КНИГИ, СБОРНИЦИ, МОНОГРАФИИ
Бенбасат, Алберт. Печатни пространства и бели полета. София: Слово, 2010.
Монографията представлява своеобразна история на книгопечатането в България, започвайки от Паисиевата „История“ и завършвайки с разглеждането на Интернет като медиен феномен. Значителна част от книгата е посветена на процесите, свързани с книгопечатането след 1989 г. и по-конкретно на легализирането на самиздата, края на държавните издателства, появата на масовата литература и др. Ситуацията в първите години след промените е видяна като хаотична. Посочени и анализирани са част от проблемите на издателите, свързани с роенето на издателства, липсата на държавна политика за подкрепа на книгата и на културната периодика, плагиатството.
Бенбасат, Алберт. По въпроса за книгата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008.
Книгата представлява първо издание на монографията „Печатни пространства и бели полета“, но съдържа и два раздела с избрани публикации на автора, отпечатани в периодичния печат. Коментирани са процеси и тенденции в българското книгопечатане, събития, свързани с популяризирането на книгата, нейния социален статут, медийния й образ, предполагаемите ефекти върху книгоиздаването от присъединяването на България към Европейския съюз и др.
Бизнес среда на книгата. Сборник с доклади от научния семинар по книгоиздаване. Съст. Алберт Бенбасат, Веселина Вълканова, Петранка Филева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007.
В сборника са поместени докладите, представени на семинара „Бизнес среда и книгоиздаване“, организиран от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Статиите в книгата са разположени в три тематични полета – книгоиздаване в условията на пазарен преход, маркетинг и книгоразпространение и издателски политики. Анализирано е мястото на научните книги, на „високата“ литература, на изданията за деца и на учебниците в българската издателска среда. Проследени са промените в читателските нагласи, които мотивират избора на книги за публикуване и маркетинговите стратегии на издателите.
Велинова, Миглена. 1000 вестника. Справочник на българската преса след 10.11.1989 г. София: Факултет по журналистика и масови комуникации, 1992.
Справочникът съдържа информация за новопоявилите се след 10.11.1989 г. вестници. Встъпителните два текста фиксират основните проблеми, пред които се изправят периодичните издания в България, а именно финансовата зависимост и необходимостта да удовлетворяват читателските очаквания. Анализирани са тематиката, визията, заглавията, графичното оформление на вестниците; откроени са и някои тенденции в развитието на периодичния печат. Самите вестници са класифицирани според издателя, мястото на излизане, периодичността и тематиката. Сборникът съдържа хронологически и азбучен показалец на новите вестници, тематичен показалец на специализираните вестници, информация за основните вестникарски групи, показалец на новите имена и информация за издавани преди 10.11.1989 г. централни и областни вестници, продължили да излизат след промените. Всяко посочено издание е снабдено с кратка анотация.
Виденов, Михаил. Езикът и общественото мнение. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.
Изследването проследява връзката между обществените процеси и езика. Анализирана е журналистическа реч след 1989 г. и характерните за нея експресивност, разговорност, шаблони и клишета. Езикът е интерпретиран като инструмент за манипулиране на общественото мнение. Анализирано е и езиковото поведение на новопоявилите се фигури и общности, свързани с престъпния свят и вулгарното. В монографията са фиксирани катаклизмите на посттоталитарния период и новите ценностни, обществени и политически йерархии, намерили отражение в езика.
Граждани и медии. Сборник с доклади от научната конференция „Граждани и медии“. Съст. Вяра Ангелова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013.
Статиите в сборника се разполагат както върху полето на теориите за отношенията между фактите и техните медийни репрезентации, така и върху това на актуалните събития в България и по-конкретно протестите срещу олигархичното управление на страната, белязали пролетта и лятото на 2013 г. Обект на анализ са отношенията между медиите и гражданите, но и между активните и неангажираните граждани и между самите медии. Средищни за докладите са понятия като власт, чуваемост, гражданска позиция, гражданска журналистика и гражданско общество, етика и естетика на протеста, фалшиви новини, език на омразата и др.
Григоров, Илия, Ангелов, Сашо. Списанието в днешните български обществено-комуникативни реалности – медиен и социокултурен статут. София: Лик, 2004.
