременната медийна култура на България (Към отношението идентичност – съвременна етнопоп музика). – Български фолклор, бр. 1-2, 1998, с. 142-149 [в основата на проучването е фигурата на бореца, видяна като резултат от новото митотоворчество в контекста на популярната култура и по-конкретно – в етнопоп музиката; сред важните компоненти на анализа са възпяването му в различни песни, транслирани в популярни телевизионни и радиопредавания, както и начинът му на живот].

Димов, Венцислав. Кръчмата в касетната култура (Наблюдения върху темата за кръчмата в 100 песни). – Български фолклор, бр. 1-2, 1997, с. 91-102 [в основата на изследването е темата за кръчмата (и нейните синоними) в 100 фолклорни, стари градски и етнопоп песни в периода 1992 – 1997 г. е основната за изследването; анализира се мястото на кръчмата в съвременното културно пространство на 90-те години на ХХ в.].

Димов, Венцислав. В пресата на пресата (Поглед към „фолка” на масмедиите и неговата аудитория). – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 35-40 [„фолк“ е етикет, който в годините на Прехода получава изключителна популярност; става въпрос за жанр, който се различава от фолклорната музика; статията се фокусира върху петгодишен период от време – между 1991 и 1996 г., в който се извършва постоянно наблюдение на редица печатни издания, свързани с популяризирането на този тип музика; анализират се и материали, които разкриват пикантни страни от личния живот на изпълнителите и по този начин се поддържа висок интерес у публиката].

Димов, Венцислав. Фолкбумът и характеристиките му (Към социокултурния портрет на съвременната етнопопмузика в България). – Български фолклор, бр. 6, 1995, с. 4-19 [в основата на анализа е фолкбумът на музакални форми, изпълващи съдържанието на жанровото понятие етнопоп; прави се опит за периодизация на появата на жанра в България, както и сравнения в контекста на музикалното общуване и заимстване между различните култури на Балканския полуостров].

Елчинова, Магдалена, Ганева-Райчева, Валентина. Към характеристиката на един вид нови културни явления (Графичните текстове от студентската окупационна стачка и „Града на истината”). – Български фолклор, бр. 3, 1991, с. 22-40 [във фокуса на проучването са вербалните и визуални артефакти, свързани със студентската окупационна стачка и Градът на истината, събития, случили се през 1990 г.; текстовете са разгледани в анализа като осмиващи и отричащи, нещо, което е заложено в самата им същност; визуалните и вербалните артефакти са групирани по жанрове; приложени са и множество фотографии].

Елчинова, Магдалена. „На крив парламент вестници му пречат“ (Паремиите в пресата). – Български фолклор, бр. 4, 1993, с. 36-43 [във фокуса на изследователското внимание са употребата на паремиите в периодичния печат в периода 1990 – 1993; анализиран е езикът на паремиите, като се изтъкват онези специфики, които го правят разбираем за максимално широка аудитория; смисълът на паремиите се оказва напълно достъпен за читателя, независимо от иновативността или от авторските преработки на битуващи в традиционната култура пословици, в резултат на общосподеленото знание за политическата и социалната ситуация в страната през 90-те години].

Ефтимов, Йордан. Какво да правим с комунистическите паметници [в България]? – Разум: Теоретично списание за политика и култура, бр. 3 (2004), с. 99-108 [по повод на периодично възобновяващия се дебат за Паметника на Съветската армия в София статията прокарва значимия паралел между изоставените паметници и изоставените архиви].

Живков, Т. Ив. Преображенията на фолклора; Превъплъщенията на фолклора. – В: Живков, Тодор Ив. Поглед през рамо. София, 2011, с. 116-129 [двете публикации са част от търсенията на автора в областта на фолклора и трансформациите, които преживява фолклорната култура в епохата на модерността; направен е изводът, че към създадените в епохата на социализма различни събори и прегледи на фолклора, в последното десетилетие на ХХ в. като „културна институция“ се утвърждава медията, която оперира с културното наследство и определя голяма част от ценностите в масовата култура, активно кореспондирайки с публиките].

