1989

 

Балабанов, Иван. Защото дълго мълчахме… – Литературен фронт, бр. 50, 1989, с. 3 [позиция за политическите промени след 10 ноември и значението им за българската култура, история и литература].

Борисов, Георги. На кого пречи „Факел“. – Литературен фронт, бр. 50, 1989, с. 7 [за финансовата ситуация и ограниченията върху културната периодика в последните години преди промените].

Василев, Кирил. Безпощадна равносметка. – Литературен фронт, бр. 52, 1989, с. 2 [публицистичен коментар за политическите и социалните промени след 10 ноември].

Вачев, Николай. Регламент на бъдещето. Обсъждаме проекта за закон за научната дейност и висшето образование. – Народна култура, бр. 47, 1989, с. 1, 4 [началото на демократизацията във висшето образование, станало възможно след пленума от 10 ноември].

Вълев, Димитър. Страх лозе не пази. – Литературен фронт, бр. 49, 1989, с. 1, 6-7 [политически и социологически анализ на комунистическата система].

Вълев, Димитър. Страх лозе не пази. – Литературен фронт, бр. 50, 1989, с. 4-5 [продължение от бр. 49].

Ганчев, Марко. Диалог на сцената, а не зад кулисите. – Литературен фронт, бр. 52, 1989, с. 1 [публицистичен текст за политическите промени в източноевропейски контекст].

Ганчев, Марко. По белите полета на берлинската стена. – Литературен фронт, бр. 48, 1989, с. 7 [публицистичен коментар за Берлинската стена и разделението между Изтока и Запада; източноевропейски контексти].

Георгиев, Марин. Ще ми се… – Литературен фронт, бр. 48, 1989, с. 1-2 [публицистичен текст за политическите промени след 10 ноември].

Димитрова, Блага. Фантомни болки. – Литературен фронт, бр. 49, 1989, с. 1, 7 [изказване пред общото събрание на СБП на 27.11.1989 г.; за промените след 10 ноември].

Дичев, Ивайло. Епитафия на заложника за терориста. – Народна култура, бр. 50, 1989, с. 3 [сталинисткият терор в Съветския съюз, лагерите].

Евтимов, Евтим. Едно кафе с мръсна пяна. Или как бе разгромен „Литературен фронт“. – Литературен фронт, бр. 50, 1989, с. 6 [за контрола върху културната периодика в последните години преди 1989].

Еленков, Константин. В самото начало… – Литературен фронт, бр. 51, 1989, с. 1 [публицистичен текст за политическите промени след 10 ноември].

Жеков, Светлозар. Свестните у нас считат за луди. – Литературен фронт, бр. 52, 1989, с. 3 [коментар за състоянието на българската литература в навечерието на прехода и перспективите пред нея].

Киселов, Младен; Димитрова, Блага; Кадийски, Кирил. Неизбежни монолози. – Народна култура, бр. 47, 1989, с. 2 [възможните пътища в развитието на културата и литературата след 10 ноември].

Коен, Леа. Политконюнктура и музика. – Народна култура, бр. 50, 1989, с. 6 [тоталитарното налагане на естетически норми – ролята на СБК в идеологизирането на изкуството – съпротивата, ролята на джаза и др.].

Матев, Павел. Изстраданото и осмисленото. – Литературен фронт, бр. 49, 1989, с. 1, 6 [изказване пред общото събрание на СБП на 27.11.1989 г.; за промените след 10 ноември].

Михайлов, Владимир. Телевизията прави революция. – Народна култура, бр. 52, 1989, с. 1 [развитието на телевизията в началото на демократическите промени – примерът на Румънската национална телевизия, предаваща на живо революцията в Букурещ].

Найденов, Валери. Печатът и реформите. – Народна култура, бр. 51, 1989, с. 4-5 [мястото на печата в контекста на началото на демократичните промени].

Начев, Венцеслав. Сезонът на илюзиите свърши. На работа! – Литературен фронт, бр. 48, 1989, с. 1-2 [за политическите промени след 10 ноември и перспективите пред българската култура].

Неделчев, Михаил. „Глас“ и „Мост“. Списанията на литературния самиздат. – Народна култура, бр. 50, 1989, с. 6.

Недков, Здравко. Отношение. – Литературен фронт, бр. 52, 1989, с. 1-2 [за цензурата преди 1989 г. и необходимостта от свобода на словото в ситуацията след 10 ноември].

Продев, Стефан. Нашата позиция. – Народна култура, бр. 50, 1989, с. 1 [уводна статия от новия главен редактор на в. „Народна култура“ – заявката за новите принципи на изданието, следващи духа на политическите промени към демократизация].

Стефанов, Димитър. Писателят пред обществото. – Литературен фронт, бр. 49, 1989, с. 1, 7 [изказване пред общото събрание на СБП на 27.11.1989 г.; за промените след 10 ноември].

Тодоров, Ваньо. След дългите „пости“… Среща на русенци със Светлин Русев, Нешка Робева и Петър Берон. – Народна култура, бр. 50, 1989, с. 2 [екологичните стачки срещу заводите замърсители в Русе – придобиването на политически характер, свързан с бъдещите процеси на демократизация през прехода].

Тодоров, Георги. Художикът и „петолъчката“. Реформата на изкуството и изкуството на реформата. – Народна култура, бр. 51, 1989, с. 2, 6 [нуждата от освобождаване на изкуството от тоталитарния контрол].

Цачев, Климент. СБП не е наш дом. – Литературен фронт, бр. 52, 1989, с. 2 [коментар за ситуацията в СБП и необходимостта от промени след 10 ноемрви 1989 г.].

[неподписан текст]. Действителната нравствена енергия на преустройството. – Литературен фронт, бр. 46, 1989, с. 1 [публицистичен текст за промените след 10 ноември 1989 г.].

[неподписан текст]. Към човешки облик на социализма. – Литературен фронт, бр. 50, 1989, с. 1 [уводен публицистичен текст за политическите промени след 10 ноември и значението им за българската култура].

 

1990

Абаджиев, Николай. Гримасите на системата. – Литературен фронт, бр. 20, 1990, с. 1, 6 [анализ на медийната ситуация в началото на прехода; акцент върху Агенция „София прес“].

Аврамов, Димитър. Изкуство и съпротива. – Литературен форум, бр. 32, 1990, с. 1-3 [коментар за преоценката на ценностите в началото на прехода; за художествената съпротива срещу соцреалистическата естетика].

Агов, Аврам; Иванов, Андрей; Кирилов, Светлозар. Изборите: резултати, анализи, изводи. – Век 21, бр. 18, 1990, с. 4-5 [озборна статия, политически и социален анализ].

Алфандари, Елиезер. Плурализмът в общинския вестник. Политически дефицит = професионален брак. – Култура, бр. 27, 1990, с. 2 [политическото и идеологическото ориентиране на пресата след 10 ноември].

Алфандари, Елиезер. Според властта или според пазара? – Литературен фронт, бр. 10, 1990, с. 1, 3 [анализ на медиите в началото на прехода].

Ангелов, Валентин. Накъде. ОХИ на декоративно-приложните изкуства и дизайна, Ямбол, декември-март. – Култура, бр. 10, 1990, с. 4 [развитието на приложните изкуства и дизайна след 10 ноември].

Ангелов, Валентин. Паметниковата мегаломания. – Култура, бр. 37, 1990, с. 6 [култът към монументалните паметници през социалистическия период].

Ангелов, Валентин. Паметници и демокрация. – Век 21, бр. 35, 1990, с. 1, 6 [за съдбата на комунистическите паметници; за необходимостта от мемориал за жертвите на комунизма].

Ангелов, Валентин. Репресии в академичен стил. – Народна култура, бр. 8, 1990, с. 2 [контролът на властта в академичните институции – репресиите в БАН].

Ангелов, Валентин. Що е номенклатурна естетика и имаше ли тя почва у нас. – Век 21, бр. 28, 1990, с. 1, 3 [за епохата преди 1989 г.].

Ангелов, Георги. Просто тройно правило. – Век 21, бр. 35, 1990, с. 5 [коментар на „Възродителния процес“ и вината на комунистическата партия].

Ангелов, Златко. Психология на едно безумство. – Век 21, бр. 30, 1990, с. 1, 5 [коментар за виновниците за „възродителния процес“; рубрика Обществото: Митове истини].

Андреев, Александър. Радиото – тортата на тоталитаризма. – Култура, бр. 32, 1990, с. 2.

Анчев, Панко, Криза или пълна разруха. Емоционални разсъждения на един трезв издател. – Литературен форум, бр. 39, 1990, с. 1, 5 [за книгоиздаването в началото на прехода].

Апостолова, Румяна. „Тихата делнична трагедия…“. – Век 21, бр. 19, 1990, с. 5 [за състоянието на българската култура след 1989 г.; рубрика Проблемът днес – българският провинциализъм].

Апостолова, Румяна. Корените на тоталитарната култура. – Век 21, бр. 11, 1990, с. 6 [анализ на отношението на комунистическата власт към интелигенцията; за епохата преди 1989 г.].

Атанасов, Владимир. Разпознаване на патологията. – Век 21, бр. 11, 1990, с. 5 [публицистичен текст; анализ на комунистическия период и неговите последици].

Атанасов, Георги. От дисидент до президент. – Век 21, бр. 8, 1990, с. 7 [източноевропейски контексти; за личността на Вацлав Хавел и източноевропейския преход; заедно с част от новогодишното слово на президента Хавел „Съучастието демокрация“].

Ахрянов, Ангел. Априлски години. – Народна култура, бр. 7, 1990, с. 4 [развитието на българския театър в края на 60-те години; априлското поколение в театралното изкуство].

Ахрянов, Ангел. Аферата Авел. – Култура, бр. 18, 1990, с. 7 [репресиите на тоталитарния режим срещу театралното изкуство – изследването върху конкретния случай с „разгрома“ на постановката „Грешката на Авел“ от Емил Монов между 1960 и 1964 г.].

Белчева, Мирослава. Опит за психоанализа на националната невроза. – Век 21, бр. 39, 1990, с. 5 [за последиците от комунисическото управление].

Белчева, Мирослава. Хомо историкус или хомо истерикус.– Век 21, бр. 10, 1990, с. 3 [публицистичен текст; анализ на комунистическия период и неговите последици].

Белчева, Мирослава. Ще има ли духовен пир за гладните българи? – Век 21, бр. 12, 1990, с. 6 [публицистичен текст; анализ на комунистическия период и неговите последици върху българската култура].

Богдан, Богданов. За нов български университет. – Култура, бр. 25, 1990, с. 1, 3 [кризата в българското висше образование – изложение на принципите, които ще бъдат заложени в основата на бъдещ частен университет – нуждата от реформа на висшето образование].

Божилова, Светлана. Телевизията – съвременния мит. безпристрастност и пристрастност. – Култура, бр. 16, 1990, с. 5 [културната роля на телевизията в съвременното общество – конкретното състояние на българската телевизия в началото на политическите и обществени промени – телевизията и приближаващите избори].

Бойчев, Стоян. Води коня и плаче… – Литературен фронт, бр. 13, 1990, с. 1-3 [публицистичен текст; коментар за прехода в България и ролята на писателите в обществения живот след промените през 1989 г.].

Братинова, Венета. Времето на героя Общи. – Век 21, бр. 26, 1990, с. 3 [обществен и политически анализ].

Велев, Велчо. Декор за самочувствие. Продуцентството и професионализмът в телевизията. – Култура, бр. 10, 1990 с. 6.

Велев, Кирил. Безработицата и жестоките митове. – Век 21, специален брой от 17 март, 1990, с. 3 [публицистичен текст; коментар за периода преди 1989 г. и целите на прехода].

Величков, Георги. Натрапливости. Българският политически театър. – Литературен форум, бр. 39, 1990, с. 1, 3 [публицистичен текст за политическата ситуация в началото на прехода и дейността на Великото народно събрание].

Величков, Георги. Разсъждения в антрето на демокрацията. – Литературен фронт, бр. 7, 1990, с. 1, 6 [политически и социален анализ за началото на прехода].

Величков, Георги. Разсъждения в безвремието на морала. – Литературен фронт, бр. 21, 1990, с. 1, 7 [анализ на обществената ситуация в началото на прехода].

Величков, Михаил. Белегът на Каин. – Литературен форум, бр. 50, 1990, с. 1, 5 [коментар за бившите комунистически дейци в началото на прехода].

Величков, Михаил. Есе върху физиологията на една провокация.. – Литературен форум, бр. 39, 1990, с. 2 [коментар за опожаряването на партийния дом на БСП като политическа провокация; съвместна публикация с в. „Век 21“, бр. 26, 1990, с. 6].

Вермут, Лили. „За свойта доверчивост…“. – Култура, бр. 14, 1990, с. 5 [по повод заявката на Богомил Райнов за неконюнктурност на писателското поведение преди и след 10 ноември].

Владимиров, Желю. Люшкащата се интелигенция. – Култура, бр. 15, 1990, с. 3 [ролята на интелектуалците; изграждането на интелектуална опозиция след 10 ноември].

Войников, Георги. На другия ден. – Век 21, бр. 10, 1990, с. 3 [публицистичен текст за българската култура след комунистическия период].

Вълев, Димитър. Тодор Живков: корени и почва. – Литературен фронт, бр. 7, 1990, с. 1, 6 [анализ на политическата ситуация преди и след 10 ноември; за личността на Тодор Живков].

Вълев, Димитър. Тодор Живков: корени и почва. – Литературен фронт, бр. 8, 1990, с. 6-7 [продължение от бр. 7, 1990 г.].

Вълканов, Велко. Митът България. – Литературен фронт, бр. 8, 1990, с. 1, 6 [публицистичен коментар за ситуацията след 1989 г., етническата политика и реакциите след решенията на правителството от 29.12.1989 г.].

Галовски, Марин. Радиото – но какво? – Култура, бр. 28, 1990, с. 2 [настоящото състояние и бъдещите перспективи пред Българското национално радио].

Ганчев, Марко. Волтова дъга. – Литературен фронт, бр. 17, 1990, с. 1 [уводен текст за свободата на словото в медиите и за политическите пристрастия на „Литературен форум“].

Ганчев, Христо. Против разрушителния нагон. За функцията „Паметник на културата“. – Литературен форум, бр. 45, 1990, с. 1, 5 [за комунистическите архитектурните паметници].

Ганчева, Вера. Опасна ли е социологията? – Век 21, бр. 38, 1990, с. 4 [коментар за социологията преди 1989 г. и за необходимостта от демократизиране и промени в сферата на хуманитарните науки].

Ганчовски, Живко. Времето е такова. Некюстендилски намеци. – Култура, бр. 13, 1990, с. 2 [ролята на интелектуалците; настоящото критично състояние на провинциалната интелигенция].

Генев, Гено. Самобитност и европеизъм в българската култура (Спекулации на БК(С)П по „пътя към Европа“). – Век 21, бр. 19, 1990, с. 3.

Георгиев, Лазар. За отчаянието на българина. – Век 21, бр. 35, 1990, с. 5 [публицистичен текст; оценка на комунистическото минало и началото на прехода].

Георгиев, Лазар. Разговор с честните комунисти. – Век 21, бр. 12, 1990, с. 4 [публицистичен текст; за комунистическите дейци преди и след 1989 г.].

Георгиев, Методи. Омърсените първи дни на свободата. – Литературен фронт, бр. 3, 1990, с. 3 [коментар за началото на прехода; отзиви на Владимир Топенчаров; Илия Кюльовски, Васил Иванов, Радослав Радев; Павел Писарев в бр. 6, 1990, с. 7].

Георгиев, Никола. Българската 1990 през погледа на филолога. Крещящата глухоняма революция. – Култура, бр. 32, 1990, с. 3 [семиотичен анализ на наименованията на партиите на прехода; взаимодействието между политическия живот и езика].

Георгиев, Никола. Георги Димитров и Симеон Втори. – Култура, бр. 18, 1990, с. 3.

Горанов, Кръстьо. Култура и демокрация. – Култура, бр. 11, 1990, с. 1, 4.

Гранитски, Иван. Идеята е жива. – Литературен фронт, бр. 25, 1990, с. 1 [публицистичен текст; за промените и комунистическата идея].

Дайнов, Евгений; Лисичкова, Емилия; Безлов, Тихомир. Българската студенция като политическо явление. – Култура, бр. 30, 1990, с. 5.

Данаилов, Георги. Експеримент. – Литературен фронт, бр. 6, 1990, с. 1, 3 [за комунистическите дейци след 1989 г. – нагласи и позиции].

Данаилов, Георги. За театралния „геноцид“. – Народна култура, бр. 8, 1990, с. 6 [кризисната ситуация в софийските театри след 10 ноември].

Даниел, Леон. Кога ще дойде времето. – Народна култура, бр. 5, 1990, с. 4 [основаването на театър „Сфумато“, режисьорската дейност на Иван Добчев и Маргарита Младенова – началото на новия театър от периода на прехода].

Даскалов, Румен. Нашата историография – вчера, днес и утре. – Литературен форум, бр. 50, 1990, с. 1, 5.

Дачев, Мирослав. Бягство към свободата. – Век 21, бр. 1, 1990, с. 7 [анализ на прехода от тоталитаризъм към демокрация; коментар върху идеите на Ерих Фром от „Бягство към свободата“].

Джагаров, Георги. Длъжен съм. – Литературен фронт, бр. 23, 1990, с. 1, 6 [коментар за политиката на комунистическата власт, собствената му дейност преди промените и реакциите срещу него след 1989 г.].

Димитров, Румен. Номенклатурата: власт извън конституцията. – Век 21, бр. 11, 1990, с. 4 [анализ на комунистическата номенклатура в началото на прехода].

Димитров, Румен. Патернализмът или страхът от модерното. – Култура, бр. 21, 1990, с. 4-5 [антропологична статия, изследваща склонността към създаване на култове около мъжки фигури, притежаващи власт – културологичен прочит на култа към Тодор Живков – идеята за култът към „бащицата“, бай Тошо и т.н.].

Димитров, Румен. Светлината на свещите и ореолът на олтара. – Култура, бр. 31, 1990, с. 3 [публицистика; моралните аспекти на политиката в началото на прехода].

Димитров, Филип. Огнено и кърваво. – Век 21, бр. 25, 1990, с. 2 [публицистичен текст по повод подпалването на Партийния дом].

Димитрова, Блага. Глаголът – ключ за времето. – Литературен форум, бр. 30, 1990, с. 1, 6 [анализ на тоталитарния език преди промяната 1989 г.].

Димов, Лазар. Борба за власт или за народовластие. Четиво за журналисти. – Век 21, бр. 3, 1990, с. 4 [публицистичен коментар за обществената ситуация в началото на прехода; за влиянието на медиите върху общественото мнение].

Димов, Лазар. Политическият виц като свободно пространство. – Век 21, бр. 20, 1990, с. 4 [анализ на политическите вицове от периода преди 1989 г].

Дионисиев, Иван. Ние, тоталитаристите… – Век 21, бр. 5, 1990, с. 1, 3 [публицистичен текст за последиците от комунистическото управление; за предизвикателствата пред промените след 1989 г.; рубрика Обществото: митове истини].

Дичев, Ивайло. Защо подозираме езика? – Литературен форум, бр. 30, 1990, с. 1, 6 [анализ на тоталитарния език преди промяната 1989 г.].

Дичев, Ивайло. Списъчното общество. Комунизъм, постмодернизъм, симулация. – Култура, бр. 20, 1990, с. 1, 4 [за демократичните революции, властта, номенклатурата, социалното и интелектуалното изравняване по време на социализма].

Донев, Петър. Обица на ухото. – Литературен фронт, бр. 20, 1990, с. 1, 3 [анализ на обществената ситуация в началото на прехода].

Донева, Бистра. Гаранции, че въздухът ще блести. – Литературен форум, бр. 35, 1990, с. 6 [публицистичен коментар за прехода в България].

Драганов, Драгомир. Университетът срещу художниците или системата срещу интелигенцията. – Народна култура, бр. 6, 1990, с. 4.

Евтимов, Иван. Да потърсим брод. Мисли върху последните събития. – Народна култура, бр. 2, 1990, с. 5 [превръщането на комунистическия тоталитаризъм в национализъм, като нов път към идеологизация на културата].

Евтимова, Милена. Ние и те. – Век 21, бр. 9, 1990, с. 1 [публицистичен текст за българската култура и общество след комунистическия период; рубрика Проблемът днес – наследството на социализма].