Книгата изследва няколко български списания като се съсредоточава както върху техните функции и визия, така и върху образите, които самите те създават. Обект на наблюдение са медийния и социокултурен статут на изданията, използваните стратегии за индивидуализиране на собствения облик, тяхната поколенческа, полова и професионална ориентация и идентичност. Авторите стигат до извода, че българските списания не се опитват да формират своя публика, а когато все пак придобият постоянна такава, то тя е статична и консервативна в очакванията си. Откроена е и тенденцията да се преследва провокативното, скандалното и то да бъде допълнително хиперболизирано.
Дайнов, Евгени, Маев, Иво, Павлова, Даниела, Кирилов, Светлозар, Бакалова, Мария. Медии. Послания? Преход. Конфликтите на българското общество. София: Център за социални практики – НБУ, 1997.
Включените в сборника статии коментират политическите, икономическите, културните и психологическите ценности, които споделят затворените (тоталитарни) и отворените (демократични) общества. Според текстовете в книгата българските медии от първото десетилетие след промените възпроизвеждат нагласи, характерни за затворените общества. Привлечени са редица примери от локално ориентираната местна преса, издавана в различни региони на страната и в столицата, и е направен изводът, че голяма част от тях по-скоро затрудняват прехода, репродуцирайки колективистки нагласи и традиционни образи като тези на труда, неморалното забогатяване, пречките пред личната инициатива и др. Българската среда е видяна и като част от балканския медиен контекст.
Даскалов, Румен. Нещата наоколо. Наблюдения и размишления за промените. София: Лик, 1998.
Книга с публицистични есета, коментиращи различни аспекти от живота в България от последните две десетилетия на социализма и първото десетилетие след прехода. Предложени са авторови размисли за характерни символи и ритуали в посткомунистическа България; за политическия, икономическия, обществения и всекидневния живот; за промените и динамиката на езика; за печатните и електронни медии и обществените дебати на и за прехода.
Думи срещу думи. Дебати на „Червената къща“. Съст. Десислава Гаврилова, Ирина Недева. София: Сема РШ, 2004.
Сборникът съдържа поредица дискусии и публични лекции, проведени в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ върху теми като соцносталгията, социалните неравенства, българските етнически малцинства (роми, евреи, българомохамедани), глобализацията, корупцията и др. Медиите са фокус на част от сборника, в която обект на коментари са тяхното институционалното санкциониране и зависимостта им от външни фактори като политика и пазара, пиратство, свобода на словото, журналистическа етика, език на омразата и др.
Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. Съст. Татяна Шамрай и кол. София: Прохазка и Качармазов, 1996.
Сборникът включва докладите, представени на едноименния Международен семинар. Коментира се развитието на книжовните езици в славянските страни преди и след 1989 г. Значителна част от статиите са съсредоточени върху езиковата ситуация преди промените, но се проследяват и някои характерни за посттоталитарния период езикови явления в медиите и по-конкретно във вестниците.
Журналисти по теория, журналисти на практика. Дневник на Четвъртия Медиен панаир. Преход в медиите и медии в преход. Съст. Мария Нейкова, Петранка Филева, Мария Попова. София, 2010.
Сборникът съдържа стенограми от проведените по време на панаира дискусии на теми, свързани с функционирането на медиите в ситуация на преход към демокрация, с интензивно навлизащите в телевизионното пространство риалити формати и със спортната журналистика. Публикувани са и представените на конференцията в рамките на панаира научни доклади, коментиращи въпроси като медийна трактовка на прехода и обществени очаквания от него, етика в журналистиката, състояние на телевизионния пазар в България, корупция и финансова зависимост на медиите, политическите образи в медиите, етническите конфликти и др. Включени са и статии, анализиращи медийната ситуация в съседнитте балкански страни.
Журналисти по теория, журналисти на практика. Съст. Мария Нейкова, Петранка Филева, Мария Попова. София: Горекс прес, 2007.
Сборникът съдържа докладите, изказванията и дискусиите, осъществени по време на първия Медиен панаир, организиран от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Представени и коментирани в книгата са информационни агенции, печатни и електронии медии. Фокус на една от дискусиите в рамките на панаира са широко навлезлите в медийното пространство риалити формати. Докладите в едноименната научна конференция анализират отношенията между икономическите фактори и медиите, подбора и съдържанието на национални и международни новини, журналистическите практики, конструирането на медийния образ, медийната етика, злоупотребите с медиите и др.