Живков, Тодор Ив. Фолклор и медии. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 4-10 [анализът е посветен на битуването на фолклора в периода след 1989 г.; проблематизира се и се теоретизира върху мястото на човешките общности като създатели на фолклор – от една страна, и – от друга – като публика в общия медиен контекст на модерната епоха; пространствения универсализъм и трансформациите в знаковия характер на наследените културни текстове също са обект на анализ в статията].

Иванова, Миглена. Научните и всекидневните схващания за съвременните български графити. – Български фолклор, бр. 4, 1998, с. 31-37 [статията е фокусирана върху съвременните графити, като се прави опит да се анализира понятието в контекста на неговите научни употреби, от една страна, и – от друга – да се представи функционирането му в плана на ежедневието; изследването се базира на значителен теренен материал].

Иванова, Радост. „Всички жаби са зелени, само наща е червена“ – графитите върху Паметника на съветската армия и Мавзолея. – Българска етнология, бр. 1, 1995, с. 71-89 [фокусът в статията е върху графитите, разглеждани като една от значимите прояви на социокултурна манифестация в хода на обществените промени; прави се теоретичен опит за характеризиране на самите графити на едни от най-горещите места на колективната памет във времето на Прехода – Паметника на съветската армия и Мавзолея].

Иванова, Радост. Пътят към демокрацията: пространствени измерения на масовите политически протести. – Български фолклор, бр. 4, 1993, с. 15-25 [в основата на анализа са пространствените измерения на протестите – една нова форма на демократично изразяване на мнение, непозната за предходния етап; ключови концепти за етноложкото проучване като „път“, „център“, „периферия“, „градско пространство“ са разгледани в контекста на новите политически процеси].

Иванова, Радост. „Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили“ (Политическите митинги и техните лозунги през погледа на фолклориста). – Български фолклор, бр. 3, 1991, с. 63-71 [свободата на словото, която се получава след падането на комунистическия режим, придобива множество измерения в публичния живот на страната; статията разглежда тези въпроси през призмата на политическите лозунги, които са важен компонент от протестните демонстрации и митингите на различните политически сили].

Иванова, Радост. Фолклорът на малкия град – традиция и съвременно състояние. – Български фолклор, бр. 2, с. 31-34 [статията представя началните резултати от работата на екип фолклористи от Института за фолклор при БАН в гр. Банско; разглежда се мястото на песенната и прозаическата традиция и нейните трансформации, в резултат на което може да се говори за фолклоризъм при реконструирането на наследството, както и характерните за града празници].

Иванова, Радост. Юнаци, борци, бодигардове, мутри… или героят от вестниците. – Българска етнология, бр. 1-2, 1997, с. 32-45 [статията е фокусирана върху механизмите, по които медиите през 90-те години на ХХ в. създават и транслират образите на новите културни герои от ъндърграунда – борци, охранители, мафиотски фигури].

Кабакчиева, Петя. Посттоталитаризъм и постмодернизъм [в България]. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Философски факултет. Книга Социология,  том 84 (1992), с. 65-77 [статията разглежда битуването на едно потенциално опасно саморазбиране на природата на тоталитарното у нас при липсата на теоретическа рефлексия върху социологическите основания на комунистическото общество].

Костова, Добринка, Джордано, Кристиян.Реприватизация без селяни. За устойчивостта на една пагубна българска традиция. – Български фолклор, бр. 3-4, 1997, с. 130-143 [статията представя резултатите от проучване върху случващото се в българското село – и земеделието в частност – след промените в законодателството в ранните 90-те години на ХХ в.; преходът в земеделието е определен като несполучлив; анализирани са и причините – главната сред тях се корени в отношенията между собствениците на земята и наемателите, като се обръща внимание на факта, че реалните овластени фигури са притежаващите „мерцедеси и мобифони“, а не тези, които са наследниците на земите].

Кръстева-Благоева, Евгения. Прякорите в миналото и днес – начин на употреба. – Българска етнология, бр. 3, 2000, с. 48-58 [статията представя резултатите от проучване върху прякорите на българите, като се обръща специално внимание на традиционните механизми, по които с тях се наименуват едни или други личности; отразени са и прякори от времето на Прехода, като се подчертава, че особена популярност са добили тези, свързващи ги със света на животните, на личности от подземния свят и на някои политици].