Желева, Павлина. Шанс за „неудобни“ филми. – Култура, бр. 15, 1990, с. 9 [подновеният интерес на западноевропейските режисьори към българското кино след падането на режима – по повод гостуването на френския режисьор Пиер-Анри Дело].

Зарева, Снежана. Нееротично за еротичното. – Култура, бр. 11, 1990, с. 4-5 [детабуизирането на еротизма в културата и литературата след 10 ноември – преоценка на еротичната естетика в изкуството преди 1944 г.].

Захариев, Луко. За да диша с пълни гърди. Размисли за литературното наследство. – Литературен фронт, бр. 21, 1990, с. 1-2 [за задачите на литературната история и запълването на празнините след края на тоталитарния период].

Зидарова, Богдана. Повече сред народа. – Литературен фронт, бр. 11, 1990, с. 4 [публицистичен текст за политическите промени от 1989 г. и реакциите срещу решенията на правителството от 29.12.1989 г.].

Знеполски, Боян. Двойната символика на неподчинението. – Литературен форум, бр. 32, 1990, с. 6 [анализ на стачките, митингите и демонстрациите като проява на гражданско неподчинение].

Знеполски, Ивайло. Език и политичски дискурс. – Литературен форум, бр. 27, 1990, с. 1, 3 [анализ на езика в промената социокултурна ситуация след 1989 г.].

Знеполски, Ивайло. Изолацията не е девственост, а безплодие. – Култура, бр. 32, 1990, с. 4 [състоянието и перспективите пред книгоиздаването в областта на хуманитаристиката след 10 ноември].

Знеполски, Ивайло. Национални чувства и демокрация. – Литературен фронт, бр. 5, 1990, с. 1, 7 [коментар за началото на прехода и протестите от началото на 1990 г.].

Знеполски, Ивайло. Новата преса и демократичните очаквания. – Литературен форум, бр. 36, 1990, с. 1, 5.

Ивайлов, Румен. Остатъчни тръпки (или гласът на един безпартиен). – Век 21, бр. 10, 1990, с. 4 [публицистичен текст; анализ на комунистическия период и неговите последици].

Иванова, Светла. Частната киностудия Глобус. – Култура, бр. 12, 1990, с. 3 [„придворното“ кино преди 10 ноември].

Иванова, Светлана. Щраусово знание за историята. – Народна култура, бр. 3, 1990, с. 4-5 [една от първите статии на историци, разглеждащи критично възродителния процес].

Игнатовски, Владимир. Големите имена в науката са и културно алиби. – Култура, бр. 32, 1990, с. 4 [плановете на издателствата за публикуване на чуждестранна хуманитаристика; усилията за наваксване на изоставането през тоталитарния период].

Игнатовски, Владимир. Журналистическо ретро. – Култура, бр. 25, 1990, с. 1, 5 [развитието и кризата в печатните издания след промените].

Игнатовски, Владимир. Частна телевизия! Че то възможно ли е? – Култура, бр. 27, 1990, с. 4.

Йорданов, Александър. Демокрацията няма алтернатива. – Век 21, бр. 14, 1990, с. 1-2 [публицистичен текст].

Йорданов, Александър. Демокрацията няма алтернатива. – Век 21, бр. 22, 1990, с. 1 [публицистичен текст за предизвикателствата пред българския преход].

Йорданов, Александър. Един мълчалив отчет. – Век 21, бр. 21, 1990, с. 3 [публицистичен текст за отчета на правителството на Луканов; коментар за проблемите на българската култура].

Йорданов, Александър. Избори и национален живот. – Век 21, бр. 7, 1990, с. 1 [публицистичен текст; коментар за наближаващите избори и обществените тенденции; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Коалиция с неоаприлците ли?… – Век 21, бр. 25, 1990, с. 1 [публицистичен текст; коментар за процесите в началото на прехода; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Не бойте се, деца! – Век 21, бр. 34, 1990, с. 1 [публицистичен текст; коментар за процесите в началото на прехода; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Преди последния дъх. – Век 21, бр. 26, 1990, с. 1 [публицистичен текст; коментар за процесите в началото на прехода; източноевропейски контексти].

Йорданов, Александър. Първи надежди, първи разочарования. – Век 21, бр. 17, 1990, с. 1 [публицистичен текст за работата на Великото народно събрание и протестите в Града на истината; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Своечуждата българска култура. – Век 21, бр. 8, 1990, с. 1 [публицистичен текст за българската култура след комунистическия период; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Средата на тунела. – Век 21, специален брой от 17 март, 1990, с. 3 [публицистичен текст; коментар за целите на прехода].

Йорданов, Александър. Срещу безвремието. – Век 21, бр. 30, 1990, с. 1 [публицистичен текст; коментар за процесите в началото на прехода; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Студентската стачка – изпит по демокрация. – Век 21, бр. 12, 1990, с. 1 [публицистичен уводен текст].

Йорданов, Александър. Този ден наистина промени съдбата на милиони хора… – Век 21, бр. 32, 1990, с. 1 [публицистичен текст по повод годишнината от началото на промените].

Йорданов, Юлиан. Размишления пред пазарния вход. – Литературен фронт, бр. 24, 1990, с. 1, 3 [коментар на културната ситуация в началото на прехода; акцент върху детската литература в новата политическа обстановка].

Кавалджиев, Любомир. Композиторът. – Култура, бр. 12, 1990, с. 1, 6 [ролята на интелектуалците; фигурата на композитора в миналото и настоящето; упадъкът на музикалното образование].

Калканджиева, Даниела. Студентството вчера и днес. – Век 21, бр. 35, 1990, с. 5 [за студентската активност и протести от началото на ХХ в. до 90-те години].

Капудалиев, Емил. Българска телевизия – стачка. – Век 21, бр. 37, 1990, с. 2 [медиен обзор; за Българската телевизия преди и след промените от 1989 г.].

Коев, Кольо. Интелектуалец и интелигенция. – Култура, бр. 17, 1990, с. 3 [ролята на интелектуалците; за мисленето на 10 ноември като граница между две епохи; за състоянието на българската интелигенция в началото на промените и популярния сред интелектуалците жанр на отвореното писмо в първите месеци след 10 ноември].

Коева, Мария. Багаж за Европа, или защо Юлия Кръстева е френска авторка. – Век 21, бр. 39, 1990, с. 6 [за присъствието на българска култура на Запад; за оценката на Юлия Кръстева в България след 1989 г.].

Коен, Леа. Цензура или раздържавяване. Избрете сами. – Век 21, бр. 5, 1990, с. 6 [публицистичен текст за свободата на словото; за отношенията между властта и културата].

Колев, Марин. Машина на ужаса. – Литературен фронт, бр. 22, 1990, с. 7 [за трудовите лагери на социализма и вината на комунистическата власт].

Колев-Босия, Николай. Талант и донос. – Литературен форум, бр. 34, 1990, с. 7 [за разкриването на досиета от социалистическия периода след 1989 г.].

Константинов, Георги. Онова сляпо ехо… – Литературен форум, бр. 36, 1990, с. 1 [публицистичен коментар за прехода в България].

Константинов, Геори. Дори да няма между нас гросмайстоври. – Литературен форум, бр. 34, 1990, с. 1 [публицистичен уводен текст; политически коментар за прехода в България].

Константинов, Петър. Не разпъвайте народа си на кръст. – Литературен фронт, бр. 3, 1990, с. 1, 4 [публицистичен текст за политическите промени от 1989 г. и оценка на комунистическото минало].

Константинова, Анастасия. Как се строят старини? – Култура, бр. 21, 1990, с. 5 [ролята на идеологията върху консервационните процеси на търновските археологически обекти].

Константинова, Елка. В политическата борба: етично, честно. – Век 21, бр. 4, 1990, с. 1-2 [за ситуацията в началото на прехода и прогноза за демократичните процеси].

Константинова, Елка. Девети септември и интелигенцията. – Век 21, бр. 23, 1990, с. 4 [преосмисляне на социалистическия период].

Константинова, Елка. Догматизмът и демагогията в живота и литературата. – Литературен форум, бр. 51-52, 1990, с. 1-2 [преосмисляне на социалистическия период].

Константинова, Елка. Как се сбогуваме с тоталитаризма. – Литературен форум, бр. 29, 1990, с. 1 [за промените в литературата и литературната наука след 1989 г.].

Константинова, Елка. Какво да се прави. – Литературен фронт, бр. 2, 1990, с. 1-2 [коментар за необходимостта от промяна на литературната критика след 1989 г.].

Коруджиев, Димитър. Между живота и абстракциите. – Литературен фронт, бр. 2, 1990, с. 1-2 [коментар за политическата и обществената ситуация в началото на прехода].

Кочемидова, Христина. Патологията на езика. – Литературен фронт, бр. 11, 1990, с. 1, 6 [анализ на идеологическия език от предходния период].

Краев, Георг. Квазиобразността на потропването… – Век 21, бр. 17, 1990, с. 6 [за тоталитарната културна политика и промените в културната дейност след 10 ноември].

Краев, Георг. Пожарът като … зрелище. – Век 21, бр. 24, 1990, с. 1 [публицистичен текст по повод подпалването на Партийния дом; за процесите в началото на прехода като карнавал; рубрика Акценти].

Крумова, Любка. Номенклатурата е жилава. – Култура, бр. 9, 1990, с. 5.

Кръстев, Атанас. Романтизъм, комунизъм и реализъм. – Век 21, бр. 13, 1990, с. 1 [публицистичен текст за процесите след 10 ноември 1989 г.; рубрика Акценти].

Кръстев, Вихър. Анатомия на стачките. – Век 21, бр. 13, 1990, с. 1, 4 [публицистичен текст; за студентските протести от лятото на 1990 г.; рубрика Проблемът днес].

Кръстев, Вихър. Досие на времето: време на досиетата. – Век 21, бр. 38, 1990, с. 1 [публицистичен уводен текст; рубрика Акценти].

Кръстев, Вихър. Нещо се случи (Пиянството на един гладен народ). – Век 21, бр. 35, 1990, с. 1 [публицистичен уводен текст за началото на прехода].

Кръстев, Вихър. Параграф 22. – Век 21, бр. 12, 1990, с. 1 [публицистичен текст; за обществената и политическата ситуация след изборите от 10 юни 1990 г.; за студентските протести].

Кръстев, Иван. Интелигенцията и антиинтелектуализмът. – Култура, бр. 22, 1990, с. 3 [за ролята на интелектуалците].

Кръстев, Тодор. Тоталитарната власт срещу паметниците на културата. – Народна култура, бр. 2, 1990, с. 3 [пагубното влияние и решения на тоталитарните институции от близкото минало върху развитието на градската среда и архитектура].

Кунчев, Божидар. За да изгреят звездите. – Литературен фронт, бр. 1, 1990, с. 1, 4 [публицистичен текст за политическите промени от 1989 г. и решенията на Пленума на БКП от 29.12.1989 г.].

Кунчев, Божидар. Като подигравка на историята. – Век 21, бр. 39, 1990, с. 6 [коментар за поляризирането сред писателските кръгове; за реакциите срещу „Литературен форум“; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Кой се страхува от демокрацията? – Век 21, бр. 15, 1990, с. 1 [публицистичен текст и полемика с изказвания на в. „Дума“; рубрика Акценти].

Кунчев, Божидар. Между безкористието и парите. – Век 21, бр. 35, 1990, с. 6 [публицистичен текст за литературната и книгоиздателската ситуация в началото на прехода, рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. По обратния път към човечеството. – Век 21, бр. 32, 1990, с. 1, 6 [публицистичен текст по повод годишнината от началото на промените].

Кунчев, Божидар. При летеж и падане. – Век 21, бр. 3, 1990, с. 6 [коментар за ролята на българския писател преди и след 1989 г.; акцент върху Слав Хр. Караславов].

Кунчев, Божидар. Словото ще бъде и сега. – Век 21, бр. 33, 1990, с. 6 [публицистичен коментар; оценката на дейността на интелектуалците в началото на прехода, рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Съвест на нацията ли са писателите? – Литературен форум, бр. 47, 1990, с. 1, 3 [за ролята на писателите преди и след 1989 г.].

Лазаров, Димитър. Промяна и адаптация. – Век 21, бр. 11, 1990, с. 3 [публицистичен текст; за комунистическата номенклатура и партия в началото на прехода].

Леви, Самуел. Комунистическото насилие е реалност. В името на народа. – Век 21, бр. 1, 1990, с. 3 [за комунистическите лагери].

Леви, Самуел. Необлечена мома. – Век 21, специален брой от 17 март, 1990, с. 3 [публицистичен текст; коментар за началото на прехода].

Левчев, Владимир. Болшевишкото мислене. – Литературен форум, бр. 30, 1990, с. 3 [политически анализ на ситуацията и общественото поляризиране в България след 1989 г.].

Левчев, Владимир. Власт и опозиция в България. – Литературен фронт, бр. 2, 1990, с. 6 [публицистичен текст].

Ликова, Розалия. Непоносимост. Опит за портрет на Георги Марков. – Литературен фронт, бр. 4, 1990, с. 1-2 [преоценка на личността и творчеството на Георги Марков].

Ликова, Розалия. Сатира и съвременност в стиховете на Константин Павлов. – Век 21, бр. 8, 1990, с. 4 [преосмисляне на литературните процеси от социалистическия период].

Лозанов, Георги. Аплодисменти за артиста и неговия цензор. – Народна култура, бр. 2, 1990, с. 1, 5 [коментар относно продължаващия натиск на тоталитарната цензура върху фотографията и изкуството като цяло в първите месеци след 10 ноември].

Лозанов, Георги. Дума. Демокрация. – Култура, бр. 32, 1990, с. 2 [ролята на печата и конкретно на двете полюсни едно спрямо друго издания на в. „Дума“ и в. „Демокрация“ в началото на прехода].

Любенов, Любомир. Кратък курс по беззаконие. – Век 21, бр. 37, 1990, с. 6 [коментар за непочтени издателски практики след промените през 1989 г.; за дейността на Панко Анчев в издателство „Галактика“].

Люцканов, Васил. Посттоталитарни кривици. – Литературен форум, бр. 28, 1990, с. 6 [анализ на промените след 1989 г. и на ролята на интелектуалците в новата ситуация].

Люцканов, Васил. Етическата революция – сто години самота, или препрочитайки д-р Кръстьо Кръстев. – Литературен форум, бр. 38, 1990, с. 1, 5 [за българската интелигенция в ситуацията на преход].

Маринова, Албена. „Пазачите на вратата“. – Култура, бр. 32, 1990, с. 4 [състоянието на книгоиздаването в месеците след 10 ноември].

Маринова, Албена. Друг университет? – Култура, бр. 23, 1990, с. 8 [по повод учредяването на Дружеството за нов български университет с председател Богдан Богданов; за перспективите пред висшето образование след промените].

Менкаджиева, Румяна. Издателски голготи. – Култура, бр. 13, 1990, с. 5 [развитието на периодиката и издателския процес след 10 ноември].

Миланов, Александър. За да не се срамуваме, че сме българи. – Литературен фронт, бр. 2, 1990, с. 7 [за реакциите в българското общество спрямо „възродителния процес“ и решенията на ЦК на БКП от 29.12.1989 г.].

Миланов, Александър. И козината си не мени. – Култура, бр. 10, 1990, с. 5 [кризисното положението на българската култура след 10 ноември].

Милоев, Велко. Как се спасява вестник. – Литературен форум, бр. 41, 1990, с. 4 [за медиите в началото на прехода; за седмичника „АБВ“].

Милчаков, Яни. Как да говорим за новоговора; или метафорите на логокрацията. – Век 21, бр. 23, 1990, с. 6 [анализ на комунистическия език; източноевропейски контексти].

Милчаков, Яни. Лъжливите завещания на метрополията. – Век 21, бр. 35, 1990, с. 3 [обзорен текст; източноевропейски контексти].

Минкова, Рубина. Когато интелектуалците станаха политици. – Век 21, бр. 4, 1990, с. 5 [за ролята на интелектуалците в промените след 1989 г.; източноевропейски контексти].

Митрани, Леон. Излъганите. – Литературен форум, бр. 44, 1990, с. 4 [за отношението на българските комунисти към Съветския съюз; анализ на социалистическия период].

Михайлов, Владимир. Боже, пази телевизията ни. – Литературен форум, бр. 37, 1990, с. 3 [коментар за медиите след 1989 г.].

Михайлов, Владимир. Продължаваме разговора за бъдещето на телевизията. – Култура, бр. 31, 1990, с. 2.

Михайлов, Владимир. Ръка върху телевизията? – Литературен фронт, бр. 5, 1990, с. 3 [коментар за съдбата на медиите в началото на прехода].

Михайлов, Теодор. Ние, четиридесетгодишните. – Култура, бр. 19, 1990, с. 2 [ролята на интелектуалците; изборите на интелектуалците, родени в края на 40-те – 1968 г. като вододел за развитието на културното пространство в социалистическите страни – етосът на поколението на 60-те].

Мишев, Георги. „Европа – за европейците!“. – Литературен фронт, бр. 2, 1990, с. 1, 7 [за асимилаторската политика от последното десетилетие на на социалистическия период].

Мишев, Георги. Сценарият, наречен безвремие. – Литературен форум, бр. 45, 1990, с. 1 [публицистичен текст за прехода в България в годишнината от 1989 г.].

Мишев, Тодор. Русофилство и русофобство (щрихи към явлението). – Век 21, бр. 36, 1990, с. 3 [обзорен текст; коментар на външнополитическата ориентация на България и нагласите в българското общество].

Младенов, Иван. Анти-„Казабланка“. – Век 21, бр. 22, 1990, с. 1-2 [публицистичен текст за резултатите от изборите и обществените реакции].

Младенов, Иван. Метафората при тоталитаризма. – Век 21, бр. 34, 1990, с. 6 [анализ на комунистическия език; доклад от международна конференция по семиотика във Виена].

Млинарж, Зденек. Часът на истината. – Народна култура, бр. 4, 1990, с. 8 [либерализацията през 60-те години в Чехословакия – Пражката пролет – началото на периода на нормализацията].

Мурдаров, Владко. Критика на политическия език. За политическото суеверие. – Култура, бр. 16, 1990, с. 7 [състоянието на политическото говорене в първите месеци след началото на демократичните промени].

Мутафов, Енчо, Подражание в половинката. – Литературен форум, бр. 37, 1990, с. 1, 4 [коментар за епохата преди 1989 г. и прехода в България].

Мутафов, Енчо. Брегове (Размисли сантиментални и не съвсем). – Век 21, бр. 33, 1990, с. 1 [публицистичен текст за началото на прехода; рубрика Акценти].

Мутафов, Енчо. Българският съпротивителен ген. – Век 21, бр. 29, 1990, с. 3 [обзорен текст; обществен и културен коментар; рубрика Проблемът днес].

Мутафов, Енчо. Героят дойде. – Литературен фронт, бр. 2, 1990, с. 6 [за започналите процеси на преосмисляне на литературата от близкото минало].

Мутафов, Енчо. Град на истината за истината. – Литературен форум, бр. 29, 1990, с. 1, 3 [публицистичен текст; за студентските протести от лятото на 1990 г. срещу управляващите и реакциите на политическите сили в страната].

Мутафов, Енчо. Дядо Иван в нас. – Литературен фронт, бр. 15, 1990, с. 1, 4 [анализ на политическата, медийната и обществената ситуация в началото на прехода; отзиви на Георги Талев и Пламен Александров в бр. 19, 1990, с. 6].

Мутафов, Енчо. Нетърпимост. Защо нетърпимост и каква е почвата ѝ у нас? – Култура, бр. 10, 1990, с. 1, 6 [нетърпимостта като културен феномен от времето на тоталитаризма; нетърпимостта между общество и власт].

Мутафов, Енчо. Ръкопис за чекмедже. – Литературен форум, бр. 50, 1990, с. 4 [преосмисляне на литературната ситуация преди 1989 г.].

Мутафов, Енчо. След падането на Берлинската стена. – Век 21, бр. 11, 1990, с. 6 [публицистичен текст за началото на прехода и посттоталитарните условия].

Мутафчиева, Вера. Стреснат, трогнат, очарован… – Литературен фронт, бр. 24, 1990, с. 1, 7 [коментар на политическата и обществената ситуация преди 1989 г. и в началото на прехода; акцент върху дейността на БСП].