Журналистиката – свобода и отговорност. Съст. Снежана Попова. София: Фондация „Конрад Аденауер“, 2004.
Книгата представя докладите и дискусиите от конференцията „Правни и етични норми в журналистиката. Правото на свобода на изразяване чрез медиите. Свободи и отговорности в журналистиката“. Включените статии и дискусии коментират правните норми, етиката, стандартите, свободата и отговорността в журналистиката. Анализира се ролята на медиите в изграждането на ценностни стереотипи, както и медийните практики и саморегулация.
Журналистиката в тоталитарното и посттоталитарното общество. Съст. Пенка Караиванова, Филип Панайотов, Милко Петров, Здравка Константинова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
Сборникът съдържа научните доклади и съобщения, изнесени на едноименната международна научна конференция, праведена в СУ „Св. Климент Охридски“. Статиите изследват цялостната промяна в системата на средствата за масова информация след 1989 г., засягаща институционалната организация, законодателството, свързано с медиите, пазарното ориентиране и цензурата в печата, съдържанието, стилистиката, оценъчната система при коментирането на факти и събития, журналистическата етика и др. Анализирани са и някои по-конкретни медийни теми като присъединяването на България към Европа, жените, етническата толерантност, изборите.
Знеполски, Ивайло. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София: Дружество „Гражданин“, 1997.
Монографията анализира трансформациите, настъпили в българската преса след 1989 г. Свободната преса е възприета като инструмент за налагане и защита на основните принципи на демокрацията, като регулатор на политическия и обществен живот, но и като проводник на популизма. Като основни характеристики на новата преса са посочени частната инициатива, липсата на цензура, плурализмът на интересите и тематиките и зависимостта по-скоро от пазара, отколкото от идеологията. От друга страна, проследявайки конкретните практики, авторът стига до извода, че поведението на българската преса е силно профанизирано и че публичността, която тя осигурява, е „плебейска“. Част от темите, които са фокус на изследването, са свързани с широко тиражираните представи за „мълчанието на интелектуалците“, с враждебността към институциите и властта, с предпочитанията към катастрофични и мачистки сюжети, нецензурния език и др., всички те подменящи на практика реалността.
Идентичности в преход: род, медии и популярна култура в България след 1989 г. Съст. Милена Кирова, Камелия Славова. София: Полис, 2010.
Фокусирани върху т.нар. джендър изследвания, статиите в сборника проследяват и някои актуални тенденции във вързприемането на понятието в българска среда и по-конкретно тиражираните в медиите интерпретации за него. Лансирана е тезата, че произведената от политиците представа за джендър ролите чрез медиите (главно телевизия, реклама, кино, шоупрограми и др.) се пренася и в други сфери на обществения живот у нас. Налага се изводът, че въпреки радикалните трансформации на социалния живот след 1989 г. наложената представа за „мъжко“ и „женско“ е по-скоро примитивна, стереотипна, а процепът между елитарна и популярна култура се разширява.
Инджов, Иво. Медиите – между свободата, политиката и бизнеса. София: Институт за модерна политика, 2011.
Книгата представя наблюденията и изводите на Иво Инджов, осъществени в рамките на проект на тема „Корупция в печатните медии?“, но съдържа и основните доклади, представени на едноименен семинар. Репресиите и автоцензурата в медиите са разгледани като мотивирани от различни политически, икономически и криминални интереси. Систематизирани са начините, по които се представят пред обществото разкрити корупционни практики, като се стига до извода, че вестниците по-скоро регистрират вече разкрити корупционни практики в различни сфери на обществения живот, но не ги разследват сами. Въз основа на наблюдение на тиражите, собствеността, приходите и печалбите на 21 национални издания в периода от 2008 до 2011 г. е направено обобщението, че в развитието на българските медии се оглеждат всички успехи и дефекти на прехода.
Информационни войни. Дебати на „Червената къща“ от серията Infowarroom. София: Сиела, 2007.
Сборникът съдържа стенограмите от поредицата дебати Infowarroom, осъществени в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ в периода ноември 2006–юни 2007. Темите, върху които дискутират български и чуждестранни анализатори и журналисти, са тиражираните в медиите образи на българските кандидат-президенти по време на избори, образът на България в Европейския съюз, възраждането на патриотизма, риалити форматите, медийния скандал за Батак и цензурата.