Куркела, Веса. Създаването на национална музика в посткомунистическите страни: обвързването ѝ с медиите и нейното дерегулиране. – Български фолклор, бр. 6, 1995, с. 20-28 [статията изследва връзката между музиката и масмедиите и най-вече отношението между културното регулиране и дерегулиране; повечето примери са от посткомунистическите страни, където протича процес на снемане на контрола в почти всички сектори на музикалния живот и по-специално в областта на музиката, обвързана с медиите; обръща се внимание на пиратството и развитието на балканския етнопоп].

Кьосев, Александър. Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите образи. – Критика и хуманизъм, бр. 3, 1991, с. 243-258; бр. 4, 1993, с. 185-197 [студия в две части, фокусирана върху проблематизирането на някои от значимите за 90-те години на ХХ в. политически и културни понятия; възлови за анализа са постановките за специфичното райониране на Европа на „стара“ и „нова“ и позиционирането на Средна Европа и на Балканите спрямо осите на политическото в посткомунистическия свят; приведени са редица примери с нововъзникнали или установени в резултат на политическото разделение от близкото минало клишета и публични образи, които намират своето място в дихотомичното мислене за Стария континент].

Кюркчиева, Ива. Българският футболист – образ между две столетия. – Балканистичен форум, бр. 3, 2013, с. 164-176 [статията анализира образа на българския футболист през 90-те години на ХХ в. като една от важните фигури в масовата култура; външният вид на футболиста, стандарта на живот, който демонстрира, семейството или партньорските му връзки са сред водещите характеристики, които го поставят във фокуса на общественото внимание; направено е заключението, че представите за него се развиват и отразяват промените, случващи се в политическата и социалната публичност].

Леви, Клер. Изток, Запад и Балканският фолк: парадокси на самосъзнанието. – В: Антропологични изследвания. Т. V. Съст. Пламен Бочков. София: Яр, 2003, с. 67-77 [статията анализира комуникацията между музиката и националната идентичност на българите; направен е изводът, че музиката понася идеологически натоварвания и че често е разпознавана и вписвана по оста цивилизованост – изостаналост или Запад – Изток].

Михайлова, Катя. Карнавалът „Цветя за демокрацията“ на Цветница. – Български фолклор, бр. 3, 1991, с. 84-94 [статията е фокусирана върху една нехарактерна за българската фолклорна култура проява – карнавалното шествие; „Цветя за демокрацията“ е част от политическия фолклор на новото време, организиран на Цветница от Зелената партия и движението „Екогласност“; анализирани са механизмите на преобръщане между „високо“ и „ниско“ в културата, като в тази връзка са представени и отделните карнавални фигури].

Михайлова, Катя. Фоторазказ за новото лице на Мавзолея. – Български фолклор, бр. 4, 1993, с. 104-109 [материалът представя няколко снимки на мавзолея на Георги Димитров, направени в периода 1990 – 1992 г.].

Папучиев, Николай, Балабанов, Михаил. На предела (Не по Цветан Тодоров). – В: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. Съст. Петър Воденичаров. Благоевград: МУС за Балканистични проучвания и специализации, 1998, с. 90-95 [статията представя една от „иновативните“ традиции в епохата на Прехода – известни личности – актьори, политици, певци – да стават „кръстници“ на деца, настанени в домовете за деца и юноши; въз основа на емпиричен материал от ДДЮ Благоевград са анализирани сложните и нееднозначни отношения (или липсата на такива), които се установяват между „кръстниците“ и „кръщелниците“].

Пейчева, Лозанка. В България – между Калкута и Виена (Към музиката на българските роми с гидове Хасан Чинчири и Кирил Ламбов). – Български фолклор, бр. 2, 1994, с. 83-91 [в центъра на вниманието е въпросът каква е в същността си и какви са основните характеристики на циганската музика в България; приведени са множество материали от проведени теренни проучвания; целта е да се създаде една по-широка картина на присъствието на ромските танци, музика и музиканти в съвременното общество и музикална култура].