Мутафчиева, Жасмина. Послание от Града на истината. – Век 21, бр. 18, 1990, с. 1 [с отговор на Донка Овчарова в бр. 20, 1990, с. 8].

Начев, Венцеслав. Малки безобразия. – Литературен фронт, бр. 12, 1990, с. 1, 6 [публицистичен коментар за последиците от комунизма върху интелектуалния и културния живот в България и предизвикателствата пред промените след 10 ноември].

Неделчев, Михаил. Хуманитарният интелигент в политическото пространство. – Литературен фронт, бр. 10, 1990, с. 3 [коментар за отношението между интелигенцията и властта].

Недков, Здравко. Преходът. Документалната литература – от вчера към днес. – Литературен форум, бр. 49, 1990, с. 1, 4 на приложението „Нова христоматия“ [за документалната и публицистичната литература в началото на прехода].

Недков, Здравко. Тодор Живков като художествен образ. – Литературен фронт, бр. 26, 1990, с. 1, 5.

Нейков, Атанас. Да познаем лицата си. – Народна култура, бр. 2, 1990, с. 4 [ролята на интелектуалците; омърсената от режима преди 1989 г. идентичност на комуниста; натискът на тоталитарната власт върху изкуството, художниците и в частност върху СБХ].

Николов, Бойко. Ще отключим ли ефира. – Култура, бр. 11, 1990, с. 7 [перспективите пред либерализацията и демократизация на медийното и в частност на телевизионното пространство].

Николов, Вили. На една автобусна спирка в Лондон. – Век 21, бр. 5, 1990, с. 6 [за покушението срещу Георги Марков и неговите „Задочни репортажи“].

Николов, Вили. Не стреляйте по емигранта! Той не е виновен (из живота на българската политическа емиграция). – Век 21, бр. 10, 1990, с. 6 [за емигрантската литература преди 1989 г.].

Ничев, Боян. Ние и светът. – Век 21, бр. 1, 1990, с. 6 [публицистичен текст за предизвикателствата пред прехода и приобщаването към европейската култура].

Ничев, Боян. Размишления по повод, или за носталгията по „тоталитарния уют“. – Литературен форум, бр. 41, 1990, с. 1-2 [за необходимостта от нов прочит на българската литература и демитологизирането на социалистическия период; полемика с текста на Иван Спасов „Екзекутор на себе си, или дълбоката конфуция“ от същия брой, вдъхновен от дискусия в редакцията на „Литературен форум“ относно случая около списание „Кормило“ (бр. 33/1990 г.)].

Основни положения за законодателно уреждане на масовоинформационната дейност. – Народна култура, бр. 4, 1990, с. 6 [законопроект за гарантиране на свободата на словото в българското медийно пространство след 10 ноември].

Панайотов, Николай. Власт и изобразително изкуство. – Народна култура, бр. 6, 1990, с. 3 [тоталитарният контрол върху творческия процес в изобразителното изкуство].

Панайотова, Диана. Неподчинението като съгласие. – Век 21, бр. 18, 1990, с. 1 [публицистичен текст за преодоляването на комунистическото наследство; рубрика Акценти].

Панов, Александър. Капанът на втората реалност – II. – Литературен фронт, бр. 15, 1990, с. 1, 7 [публицистичен текст; акцент върху мавзолея на Георги Димитров; продължение от бр. 8, 1990 г.].

Панов, Александър. Капанът на втората реалност. – Литературен фронт, бр. 8, 1990, с. 1, 3 [публицистичен текст; политически анализ на ситуацията след 1989 г. и предизвикателставата пред прехода].

Панов, Александър. Подаръкът като културна политика. – Литературен фронт, бр. 10, 1990, с. 1-2 [публицистичен анализ на културната ситуация преди 1989 г. и необходимостта от реформа].

Панов, Аспарух. Аз съм виновен. – Век 21, бр. 21, 1990, с. 1 [публицистичен текст за вината на бившите комунистически дейци; рубрика Акценти].

Панов, Аспарух. Една година в агония. – Век 21, бр. 31, 1990, с. 1, 4 [публицистичен текст; по повод годишнината от началото на промените; рубрика Акценти].

Паскалев, Иван. Мрачни асоциации за „Слънчев бряг“. – Литературен фронт, бр. 16, 1990, с. 6-7 [за комунистическите лагери и обсъждането на темите табу отпреди 1989 г.].

Паунов, Димитър. Дискретният чар на тоталитаризма – III. – Литературен фронт, бр. 24, 1990, с. 3 [анализ на комунистическите общества; източноевропейски контексти].

Паунов, Димитър. Дисретният чар на тоталитаризма – II. – Литературен форум, бр. 27, 1990, с. 3 [коментар на тоталитарното социалистическо общество и неговия край; източноевропейски контексти].

Пашов, Георги. Демокрацията като фарс. – Век 21, бр. 17, 1990, с. 5 [отговор на статията „Демокрацията е мъжество на разума“ на Румен Димитров; в. „Култура“, бр. 25, 1990 г.].

Пеев, Христо. Белене – островът на българския ГУЛАГ. – Литературен фронт, бр. 16, 1990, с. 6-7 [за комунистическите трудови лагери].

Пеева, Адела. Краят на една епоха. – Култура, бр. 13, 1990, с. 8 [отзив от XXII фестивал на унгарското кино – доминацията на документалното кино, посветено на социалистическото минало – осмислянето на историческия опит от тоталитаризма].

Пелинов, Пелин. Конституционни анахронизми. – Литературен фронт, бр. 7, 1990, с. 7 [политически анализ на ситуацията след 1989 г. и законодателните промени].

Петков, Владимир. „Театри без желязна завеса“. – Култура, бр. 33, 1990, с. 3.

Петков, Любен. Не мога да премълча. – Литературен форум, бр. 51-52, 1990, с. 1, 6 [за Града на истината и българо-руските отношения след 1989 г.; реплика на текст от „Литературная Россия“].

Петров, Здравко. Тоталитаризмът и културата. – Литературен форум, бр. 49, 1990, с. 1-2; бр. 50, 1990, с. 6 [за отношението на комунизма към изкуството; източноевропейски контексти].

Петров, Здравко. Трагедията на интелигенцията. – Литературен фронт, бр. 17, 1990, с. 1, 3, 7 [за отношението между властта и интелигенцията преди и след 1989 г.; източноевропейски контексти].

Площаков, Константин. Политизираната деполитизация. – Литературен фронт, бр. 22, 1990, с. 3 [за процесите на деполитизация в политически и културен аспект в началото на прехода].

Пожарлиев, Райчо. Да застигнем и задминем Африка. – Век 21, бр. 19, 1990, с. 5 [за състоянието на българското общество и необходимостта от приобщаване към западноевропейските ценности; рубрика Проблемът днес – българският провинциализъм].

Попов, Георги. „Безпартийната“ истина. – Литературен фронт, бр. 16, 1990, с. 1, 3 [анализ на обществената ситуация в началото на прехода; акцент върху безпартийните писатели и интелектуалци].

Попов, Здравко. Към свободата – пълзешком. – Век 21, бр. 14, 1990, с. 1 [публицистичен текст; рубрика Акценти].

Попов, Юлиан. Метаморфози и мутации на „метода“. – Век 21, бр. 30, 1990, с. 6 [коментар за соцреализма и неговата преоценка след 1989 г.].

Поповски, Веселин. Метафорите на властта. Опит върху манипулативния характер на политически език. – Литературен форум, бр. 50, 1990, с. 1, 4.

Пройков, Венелин. Телевизията отвътре. – Век 21, бр. 18, 1990, с. 6 [медиен коментар; за състоянието на българската телевизия в началото на 1990 г.].

Пунев, Константин. Начални уроци по демокрация. – Литературен форум, бр. 29, 1990, с. 1, 6 [по повод отворено писмо на Румен Димитров, публикувано във в. „Култура“].

Радевски, Христо. Дано! – Литературен фронт, бр. 1, 1990, с. 1, 5 [за политическите промени от 1989 г. и оценка на комунистическите лидери].

Радевски, Христо. Милост към литературата за деца! – Народна култура, бр. 2, 1990, с. 3 [критически преглед на процесите в издаването на детска литература преди и след 9 септември 1944 г.].

Радоев, Иван. Кардиограма на безумието. – Литературен фронт, бр. 3, 1990, с. 1, 5 [публицистичен текст за политическите промени от 1989 г. и предизвикателствата в началото на прехода].

Райков, Сергей. Мързел за милиони. – Литературен форум, бр. 27, 1990, с. 1-2 [за книгоиздателската ситуация и културната политика след 1989 г.; полемичен коментар на Валентин Караманчев в „Човек вижда толкова, колкото знае“ в бр. 29, 1990, с. 5].

Райков, Сергей. Прекалилите актьори да напуснат сцената. – Литературен форум, бр. 37, 1990, с. 1, 5 [за процесите в книгоиздаването след 1989 г.].

Райчев, Андрей. Интелигенция и политика. – Култура, бр. 34, 1990, с. 4-5 [ролята на интелектуалците].

Рачева, Лилия. Кой печели от съзнателната ни изолация. – Култура, бр. 18, 1990, с. 7 [контролираната от държавата издателска дейност като път към международна изолация на българските специалисти – акцент върху издателите на детска литература].

Русанов, Любомир. Държавата „Пионерия“ – от утопия към антиутопия. – Век 21, бр. 36, 1990, с. 6 [преосмисляне на социалистическия период].

Русев, Светлин. Време за реванш – време за разплата… – Народна култура, бр. 6, 1990, с. 3 [критичен отговор на статията на Николай Панайотов за тоталитарния контрол върху изкуството преди 10 ноември, публикувана в същия брой, стр. 3].

Русева, Виолета. Трябва да мислиш само за партията, или животът на една тема. – Литературен форум, бр. 31, 1990, с. 2 [анализ на образа на комуниста в българската литература от перспективата на литературознанието след 1989 г.].

Русева, Ралица; Лозанов, Георги. Обличането на Адам и Ева. – Култура, бр. 11, 1990, с. 4 [естетиката на телесното в изкуството след 10 ноември – социалистическата прескриптивна естетика, маргинализираща, порицаваща изобразяването на човешката телесност].

Русков, Любен. Стъпка по стъпка… – Култура, бр. 17, 1990, с. 4 [плановете за децентрализация на културното пространство след 10 ноември].

Русков, Николай. Тумба-лумба два дни, две години гладни! – Век 21, бр. 1, 1990, с. 4-5 [публицистичен коментар за предизвикателствата пред прехода и необходимостта от реформи в обществената и културната сфера].

Савов, Генчо. Страхът от прозрелите. Защо всеки буден човек стряска номенклатурната класа. – Литературен форум, бр. 32, 1990, с. 1, 6 [за последиците от комунистическия период; за ролята на интелигенцията].

Савчев, Савчо. Българският САМИЗДАТ. – Литературен форум, бр. 34, 1990, с. 1-2; бр. 35, 1990, с. 2-3 [статия, фокусирана върху литературата от социалистическия период и началото на прехода].

Сапарев, Огнян. Герои и проблеми на политическия спектакъл. – Култура, бр. 29, 1990, с. 4 [ролята на интелектуалците; интелектуалците и тяхното място в социалните процеси след 10 ноември; общественото влияние на телевизията; изграждането на политически фигури в медийното пространство].

Свиленов, Атанас. Селото – нежелана тревога. – Култура, бр. 13, 1990, с. 5 [загърбването на селото от българското кино след края на 70-те години].

Славов, Атанас. Защо казах да на идеята за фондация за насърчаване на българската култура. – Култура, бр. 25, 1990, с. 6 [отворено писмо; механизмите на подкрепа на културата след промените].

Славов, Иван. Безкръвно вестникоубийство. – Век 21, бр. 23, 1990, с. 4-5 [за изданието „Литературни новини“; преосмисляне на социалистическия период].

Славов, Иван. Докога опашкарство? – Век 21, бр. 3, 1990, с. 7 [коментар за промените в културната среда и книгоиздаването след 1989 г.].

Славов, Иван. Цитадела на лумпени – интелигенти? – Век 21, бр. 22, 1990, с. 3 [публицистичен текст за медийното отразяване на политическите събития от 1990 г. и протестите в Града на истината].

Слатински, Николай. Другата ръка на мрака. – Век 21, бр. 33, 1990, с. 3 [за общественото поляризиране; за медийното му отразяване във в. „Дума“ и по Българска телевизия].

Сотиров, Владимир. Социалистическо значи разумно. – Народна култура, бр. 2, 1990, с. 6 [запазването на социалистическия характер на обществото в процеса на предстоящите промени след 10 ноември].

Спасов, Красимир. По повод една оставка. Въпросът остава открит. – Култура, бр. 16, 1990, с. 4 [по повод оставката на Крикор Азарян като директор на театър „София“ – настоящата криза в театъра].

Спиридонов, Александър. Падането на стената. – Литературен форум, бр. 45, 1990, с. 1, 6 [за прехода в Източна Европа].

Стайков, Захари. Гражданско престъплеие. – Литературен форум, бр. 41, 1990, с. 1, 5 [публицистичен текст за трудностите и предизвикателствата в началото на прехода].

Стамболова, Албена. Психоанализа за айсберги. – Век 21, бр. 5, 1990, с. 1 [публицистичен текст за последиците от комунистическото управление; за предизвикателствата пред промените; рубрика Акценти].

Станилов, Станислав. Туй петно за храма (или как да се задържиш на гребена на вълната). – Век 21, бр. 37, 1990, с. 6 [оценка за дейността и личността на Николай Хайтов преди и след 1989 г.; литература от социалистическия период от перспективата на литературознанието след 1989 г.].

Стателова, Розмари. Рок и демокрация. – Култура, бр. 20, 1990, с. 1, 5 [връзката между рокмузиката и етосът на българското общество преди и след 10 ноември – рокмузиката като бунт].

Статков, Димитър. Гласност или полугласност за Георги Марков. Критични бележки за някои български публикации. – Литературен фронт, бр. 24, 1990, с. 5 [преосмисляне на близкото минало].

Стефанов, Валери. Езикът на административната система. – Литературен фронт, бр. 1, 1990, с. 6 [анализ на комунистическия език и необходимостта от промяната му след 1989 г.].

Стефанов, Витан. Приказката, наречена комунизъм. – Век 21, бр. 29, 1990, с. 1, 4 [преосмисляне на социалистическия период; рубрика Обществото: Митове истини].

Стефанов, Витан. Страданието срещу вината. – Век 21, бр. 33, 1990, с. 5 [за студентските протести от края на 1990 г.].

Стефанова, Невена. Митология и факти. – Литературен фронт, бр. 21, 1990, с. 3 [за „Задочни репортажи“ и личността на Георги Марков; критически коментар относно тезата за цензурирането на ръкописа на „Покривът“ в „Български писател“].

Стоилов, Димил. Царят на вицовете и съдебният фарс. – Век 21, бр. 20, 1990, с. 4 [анализ на политическите вицове от периода преди 1989 г.; преосмисляне на социалистическия период].

Стойчев, Георги. Сбогом на масата. – Век 21, бр. 36, 1990, с. 3 [публицистичен текст; оценка на комунистическото минало и началото на прехода].

Стоянов, Красимир. Не съм за утопията. Размишления пред снимки в театралното фоайе. – Култура, бр. 9, 1990, с. 1, 7 [възможни насоки и перспективи пред развитието на българския театър след 10 ноември].

Стоянович, Иван. Две превъплъщения на свободното слово. – Литературен форум, бр. 45, 1990, с. 3 [за свободата на словото в началото прехода в България].

Стоянович, Иван. Критиката, журналистиката, свободата на мисълта. – Литературен форум, бр. 34, 1990, с. 3 [оценка на периода преди и след 1989 г.].

Сугарев, Едвин. Капанът на властта. – Век 21, бр. 23, 1990, с. 3 [обществен и политически анализ].

Сугарев, Едвин. Младите литературоведи и старият им нов клуб. – Литературна мисъл, кн. 10, 1990, с. 3-5 [уводен текст; за литературната емиграция и младите литературоведи, обединени в литературен клуб „Минко Николов“ към БАН].

Сугарев, Едвин. Мъжеството, разумът и лъжедемокрацията. – Век 21, бр. 13, 1990, с. 3 [полемика с публикацията „До водачите на СДС“ на Румен Димитров във в. „Култура“; публицистичен текст].

Сугарев, Едвин. Началото на смутните времена. – Век 21, бр. 32, 1990, с. 1, 5 [публицистичен текст по повод годишнината от началото на промените].

Сугарев, Едвин. Неприкрито писмо (не до К., а до моя приятел Иван Кръстев). – Век 21, бр. 18, 1990, с. 1, 3 [отговор на текст на Иван Кръстев; политически коментар; рубрика Век 21 p.s.].

Сугарев, Едвин. Проблемът за вината или синдромът на гузните съвести. – Век 21, бр. 7, 1990, с. 1, 4 [публицистичен текст].

Танев, Димитър. „Болни“ въпроси, изискващи отговор. – Литературен фронт, бр. 22, 1990, с. 3 [коментар на културната ситуация в началото на прехода].

Танев, Димитър. Да препрочетем и преподредим. Подстъпи към бъдеща литературна „инвентаризация“. – Литературен фронт, бр. 9, 1990, с. 1-2 [за необходимостта от преоценка на творчеството на определени автори].

Тахов, Георги. „Първото танго е обещано“. – Век 21, бр. 28, 1990, с. 1, 4 [за българската литературна интелигенция от социалистическия период; рубрика Обществото: Митове истини].

Тахов, Георги. Разрешете да разкажа. – Литературен фронт, бр. 5, 1990, с. 4-5; бр. 6, 1990, с. 6 [за разследване около в. „Пулс“ от 1985 г. след публикуване на съдържание против Тодор Живков].

Тахов, Георги, Кирилов, Г. К, Тороманов, Владимир. Кой ни пречи? Или за хартията, за тиражите и … монопола. – Литературен фронт, бр. 7, 1990, с. 7 [за трудностите пред периодичните издания след 1989 г.].

Тенев, Любомир. Кръгове… – Литературен фронт, бр. 23, 1990, с. 1, 5 [коментар на културната ситуация в началото на прехода и ролята на интелигенцията в тези процеси].

Тенев, Любомир. Страдаме с Петрушевска. – Култура, бр. 27, 1990, с. 6 [театрално изкуство; сковаващата изкуството идеология след 9 септември – явлението „безконфликтна драма“ – „Сфумато“ и отърсването от социалистическите ограничения след промените].

Тенев, Любомир. Чужд на суетната поза. Няколко думи за Петър Увалиев. – Култура, бр. 14, 1990, 6 [връзката между българската култура и политическата емиграция след 9 септември; уводна статия към текст на самия Петър Увалиев от същата страница на вестника].

Тодоров, Владислав. България – три особености на прехода. – Култура, бр. 30, 1990, с. 3. [публицистика].

Тодоров, Георги. С кръв сме взели тази власт… – Век 21, бр. 3, 1990, с. 1, 4 [публицистичен коментар за обществената ситуация и поляризиране в началото на прехода; рубрика Проблемът днес].

Тодоров, Цветан. Кореспонденции. Прев. Веселин Бранев. – Култура, бр. 33, 1990, с. 3 [източноевропейски контексти; демократичният преход в страните от Източна Европа – наблюдения; препечатка от „Летр ентернасионал“, бр. 25, 1990].

Тодорова, Мариана. Даже смъртта не разделя така. – Литературен форум, бр. 29, 1990, с. 2 [анализ на българската проза и поезия, отразяваща кризата на комунизма].

Топалджикова, Ана. Зад парадната фасада на социалистическия ни театър. Принудително спрял влак. – Култура, бр. 37, 1990, с. 4 [театралното изкуство в условията на комунистически тоталитарен режим].

Трендафилов, Христо. За тоталната и тоталитарната култура. – Литературен фронт, бр. 22, 1990, с. 2 [коментар на културната ситуация в началото на прехода].

Труфешев, Никола; Андреевски, Ангел. Омагьосан кадрил. – Култура, бр. 10, 1990, с. 3 [динамиката в институционализираната културна политика преди 9 септември, по времето на социализма и настоящето след 10 ноември].

Туровска, Майя. Монолог на критика. Двете половинки на кълбото. – Култура, бр. 15, 1990, с. 8 [вж. началото – свръхоценностеният статут на изкуството в Русия и Източна Европа – изкуството, натоварено с външни задачи за разлика от западноевропейското – начало на типология на културните процеси в Западна и Източна Европа].