Книгата във виртуалния свят. Съст. Алберт Бенбасат. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.
Книгата съдържа докладите, представени на едноименния научен семинар, организиран от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Статиите проследяват процесите, тенденциите и проблемите, пред които се изправят книгите и книгоиздаването в съвременната виртуална комуникационна среда. Въпросите, които текстовете коментират, са свързани с мястото, което традиционните и дигиталните книги заемат в съвременния свят, тяхната визия, читателските нагласи и възприемане, новите маркетингови стратегии, проблемите на авторското право в Интернет и др.
Култура. Медии. Публичност. Сборник от конференцията, посветена на 50-годишнината на вестник „Култура“. Съст. Тотка Монова и кол. София: УИ „Св Климент Охридски“, 2010.
Статиите в сборника са позиционирани най-общо в три тематични полета – „Вестник Култура“, медии и медийна среда в България, радио и радиопредавания. Най-дълголетното българско периодично издание за култура е представено като феномен на прехода и като институция; анализирано е през призмата на собствената си биография и представата за бунта; подчертани са ролята и значението на вестника за преструктурирането на българската културна среда. Специален фокус в една от частите на сборника са радиото и неговите програми, предавания, публика, сюжети и др. В книгата е поместена и анкета с интелектуалци, коментираща мястото, биографията, медийното поведение и полемичния характер на вестник „Култура“.
Медии и митове. Съст. Георги Лозанов, Орлин Спасов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2000.
Сборникът съдържа лекциите и породените от тях дискусии, осъществени в рамките на семинара „Медии и митове“, организиран в Софийския университет в периода 1996-1998 г. Текстовете в книгата интерпретират понятието медия максимално широко. Традиционното възприемане на медиите като свързани с властта и политиката е видяно като ограничаващо. Самите медии са разгледани през призмите на историческото, политическото, литературното, езика; анализирани са както механизмите на експлоатиране на архетипното, така и на съвременното митотворчество.
Медии и преход. Съст. Георги Лозанов, Лиляна Деянова, Орлин Спасов. София: Център за развитие на медиите, 2000.
В сборника е направен опит да се осмисли и систематизира натрупаното през 90-те години знание за медиите. Самото десетилетие се възприема като силно медийно наситено. Включените статии анализират ролята на медиите в цялостния ход на процесите в първото десетилетие след радикалната обществена промята. Концептуализирани са проблемите, свързани с ролята на телевизионните репрезентации, напрежението между академичното знание и практическата журналистика, мястото и ефектите на медиите при конструирането на личните биографии на фигурите на прехода, генерираните и тиражираните от средствата за масова информация идеологически безсмислици, медийния език, популярните журналистически разкази и пр.
Медиите в България: 25 години по-късно. София: Нов български университет, 2015.
Сборникът събира докладите, представени на едноименната Национална конференция, организирана от департамент „Право“ на Нов български университет. Значителна част от статиите коментират правния и обществен статут на медиите. Те са разгледани в пряката си функция да информират и да гарантират демокрацията. Анализирани са обаче и като зависими от политически, корпоративни, законодателни, потребителски и др. интереси, както и от различни регулаторни органи, въздействащи върху тях като вид цензура.
Медиите в Централна и Източна Европа след 1989. София: Монд дипломатик, 2009.
Сборникът съдържа докладите от международната научна конференция „Състояние и развитие на медиите след промените от 1989 г. в страните от Централна и Източна Европа“. Многопосочни като проблематика, текстовете в сборника изхождат от представата за медиите като основен инструмент на демокрацията в посттоталитарните общества. Статиите анализират въпроси, свързани със свободата на словото и опитите за политически и финансов контрол на медиите, разлома между утопичните представи за информираност и реалната ситуация, скандалите в политиката и тяхното медийно отразяване, медийните етика и послания, идеята за журналистически елити и др.
Медиите и езикът. Съст. Искра Ликоманова, Йорданка Трифонова. София: Ето, 1999.