Пейчева, Лозанка, Димов, Венцислав. Демокасетите (За eдин неизследван факт от софийския музикален пазар). – Български фолклор, бр. 4, 1994, с. 25-34 [в основата на авторските наблюдения са „пиратските“ или демокасетите за разпространение на музика; анализирани са като явление, което пресича политическата граница 1989 г., но чието родоначалие е в тоталитарната епоха; голямо и сравнително свободно разпространение получават във времето на Прехода; местата на продажба, записите и презаписите на демокасетите, тяхното съдържание и публика са сред водещите въпроси в изследването].

Пейчева, Лозанка, Димов, Венцислав. Модерната магия (Между „всичко е магия“ и „такова нещо няма“ – опит за един не само фолклористичен дискурс). – Български фолклор, бр. 5, 1993, с. 33-45 [изследването е базирано на теренен материал, събран в периода 1992 – 1993 г.; авторите теоретизират въпроса за съвременната магия и нейното място като регулативен механизъм; представени са технологията на магията, времето, мястото и предметите, използвани от тези, които се занимават с магьосничество, самите магьосници].

Пейчева, Лозанка. Медийната смърт – живот за българския музикален фолклор. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 29-34 [статията се фокусира върху съвременното битуване на музикалния фолклор в разширяващата се медийна среда в епохата на прехода; защитава се тезата, че фолклорните песни, танци и музикален фолклор се деформират, като се представя непълен образ на културното наследство, а редукцията е съобразена с редакторските желания и очакванията на публиката].

Пейчева, Лозанка. „Пено, нема лабаво“ (Един фолклористичен поглед към политическите песни). – Български фолклор, бр. 4, 1993, с. 119-125 [в статията се прави опит да се представи съществуването на политическата песен в България в два периода от развитието на този жанр – преди и след 1989 г.; разглежда се вписването на политическата песен в новите условия, като сред важните фактори за нейното видимо присъствие са митингите, протестите и стачките, съпътстващи установяването на демократичен политически строй].

Пейчева, Лозанка. „Цигания“ и българска идентичност (Аксиологични аспекти). – Български фолклор, бр. 1-2, 1998, с. 132-141 [„Цигания“ е понятие, активно налагано чрез манипулативния език на голяма част от медиите в епохата на прехода, като в него се отразява напрежението, наследено през десетилетия, за специфичното отношение към циганите музиканти; в статията оплакванията срещу „циганията“ в музиката се разглеждат не само като свидетелство за циганското присъствие в българската музика, но и като индикатор за българската самоидентификация и промените в нея; анализират се музикалните сватбарски групи].

Петкова-Калева, Стефка. Телевизионният фолклор – между илюзията и театъра. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 41-45 [авторката изхожда от схващането на Херман Баузингер, че „народната култура в съвременния свят е индивидуално преживяно всекидневие“, което прилага в анализа си върху присъствието на фолклора на сцената и на телевизионния екран; във фокуса на проучването е медийната обработка на отделни елементи от наследството].

Петрова, Иванка. Съвременната българска фирма и нейните празници. – Българска етнология, бр. 2, 2001, с. 31-48 [частните фирми се появяват като нов икономически субект в стопанското развитие на страната във времето след 1989 г.; с помощта на етноложки анализ върху голям емпиричен материал, авторката търси отговор на въпроси като по какъв начин се манифестира фирмената идентичност, как работещите възприемат себе си като част от фирмата, в която работят, каква е ролята на неформалното общуване на служителите и др.].

Попова, Жана. Медийните метаморфози на естрадните музиканти след 1990 г. – нови роли. – Балканистичен форум, бр. 3, 2019, с. 250-268 [студията се базира на множество публикации в пресата и телевизионни интервюта в периода 1990–2017 г., като се търсят паралели в мястото на българската естрадна музика преди и след 1989 г.; представени са резултатите от изследване на вестниците „Дума“, „Демокрация“, „168 часа“, „Уикенд“ в периода след 1990 г. и т.нар. „музикални състезания“ по bTV и „Нова тв“, както и 4 предавания по БНТ; анализира се случващото се с естрадата след 1990 г., изгражданите и самоизгражданите образи от страна на изпълнителите в масовото съзнание, държавните политики или липсата на такива по отношение на музикантите].