Увалиев, Петър. Културното достойнство. – Култура, бр. 14, 1990, с. 6 [публицистика; писателската съпротива срещу партийната идеология – плурализирането на мисълта след 10 ноември; текстът е четен по BBC на 12 декември 1989 г.].

Форум на културата. Плурализъм на мненията в плурализма на собствеността. – Култура, бр. 11, 1990, с. 1 [опит за програма, целяща установяването на демократично отношение между държавата и независимата култура – тоталитарният контрол върху културата].

Фотев, Георги. Бълнуванията за тоталитаризъм и болшевизъм на СДС. – Век 21, бр. 15, 1990, с. 4 [политически и обществен анализ на ситуацията в началото на прехода].

Фотев, Георги. Експерти и политици. – Литературен форум, бр. 37, 1990, с. 1, 5 [за връзката между наука и политика; за ролята на интелигенцията].

Хаджикосев, Симеон. Литературата и съвременността. – Език и литература, бр. 4, 1990, с. 3-9 [за управлението на културата преди и след 1989 г.].

Хайтов, Николай. С омерзение. – Култура, бр. 9, 1990, с. 5-6 [опит за противопоставяне на клеветите и неистините по адрес на писателя Н. Хайтов].

Хранова, Албена. Дете в света на вождовете. – Литературен форум, бр. 36, 1990, с. 4 [преосмисляне на литературата от близкото минало].

Христов, Борис. Реквием. – Литературен форум, бр. 32, 1990, с. 1, 6 [коментар за социалистическия период и прехода; автобиографичен елемент].

Цанков, Вили. Театралните разгроми. – Народна култура, бр. 3, 1990, с. 3 [социалистическата политика за театрите – ролята на Тодор Живков].

Цанков, Георги. Разпадане на митовете. – Век 21, бр. 38, 1990, с. 3 [обзорен текст; за преодоляване на наследството на комунистическата епоха; рубрка Обществото: митове истини].

Цветанов, Цветан. Необходима ли ни е нова конституция. – Литературен фронт, бр. 1, 1990, с. 7 [политически анализ на ситуацията след 1989 г.].

Цветков, Пламен. Мисли върху режима. – Народна култура, бр. 4, 1990, с. 4 [отличителните белези на тоталитарните режими в общ и конкретен исторически план].

Цветков, Пламен. Промяна във формулата. Фактите на историята. – Култура, бр. 10, 1990, с. 3 [формирането и отношението между различните тоталитарни режими през XX в., включва коментар върху българския режим след 1944 г.].

Цолов, Димитър. Деформираният образ на надеждата. Има ли криза в нашия театър и каква е реалната нужда от промени и обновление на сцената. – Литературен форум, бр. 31, 1990, с. 3 [за проблемите и перспективите пред българския театър след 1989 г.].

Юхас, Петер. Александрийската библиотека все още гори. – Литературен форум, бр. 34, 1990, с. 7 [анализ на отношенията между комунистическата власт и интелигенцията; коментар за прехода в източноевропейски контекст].

 

1991

 

Аврамов, Димитър. Голямото надлъгване, наречено „Априлска линия“. – Век 21, бр. 52, 1991, с. 1, 5 [културата на социалистическия периода от перспективата на хуманитаристиката след 1989 г.; рубрика Културата – преди, сега и утре].

Алексиева, Юлиана. Образи фантоми в затворено пространство. – Култура, бр. 6, 1991, с. 1, 6 [моделирането на българската музикална култура по съветски образец след средата на 40-те – западното влияние върху българската музика].

Алфандари, Елиезер. Отивайки си, остава ли Продев? – Век 21, бр. 19, 1991, с. 5 [за медийната ситуация в България и българската журналистика след 1989 г.].

Алфандари, Елиезер. Призраци в журналистиката и около нея. – Век 21, бр. 37, 1991, с. 4 [обзор на процесите в българската журналистика след 1989 г.].

Ангелов, Александър. Съдбата на „Български журналист“. Нека съществува! – Култура, бр. 4, 1991, с. 2 [възможни посоки за развитие на 30-годишния в. „Български журналист“ в условията на преход към демокрация].

Ангелов, Ангел. Затруднения пред диалога между две картини.  – Век 21, 23-29.10.1991, [коментар на текста на Георги Лозанов „Диалог между две картини“, публикуван във в. „Култура“, бр. 8, 1991, с. 3].

Ангелов, Валентин. Зимата на българския художник. – Век 21, бр. 12, 1991, с. 6 [за българското изобразително изкуство в социалистическия период и последиците на комунистическия период върху неговото развитие].

Андреев, Александър. Разпадането на интелигенцията. – Култура, бр. 13, 1991, с. 3 [ролята на интелектуалците].

Андреев, Александър. Трите и-та. – Култура, бр. 20, 1991, с. 3 [ролята на интелектуалците; отговор на дискусиите, разразили се около статията на А. Андреев „Разпадането на интелигенцията“, публикувана във в. „Култура“, бр. 3, с. 3].

Андреева, Наталия. Колко струва българската интелигенция. – Литературен форум, бр. 30, 1991, с. 1.

Андрейков, Тодор. Кос поглед. – Култура, бр. 34, 1991, с. 5 [разпадането на държавната киномрежа – появата на частни киностудиа – промяната в публиката на киното след промените].

Атанасов, Петър. Абсурдът на комунизма. – Век 21, бр. 41, 1991, с. 5 [за последиците от комунистическия режим след неговия крах].

Байчинска, Светлана. Рисунка в профил. – Култура, бр. 34, 1991, с. 4 [социалният характер на кризата в театралното изкуство – анализ на положението на театъра след промените].

Барев, Ценко. Не е рано! Утре ще бъде късно! – Век 21, бр. 8, 1991, с. 1, 5 [обществен и политически коментар за прехода; рубрика Обществото: митове истини].

Бенбасат, Алберт. Преоценка ли, че това е много… – Век 21, бр. 35, 1991, с. 3 [за състоянието на съвременната българска литература и преоценката на литературата от социалистическия период след 1989 г.; рубрика Клуб Век 21].

Бенбасат, Алберт. Хайде да правим издателство. – Литературен форум, бр. 14, 1991, с. 1, 6 [за книгоиздателските практики преди и след 1989 г.; коментар за промяната на идеологическите бариери в икономически].

Благоева, Вероника. Неродените деца на театъра. – Литературен форум, бр. 47, 1991, с. 5 [анализ на промените в българския театър след 1989 г.].

Богданов, Богдан. За българската литература и пределите на езика. – Литературна мисъл, кн. 1, 1991, с. 11-29 [за съвременния литературен език].

Богданов, Иван. Нова страница. – Литературен форум, бр. 38, 1991, с. 1-2 [за дейността на Съюза на независимите български писатели].

Богданова, Галина. Вариации на несвободата. – Литературен вестник, бр. 25, 1991, с. 3 [публицистика; за „новата“ цензура].

Божилов, Божидар. Скъпо заплатена грешка. – Век 21, бр. 19, 1991, с. 6 [оценка на литературния живот преди 1989 г. и на комунистическите грешки в сферата на културата].

Божилова, Светлана. TV’90. – Култура, бр. 11, 1991, с. 1, 7 [преглед на телевизионните програми от 1990 г.]

Божков, Александър. Времето на четиридесетгодишните. – Век 21, бр. 52, 1991, с. 4 [публицистичен текст; за последиците от комунистическия период в началото на прехода].

Боздуганов, Никола. „От Искъра по-дълбоко нема“, или драмата на „хомо инертикус“. – Литературен форум, бр. 22, 1991, с. 3 [коментар за последиците от комунистическата власт върху манталитета на българите].

Бойчев, Ясен. Смяна на караула пред портите на мраморния лъжец. – Култура, бр. 7, 1991, с. 2 [статия от поредицата „Пространство, което чака“, посветена на съдбата на мавзолея на Георги Димитров].

Бонев, Христо. Българинът като русофил / като русофоб. – Култура, бр. 12, 1991, с. 1, 4 [отношението на българите към руската култура на базата на анкета в рамките на социологическо изследване за нагласите към Русия].

Бориславов, Явор. Призраци в музея. – Култура, бр. 20, 1991, с. 1-2 [развитието на музейното дело в областта на изкуството след 10 ноември – промените в отношението към изкуството от отминали епохи – въпросът за придобиването и мястото на чуждестранното изкуство в българските музеи].

Бочев, Димитър. Свинефермата като литература. – Литературен форум, бр. 40, 1991, с. 1, 4 [текстът е излъчен по Радио „Свободна Европа“; литературата от периода преди 1989 г.].

Бочев, Димитър. Свинефермата като литература. – Литературен форум, бр. 41, 1991, с. 3 [продължение на текста от бр. 40, 1991 г.].

Братинова, Венета. Тоталитаризъм без граници. – Век 21, бр. 20, 1991, с. 3 [обзорен текст за комунистическите системи, дисидентите и прехода, източноевропейски контекст].

Бумбалов, Румен. Понякога очевидното е очевадно. – Култура, бр. 24, 1991, с. 2 [държавните политики за книгата – коментар на интервю на зам.-министъра на културата Ивайло Знеполски от в. „Култура“, бр. 21, 1991].

Варзоновцев, Димитър; Георгиева, Майя. Кошмарите на социалния сън. – Култура, бр. 41, 1991, с. 2 [публицистика; преглед на възможните сценарии за развитие на прехода].

Василев, Николай. „Долу БКП!“ или „Горе БКП!“? – Век 21, бр. 31, 1991, с. 1-2 [политически и обществен анализ; оценка на ролята на БКП и общественото отношение с оглед на вината и отговорността на комунистическата партия; рубрика Акценти].

Величков, Георги. Разсъждения в хаоса на полудемокрацията. – Век 21, бр. 12, 1991, с. 1, 3 [статия за процесите в началото на прехода; рубрика Клуб Век 21].

Величков, Георги. Речник на посттоталитаризма. – Литературен вестник, бр. 22, 1991, с. 1 [публицистика; за за староновата реторика на в. „Дума“; рубрика Непремълчано].

Величков, Михаил. Законността и нейния аналог. – Век 21, бр. 4, 1991, с. 6 [публицистичен текст относно призива „Не позволявайте да ви излъжат“, подписан от 154 интелектуалци след оставката на правителството на БСП, във в. „Дума“].

Величков, Михаил. Миналото и неговият призрак. – Литературен вестник, бр. 11, 1991, с. 2 [публицистика; за младото поколение социалисти].

Владимиров, Кирил. Интелигенция и политика. – Век 21, бр. 44, 1991, с. 3 [анализ на отношенията между властта и интелигенцията преди и след 1989 г.].

Владимирова, Петя. Размисли на един антикомунист (екстремист, болшевик, неофашист и вдъхновител на апокалипсис) пред телевизора. – Литературен вестник, бр. 45, 1991, с. 1, 4 [отпечатан ръкопис, недопуснат за печат във в. „Култура“].

Влахов-Мицов, Стефан. А котараците подхвърлят ръкописи… – Литературен форум, бр. 21, 1991, с. 1-2 [за мемоарната литература на комунистически дейци след 1989 г.].

Влахов-Мицов, Стефан. Когато избледнеят кумирите. – Литературен форум, бр. 31, 1991, с. 1-2 [за българските писатели и интелектуалци преди и след 1989 г.].

Влахов-Мицов. Стефан. Литературата и обществените митове. – Литературен форум, бр. 43, 1991, с. 1-2 [за българските писатели преди и след 1989 г.].

Волев, Николай; Ангелов, Емил; Людмил Стайков; Иван Попйорданов. Бълтарското кино – кръстосани шпаги. – Култура, бр. 12, 1991, с. 3.

Вълканова, Елеонора. Рота-а, мирно! Идва шефът. – Век 21, бр. 46, 1991, с. 4 [за медиите след 1989 г. – коментар за Българската телевизия и дейността на Огнян Сапарев като неин председател].

Вълчев, Йордан. О, Българийо! – Литературен форум, бр. 10, 1991, с. 3 [коментар за споровете за политическото и държавното устройство – република или монархия – на България след 1989 г.].

Вълчев, Йордан. Самоубийци ли са българските писатели. – Литературен форум, бр. 28, 1991, с. 1-2 [коментар за репресиите срещу писатели; преосмисляне на социалистическия период; от книгата „С досието напред“]

Г. Л. Кажи поне последно сбогом. – Култура, бр. 20, 1991, с. 4 [отношението на съвременните хора на изкуството към традицията от миналото – съпоставка с младите на ранния модернизъм и авагардните –изми; за музиката, визуалните изкуства, театъра и киното].

Гаджев, Здравко. Музика, мистерия, мизерия. – Култура, бр. 21, 1991, с. 4 [спадът в интереса към музикалната култура след 1989 г. – разклащането на статута на високото изкуство].

Ганчев, Марко. В търсене на изгубената безпартийност. – Литературен форум, бр. 1-2, 1991, с. 5 [политически коментар].

Ганчева, Вяра. Експертът умря. Да живее експертът! – Век 21, бр. 13, 1991, с. 4 [коментар за проблемите в научната сфера преди и след 1989 г.; акцент върху обществените науки].

Генчев, Славимир. Не ща дотации, не ща бюджет! – Литературен форум, бр. 33, 1991, с. 1-2 [за българската интелигенция и писателите преди и след 1989 г.].

Генчев, Славимир. Смешен плач. – Век 21, бр. 21, 1991, с. 5 [публицистичен текст за състоянието на българската култура в началото на прехода].

Генчев, Славимир. Урокът на дон Хуан Матус и автентичността на България. – Век 21, бр. 42, 1991, с. 3 [публицистичен текст за началото на прехода].

Генчев, Славимир. Фолклор или демокрация. – Век 21, бр. 35, 1991, с. 6 [за фолклорната традиция през социалистическия период и след промените от 1989 г.].

Генчев, Славомир. Да признаем пороците в своите села. – Литературен вестник, бр. 34, 1991, с. 2 [политическа публицистика; рубрика Лицето на хаоса].

Генчев, Славомир. Опозицията не е от вчера. – Литературен вестник, бр. 14, 1991, с. 1 [за опозиционно мислещите интелектуалци; рубрика Непремълчано].

Георгиев, Кольо. Ново време – нов облик. Разсъждения за дейността на Съюза на българските писатели през периода март 1989 г. до май 1991 г. – Литературен форум, бр. 22, 1991, с. 1-2.

Георгиев, Лазар. За досиетата и доносниците. – Век 21, бр. 4, 1991, с. 3 [публицистичен текст].

Георгиев, Марин. Крах на митологията. – Литературен форум, бр. 51, 1991, с. 2 [преосмисляне на литературата на социалистическия период от перспективата на литературознанието след 1989 г.].

Георгиев, Марин. Крах на митологията. – Литературен форум, бр. 52, 1991, с. 2 [продължение от бр. 51, 1991 г.].

Георгиев, Марин. Понякогаш дори и хайдута си бадева фърга барута. – Литературен форум, бр. 27, 1991, с. 6 [отговор на текста на Николай Хайтов „За лъжите в „Записки на слугата“].

Георгиев, Никола. Вместо рецензия. – Литературен форум, бр. 42, 1991, с. 3 [специално издание на „Литературен форум“ – „Нова христоматия“; из „Послеслов“ към книгата с есета „Нова книга за българския народ“].

Георгиев, Никола. Три закона. – Култура, бр. 4, 1991, с. 5 [съдбата на мавзолея на Георги Димитров].

Георгиева-Гагова, Нина. Тоталитаризъм и национална идентичност, или златен ли е златният век. – Литературен вестник, бр. 9, 1991, с. 1, 3 [за премълчаните места в историята през социалистическия период].

Герджиков, Сергей. А в Мавритания. – Век 21, бр. 40, 1991, с. 6 [коментар за дейността на в. „Култура“; анализ на културната ситуация след 1989 г.].

Герджиков, Сергей. Дрейф надясно. – Век 21, бр. 49, 1991, с. 1, 3 [обзорен анализ на политическите и обществените процеси в началото на прехода; рубрика Клуб Век 21].

Герджиков, Сергей. Преход или акт? – Век 21, бр. 23, 1991, с. 1, 4 [анализ на политическите и обществените тенденции в началото на прехода; рубрика Проблемът днес].

Герджиков, Сергей. Свят в червено. – Век 21, бр. 33, 1991, с. 5 [из книгата „Феноменът комунизъм“].

Грънчаров, Ангел. Логика и съвест при неокомунизма. – Век 21, бр. 4, 1991, с. 3 [публицистичен текст; коментар на публикация на Д. Спасов във в. „Дума“ за процесите в българското общество в началото на прехода].

Гърбузанова, Нина. Еросът на институциите. Терорът и любовта. – Литературен вестник, бр. 33, 1991, с. 1, 3 [по повод статията на Ал. Кьосев „Еросът на институциите. Опит върху терора“, публикувана в „Литературен вестник“, бр. 30, 1991, с. 3-4].

Даверов, Владо. В сянката на Маркос. – Век 21, бр. 17, 1991, с. 4 [публицистичен текст; за вината и отговорността на комунистическите дейци].

Даверов, Владо. Камбаната удари и за българското кино. – Литературен форум, бр. 17, 1991, с. 3 [анализ на ситуацията в българското кино от първите години на прехода].

Даверов, Владо. Цената на забравата. – Литературен форум, бр. 41, 1991, с. 1 [публицистичен текст; коментар на промените след 1989 г. и предстоящите избори].

Дайнов, Евгений. Тълпата и революцията. – Век 21, бр. 10 1991, с. 3 [анализ на ролята на тълпата при обществените промени; коментар за източноевропейския преход; рубрика Обществото: митове истини].

Далчев, Любомир. Бесове. – Литературен форум, бр. 45, 1991, с. 3 [коментар за дейността на Съюза на българските художници след 1989 г.].

Данаилов, Борис. Културната криза – между носталгията и злорадството. – Век 21, бр. 37, 1991, с. 6 [анализ на културната ситуация в началото на прехода].

Данаилов, Борис. Пигмейството в България. – Век 21, бр. 47, 1991, с. 1, 3 [текст за последиците от комунистическия период върху българската наука; рубрика Клуб Век 21].

Даскалов, Румен. Социални аспекти на прехода у нас. – Литературен форум, бр. 46, 1991, с. 1-2.

Дачев, Мирослав. Лъжата: фатум или фобия? Опит върху политическата демагогия в българското посткомунистическо пространство. – Литературен вестник, бр. 35, 1991, с. 1; бр. 36, с. 3; бр. 37, с. 3.

Дачев, Мирослав. Познатият и/или непознатият Атанас Славов. – Литературен вестник, бр. 20, 1991, с. 1-2 [за заличените автори и произведения през социалистическия период].

Деви, Леон. Вестник „Култура“ е необходим. – Култура, бр. 12, 1991, с. 1 [писмо от читател, посветено на ролята на в. „Култура“ в съвременното интелектуално пространство на България].

Дерелиев, Димитър. Постскриптум на едно незабравимо минало. – Век 21, бр. 44, 1991, с. 6 [за последиците от комунистическия период върху българското кино и трудностите пред него].

Диков, Димитър. Защо буксува реформата в културата. – Култура, бр. 32, 1991, с. 4.

Дилов, Любен. Българският писател – накъде? Размишления преди общото събрание. – Литературен форум, бр. 11, 1991, с. 1, 6 [коментар относно Съюза на българските писатели].

Димитров, Румен. Бог да пази демокрацията! И от демократите. – Култура, бр. 51, 1991, с. 3 [за ролята на в. „Култура“ и интелектуалците, за посттоталитарните политически реалности, срещу Желю Желев, Блага Димитрова, Александър Йорданов; с полемичен коментар от Едвин Сугарев „Бог да пази в. „Култура“ от носорозите“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 1, 1992, с. 1 в рубрика Непремълчано; с пародийни графити, коментиращи Копринка Червенкова и Румен Димитров, публикувани в „Литературен вестник“, бр. 2, 1998, с. 8; с пародиен графит „К. Ч. + Н. Г. =   , публикуван в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 8].

Димитрова, Блага. Отново за свободата на словото. – Литературен вестник, бр. 31, 1991, с. 1-2 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Димов, Иван. Прелюд и вариации на тема деменция. – Литературен форум, бр. 36, 1991, с. 4 [анализ на събитията от прехода].