Сборникът включва проучвания на български и чуждестранни слависти върху езика на медиите. Публикувани са докладите и изказванията на участниците в Кръгла маса на тема „Медиите и езикъв им/ни“, както и резултатите от социологическо изследване „Общуването на българите с текстове“. Статиите коментират бруталния, циничен, пренебрежителен журналистически език и автостилизациите на журналистите като жертви. Дадени са множество примери от вестници, експлоатиращи страха, мрачното, шокиращото, перверзното, от което се налага изводът, че медиите често произвеждат собствена, недействителна, негативна реалност.
Медиите и политиката. Съст. Георги Лозанов и Орлин Спасов. София: Фондация „Медийна демокрация“–Фондация „Конрад Аденауер“, 2011.
Сборникът анализира комуникацията между медиите и политиката в периода от парламентарните избори в средата на 2009 г. до края на 2010 г. Процесите на медиалитизиране на политиката са проследени в традиционните печатни и електроннни медии, но и в сферата на новите медии и социалните мрежи. Статиите в сборника оперират с понятия като свобода на словото, плурализъм, демокрация и прозрачност, но и манипулиране на медиите, метаморфози на цензурата, стратификация на медийния пазар, медийни империи, приближаване на политиката до шоуто, драматургия на скандала и др.
Монова, Тотка. Думите, които разделят. Политическият дискурс в печата. София: Парадокс, 2000.
Монографията анализира ролята на периодичния печат в българското посттоталитарно общество, като се съсредоточава главно върху публикации в периодиката, коментиращи парламентарните избори през 1991 г. и политическата криза през 1994 г. Въз основа на обемен емпиричен материал в изследването се аргументира наблюдението, че относително дълго се тиражират модели и политически послания, познати от предходния период. Те от своя страна отразяват специфичната нагласа на българина, който много трудно напуска добре познатите пространства на мита и трудно се адаптира към нерадостното настояще.
Монова, Тотка. Корпоративен журнализъм. Медийна идеология на прехода. София: Фондация за българска литература, 2014.
Монографията предлага мащабен анализ на отношенията между политиката и медийните практики в България. Развитието на политическия дискурс в българския печат е проследен от вододелната 1989 г. до 2014 г. Периодът е вътрешно разделен на три етапа, съответно части на изследването: преход от тоталитарна към свободна преса (1989-1996), от партийна към независима преса (1996-2000), от независима към корпоративна преса (2001-2014). Анализирани са конкретни кризисни социални и политически ситуации и се стига до извода, че преходът в България протича под знака на разпада на политическото.
Монова, Тотка. Новият журнализъм на прехода. Между корпоративния карцер и новите медии. София: Парадокс, 2012.
Мащабно изследване за съвременната българска медийна среда, изхождащо от огромен емпиричен материал. Детайлно са анализирани многоаспектните отношения медии – власт и медии – политика. Българският модел е положен в контекста на световните практики. Проследено е раждането на независимата преса у нас; контекстуализирани са популярни медийни герои и сюжети, джендър стереотипи и др. Специално внимание е обърнато на периода 2009-2012 г., който е определен като време на радикално преструктуриране на медийното пространство. Българската медийна среда е разпозната като кризисна и силно зависима от корпоративни интереси.
Найденов, Димитър. Пресжурналистика. 1989-1990-1992-1993-1994-1995. Или… Е Ла Наве Ва. София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 1995.
Монографията проследява трансформациите, настъпили в масмедиите след 1989 г. Анализирани са новите професионални критерии в новата обществена ситуация, появата на свободната преса, на политическите и корпоративните всекидневници, на т.нар. „женски“ вестници и на вестниците „за мъже“. Най-популярните издания са представени с кратки очерци. Коментирани са най-често използваните публицистични жанрове, визията и илюстрациите във вестниците, ситуацията с рекламодателите, новият журналистически език и др.
Нови медии – нови мобилизации. Съст. Ивайло Дичев, Орлин Спасов. София: Институт „Отворено общество“, 2011.
Сборникът обобщава резултатите от изследване, анализиращо променящите се форми на гражданска и политическа активност на младите хора. Включените статии и студии се фокусират върху ролята, въздействието и ефективността на посланията, публикувани в Интернет. Изследвани са влиянията на новите комуникационни технологии и на социалните мрежи върху различни форми на гражданска мобилизация. Обект на наблюдение са предизборни кампании, протести на граждански движения и акции срещу или в подкрепа на различни каузи.