Рашкова, Наталия. Радио „Сигнал +“ – обратната връзка. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 15-18 [анализът на различните аспекти в плана на масовата комуникация е осъществен чрез наблюдение върху програмите на радиото за фолклорна музика „Сигнал+“; слушателската аудитория на радиото е твърде разнообразна, показват наблюденията, осъществени върху поздравителните концерти, предполагащи активна комуникация със слушателите].

Смилова, Ружа. Окупацията от 2013 г.: в търсене на смисъла. – Критика и хуманизъм, бр. 43, 2014, с. 221-243 [в центъра на изследователското внимание е окупацията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2013 г.; през призмата на политическите събития се анализира поколението на родените в последното десетилетие на ХХ в., които чрез своята гражданска активност осъществяват някои от въжделенията на своите родители].

Станоев, ,,Станой. Град и виц. – Български фолклор, бр. 3, 1991, с. 12-21 [статията изследва културната идентичност на вица, като обръща внимание и на политическия виц; във фокуса на вниманието е градската културна среда от новото време като генератор на вицове и развиването на специфична култура на вица].

Станоев, ,,Станой. Има ли някой тук?. – Български фолклор, бр. 5, 1993, 46-55 [обект на внимание в статията са контакти с отвъдното, наблюдавани сред ученици и студенти; на пръв поглед значението на повечето от тях не надхвърля играта, това е една от многото игри, към които пристъпва приятелски кръг в различни ситуации; прови се изводът, че съвременността носи гледната точка на култура, която, по думите на Адорно, е превърнала собственото си функциониране в самоцел].

Станоев, ,,Станой. Как се чувства мозъчната клетка на бореца? (за един нов вицов персонаж). – Българска етнология, бр. 3, 2000, с. 59-74 [в статията се обръща внимание на трансформациите, които преживява вицът в края на 90-те години на ХХ в.; около 1993 г. фигурата на бореца навлиза активно в комуникационния обмен, изграждан върху специфични типизации на образа; неговият типаж се разглежда като представителен за обществено-политическите трансформации].

Станоев, ,,Станой. „Карат ли ми се, значи съществувам“ (Или защо разказваме политически вицове). – Български фолклор, бр. 4, 1993, с. 26-35 [изхожда се от тезата, че вицът отразява връзки от изключителна важност за индивида и политическата система; множеството политически вицове и възможността да бъдат свободно разказвани и разпространявани са сред характеристиките на 90-те години, чиято социална основа статията се опитва да анализира].

Станоев, ,,Станой. Медията, наречена виц. – Български фолклор, бр. 5-6, 1996, с. 76-87 [статията разглежда спецификите на вицовата култура, присъствието на вица в градската среда, както и социалните връзки, които установява; приведен е и теренен материал, който отразява ситуации от времето на Прехода].

Станоев, ,,Станой. Празнувайки промяната. – Български фолклор, бр. 1-2, 1998, с. 22-31 [статията е теоретичен опит да се изследват онези нови форми на културна манифестация, които характеризират посттоталитарната българска съвременност; прави се обзор на актовете на изразяване на политическо отношение и спецификите на ритуалното и карнавалното, което обръща установения ред, пародирайки и осмивайки го; анализът е подкрепен с редица примери от популярни през последното десетилетие на ХХ в. събития].

Стателова, Розмари. Страстите на една музика. (По проблема за етническата идентичност в популярната музика). – Български фолклор, бр. 5, 1995, с. 42-57 [във фокуса на изследователското внимание е фигурата на Нешо Нешев, като наред с теоретичния анализ са приведени и извадки от проведено интервю с него; през призмата на живота на Нешев авторката дискутира въпросите на етническата идентичност, негативните конотации, с които са натоварени понятията „циганско“ и „циганска музика“ в обществен план].

Тодорова-Пиргова, Ивета. Баяния, магии и сеанси при eкcтpaceнc: pитyaлни въплъщения на пpeдcтaвитe за „двaтa свята” и взаимоотношенията между тях. – Български фолклор 5: 1993. 56-68 [в контекста на изследването на лечителските практики в миналото, статията засяга и въпроса за мястото на екстрасенсите като лечители и контактьори между света на живите и този на мъртвите, както и възможностите им да получават видения с участието на религиозни персонажи].