Димовски, Димо. Живецът на живота. – Век 21, бр. 50, 1991, с. 1, 4 [за последиците от тоталитарния период върху писателите; рубрика Дискусия].

Димчева, Анжела. Покушенията срещу Радой Ралин. – Литературен форум, бр. 4, 1991, с. 1, 6; бр. 17, 1991, с. 1, 2-3; бр. 42, 1991, с. 1-3 [Приложение Нова христоматия].

Дичев, Ивайло. Иронии на русофилството. – Литературен вестник, бр. 31, 1991, с. 3 [за руския политически патернализъм].

Дичев, Ивайло. Ницше и телевизията. – Култура, бр. 32, 1991, с. 3 [културната специфика на живите медии, всеки момент от живото предаване е настоящ, няма „преди, сега и после“ – невъзможността за съществуване на обективна инстанция съдник на казаното – релативността на всяко медийно изказване].

Дичев, Ивайло. Опит върху либералния дух. – Век 21, бр. 43, 1991, с. 3 [социологически и политологически анализ на обществената ситуация в началото на прехода; рубрика Клуб Век 21].

Дичев, Ивайло. Фигури на посткомунистическата еротика. Осветяване на призрака. – Култура, бр. 6, 1991, с. 3 [дефинирането на еротическото като модел на отношение към другия – отношението на българина към социализма и партията – прехвърлянето на това отношение към фигурите от новата посттоталитарна действителност като например Европа].

Добрев, Петър. Симптоми на клинична смърт? – Век 21, бр. 2, 1991, с. 4 [коментар за проблемите в научната сфера преди и след 1989 г. по повод публикация на Д. Танев във в. „Дума“; рубрика Проблемът днес].

Друмев, Георги. Изкуството да бъдеш опозиция, без да изпущаш никога властта. – Литературен форум, бр. 21, 1991, с. 7 [публицистичен текст].

Желязкова, Антонина. Не стачкувайте, деца! – Литературен вестник, бр. 5, 1991, с. 1 [публицистика; по повод митовете за етническия сепаратизъм и етническия мир в страната; рубрика Непремълчано].

Жечев, Тончо. Три конституционни идеи и една молитва. – Литературен форум, бр. 21, 1991, с. 5 [политически анализ; за бъдещата конституция на България и процесите на преход и демократизиране].

Зайков, Илия. Верблюдите или загубата на паметта. – Век 21, бр. 31, 1991, с. 3 [коментар на обществените нагласи и паметта за отминалия период в началото на прехода; рубрика Клуб Век 21].

Зашев, Димитър. Маргиналът е мъртъв, да живее маргиналът. – Култура, бр. 20, 1991, с. 3 [ролята на интелектуалците; съдбата на хуманитаристите след 10 ноември].

Златанов, Златомир. Власт и промяна. – Век 21, бр. 5, 1991, с. 3 [анализ на прехода, властта и интелигенцията след 1989 г.; рубрика Клуб Век 21].

Златанов, Златомир. Езикът и неговата сянка. – Век 21, бр. 39, 1991, с. 6 [постмодернистичен анализ на езиковите практики през комунистическата епоха и след 1989 г.].

Златарски, Александър. Поминъкът на българина. – Литературен форум, бр. 48, 1991, с. 1, 3; бр. 49, 1991, с. 5 [икономически анализ на ситуацията преди и след промените от 1989 г.].

Знеполски, Боян. Лукавият език, престъпният език. – Век 21, бр. 21, 1991, с. 6 [лингвистичен анализ; коментар за езиковите практики преди и след 1989 г.].

Знеполски, Ивайло. Митотворчества на шока. – Култура, бр. 33, 1991, с. 3 [за културните реформи след промените и развенчаването на митовете за „духовността“ на тоталитарните културни политики].

Знеполски, Ивайло. Посттоталитарните митове за партиеца и безпартийния. – Култура, бр. 4, 1991, с. 3.

Ибришимова-Гюпчанова, Григорина. БКП-БСП – без вина виновни. – Век 21, бр. 14, 1991, с. 5 [публицистичен текст за началото на прехода и ролята на БКП-БСП; както и за вината на комунистическите дейци].

Иванов, Андрей. Да ги заровим! – Култура, бр. 18, 1991, с. 1 [въпросът за не/отварянето на досиетата от ДС – кореспондира с друг текст от Георги Лозанов „Да ги изровим!“ на същата страница в същия брой на вестника].

Иванова, Евгения. Комплекс за безпомощност. – Литературен форум, бр. 10, 1991, с. 3 [коментар за споровете за политическото и държавното устройство – република или монархия – на България след 1989 г.].

Иванова, Евгения. Центробежност и центростремителност. – Литературен форум, бр. 52, 1991, с. 3 [анализ на политическото пространство в България след 1989 г.].

Игнатов, Асен. Бъдещето на комунизма и комунизмът на бъдещето. Прев. Елена Никлева. – Култура, бр. 5, 1991, с. 7 [част от книгата „Психология на комунизма“, Мюнхен, 1985 г., предстоящо издаване на български превод].

Игнатов, Рангел. Правоверният. – Литературен форум, бр. 32, 1991, с. 3 [полемичен коментар на реакциите срещу статията „Вината“, публикувана във в. „Дума“].

Илиев, Стоян. Импровизираната интелигенция. – Литературен форум, бр. 36, 1991, с. 1, 5 [коментар на културната ситуация след 1989 г.; за масовата култура и комерсиалните „порнографски“ издания].

Йокимов, Петър. Да пришием балтон към копче. – Култура, бр. 7, 1991, с. 2 [статия от поредицата „Пространство, което чака“, посветена на съдбата на мавзолея на Георги Димитров].

Йонкова, Маринела. Любовчийската авантюра на българските вестници. – Век 21, бр. 19, 1991, с. 5 [за медийната ситуация в България след 1989 г. и периодичните издания].

Йорданов, Александър. България – демократична, щастлива. – Век 21, бр. 23, 1991, с. 1 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за началото на прехода].

Йорданов, Александър. Да нарушим Сценария! – Век 21, бр. 15, 1991, с. 1 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за началото на прехода; рубрика Акценти; с полемичен текст („За Сценария и за Системата“) на Драгомир Драганов в бр. 107 на в. „Дума“ и реплика на Александър Йорданов в текста „Шикалкавецът отново шикалкави“ в бр. 17, 1991, с. 2, рубрика Бумеранг].

Йорданов, Александър. Демокрация и шмекерлъци. – Век 21, бр. 36, 1991, с. 1 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за политическата ситуация в началото на прехода].

Йорданов, Александър. Интелигенция или шепа мърморковци. – Век 21, бр. 6, 1991, с. 1 [уводен редакторски текст; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Когато поетите се самоубиват, а мошениците остават. – Век 21, бр. 7, 1991, с. 1 [по повод смъртта на Веселин Андреев; публицистичен коментар за началото на прехода].

Йорданов, Александър. Мераци, кроежи и копнежи. – Век 21, бр. 27, 1991, с. 1 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за началото на прехода].

Йорданов, Александър. Нашенската демокрация – в априлски коловоз. – Век 21, бр. 1, 1991, с. 1, 5 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за началото на прехода; рубрика Акценти].

Йорданов, Александър. Победихме! – Век 21, бр. 42, 1991, с. 1 [уводен публицистичен текст по повод резултатите от изборите през 1991 г. и началото на прехода].

Йорданов, Александър. Преди и след изборите. – Век 21, бр. 41, 1991, с. 1, 3 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за началото на прехода по повод предстоящите избори].

Йорданов, Александър. Речено-сторено. – Век 21, бр. 43, 1991, с. 1 [уводен публицистичен текст по повод задачите пред българския преход след изборите от 1991 г.].

Йорданов, Руденко. Бой последен е… онзи? – Литературен форум, бр. 15, 1991, с. 1, 5 [коментар за посткомунистическата реторика; за Меморандум ’91 на БСП].

Казанджиев, Роберт. „Я памятник себе воздвиг нерукотворный“. – Век 21, бр. 8, 1991, с. 3 [коментар за комунистическите паметници и паметника „1300 години България“ пред НДК след 1989 г.].

Казмуков, Николай. Мавзолеят. – Век 21, бр. 1, 1991, с. 4 [коментар за комунистическите паметници след 1989 г.].

Казмуков, Николай. Незавършена София. – Век 21, бр. 49, 1991, с. 5 [за комунистическата архитектура в София, паметниците и необходимостта от промяна в столицата].

Карабулков, Тончо. Да бъде проклета! – Век 21, бр. 9, 1991, с. 8 [коментар за българската интелигенция преди и след 1989 г.; публикувано е и интервю на Самуел Леви с Тончо Карабулков; издател на емигрантското списание „Бъдеще“].

Каранов, Константин. Бели мумии за черни дни. – Век 21, бр. 14, 1991, с. 4 [за комунистическите мавзолеи и преодоляването на комунистическото наследство; източноевропейски контексти].

Кертин, Александър. Езикът като алиби. – Литературен вестник, бр. 5, 1991, с. 3 [статия, инспирирана от публикацията на Ивайло Дичев „Фигури на посткомунистическата еротика. Осветяване на призрака“, отпечатана във в. „Култура“, бр. 6, 1991, с. 3 в рубрика Лицето на хаоса; с отговор от Ивайло Дичев „Критика на една метафора“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 13, 1991, с. 2 в рубрика Полемика; с последващ коментар на Александър Кертин под заглавие „Чуждият опит през оптиката на една „метафора“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 19, 1991, с. 2 в рубрика Полемика].

Колев, Бойко; Момеров, Николай; Ирена Раднева. И четвъртата власт е власт. – Култура, бр. 32, 1991, с. 1 [дискусията около изграждането на новите демократични отношения между държавата и медиите – въпросите пред държавното управление на Българската национална телевизия и Българското национално радио – медиите като средство за обществено въздействие].

Константинов, Матей. По нанадолнището на „априлските хълмове“. 23 писатели на 50 години. – Век 21, бр. 14, 1991, с. 6 [за литературната приемственост, оценката на литературата от предходния периода; по повод 50-годишнината на поколението на писателите, родени през 1941 г., и творчеството им преди и след 1989 г.].

Константинов, Матей. Сто години срамота. Кратко есе за дългото столетие. – Век 21, бр. 49, 1991, с. 1, 3 [публицистичен коментар за ролята на БКП/БСП в българския обществен и политически живот].

Константинов, Петър. Време за равносметка. – Литературен форум, бр. 10, 1991, с. 1, 7 [политически коментар за процесите на демократизация и националните въпроси на страната].

Константинова, Елка. Време на духовна безпътица. – Век 21, бр. 12, 1991, с. 5 [за културната ситуация в началото на прехода].

Константинова, Елка. Културата срещу комунизма. – Век 21, бр. 44, 1991, с. 1, 5 [за задачите пред българската култура и образование в началото на прехода].

Кръстев, Вихър. Справедливост за символа. – Век 21, бр. 1, 1991, с. 4 [коментар за комунистическите паметници и мавзолея на Георги Димитров след 1989 г.].

Кръстев, Емил. Пречистени и преобразени. – Литературен форум, бр. 14, 1991, с. 6 [коментар на книгоиздателския пазар в България след 1989 г.; акцент върху издателство „Земиздат“].

Кръстев, Иван. Еросът на институциите. Опит върху теоретичния терор. – Литературен вестник, бр. 37, 1991, с. 1, 4 [по повод статията на Ал. Кьосев „Еросът на институциите. Опит върху терора“, публикувана в „Литературен вестник“, бр. 30, 1991, с. 3-4].

Кулаксъзова, Нели. Елитна култура. – Култура, бр. 21, 1991, с. 6 [мястото на високата култура в условията на нововъведената пазарна икономика].

Кунчев, Божидар. „Как ще се живее по-нататък…“ – Век 21, бр. 33, 1991, с. 6 [публицистичен текст за началото на прехода в България; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. „Я другой такой страны не знаю“. – Век 21, бр. 35, 1991, с. 6 [публицистичен текст за ролята на комунистическите дейци в началото на прехода; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Абсолютно нищо. – Литературен вестник, бр. 11, 1991, с. 1 [за критическото мълчание за определени автори преди 1989 г.; рубрика Непремълчано].

Кунчев, Божидар. Гласувайте за БСП! – Век 21, бр. 31, 1991, с. 6 [публицистичен текст с критична позиция за началото на прехода в България; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Има нещо гнило и на Запад. – Век 21, бр. 20, 1991, с. 6 [публицистичен текст за позициите на западни интелектуалци относно комунизма преди и след 1989 г.; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Мирен, но и кошмарен. – Век 21, бр. 28, 1991, с. 2 [публицистичен коментар за началото на прехода].

Кунчев, Божидар. Най-демократичната страна. – Век 21, бр. 8, 1991, с. 6 [публицистичен текст с критична позиция за началото на прехода в България; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Остава погнусата… – Век 21, бр. 10, 1991, с. 6 [публицистичен текст за обществени коментари и позиции в началото на прехода; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. От морала към свободата. – Век 21, бр. 2, 1991, с. 6 [публицистичен текст; за последиците от комунистическия период и коментар на публикации във в. „Дума“; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Поради що словоблудствахте? – Век 21, бр. 6, 1991, с. 6 [публицистичен текст по повод външната политика на Съветския съюз спрямо Литва; за дейността на поети интернационалисти и комунисти преди и след 1989 г.; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Последно сбогом. – Век 21, бр. 42, 1991, с. 1 [публицистичен текст по повод резултатите от изборите през 1991 г. и началото на прехода; рубрика Акценти].

Кунчев, Божидар. Приставите дебнат. – Литературен форум, бр. 50, 1991, с. 4 [за литературния живот преди 1989 г. и последиците за съвременната българска култура].

Кунчев, Божидар. Свобода и култура. – Век 21, бр. 49, 1991, с. 1, 6 [за тоталитарното наследство в сферата на културата и предизвикателствата пред нея в началото на прехода; рубрика Дискусия].

Кунчев, Божидар. Сините букви на демокрацията. – Век 21, бр. 12, 1991, с. 1 [публицистичен уводен текст; за ролята на „Век 21“ в началото на промените; рубрика Акценти].

Куюмджиев, Юлиан. Социалистически реализъм или натъкмизъм. – Век 21, бр. 33, 1991, с. 6 [по повод книгата „История на българската музикална култура“ на Иван Хлебаров от 1985 г. и наследството на социалистическия реализъм в сферата на културата; за необходимостта от преосмисляне на близкото минало].

Кьосев, Александър. Еросът на институциите. Опит върху терора. – Литературен вестник, бр. 30, 1991, с. 3-4 [за дефектите на комунизма, за посттоталитаризма и нежните революции].

Кьосев, Александър. Литература и морал.  – Култура, бр. 43, 1991, с. 1, 6 [за разделението и българските политически реалности].

Кьосев, Александър. Радикален манифест. Пред българската литература няма бъдеще! – Литературен вестник, бр. 1, 1991, с. 2 [публицистика; за статута на българските писатели, читатели, литератори, традиция, съвременност и език; с отзив от П. Петров, коментиран от редакцията на „Литературен вестник“, публикуван в бр. 4, 1991, с. 2, рубрика Поща].

Леви, Самуел. „Век“ на година. – Век 21, бр. 12, 1991, с. 5 [по повод годишнината на в. „Век 21“ и ролята му в началото на промените].

Леви, Самуел. За културата, комунизма и играта. – Век 21, бр. 15, 1991, с. 1-2 [публицистичен текст; коментар за опозиционната преса в началото на прехода].

Леви, Самуел. Ода за войника на партията. – Век 21, бр. 35, 1991, с. 1, 5 [за дейността на Министерството на културата и министър Кръстьо Горанов относно планираната приватизация в сферата на културата; с отговор на Людмил Стоянов „Фактите отговарят на действителността“, публикуван във в. „Век 21“, бр. 36, 1991, с. 4 в рубрика Бумеранг].

Леви, Самуел. Политическият цвят в културата. – Век 21, бр. 46, 1991, с. 6 [анализ на отношенията между изкуството и политиката].

Левчев, Владимир. Реплика към един контекст. – Литературен вестник, бр. 29, 1991, с. 1 [публицистика; за ролята на интелектуалците; рубрика Непремълчано].

Левчев, Владимир. Студентите десет години преди това. – Литературен вестник, бр. 44, 1991, с. 3 [публицистика; за студентските протести през 80-те].

Леонидов, Румен. Горе главите, мили другари! – Литературен вестник, бр. 37, 1991, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Леонидов, Румен. Когато омонимите стават синоними. – Литературен вестник, бр. 46, 1991, с. 1, 8 [за писателската съдба на Константин Павлов, Борис Христов, Александър Томов и в. „Литературен форум“].

Леонидов, Румен. О, писателю! – Литературен вестник, бр. 34, 1991, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Леонидов, Румен. Отново на предни позиции. – Литературен вестник, бр. 2, 1991, с. 1 [публицистика; по повод Декларация на Клуба на писателите социалисти, публикувана във в. „Дума“ под заглавие „Защо оставаме в БСП?“; рубрика Непремълчано].

Леонидов, Румен. Още за Мавритания. – Литературен вестник, бр. 21, 1991, с. 1 [публицистика; за политическите партии и политическия живот в България; рубрика Непремълчано].

Леонидов, Румен. Смешен плач по Продевски. – Литературен вестник, бр. 20, 1991, с. 1 [публицистика; срещу Стефан Продев и в. „Дума“; рубрика Непремълчано].

Леонидов, Румен. Три дни комунизъм или повсеместно комунистическо разстройство. – Литературен вестник, бр. 30, 1991, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Ликова, Розалия. Българската поезия 1991 г. – Литературна мисъл, кн. 5-6, 1991, с. 41-93.

Ликова, Розалия. Гротесково-пародийни моменти в най-новата ни белетристика. – Век 21, бр. 50, 1991, с. 1, 3 [литература от последните десетилетия на социализма и след 1989 г.; рубрика Клуб Век 21].

Ликова, Розалия. Философски мотиви в най-новата ни поезия. – Век 21, бр. 15, 1991, с. 6 [обзорна статия за българската поезия след 1989 г.; акцент върху произведения на Ани Илков, Илко Димитров, Иван Методиев, Едвин Сугарев, Владимир Левчев и др.].

Личева, Амелия. Карнавал? – Литературен форум, бр. 39, 1991, с. 1-2 [за българската политика спрямо малцинствата и реакциите спрямо „възродителния процес“].

Личева, Амелия. О, конституцийо! България и българите. – Литературен форум, бр. 26, 1991, с. 1 [публицистичен коментар на дискусиите около проекта за конституция и правата на малцинствата].

Личева, Амелия. Свобода и всепозволеност. – Литературен вестник, бр. 16, 1991, с. 1 [за оклеветяващите кампании на вестниците „Зора“ и „Нова ера“, останали безнаказани; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. Телевизионна приказка. – Литературен форум, бр. 43, 1991, с. 3 [коментар за прехода след 1989 г. и българската телевизия].

Личева, Амелия. Тъпият виц. – Литературен вестник, бр. 27, 1991, с. 1 [публицистика; за медиите и журналистите на прехода; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. Тъпият виц. – Литературен форум, бр. 32, 1991, с. 1 [коментар за политическия живот и журналистиката в посттодалитарната действителност].

Лозанов, Георги. Да ги изровим! – Култура, бр. 18, 1991, с. 1 [въпросът за не/отварянето на досиетата от ДС; диалог с текст от Андрей Иванов „Да ги заровим!“ на същата страница в същия брой на вестника].

Лозанов, Георги. Карикатурна демократична енциклопедия. – Култура, бр. 5, 1991, с. 1 [посветена на развитието на българската карикатура след 10 ноември и за творческите, идеологическите, политическите, партийните избори на карикатуристите отпреди 1989 г.]

Лучников, Светослав. За социализма и неговите извращения. – Век 21, бр. 15, 1991, с. 4 [публицистичен текст за ролята на БКП/БСП в обществения и политическия живот преди и след 1989 г.].

Мандаджиев, Атанас. Има ли бъдеще писателят? – Литературен форум, бр. 48, 1991, с. 2 [прогноза за българската литература след 1989 г.].

Маразов, Иван. Централизация ли? – Култура, бр. 37, 1991, с. 2 [коментар на заместник-министъра относно решаващата фаза на културната реформа – бъдещата форма на държавното управление на музеите и галериите].