Новите медии и новите млади. Съст. Ивайло Дичев, Орлин Спасов. София: Институт „Отворено общество“, 2009.
Сборникът обобщава резултатите от изследване, проучващо ефектите на новите медии върху младите хора. Включените в книгата статии анализират техните информационни навици, гражданска активност (виртуална и реална), отношение към новите и традиционните медии и политиката. Засегнати са въпроси, свързани с участието на млади хора в различни формални и неформални групи и способността им бързо и безболезнено да се приспособяват към средата; реалната и виртуалната биография на младежите; каузите, които най-често се защитават; гражданските протести, организирани в Интернет и др. Направен е изводът, че поколението на младите е силно фрагментирано, а вътрешната му разслоеност съдържа потенциал за конфликти.
Пешева, Маргарита и кол. Думите на медийния преход. Велико Търново: Фабер, 2010.
Речникът съдържа 27 понятия, свързани с променената след навлизането на Интернет представа за медия като цяло. Обхванати са нови думи, термини и медийни практики. Част от речниковите единици се отнасят до българското законодателство и отразените в него нови стандарти за пренос на информация.
Попова, Мария. Теоретични аспекти на медиите. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.
В книгата са анализирани мястото и ролята на културата в медиите, медиите като технология и медийното представяне на информацията. Самата медия е видяна като форматираща и налагаща определени представи за света, което я превръща в отправна точка за нови произведения на изкуството. Социалното значение на медиите е анализирано като технология и технологичен потенциал. Проследени са различни типове реакции на медийните послания от страна на аудиторията. В изследването се анализират и отношенията медии–власт. Медиите са възприети като коректив, но и като въплъщение на властта, което като резултат води до отказ от обективност, пример за което представляват дигиталните медии. Изследването е фокусирано върху медийната теория, но съдаржа и редица примери от българската медийна реалност.
Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София: Лик, 2001.
Монографията се занимава с въпроса по какъв начин чрез медиите обществото осмисля прехода. В книгата са систематизирани популярните, често контраверзни представи за него, свързващи го с безпорядъка, липсата на контрол, протяжността. Анализирани са медийните послания и разкази на и за прехода – биографични, на „малцинството“, на „мнозинството“, на основата на политически убеждения, поколенчески и др.
Сп. Литературата. Нови медии, нова журналистика, бр. 4, 2008.
Тематичен брой на списанието, коментиращо медиите в теоретичен план. Включените статии засягат въпроси, свързани с новата журналистика, мястото на литературата в медиите, медийните разкази, възможностите, предлагани от дигиталните технологии, медиите в глобализирания свят, влиянието на пазара и др. Част от статиите анализират българския аспект на темата – съпоставен е обликът на българските медии преди и след 1989 г.; склонността им не да коментират, а да осъждат; медийните разкази и жанрове; езикът и стилистиката на медиите. Включена е и анкета с български писатели „Как ни свързват и как ни развързват медиите?“.
Спасов, Орлин. Преходът и медиите. Политики на репрезентация (България 1989-2000). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2000.
Монографията се съсредоточава върху радикалните промени в публичността през първото десетилетие след промените. Анализирани са поляризираните оценки за мястото и ролята на медиите в обществото, напрежението между сензационното и обективното представяне на реалността, размиването на границите на фикционално и документално, на „високо“ и „ниско“. Средищно за изследването е понятието криза – на идеята за властта (политическа, на гражданите, икономическа, медийна), на езика, на публичността, на видимостта.
Стоянов, Красимир. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София: Международно социолингвистическо дружество, 1999.
Социолингвистично изследване върху езика на българските вестници, в което се проследяват настъпилите в него драматични промени след 10 ноември 1989 г. Експресивността, агресията и арогантността, навлезли трайно в българската преса, авторът доказва със стотици примери от най-популярните всекидневници. Като основни характеристики на езика на новата преса са изведени съзнателно търсеното противопоставяне или трансформиране на нормата, структурните и лексикални експерименти, зрелищността на стила и др.
При съставянето на библиографията са използвани фондовете на Народна библиотека „Св. Кирил и Методий“, Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“, Столична библиотека, Националната библиотечно-информационна система COBISS, своден каталог NALIS.
Съставителство и анотиране: Марин Бодаков, Ани Бурова, Славея Димитрова