Тодорова-Пиргова, Ивета. Събитие и ритуал (Студентските стачки като катализатор на културен синтез). – Български фолклор, бр 3, 1991, с. 41-54 [статията разглежда въпроса за студентските стачки и подобни събития като фактори за формиране на специфични квазиобщности; става въпрос за затворени, сравнително изолирани групи, които формират свои модели на собствена идентичност; включен е обемен теренен материал и описателно представени наблюдения, чрез които се аргументират вътрешните механизми на общуване в групите].

Томова, Елена. „Много баби – хилава демокрация“ (Поглед към някои днешни форми на фолклор, свързани с политическия живот в България. – Български фолклор, бр. 4, 1993, с. 44-55 [статията търси отговор на въпроса по какъв начин българският фолклор и в частност този на големия град отразява политическия живот в България; споделя се изводът, че слуховете, клюките, надписите, лозунгите, пословиците и поговорките са сред най-популярните жанрове във времето на активни промени].

Чолович, Иван. Етническата идентичност в съвременния политически фолклоризъм. – Българска етнология, бр. 3, 1995, c. 21-35 [разглежда се проблемът за етническата идентичност на територията на Бивша Югославия; водещи в анализа са онези характеристики на етническата идентичност, проявени в песните, които се отнасят до колективната памет, общата вяра и език, споделената територия и традиции; приложимостта на споменатите понятия при изграждането на митологията на сръбскостта, която да се противопостави на всяка „враждебна другост“, е проблематизирана].

 

Bartmanski, Dominik. Successful icons of failed time: Rethinking post-communist nostalgia. – Acta Sociologica, vol. 54, no. 3, 2011, pp. 213-231 [в статията са разгледани материални следи от социализма в градските пространства на Берлин и Варшава; предложено е ново разбиране за посткомунистическата носталгия: не като копнеж по проваленото комунистическо минало, а като „мост“ към него, осигуряващ чувство за континуитет в условията на бурни обществени промени].

Challand, Benoît. 1989. Contested Memories and the Shifting Cognitive Maps of Europe. – European Journal of Social Theory, vol. 12, no. 3, 2009, pp. 397-408 [cтатията разглежда мнемоничната регионализация на Европа след края на Студената война, предизвикана от новите дебати за тоталитарните режими в европейската история; последните показват непрестанно менящите се отношения между различните региони в Европа].

Dawisha, Karen. Communism as a Lived System of Ideas in Contemporary Russia. – East European Politics and Societies, vol. 19, no. 3, 2005, pp. 463-493. [аргументира се тезата, че след края на комунистическите режими хората продължават да се придържат към ценностите, пропагандирани от тях, особено в условия на несигурност и радикални промени; конкретният случай, с който е илюстрирана тази теза е провалената демокрация в Русия].

Ekman, Joakim, Linde, Jonas. Communist nostalgia and the consolidation of democracy in Central and Eastern Europe. – Journal of Communist Studies and Transition Politics, vol. 21, no. 3, 2005, pp. 354-374 [aвторите обясняват възхода на посткомунистическата носталгия, констатиран от изследвания на общественото мнение в страните от Източна Европа; тя е видяна като израз на недоволство от настоящето, а не толкова като резултат от социализацията в условията на комунистическия режим].

Leggewie, Claus. Seven circles of European memory. – Eurozine, 2010. Достъпно на:  http://www.eurozine.com/articles/2010-12-20-leggewie-en.html (10.09.2020).

[лансира се идея на автора, разработена в по-късната му книга, за събитията от ХХ в., които засягат всички или повечето от европейските страни и се превръщат в терен за мнемонични диалози или противопоставяния; разгледани са „седемте кръга“ на европейската памет: Холокоста, ГУЛаг, войните, етническите прочиствания, колониализма, имиграцията и обединението на Европа].