Марев, Иван. Конвертируемото образование – работещо знание. – Литературен форум, бр. 12, 1991, с. 1, 3 [за проблемите на образованието след комунистическия период].

Маринков, Петър. Толкова дълго скучахме… – Култура, бр. 11, 1991, с. 2 [проблемите пред българския театър след 1989 г.]

Маринов, Зарко. Догматизъм и литература. – Век 21, бр. 44, 1991, с. 6 [оценка за литературата от периода преди 1989 г.].

Маринова, Албена. Американският университет в България. – Култура, бр. 31, 1991, с. 1 [за основаването, устройството, принципите и първия випуск на Американския университет в Благоевград].

Марковски, Георги. „Така“ и не „така“ (полемични записки за българската литература). – Век 21, бр. 22, 1991, с. 3 [обзорна статия за българската литература преди и след 1989 г.; по повод публикации на „Литературен вестник“ за съвременната българска литература и новината за самоубийството на Валентин Андреев; рубрика Клуб Век 21].

Марковски, Георги. „Така“ и не „така“ (полемични записки за българската литература). – Век 21, бр. 23, 1991, с. 3 [продължение от бр. 22, 1991 г.; рубрика Клуб Век 21; с реплика на Наталия Андреева в отвореното писмо „Внимавай, горди думи като казваш…“ (Век 21, бр. 25, 1991, с. 6, рубрика Бумеранг) относно нейната дейност след 1989 г.].

Матева, Милена. Блян по отшумяващия Запад. – Култура, бр. 30, 1991, с. 4 [разбирането на прехода от тоталитаризъм към демокрация като път на европеизация и културно отваряне към Запада – анализ на хуманитарното мислене на публициста Румен Димитров].

Менкаджиева, Румяна. По повод на конфликта. – Век 21, бр. 49, 1991, с. 1-2 [коментар за в. „Култура“ по повод дискусия между двете издания].

Милчаков, Яни. „Комуно, върни се!…“ – Век 21, бр. 11, 1991, с. 6 [коментар за обществената и културната ситуация след промените от 1989 г.; за новите условия на функциониране на литературата].

Милчаков, Яни. Автоцензурата: митове и социокултурни механизми. – Литературен форум, бр. 29, 1991, с. 1, 4;  бр. 30, 1991, с. 2 [литературноисторически анализ на явлението].

Милчаков, Яни. Вековницата пак се рови в речника. – Век 21, бр. 46, 1991, с. 1 [анализ на комунистическия език; рубрика Акценти].

Милчаков, Яни. Енциклопедия на преизподнята. – Век 21, бр. 39, 1991, с. 3 [за комунистическите трудови лагери; коментар за лагерите в България преди 1989 г.; рубрика Клуб Век 21].

Милчаков, Яни. Комунизъм, commuttatio, Карл Манхайм и клерикизъм по нашенски. – Век 21, бр. 27, 1991, с. 1, 3 [с коментар за статията „Краят на интелигенцията“ на Р. Димитров във в. „Култура“, бр. 38, 1990 г.; рубрика Клуб Век 21].

Митрани, Леон. Какъв въпрос е националният? – Век 21, бр. 15, 1991, с. 3 [публицистичен коментар за етническата и националната политика в България след 1989 г. в контекста на българо-турските отношения].

Митрани, Леон. Лековерието. – Литературен форум, бр. 16, 1991, с. 1, 4 [политически и обществен коментар за ситуацията от първите години на прехода].

Митрани, Леон. Религията на атеистите. – Литературен форум, бр. 41, 1991, с. 7 [коментар за отношението на комунистическата партия към религията преди и след 1989 г.].

Михайлов, Владимир. Противниците на промяната. – Век 21, бр. 14, 1991, с. 4 [публицистичен текст].

Михайлов, Владимир. С Кеворкян си отиде една тв епоха! – Литературен форум, бр. 25, 1991, с. 1-2 [анализ на телевизионните медии преди 1989 г. и след началото на прехода].

Михайлов, Владимир. ТВ живот извън телевизията. – Литературен форум, бр. 36, 1991, с. 3 [анализ на политизирането на телевизията след 1989 г.].

Михайлов, Владимир. Телевизията. Кой я владее? – Век 21, бр. 17, 1991, с. 1, 5 [за развитието на медиите след 1989 г., отношението между политическите сили и телевизията в България].

Михайлов, Олег. Патосът на безразличието и метафизиката на колективизма. – Литературен вестник, бр. 19, 1991, с. 1 [за тоталитарните системи].

Михайлов, Станко; Димих, Диана. Глашатаи на раздора. – Литературен форум, бр. 33, 1991, с. 4 [критична реплика на текста на Димитър Статков „Монархическата пропоганда в България“ от бр. 30, 1991].

Михайлова, Красимира. Олющената брошка. Митове и експерименти в културната сфера. – Литературен вестник, бр. 2, 1991, с. 3 [за влиянието на политиката и финансите върху културата; рубрика Лицето на хаоса].

Михник, Адам. Двете лица на Полша, двете лица на Европа. – Култура, бр. 20, 1991, с. 7 [източноевропейски контексти; съдбата на Полша, Централна и Източна Европа след 1989 г. – пътят на Полша към революцията].

Младенов, Иван. „Опять двойка!“ (Семиотика на комунистическия дискурс). – Век 21, бр. 14, 1991, с. 3 [сеимиотичен анализ на комунистическия дискурс; рубрика Клуб Век 21].

Младенов, Иван. Великото сбабичосване. – Век 21, бр. 7, 1991, с. 1, 6 [уводен редакторски текст; обществен и медиен коментар за началото на прехода; рубрика Акценти].

Мочуров, Атанас. Бунтът на безпартийните. – Литературен форум, бр. 3, 1991, с. 1, 6 [политически коментар].

Мутафов, Енчо. Боледува ли българският писател? – Литературен форум, бр. 49, 1991, с. 1, 5 [анализ на българската литература преди и след 1989 г.].

Мутафов, Енчо. Голямото разтоварване. – Литературен вестник, бр. 25, 1991, с. 1 [публицистика; за забавения български преход в политиката, обществения живот и културата; за отпечатването на забранена в предходния период литература след 89 г.].

Мутафов, Енчо. Да се поставиш над закона. – Литературен вестник, бр. 36, 1991, с. 4 [политическа публицистика].

Мутафов, Енчо. Жертвите на Чаушеску вървят по- добре. – Литературен форум, бр. 33, 1991, с. 1, 3 [есеистичен текст; за Виктор Пасков].

Мутафов, Енчо. За един случай. Стари и нови герои, стари и нови мисли около случая. – Литературен форум, бр. 20, 1991, с. 1, 6 [за отношенията между властта и интелектуалците преди 1989 г. и споровете след това].

Мутафов, Енчо. Защо нетърпимост. – Век 21, бр. 24, 1991, с. 3 [публицистичен текст за обществените нагласи в началото на прехода и за ролята на интелигенцията; рубрика Клуб Век 21].

Мутафов, Енчо. Мекото кресло – „мирен преход“. – Век 21, бр. 4, 1991, с. 1, 3 [публицистичен текст; рубрика Клуб Век 21].

Мутафов, Енчо. Пипалата. – Век 21, бр. 51, 1991, с. 1-2 [публицистичен текст за тенденциите в началото на прехода; с коментар за по-ранни текстове – „Мекото кресло – мирен преход“ и „Мрежата на паяка“ от „Век 21“ и „Всяка неделя“; рубрика Акценти].

Мутафов, Енчо. Пожертваната книга. – Литературен вестник, бр. 42, 1991, с. 3 [за претопяването на книги; с редакторска бележка с антикомунистически характер].

Мутафчиева, Вера. „Държавата – това съм аз!“. – Литературен форум, бр. 50, 1991, с. 1, 5 [политически коментар за Тодор Живков; отзив по повод пресконференция на Тодор Живков по Българска телевизия].

Найденов, Чавдар. Апокалипсис кога? – Култура, бр. 45, 1991, с. 1 [за декларациите и поведението на БСП и СДС].

Нанков, Никита. Българският карнавал. Homo feriens. – Литературен вестник, бр. 18, 1991, с. 4 [за българския политически живот и политическите послания].

Наумов, Димитър. Посттоталитарна ситуация. – Век 21, бр. 34, 1991, с. 6 [прогноза и перспективи пред българската култура след края на комунистическия период].

Ненов, Драгомир. „Метлата“ в културата. – Култура, бр. 14, 1991, с. 5 [културните политики на Великото народно събрание].

Никлева, Елена. Къща за кадровици. – Литературен вестник, бр. 9, 1991, с. 1 [за шизофренията на социализма; рубрика Непремълчано].

Николов, Борис. Отваряне към себе си. – Култура, бр. 18, 1991, с. 1, 3 [проблемът за отварянето на българската култура навън, към света].

Николова, Вяра. Социологически поглед върху съдбата на мавзолея. – Век 21, бр. 8, 1991, с. 3 [коментар за комунистическите паметници и мавзолея на Георги Димитров след 1989 г.].

Нинов, Нино. Червеят в ябълката. – Култура, бр. 21, 1991, с. 2 [проблематизирането на революционния характер на 9 септември 1944 г.]

Огойски, Петко. Страшилището в досието. – Култура, бр. 21, 1991, с. 2 [отварянето на досиетата – лагерната действителност преди 1989 г. – ролята на ДС в социалния живот].

Орачев, Атанас. Антикнижният период. – Век 21, бр. 8, 1991, с. 6 [за цензурата преди 1989 г.].

Орачев, Атанас. Размисли над новите утопии. – Век 21, бр. 43, 1991, с. 1, 4 [анализ на обществената ситуация в началото на прехода].

Павлов, Владимир. Държавата – враг или приятел на частния издател? – Култура, бр. 25, 1991, с. 2 [по повод текста „Из концепцията за реформа в областта на книгата“, в. „Култура“, бр. 21, 1991].

Павлов, Иван. За неотложността на истината. – Литературен вестник, бр. 21, 1991, с. 1 [източноевропейски контексти; за Пражката пролет и българската вина].

Палиева, Ади. Шуми Марица или Мила родино. – Култура, бр. 24, 1991, с. 1 [дискусията за българския национален химн след 10 ноември].

Паница, Джон-Димитър. Пресата в едно свободно общество. – Литературен вестник, бр. 41, 1991, с. 1,3.

Панков, Свилен. За червивите плодове и плодните червеи. – Литературен вестник, бр. 43, 1991, с. 1 [публицистика; за литературата и номенклатурата; рубрика Лицето на хаоса].

Панов, Александър. Един истеричен комплекс. – Век 21, бр. 11, 1991, с. 1, 4 [за прехода в България и последиците от предходния период върху ценностите и светогледа на българския народ].

Панов, Александър. Сълза или смях. – Литературен форум, бр. 12, 1991, с. 1, 6 [за културните механизми, използвани от управляващата партия и опозицията].

Панов, Аспарух. Апокалиптичните видения на залязващата „Култура“. – Век 21, бр. 46, 1991, с. 1, 4 [оценка за вестник „Култура“; полемичен коментар за статията „Апокалипсис кога“ на Чавдар Найденов от бр. 45, 1991 г.; с отговор на Чавдар Найденов в „Надявах се на отговор, а не на потвърждение“ във „Век 21“, бр. 47, 1991, с. 4].

Панов, Аспарух. Бой последен е този… – Век 21, бр. 5, 1991, с. 1 [уводен редакторски текст; публицистичен коментар за началото на прехода, за ролята на БСП и А. Луканов; рубрика Акценти].

Панов, Аспарух. За вината и покаянието. – Век 21, бр. 9, 1991, с. 1 [уводен публицистичен текст; за вината и отговорността на комунистическите дейци; рубрика Акценти].

Пантев, Андрей. Да останеш интелектуалец… – Култура, бр. 23, 1991, с. 3 [ролята на интелектуалците; интелектуалците и пазарната икономика – новите конкурентни условия – битовата цена за независимостта на интелектуалеца].

Папагалски истории. – Литературен вестник, бр. 36, 1991, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано; подписан Л.В.].

Папакочев, Георги. „Огледалце, огледалце, кажи ми…“. – Век 21, бр. 33, 1991, с. 1, 4 [медиен анализ; за българското радио и телевизия след промените от 1989 г.; рубрика Проблемът днес].

Паунов, Димитър. Дискретният чар на тоталитаризма – IV. – Литературен форум, бр. 40, 1991, с. 1 [за източноевропейската интелигенция по времето на комунизма].

Пашов, Георги. Поезия без възраст. – Литературен вестник, бр. 9, 1991, с. 2 [за т.нар. „млада поезия“ преди и след 1989 г.].

Пеневска, Веселина. Фарс, или никога вече мавзолей. – Култура, бр. 6, 1991, с. 2 [перспективи в съдбата на мавзолея на Георги Димитров].

Пенчев, Бойко. Културната мисия на лошата поезия. – Монолози. Тримесечно издание на Студентското литературно дружество, бр. 1, 1991, с. 2-3 [статията, написана във вид на своеобразен манифест, наблюдава подражателната поезия като активна (творческа) работа с художествените модели и възможности за ново моделиране, както и като основополагащ антропологически рефлекс].

Петров, Здравко. Клио в лапите на тоталитаризма. – Век 21, бр. 47, 1991, с. 1, 3 [за последиците от комунистическия период върху българската историография и наука; рубрика Клуб Век 21].

Петров, Многобойко. Пир по време на чума. Пред отчетно-изборното събрание на СБП. – Литературен форум, бр. 50, 1991, с. 1.

Петров, Яким. Сами сме го изграждали, сами ще го възстановим! – Век 21, бр. 1, 1991, с. 4 [коментар за комунистическите паметници и мавзолея на Георги Димитров след 1989 г.].

Попиванов, Давид. Перпетуум мобиле. – Век 21, бр. 8, 1991, с. 4 [коментар за проблемите в научната сфера след 1989 г.].

Попилиев, Ромео. Обществената хидра. – Век 21, бр. 42, 1991, с. 3 [публицистичен текст за перспективите пред прехода; рубрика Обществото: митове и истини].

Попйорданов, Иван. Кой удари камбаната на българското кино, или кой за какво плаче? – Литературен форум, бр. 21, 1991, с. 3 [реплика към текста на Владо Даверов от бр. 17, 1993 г; анализ на ситуацията в българското кино от първите години на прехода].

Попйорданов, Иван. Реформата в киното. – Култура, бр. 22, 1991, с. 2.

Попов, Георги. Сянката на еничарското време. – Век 21, бр. 25, 1991, с. 6 [за ролята на СБП в културния и литературния живот преди и след 1989 г.].

Попов, Христо. Хайде да унищожим вестник. – Век 21, бр. 13, 1991, с. 5 [за спирането на вестник „АБВ“; коментар на медийната ситуация след 1989 г.].

Попов, Юлиан. Има ли криза в културата? – Литературен вестник, бр. 3, 1991, с. 3 [публицистика; рубрика Лицето на хаоса].

Примовски, Атанас. Писател и морал. – Литературен форум, бр. 17, 1991, с. 6 [преоценка и преосмисляне на творчеството на Николай Хайтов след 1989 г.].

Радев, Милчо. Прикритата интелигенция. – Литературен форум, бр. 32, 1991, с. 2 [анализ на ролята на интелигенцията след 1989 г.].

Радева, Виолета. Истинският творец не хвърля съчки в огъня на омразата. – Век 21, бр. 50, 1991, с. 6 [за последиците от тоталитарния период върху писателите и интелектуалците].

Радева, Виолета. Лениновият мит за „двете култури“. – Век 21, бр. 26, 1991, с. 6 [за културната ситуация преди промените от 1989 г. и последиците от тоталитарния период за българската култура].

Радоев, Божидар. Кой ще изтегли каруцата на Андрешко. – Век 21, бр. 42, 1991, с. 6 [коментар за българската интелигенция и творците след епохата на комунизма].

Раймон и Кьоно [Копринка Червенкова]. Стига. Точка. Край.– Култура, бр. 47, 1991, с. 1 [по повод уводната статия на Аспарух Панов „Апокалиптичните видения на залязващата „Култура“, публикувана във в. „Век 21“, бр. 46, 1991, с. 1, 4; с препечатано от в. „Век 21“ интервю „Апокалипсисът се отлага“ с Елка Константинова във в. „Култура“, бр. 48, 1991, с. 1; с коментар от в. „Култура“ под заглавие „Госпожо Министър, за кога точно се отлага Апокалипсисът?“, публикуван във в. „Култура“, бр. 48, 1991, с. 1-2; с Отворено писмо „За феноменалните преображения на в. „Култура“ от Валентин Ангелов до Министъра на културата, отпечатано във в. „Култура“, бр. 48, 1991, с. 1; с празно място за отговор от министър Елка Константинова във в. „Култура“, бр. 49, 1991, с. 1; с отговор от Елка Константинова във в. „Култура“, бр. 50, 1991, с. 1; с Питане до министъра на просветата Николай Василев от в. „Култура“, бр. 51, 1991, с. 1; с празно място за отговор във в. „Култура“, от бр. 52, 1991, с. 1 до бр. 4, 1992, с. 1; с „Новогодишни признания на министъра на културата“ от Елка Константинова във в. „Култура“, бр. 1, 1992, с. 1].

Рангелов, Рашо. Законът за печата и конституциите на България. – Литературен форум, бр. 33, 1991, с. 5 [за журналистиката след 1989 г.].

Робанов, Иван. Едно малко голямо радио. – Век 21, бр. 50, 1991, с. 1, 4 [за медиите и радиото след 1989 г.; рубрика Културата – преди, сега и утре].

Рот, Юлиана. Българската популярна литература и проблемите на българската културна история. – Век 21, бр. 48, 1991, с. 6 [за необходимостта от преоценка и изследване на популярната литература в новите условия след 1989 г.].

Сапарев, Огнян. Днешният социален прочит на литературата. – Литературна мисъл, кн. 1, 1991, с. 30-40 [за променената литературна ситуация, масовия вкус и др.].

Свиленов, Атанас. Блага Димитрова или олицетворение на достойството. – Литературен форум, бр. 29, 1991, с. 2 [оценка на творчеството и личността на Б. Димитрова преди и след 1989 г.].

Сидеров, Волен. Край на тоталитаризма, но как? – Век 21, бр. 8, 1991, с. 2 [обществен и политически коментар за прехода в България].

Симеонов, Васил. Прав ли е Макс Вебер? – Век 21, бр. 34, 1991, с. 3 [социологически анализ на политическата ситуация в началото на прехода].

Симеонов, Васил. Фалшива непорочност и заблуди. – Век 21, бр. 2, 1991, с. 1, 4 [коментар за проблемите в научната сфера преди и след 1989 г.; рубрика Проблемът днес].

Скрътън, Роджър. Как да бъдем нелиберални и антисоциалистически консерватори? Прев. от английски Катя Митова. – Литературен вестник, бр. 45, 1991, с. 1, 4; бр. 46, с. 3 [за либерализма и социализма, Изтока и Запада, ролята на интелектуалеца].

Славов, Анатас. Сливенци срещу сливнйънци. – Век 21, бр. 5, 1991, с. 6 [коментар и оценка на „възродителния процес“].

Славов, Иван. Политика и естетика. – Век 21, бр. 40, 1991, с. 1, 4 [анализ на отношението между естетика и политика и на политическата ситуация в началото на прехода; рубрика Проблемът днес].

Славов, Крум. В търсене на изгубената надежда. – Век 21, бр. 27, 1991, с. 1, 5 [озборен анализ на политическите и социалните промени в бившия Източен блок; източноевропейски контексти].

Спиридонов, Александър. Връщам им класово-партийния критерий. – Литературен форум, бр. 3, 1991, с. 1-2 [за деидеологизацията и деполитизацията на литературата и критиката].

Станев, Иван. Не си отиват… Тон за покаяние. – Литературен форум, бр. 16, 1991, с. 2 [за българското кино преди и след 1989 г.].

Станчев, Красен. Всички са равни, в театър „София“ също. – Литературен форум, бр. 50, 1991, с. 3 [за институционалните и правните промени в сферата на българския театър след 1989 г.].

Статков, Димитър. Монархическата пропаганда в България. – Литературен форум, бр. 30, 1991, с. 1, 3 [коментар на политическите процеси при разпадане на комунизма в Източна Европа и България]

Стефанов, Валери. Празната приказка на „производствения“ роман. – Литературен форум, бр. 9, 1991, с. 6 [специално издание „Нова христоматия“; преосмисляне на литературата от социалистическия период].

Стефанова, Евелина. Политически ангажирана поезия или само поезия. – Век 21, бр. 7, 1991, с. 6 [теоретически разсъждения за ангажираното изкуство; за отношението между политиката и литературата].

Стоянов, Кин. Денят Х на българската култура настъпи. – Литературен вестник, бр. 23, 1991, с. 1 [публицистика; за свободата на словото и заплахите срещу журналисти; рубрика Непремълчано].

Стоянов, Кин. Елегия за есента, когато се брояха пилците. – Литературен вестник, бр. 38, 1991, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Стоянов, Кин. Назоваване. – Литературен вестник, бр. 24, 1991, с.  [за Града на истината].

Стоянов, Цветан. Шаячна интелигенция; По повод последните събития. – Литературен вестник, бр. 12, 1991, с. 3 [публицистични текстове от 1959 и 1963 г.; рубрика Архив].

Стратиев, Станислав. Развод по български. – Култура, бр. 22, 1991, с. 1 [критика срещу отдръпването на държавата от администрацията на културните въпроси].

Струманлиев, Стойко. Престъпленията на българските комунисти (1944-1990 г.). – Век 21, бр. 11, 1991, с. 1, 5 [рубрика Проблемът днес].

Сугарев, Едвин. Българският вариант на „операция Клин“ или хроника на голямото предателство. – Литературен вестник, бр. 29-30, 1991, с. 1-2; бр. 32, с. 1-2; бр. 36, с. 1-2; бр. 38, с. 1-2; бр. 43, с. 1-2 [мащабен анализ на смяната на системата, политическия и обществен живот в страната; с коментар на оценки за текста в „Безплатно съобщение“ от Едвин Сугарев, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 31, 1992, с. 1].

Сугарев, Едвин. Българският писател мълчи. – Литературен вестник, бр. 1, 1991, с. 1 [публицистика; за мълчанието на българските писатели – депутати в НС; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. В сянката на първия митинг. – Век 21, бр. 30, 1991, с. 1 [публицистичен текст; коментар за първия опозиционен митинг след 10 ноември 1989 г. и началото на прехода].

Сугарев, Едвин. Голямата амнезия. – Литературен вестник, бр. 41, 1991, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. За депутатите и хората. – Литературен вестник, бр. 24, 1991, с. 1 [публицистика; за староновата реторика на в. „Дума“; рубрика Непремълчано; в същата рубрика в бр. 35, с. 1 по повод статията е отпечатано становище на Комисията по парламентарна етика на ВНС с бележка от Владимир Левчев].

Сугарев, Едвин. Като чуя за вестник „Култура“ и… – Литературен вестник, бр. 44, 1991, с. 1, 4 [публицистика; рубрика Непремълчано; с отзив и коментар „Статиите на Едвин Сугарев отблъскват привържениците на синята кауза и увеличават електората на БСП в „Литературен вестник“, бр. 1, 1992, с. 1 в рубрика Сензация].

Сугарев, Едвин. Марионетен танц. – Литературен вестник, бр. 15 1991, с. 1 [за посттоталитарната действителност; рубрика Непремълчано; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 11].

Сугарев, Едвин. Тезисен анализ на настоящата политическа ситуация. – Век 21, бр. 20, 1991, с. 1, 4 [политически и обществен коментар за началото на прехода; рубрика Проблемът днес].

Сугарев, Рашко. Великото безлюбовие! – Литературен форум, бр. 38, 1991, с. 1-2 [есеистичен коментар за престъпленията и последиците от комунизма и неговия край].

Сугарев, Рашко. Утре е винаги късно! – Литературен форум, бр. 6-7, 1991, с. 5 [прогноза за развитието на българската култура по време на прехода].

Сърнев, Любомир. Естествените науки и тоталитаризмът. – Век 21, бр. 2, 1991, с. 1, 4 [коментар за проблемите в научната сфера преди и след 1989 г.; рубрика Проблемът днес].

Сърчаджиев, Йосиф. Крахът на една илюзия. – Литературен вестник, бр. 12, 1991, с. 1 [за кризата в българския театър; рубрика Непремълчано; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 10].

Тасев, Златко. По тоталитарната спирала. – Литературен форум, бр. 1-2, 1991, с. 1-2 [за литературните процеси от началото на прехода].

Тахов, Георги. Документи, спасени от кладата. Към историята на Варшавския договор и драматичната 1968 г. – Век 21, бр. 9, 1991, с. 1, 6 [за реакциите на български писатели по повод Пражката пролет и отвореното писмо на чешки българисти до „Литературен фронт“; с приложени текстове на писмото от 1968 г. и редакционния отговор на „Литературен фронт“].

Тенчев, Димитър. Отново ни размахват пръст… – Век 21, бр. 16, 1991, с. 1, 5 [публицистичен коментар по повод процеса срещу Тодор Живков и вините на комунистическите политици преди 1989 г.].

Тест за професионални зрители. Три въпроса за телевизията, зададени от Димитри Иванов. – Култура, бр. 23, 1991, с. 3.

Тодоров, Владислав. Интелектът като опасност. (ликуване във времето на посткомунистическата тъпота и скука). Минираното просвещение – I част. – Култура, бр. 14, 1991, с. 6 [ролята на интелектуалците; интелектуалците през тоталитарната упоха – културата и научният комунизъм преди 1989 г. – явлението на овластения интелект].

Тодоров, Владислав. Минираното просвещение – II част. При строежа на петата българска държава или втората република. – Култура, бр. 15, 1991, с. 3 [ролята на интелектуалците; интелектуалците през посттоталитарната епоха].

Тодоров, Георги. „Пеликаните“ не са великаните! Свободни етюди за демокрацията. – Век 21, бр. 30, 1991, с. 3 [публицистични фрагменти; коментар на ситуацията в началото на прехода; рубрика Клуб Век 21].

Тодоров, Георги. Номера от стари вечеринки (13 парламентарни прод/ад/евчета и 13 извънпарламентарни апострофа към тях). – Век 21, бр. 52, 1991, с. 4 [публицистичен анализ].

Тодоров, Петър. Парадокси в литературната номенклатура. – Век 21, бр. 2, 1991, с. 6 [коментар за литературата от социалистическия период от перспективата на литературознанието след 1989 г.].

Тодоров, Цветан. Кореспонденция за сп. „Летр Ентернасионал“, бр. 20, 1989 г. Прев. от френски Андрей Манолов. – Литературен вестник, бр. 41, 1991, с. 2 [за ролята на интелектуалците; публикацията е отпечатана за първи път в нелегалното списание „Глас“, бр. 2, 1989].

Тодоров, Цветан. На предела. Прев. от френски Виктория Кьосовска, Мария Георгиева. – Литературен вестник, бр. 22–36, с. 8 [откъси от книгата на автора „На предела“, рубрика Четиво с продължение].

Тодорова, Мариана. „Вие сте подходящ човек“. – Век 21, бр. 18, 1991, с. 6 [анализ на произведения от социалистическия период от перспективата на литературознанието след 1989 г., конкретно „Палач на клоуни“ на Евгени Кузманов, „Чужди места“ на Васил Колев и „Малки състезания“ на Димитър Паунов; за отношенията между властта и индивида].

Тодорова, Мариана. Ерозия на комунизма или проблемът за вината. – Век 21, бр. 12, 1991, с. 6 [за литературата, критикуваща комунизма в края на социалистическия период; за интелигенцията и дисидентството].

Томов, Александър. Краят на два поетически мита. – Литературен форум, бр. 50, 1991, с. 2 [за Константин Павлов и Борис Христов; с полемичен коментар „Предградията на духа и мечтата за мит“ на Татяна Георгиева, публикуван във в. „Литературен форум“, бр. 1, 1992, с. 3; с полемичен отговор „Парадоксалният житейски Байрон на параболичния абсурд“ на Ирма Димитрова, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 2, 1992, с. 2].

Томов, Александър. Литература и политика. – Литературен форум, бр. 52, 1991, с. 2 [за връзката между българската литература и политика след 1989 г.; за литературния Кръг 39].

Томов, Кубрат. Българската интелигенция – национално отговорна или докрай продажна? – Литературен форум, бр. 49, 1991, с. 4 [с критичен коментар на Йордан Янев, публикуван във в. „Литературен форум“, бр. 52, 1991, с. 6].

Томов, Румен. Пак за сценария. – Век 21, бр. 19, 1991, с. 4 [публицистичен текст; сравнение на промените в България и централноевропейските държави след 1989 г.; източноевропейски контексти].

Томова, Екатерина. „Фашизмът“ на Желю Желев – светлините и сенките около нея. – Литературен вестник, бр. 10, 1991, с. 1 [за съдбата на книгата на Желю Желев „Фашизмът“].

Тонев, Любен. В по-голям обхват. – Култура, бр. 7, 1991, с. 2 [статия от поредицата „Пространство, което чака“, посветена на съдбата на мавзолея на Георги Димитров].

Тонков, Петър. Горчиви фрагменти. – Литературен форум, бр. 46, 1991, с. 1-2 [коментар за прехода и последиците от тоталитаризма за българския народ].

Тошков, Михаил. Бумерангът се завръща. – Литературен форум, бр. 36, 1991, с. 1-2 [за българските писатели преди и след 1989 г.; за публикувани за прехода произведения на страниците на „Литературен форум“].

Трайкова, Елка. Тоталитаризъм и кариеризъм. – Литературен вестник, бр. 17, 1991, с. 1 [за литературната критика преди 1989 г.]

Тренков, Климент. Археологически епохи на комунизма. – Век 21, бр. 37, 1991, с. 5 [текст за развитието на комунистическата власт].

Фъртунова, Любов. Книжната спекула. – Култура, бр. 19, 1991, с. 1 [развитието на книжната култура в България след 1989 г. – началото на процесите, превръщащи книгата в продукт – условията на книжния пазар – снижаване на качеството на книгоиздаването с цел оцеляване].

Фюре, Франсоа. Европа след Стената. – Култура, бр. 20, 1991, с. 7 [изтичноевропейски контексти; краят на комунистическите тоталитарни режими като ново раждане на Централна и Източна Европа].

Хаджиев, Иван. Хепънингът – тук и сега. – Век 21, бр. 35, 1991, с. 6 [за хепънингите и посттоталитарната културна ситуация].

Хайтов, Николай. За лъжите в „Записки на слугата“. – Литературен форум, бр. 27, 1991, с. 6 [отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „Демокрация“].

Хайтов, Николай. Моралният писател. – Литературен форум, бр. 17, 1991, с. 6 [реплика на текста на Атанас Примовски за творчеството на Николай Хайтов].

Цанков, Георги. Увеселителен влак. – Литературен вестник, бр. 25, 1991, с. 3 [публицистика; за „новата“ цензура].

Чавдарова, Дечка. Демокрацията и националният въпрос. – Век 21, бр. 47, 1991, с. 5 [публицистичен текст; коментар на обществената ситуация и националната политика след 1989 г.; за разликата между българския модел и останалите източноевропейски страни].

Чакринов, Борислав. Всяко зло – за добро. – Култура, бр. 17, 1991, с. 5 [българският театър след промените между автотеоретизацията и битовите въпроси].

Чеков, Божидар. Поглед от брега. – Век 21, бр. 15, 1991, с. 3 [обзорен текст, анализ на политическите и обществените процеси в началото на прехода от перспективата на политическия емигрант].

Шурбанова, Олга. В началото бе словото. А после?… Време за негодни издателства. – Култура, бр. 24, 1991, с. 2 [промените в книгоиздаването след 10 ноември – сравнение с положението по времето на социализма].

Яръмов, Димитър. Трудовата терапия. – Литературен форум, бр. 10, 1991, с. 1, 7 [икономически коментар за промените след 1989 г.].

[неподписан текст]. Из концепцията за реформа в областта на книгата на Министерството на културата. – Култура, бр. 21, 1991, с. 7.

 

1992

 

Александров, Александър. Този аспект на проблема… – Култура, бр. 16, 1992, с. 6 [архитектурата и градоустройството преди и след 1989 г.].

Алипиева, Антоанета. Революционният „глад“ на българските поети. – Литературен форум, бр. 46, 1992, с. 1, 3 [обзорна статия за българската поезия; акцент върху поезията след 1989 г.].

Анакиев, Пламен. Фактите около „митологичното движение“ или по-добре цветя за две редакторки. – Литературен вестник, бр. 41, 1992, с. 2 [за раждането и дейността на „Кръг 39“].

Ангелов, Ангел. Квазихудожественост и сюрбанализъм. – Литературен вестник, бр. 43, 1992, с. 5 [коментар на политически статии на Георги Лозанов и Чавдар Найденов във в. „Култура“ в периода 1991-1992 г.].

Ангелов, Златко. Културен коментар за културтрегери. – Култура, бр. 1, 1992, с. 4-5 [преосмисляне мястото на интелектуалците].

Андреев, Александър. Ало, Карл Маркс! Какво да правим с Ленин? – Култура, бр. 27, 1992, с. 4 [съдбата на социалистическите паметници в Източна Европа след промените].

Бангов, Иван. Нашата скъпа БАН. – Култура, бр. 2, 1992, с. 2 [БАН преди и след промените].

Бешков, Александър. Българската проза. – Литературен вестник, бр. 30, 1992, с. 1 [публицистика].

Богданов, Бойко. Рейкуниада ’92. – Култура, бр. 28, 1992, с. 6 [анализ на мероприятието „Рейкуниада” и на проблемите на драматургията и театъра].

Божилов, Божидар. Тикнаха ни в соцреализма. – Литературен форум, бр. 36, 1992, с. 1-2 [по случай годишнината от 9 септември 1944 г.; преосмисляне на литературата от социалистическия период].

Бочев, Димитър. Генезис на злословието. – Литературен форум, бр. 8, 1992, с. 1-3 [критичен коментар на текстове от „168 часа“ и „24 часа“ за разкрития около покушението срещу Георги Марков].

Бояджиев, Иван. Да заработим. – Литературен форум, бр. 5, 1992, с. 1 [за състоянието на българските медии в началото на прехода].

Бояджиев, Илия. Откога започва съпротивата срещу комунизма. – Литературен форум, бр. 12, 1992, с. 1, 6 [за началото на съпротивата срещу комунизма преди дисидентските движения от края на 80-те години].

Бояджиев, Лъчо. За Леонардо, Кристо и Любен. – Култура, бр. 40, с. 1, 4 [за технологизирането на културата през социализма].

Бояджиев, Лъчо. Контекстуални синхронизации. – Култура, бр. 17, 1992, с. 6 [социализмът като културна епоха; застоят между модернизъм и постмодернизъм].

Бубнова, Яра. Художникът като близнак на изкуствоведа. – Култура, бр. 48, 1992, с. 1.

Бумбалов, Любен. За преоценката. – Език и литература, бр. 5, 1992, с. 14-19 [за преструктурирането на литературния канон].

Бунджулов, Андрей. Победители и победени. – Култура, бр. 49, 1992, с. 4 [кризата на идентичностите в българската история].

Бунджулов, Андрей. Смъртта на биографиите. – Култура, бр. 19, 1992, с. 4 [мъртвия на Запад и мъртвия на Изток].

Вълчанов, Рангел. Не му вярвам на господин Пътнам. – Култура, бр. 16, 1992, с. 5 [съмнения относно статията на Дейвид Пътнам (Култура, бр. 16, 1992, с. 5) върху източноевропийското кино през социализма].

Вълчев, Васил. С какво да заменим идолите. – Литературен форум, бр. 13, 1992, с. 2 [коментар за комунистическите паметници и наименования след 1989 г.].

Вълчев, Найден. След толкова много избори. – Литературен форум, бр. 6, 1992, с. 2 [коментар за поляризацията в Съюза на писателите след 1989 г.].

Гаджев, Владимир. Полуанонимната. – Култура, бр. 19, 1992, с. 6 [българският джаз в последните години на социализма].

Ганчев, Марко. Разбирателство или консенсус. – Литературен форум, бр. 32, 1992, с. 1, 4 [коментар за политическата ситуация в началото на прехода; акцент върху позициите на младежта и интелигенцията след 1989 г.; рубрика Форум на помирението].

Генчев, Славимир. Неизявените. – Литературен форум, бр. 2, 1992, с. 4 [публицистичен коментар за обществените процеси в началото на прехода].

Георгиев, Марин. Ако ще бъдем хора… – Култура, бр. 51, 1992, с. 5 [отговор на текст относно демитологизирането на Вапцаров].

Георгиев, Марин. Крах на митологията. – Литературен форум, бр. 1, 1992, с. 2 [обзорен анализ на поезията от последните десетилетия на ХХ в.].

Георгиев, Марин. Преднамерена суматоха. – Литературен форум, бр. 37, 1992, с. 2 [коментар за обществените дискусии в началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Георгиев, Никола; Зарева, Снежана; Личева, Амелия. Разстрел – и след разстрела… пак разстрел. – Култура, бр. 8, 1992, с. 1 [реакция срещу критиките към Вапцаров].

Герасков, Емил. Социализмът, или утопията като насилие. – Литературен форум, бр. 31, 1992, с. 1, 5 [акцент върху ролята на интелигенцията в комунистическото общество].

Градев, Владимир; Камбуров, Димитър; Николов, Борис; Николова, Нина; Пенчев, Бойко; Якимова, Милена. Печеният Читател. – Култура, бр. 39, 1992, с. 4, 5 [тенденции в книгоиздаването; догонване на западните традиции; анализ на посттоталитарното време през книгоиздаването].

Градечлиев, Христо. Documenta IX. – Култура, бр. 38, 1992, с. 1, 6 [коментар върху изложба на забранено авангардно изкуство, в която България не взима участие].

Грозданов, Ангел. Кой? – Литературен вестник, бр. 28, 1992, с. 7 [за американските и българските секретни служби].

Грозданов, Димитър. Авантюрата и антиграницата. Идентификация на българското и турското изкуство. – Култура, бр. 6, 1992, с. 6 [сравнение между процесите в изкуството в Турция и у нас].

Грозданов, Димитър. Масов и одържавен авангард. – Култура, бр. 28, 1992, с. 1, 5 [елитарно и масово изкуство у нас].

Гълъбов, Иван. Българската емиграция. Каква е нейната роля? – Литературен вестник, бр. 13, 1992, с. 1.

Давидов, Асен. Анти-езикът на КУЛТУРАта. – Култура, бр. 29, 1992, с. 1, 5 [„Култура” и културата преди и след 1989 г.].

Далчев, Любомир. Дезинформацията като метод. – Литературен вестник, бр. 13, 1992, с. 1, 3 [коментар за дейността на Съюза на българските художници след 1989 г.; с коментар-разяснение „Отговор“ от Атанас Нейков, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 20, 1992, с. 3 в рубрика Българските художници – преди и сега].

Даскалов, Румен. България днес – опит за анализ. – Литературен форум, бр. 19, 1992, с. 1, 7 [политически и социален анализ на началото на прехода].

Даскалов, Румен. Интелигенцията – между минало и настояще. – Литературен форум, бр. 41, 1992, с. 1-2 [за българската интелигенция преди и след 1989 г.].

Даскалов, Румен. Поскомунистическа чувствителност. – Литературен форум, бр. 30, 1992, с. 1, 5 [анализ на обществената ситуация след 1989 г.].

Даскалов, Румен. Щрихи от днешна България. – Литературен форум, бр. 48, 1992, с. 1, 7 [коментар за промените в България след 1989 г.].

Даскалов, Христо. Мистерията на човешкия дух или кръвното родство между Бога и дявола. – Литературен форум, бр. 38, 1992, с. 1, 6 [коментар за последиците от промените през 1989 г. върху националното съзнание в бившите тоталитарни общества и преоценката на предходния период; източноевропейски контексти].

Дачев, Мирослав. Тоталитарна власт и литературен дискурс. – Литературен вестник, бр. 18, 1992, с. 7.

Десподов, Стефан. Актуални питания към Конституционния съд на Република България. – Литературен вестник, бр. 50, 1992, с. 1 [ироничен текст; рубрика Непремълчано].

Десподов, Стефан. Постмодернизъм по Велики пости. – Литературен вестник, бр. 36, 1992, с. 1, 4 [рубрика Ненарисувано].

Деянов, Деян. Диалогово поле. – Култура, бр. 22, 1992, с. 2 [за книгоиздаването и самиздата след промените].