Littoz-Monnet, Annabelle. Explaining policy conflict across institutional venues: European Union-level struggles over the memory of the Holocaust. – Journal of Common Market Studies, vol. 51, no. 3, 2013, pp. 489-504 [статията разглежда конкуренцията между различни мнемонични разкази след разширяването на ЕС и в частност – дебата за статута на Холокоста като стълб на европейската памет; авторката констатира, че едни и същи аргументи се приемат различно в различни европейски институции и имат различен резултат].

Littoz-Monnet, Annabelle. The EU politics of remembrance: Can Europeans remember together? – West European Politics, vol. 35, no 5, 2012, pp. 1182-1202 [статията разглежда опитите на европейските институции за създаването на общ европейски разказ за миналото и борбите между политически актьори на терена на паметта; направен е изводът, че убедителността на европейските политически актьори зависи в значителна степен от съществуващите култури на памет в отделните страни и в ЕС като цяло].

Luleva, Ana. Commemorating the communist labour camps. Is a new memory culture possible? – In: Contested heritage and identities in post-socialist Bulgaria. Eds. Ana Luleva, Ivanka Petrova, Slavia Barlieva. Sofia: Gutenberg, 2015, pp. 60-89 [cтатията разглежда динамиката на паметта за комунистическите лагери за принудителен труд на примера на „Белене“ – най-големият и най-дълго просъществувалият такъв лагер; „Белене“ е представено като оспорвано място на памет, където се конкурират различни стратегии за справяне с близкото минало].

Luleva, Ana. Transitional justice and memory culture in post-socialist Bulgaria. – Our Europe. Ethnography – Ethnology – Anthropology of Culture, vol. 2, 2013, pp. 117-128 [статията разглежда взаимното влияние на правните дискурси (т.нар. „право на прехода“, transitional justice) и мнемоничните дискурси в България; фокусът е върху политиките на памет и конструирането на колективни идентичности на жертви и герои след 1989 г.].

Mälksoo, Maria. Criminalizing communism: Transnational mnemopolitics in Europe. – International Political Sociology, vol. 8, 2014, pp. 82-99 [статията предлага концептуализация на усилията на източноевропейски политически актьори да трансформират европейския разказ за миналото, като изхожда от критично преосмисляне на идеята за „космополитна“ памет].

Mälksoo, Maria. The Memory Politics of Becoming European: The East European Subalterns and the Collective Memory of Europe. – European Journal of International Relations, vol. 15, no. 4, 2009, pp. 653-680 [статията разглежда опитите на новите страни-членки на ЕС, в частност балтийските страни и Полша, да ревизират общия европейски разказ за миналото като включат в него своя различен исторически опит, който не се вписва в „западноцентристкия“ мнемоничен разказ; тезата на авторката е, че тези политики на памет са форма на едновременно оспорване на хегемонния европейски разказ и търсене на признание от „Европа“].

Neumayer, Laure. Advocating for the cause of the ‘victims of communism’ in the European political space: memory entrepreneurs in interstitial fields. – Nationalities Papers, vol. 45, no. 6, 2017, pp. 992-1012 [cтатията анализира опитите за институциализиране на травматичния разказ за комунизма в европейските институции; въпреки изграждането на международни мрежи от институти за национална памет, академични институции и организации на пострадалите, тези опити водят до силна поляризация в европейските представителни органи, имат ограничено влияние и завършват без успех].

Neumayer, Laure. Integrating the Central European past into a common narrative: The mobilizations around the ‘crimes of communism’ in the European Parliament. – Journal of Contemporary European Studies, 2015. DOI: 10.1080/14782804.2014.1001825 [политологически анализ на мнемоничния активизъм на представителите на посткомунистическите страни в Европейския парламент, които лансират нова интерпретация на европейската история, основана на паралела между двата тоталитарни режима – нацизма и сталинизма; детайлно са разгледани дебатите около Резолюцията за европейската съвест и тоталитаризма, 2009].

 

 

При съставянето на библиографията са използвани фондовете на Народна библиотека „Св. Кирил и Методий“, Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“, Столична библиотека, Националната библиотечно-информационна система COBISS, своден каталог NALIS.

 

Съставителство и анотиране: Даниела Колева, Николай Папучиев, Ани Бурова, Славея Димитрова

 

 

СПЕЦИАЛИЗИРАНА НАУЧНА БИБЛИОГРАФИЯ ПО ТЕМАТА „ПРАВО/СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕХОДА“

 

КНИГИ

 

Crimes Committed by Totalitarian Regimes. Reports and proceedings of the 8 April European public hearing, organised bw the Slovenian Presidency of the Council of the European Union. Ed. Peter Jambrek. Ljubljana: Slovenian Presidency of the Council of the European Union, 2008.

Материали от международна конференция, организирана от словенското Председателство на Съвета на Европейския съюз за престъпленията на тоталитарните режими.

 

Transitional justice in Eastern Europe and the Former Soviet Union: Reckoning with the communist past. Еd. Lavinia Stan. BASEES/Routledge Series on Russian and East European Studies. London & New York: Routledge, 2009.

Сборник статии, разглеждащи в сравнителна перспектива мерките на „правото на прехода“ (transitional justice) в посткомунистическите страни. В центъра на вниманието са мерките на ретрибутивното правосъдие: лустрацията, достъпът до досиетата на тайните служби, съдебните процеси срещу бивши комунистически дейци и агенти на тайните служби.

 

Stan, Lavinia. Transitional justice in post-communist Romania: the politics of memory. Cambridge University Press, 2013.

Авторката проследява усилията за провеждане на „правото на прехода“ (transitional justice) в Румъния след 1989 г. Описани и оценени са както правните мерки, като съдебни процеси, лустрация, реституция и др., така и по-общите мнемополитически инициативи като комисиите за установяване на истината (truth commissions), пренаписването на историята и т.н.

 

 

СТАТИИ

 

Grosescu, Raluca. The use of transitology in the field of transitional justice: a critique of the literature on the ‘third wave’ of democratization. – Historein, vol. 15, no. 1, 2015, pp. 102-116 [изследва се приемствеността между транзитологията и изследванията върху „правото на прехода“ (transitional justice); фокусът е върху политологически и правни подходи; разгледана е връзката между правото на прехода и демократизацията, както и факторите, определящи справянето с миналото – напр. типа на прехода, характера на предишния режим, международния контекст].

Grosescu, Raluca. Judging communist crimes in Romania: Transnational and global influences. – International Journal of Transitional Justice, 2017, doi: 10.1093/ijtj/ijx016 [разгледано е влиянието на международното криминално право за промяна на подхода към наказателното преследване на престъпления на дейци на комунистическия режим в Румъния, в частност решаване на проблема с давността].

Markovits, Inga. Selective memory: How the law affects what we remember and forget about the past: The case of East Germany. – Law & Society Review, vol. 35, no. 3, 2001, pp. 513-563 [анализирани са примери за определящото влияние на някои закони в Германия (напр. за личните данни, за достъпа до досиетата на ЩАЗИ) върху насоките, обхвата и характера на изследванията върху режима в ГДР].

Pettai, Eva-Clarita. Negotiating History for Reconciliation: A comparative evaluation of the Baltic presidential commissions. – Europe-Asia Studies, vol. 67, no. 7, 2015, pp. 1079-1101. [критичен анализ на комисиите, назначени от президентите на Естония, Латвия и Литва през 90-те години със задача да изследват престъпленията на нацисткия и съветския режим и да изработят нов консенсусен разказ за миналото].

Stan, Lavinia 2014. Determinants of Post-Communist Transitional Justice: an Overview. Рaper prepared for the Global Challenges Conference „Justice and Imagination: Building Peace in Post-Conflict Societies“. Mount Holyoke College, February 28-March 1, 2014. Достъпно на: https://www.mtholyoke.edu/sites/default/files/global/docs/Stan%20paper.pdf (10 Sept. 2017). [oбзор на различните начини за справяне с миналото в посткомунистическите страни и факторите, обуславящи различията помежду им].

 

Съставителство и анотиране: Даниела Колева

 

 

При съставянето на библиографията са използвани фондовете на Народна библиотека „Св. Кирил и Методий“, Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“, Столична библиотека, Националната библиотечно-информационна система COBISS, своден каталог NALIS.