Деянов, Деян. Живот не в истина и не в лъжа. – Култура, бр. 49, 1992, с. 5 [животът между истината и лъжата преди 1989 г.].

Деянова, Лиляна. Бухенвалд. – Култура, бр. 19, 1992, с. 5 [„новите бивши“; биографиите на социалистическите активисти].

Дилов, Любен. Помирение или примирение. – Литературен форум, бр. 37, 1992, с. 2 [коментар за обществените дискусии в началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Димитров, Румен. Лумпениана. Църковната епопея на посткомунизма. – Култура, бр. 25, 1992, с. 1.

Димитров, Румен. Трибунал или форум. – Култура, бр. 21, 1992, с. 3 [виновните за репресиите на тоталитарния режим].

Димитрова, Блага. Поетът дисидент – мит и демитологизация. – Lettre Internationale, бр. 1 (есен), 1992, с. 60-61 [есе; публицистика].

Димитрова, Блага. Приятели на светлината. – Литературен вестник, бр. 14, 1992, с. 1 [слово, произнесено при откриването на конференцията „Книгата в България“].

Димитрова, Геновева; Кулезич, Люба. Паметта. – Култура, бр. 47, 1992, с. 4 [българското документално кино след промените].

Димитрова, Ирма. Вполитичването. – Lettre Internationale, бр. 1 (есен), 1992, с. 47-48 [есе с документално-мемоарен характер; за политическата и обществена ситуация след промените].

Димова, Теодора. Сексуални перверзии в България. – Литературен вестник, бр. 39, 1992, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Дичев, Ивайло. Писмо от Ивайло Дичев. – Култура, бр. 51, 1992, с. 1, 6 [писмо до Георги Каприев; фигурата на интелектуалците преди и след 1989 г.].

Дойнов, Пламен. Измисляне на история, на светове, на екзистенции. – Литературен вестник, бр. 22, 1992, с. 5 [откъс от по-обемния текст „Екдистенциални полета на българския постмодернизъм“].

Донев, Петър. Нали нощем совите не спят. – Литературен форум, бр. 14, 1992, с. 6 [критически анализ на състоянието на киноиндустрията в България след 1989 г.].

Друмев, Георги. Изгодна оферта в сферата на политическия бизнес. – Литературен форум, бр. 25, 1992, с. 1 [публицистичен коментар за политическата ситуация след 1989 г.].

Друмев, Георги. Мъченици на свободата. – Литературен форум, бр. 36, 1992, с. 3 [за дейността на интелектуалци и творци от периода на преди 1989 г. след демократичната промяна].

Дюлгеров, Георги. Един наивник между ще и щеше. Разговор на Геновева Димитрова. – Култура, бр. 21, 1992, с. 2 [бъдещето на военната киностудия].

Естерхази, Петер. Без настроение. Прев. [не е посочен]. – Lettre Internationale, бр. 1 (есен), 1992, с. 41 [есе; за политическата и обществена ситуация след промените 1989 г.; източноевропейски контексти].

Ефтимов, Йордан. Има ли маври в текста. – Литературен вестник, бр. 22, 1992, с. 5 [за спецификите на българския постмодернизъм].

Желязкова, Таня. О, неразумна българско, защо се срамиш да се наречеш жена? – Култура, бр. 18, 1992, с. 4-5 [осмисляне на жената през прехода].

Жечев, Тончо. Благородството в политиката. – Литературен форум, бр. 33, 1992, с. 1, 5 [политически коментар за ситуацията в началото на прехода и призива за национално разбирателство и помрение; акцент върху дискусиите за национално помирение и консенсус; рубрика Форум на помирението].

Зарева, Снежана. Жените в Югоизточна Европа. Между чука на комунистическия модел и наковалнята на балканския ориентализъм. – Култура, бр. 18, 1992, с. 4.

Захариева, Румяна. Разговор на Маргарита Гочева. – Култура, бр. 16, 1992, с. 7 [разговор с Румяна Захариева за живота ѝ като поетеса след преселението ѝ в Германия през 1970 г.; рубрика Културен коктейл].

Зашев, Димитър. Не се гаси туй, що… Декомунизация в стил Гамсахурдия. – Култура, бр. 12, 1992, с. 1, 6 [реорганизация на институтите към БАН].

Златанов, Златомир. Обуржоазяване по български. – Литературен форум, бр. 40, 1992, с. 1-2 [анализ на дискурсивните практики в началото на прехода].

Знеполски, Боян. Държавната култура. – Култура, бр. 47, 1992, с. 8 [за необходимостта културата да се отдели от държавата; рубрика Петък ранна утрин].

Знеполски, Боян. Философията в униние. – Култура, бр. 51, 1992, с. 5 [за философското образование след промените].

Знеполски, Ивайло. Разпадане на биографиите. – Култура, бр. 21, 1992, с. 6 [биографиите преди и след промените].

Иванов, Никола. Амбиции не според таланта. – Литературен форум, бр. 3, 1992, с. 1-2 [обзорен анализ на поляризацията в българската литература и литературна периодика].

Иванова, Евгения. Интелектуалецът – „аз“ или „ние“? – Литературен форум, бр. 5, 1992, с. 5 [за интелектуалците в условията на прехода; източноевропейски контексти].

Илиева, Зорка. Да убиеш присмехулник. – Литературен форум, бр. 30, 1992, с. 4 [есеистичен текст за интелектуалците и обществената им роля преди и след 1989 г.].

Илиева, Нина. Голото тяло на демокрацията. – Култура, бр. 18, 1992, с. 5 [еротиката след промените].

Илков, Ани, Роканов, Борис. Поетическа власт + Електрификация = Б. Р. и А. И. – Литературен вестник, бр. 52, 1992, с. 2 [програмен текст].

Инджев, Иво. От разбития аквариум към бурния океан. – Литературен форум, бр. 2, 1992, с. 1 [обзор на политическите и икономическите процеси от предходната 1991 г.].

Кабакчиева, Петя. Нека да е кич. – Култура, бр. 4, 1992, с. 2 [кичът в културата на прехода; с коментар от Свилен Стефанов „Кич не съществува“, публикуван във в. „Култура“, бр. 7, 1992, с. 6].

Кабакчиева, Петя. Посттоталитаризъм и постмодернизъм [в България]. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Философски факултет. Книга Социология. Кн. 84, 1992, с. 65-77.

Камбуров, Красен. Миришат ли? – Литературен вестник, бр. 8, 1992, с. 3 [за меркантилността на поетите; по повод ласкателно изказване на бизнесмена Валентин Моллов за поезията на депутатите Александър Йорданов и Едвин Сугарев; рубрика Реплика].

Капсъзов, Свилен. Гавра на човешката същност. – Литературен вестник, бр. 9, 1992, с. 6 [за „възродителния процес“].

Каролев, Свилен. Поети, улици, площади. – Култура, бр. 22, 1992, с. 6 [коментар върху преосмислянето на фигурата на Вапцаров и промяната на имената на обекти, кръстени на социалисти].

Кирилов, Г.К. „Варвари такива вече нямало…“ – Литературен форум, бр. 35, 1992, с. 6 [коментар за обществената ситуация в началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Коева, Мария. Редакторският уют. – Култура, бр. 51, 1992, с. 4 [фигурата на писателя след промените; промените в книгоиздаването].

Коен, Леа. Българската демокрация – начин на употреба. – Литературен форум, бр. 22, 1992, с. 8 [политически и социален коментар на процесите на демократизация в България; акцент върху опасността от ксенофобия, расизъм и антисемитизъм в българското публично пространство след 1989 г.].

Колев – Босия, Николай. Съществува ли български ПЕН-център? (Дисекция на една фикция). – Култура, бр. 3, 1992, с. 2 [българския ПЕН – център].

Колев, Борислав, Стателова, Розмари. Българският модел на private music и на private cinema. – Култура, бр. 18, 1992, с. 1-2 [културата като бизнес].

Колев, Васил. Политписателят. – Литературен форум, бр. 28, 1992, с. 1 [публицистичен коментар за политизирането сред писатели след 1989 г.].

Колев-Босия, Николай. „Кучето кога побесней, на дирея на джамията пикай“. – Литературен вестник, бр. 9, 1992, с. 1 [за възродителния процес и мимикриите на БКП].

Колев-Босия, Николай. Паметниците – предназначение и бъдеще. – Литературен вестник, бр. 14, 1992, с. 2 [за съдбата на паметниците и монументите от социалистическия период].

Конрад, Дьорди. Нещо отмина. Прев. [не е посочен]. – Lettre Internationale, бр. 1 (песен), 1992, с. 42 [есе; за променения статут на литературата след 1989 г.; източноевропейски контексти].

Константинова, Елка. Какво трябва да прави Министерството на културата. (Вместо програма). – Литературен форум, бр. 2, 1992, с. 1 [за предизвикатествата и необходимите реформи в сферата на българската култура след 1989 г.].

Константинова, Елка. Опора за министър. – Култура, бр. 47, 1992, с. 1 [промените, които Министерството на културата ще предприеме; индивидуалните авторитети; етническите различия; националната идентичност; елитарната култура; медиакултурата].

Корнажев, Цоню. Да направим България оазис на благоденствието. – Литературен форум, бр. 30, 1992, с. 5 [публицистичен коментар за промените след 1989 г.].

Крусашка, Юлия. Ку-ку. – Култура, бр.1, 1992, с. 3 [влиянието на предаването „Ку-ку“].

Крусашка, Юлия. Обелване. – Култура, бр. 3, 1992, с. 1 [хората с психични проблеми по времето на социализма].

Кузманов, Евгени. Комунистите подчиняваха. – Литературен форум, бр. 36, 1992, с. 2 [по случай годишнината от 9 септември 1944 г.; преосмисляне на литературното наследство от близкото минало].

Кулезич, Люба. Българското кино между комплекса на зрителя и комплекса от властта. – Литературен вестник, бр. 16, 1992, с. 4 [поглед към двете десетилетия преди промените].

Кулишева, Мая; Русков, Любен. Читалищата и телевизията между Горната и Долната земя. – Култура, бр. 9, 1992, с. 1, 6 [читалищата и телевизията по времето на социализма и след него].

Кунчев, Божидар. Ако не беше дошъл. – Литературен форум, бр. 36, 1992, с. 2 [по случай годишнината от 9 септември 1944 г.; преосмисляне на литературното наследтво от близкото минало].

Леви, Клер. Как  искам да съм негър в Алабама… – Култура, бр. 48, 1992, с. 4-5 [американското влияние в българската култура след 1989 г.].

Левчев, Владимир. Диктатура на посредствеността – 2. – Литературен вестник, бр. 8, 1992, с. 1 [за агресивната конфликтност на Александър Томов и Марин Георгиев спрямо Константин Павлов, Борис Христов, Желю Желев, Блага Димитрова, поетите от т.нар. „априлско поколение“, рубрика Непремълчано; с полемичен коментар от Венета Братинова „Биберончето на Владко“, публикуван във в. „Литературен форум“, бр. 11, 1992, с. 1-2; с отговор от Едвин Сугарев „Залъгалки за юнаци, бозали тридесет години“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 12, 1992, с. 2 в рубрика Съвсем лично мнение].

Левчев, Владимир. Изкуството на соцминимализма (проектоманифест). – Литературен вестник, бр. 35, 1992, с. 3 [с писма и стихотворения от соцминималистите Иван Груев и Красива, публикувани в „Литературен вестник“, бр. 39, 1992, с. 5 в рубрика Пишат ни соцминималисти].

Левчев, Владимир. Някои несъгласия със СДС на един привърженик. – Литературен вестник, бр. 33, 1992, с. 6 [за реториката и нападките между политици; рубрика Лично мнение].

Левчев, Владимир. Сатанинската сила на медиите. – Литературен вестник, бр. 20, 1992, с. 1-2 [рубрика Непремълчано].

Леонидов, Румен. Голямата депресия. – Литературен вестник, бр. 5 (4), 1992, с. 1 [за ситуацията на толерираните преди 1989 г. писатели и политиката на вестника спрямо техните текстове].

Ликова, Розалия. Размисли по случай някогашния ни празник. – Литературен форум, бр. 36, 1992, с. 1-2 [по случай годишнината от 9 септември 1944 г.; преосмисляне на литературното наследство на близкото минало].

Лозанов, Георги. Във времето, когато. – Култура, бр. 50, с. 1 [интерпретациите на социалистическото кино след промените].

Лозанов, Георги.. – Култура, [за картините „Раждането на Венера“ от Сандро Ботичели и „Спящата Венера“ от Пол Делво].

Лозанов, Георги. Диалог между две картини. – Култура, бр. 8, 1991, с. 3 [за картини на Ботичели и Делво; с коментар от Ангел Ангелов; с отговор на Георги Лозанов „Докрай отложен отговор на г-н Ангелов-син в ролята на Бащата и на г-н Ангелов-баща в ролята на Дядото“, публикуван във в. „Култура“, бр. 5,1992, с. 3; с отговор на Г. Лозанов; с коментар „Лелята от Гьотинген“ на Александър Кьосев, публикуван във в. „Култура“, бр. 22, 1992, с. 1, 4; с отговор „Скъпа лельо“ на Георги Лозанов, отпечатан във в. „Култура“, бр. 27, 1992, с. 6; с реплика на Ангел Ангелов „Лексиконният постмодернизъм“, отпечатан в „Литературен вестник“, бр. 24, 1992, с. 8 с библиографска справка с текстовете в полемиката в края на публикацията].

Малинов, Ангел. Естетика на раздвоението в поезията на 80-те. – Литературен вестник, бр. 38, 1992, с. 6 [с включени дебюти на емблематични за 90-те години автори като Миряна Башева, Георги Белев, Иван Кръстев, Владимир Левчев, Румен Леонидов, бойко Ламбовски, Златомир Златанов и др.].

Малинов, Ангел. Ирационалното общество и поетът (Наблюдения върху поезията на 80-те). – Литературен вестник, бр. 32, 1992, с. 6 [за алтернативната поезия на десетилетието преди и по време на промените].

Манифест на „Кръг 39“. Тезиси за новото изкуство (откъси). – Литературен вестник, бр. 14, 1992, с. 1 [по повод петата година от забраненото четене през 1987 г. в 65-та аудитория].

Маринов, Георги. Хуманизмът започва от вчера. – Литературен форум, бр. 52, 1992, с. 6 [фрагменти; коментар на обществената и културната ситуация след 1989 г.].

Матеева, Боряна. Хронология на бягството. – Култура, бр. 40, 1992, с. 5 [маргиналът в киното].

Митрани, Леон. Разочароващите се. – Литературен форум, бр. 10, 1992, с. 4 [анализ на нагласите на интелектуалците в комунистическия период и след промените през 1989 г.].

Митрани, Леон. Творческа и не толкова творческа интелигенция. – Литературен форум, бр. 23, 1992, с. 1, 4 [коментар за ролята на интелигенцията преди и след 1989 г.].

Михайлов, Владимир. Моралната криза в комуникаците. – Литературен форум, бр. 4, 1992, с. 2 [за състоянието на българските медии в началото на прехода].

Михайлов, Владимир. Притеснения за телевизионната журналистика. – Литературен форум, бр. 40, 1992, с. 3 [медиен анализ за промените в българската журналистика след 1989 г.].

Михайлов, Владимир. В крак със забързаната крачка. „Прогноза“ а ла Тофлър за развитието на българските масмедии. – Литературен форум, бр. 52, 1992, с. 3 [медиен анализ на ситуацията след 1989 г.].

Михайлов. Владимир. Комуникационна екология. Проблеми на взаимоотношенията между масмедиите и обществото. – Литературен форум, бр. 35, 1992, с. 3 [медиен анализ на ситуацията след 1989 г.].

Мишев, Георги. По страниците на демократичната преса. – Литературен форум, бр. 37, 1992, с. 2 [коментар за обществените дискусии в началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Младенов, Любомир. Докато някои обядват, внукът на кръчмаря пише платформа за театър „София“. – Култура, бр. 9, 1992, с. 2 [платформа за бъдещата политика на театър „София“ от изпълняващия длъжността директор].

Мутафов, Енчо. Драмата на едно поколение; Кога се губи истината?; Вечната опозиция. – Литературен форум, бр. 44, 1992, с. 1-2 [три есета за българската интелигенция преди 1989 г.; за отношението между властта и интелектуалците].

Мутафов, Енчо. Криминалният роман и криминалното поведение. – Литературен форум, бр. 3, 1992, с. 1-2 [из цикъл беседи по Радио „Свободна Европа“; преосмисляне на литературното наследство на близкото минало].

Мутафов, Енчо. Литературната подплънка. – Литературен форум, бр. 32, 1992, с. 1-2 [част от цикъл с беседи на тема „Социалистическата литература – принуда или изкушение за бягство от действителността“; литературната критика от социалистическия период; с критическа реплика на Луко Захариев в „Предизвикана реплика“, бр. 34, 1992, с. 6].

Мутафов, Енчо. Юнакът, що бозал двайсет и пет години. – Литературен вестник, бр. 8, 1992, с. 1, 8 [лекция за понатието „млад писател“].

Найденов, Чавдар. Бог прощава, аз не! – Култура, бр. 1, 1992, с. 3 [анализ върху скандала с предаването „Ку-ку” и неговото влияние].

Недков, Здравко. Против за революцията. – Литературен форум, бр. 21, 1992, с. 2 [коментар за литературната наука от социалистическия период и началото на прехода].

Недков, Здравко. Раните помнят. – Литературен форум, бр. 8, 1992, с. 1-2 [обзорен анализ на критическите атаки срещу конкретни автори в периода след 1944 г.; преосмисляне на литературното наследство на близкото минало].

Недков, Здравко. Творчество пророчество; Където е текло – пак ще потече. – Литературен форум, бр. 25, 1992, с. 2 [коментар за литературата преди и след 1989 г.].

Ненов, Драгомир. Религията като мост. – Култура, бр. 9, 1992, с. 5 [връзките между религиите на Балканите и нуждата от реформи в Църквата].

(Нео) Лилова, Румяна. (Свещено) Действено търсене със свещ на (нео) политическата (авто) сатира. – Литературен вестник, бр. 37, 1992, с. 1 [публицистика; за автоиронията; рубрика Бестиариум].

Николов, Ангел. Нова версия за българския чадър? – Литературен форум, бр. 7, 1992, с. 7 [критичен коментар на текст от „24 часа“ за разкрития около покушението срещу Георги Марков].

Николов, Иван. Демокрация не значи антиправославие. – Култура, бр. 9, 1992, с. 4 [православието във времето на прехода].

Николова-Михайлова. Приказки от шипковия храст (Некои сображения за колтурата). – Литературен вестник, бр. 3, 1992, с. 2 [публицистика; за меркантилността на властимащите и българския политически свят; рубрика Непремълчано].

Нинов, Нино. Национализъм или национална политика. – Литературен форум, бр. 25, 1992, с. 1, 3 [коментар за политическата ситуация и националната политика след 1989 г.].

Огнянов, Михаил. Неосъщественото поколение. – Литературен форум, бр. 2, 1992, с. 1, 5 [за поколенческия опит на интелектуалците от последните десетилетия и предизвикателствата при прехода].

Огнянов, Михаил. Парадоксът на нашето дребномислие. – Литературен форум, бр. 49, 1992, с. 1, 3 [обзорен текст; коментар за политическите промени след 1989 г. и външнополитическата ситуация на България].

Панчев, Гавраил. Анонимната интелигенция. – Литературен форум, бр. 33, 1992, с. 4 [за комунистическата интелигенция преди и след 1989 г.; анализ на анонимно писмо до редакторите на „Литературен форум“ от бр. 29, 1992, с. 3].

Панчев, Гавраил. Промяната – философски аспекти. – Литературен форум, бр. 45, 1992, с. 1-2 [анализ на промените след 1989 г.].

Пейков, Тошо. Националната сигурност – нов основен ремонт или строеж от основи? – Литературен вестник, бр. 28, 1992, с. 1, 5 [за реформирането на службите за сигурност].

Пенчев, Бойко. Българинът като варварин. – Култура, бр. 2, 1992, с. 1 [мястото на българската култура в рамките на европейската].

Пенчев, Бойко. Постмодернизмът и безконечният български модернизъм. – Литературен вестник, бр. 22, 1992, с. 4.

Петров, Здравко. Вик за финал на драмата. – Литературен форум, бр. 34, 1992, с. 1, 5 [политически коментар за българската история на ХХ в.; акцент върху дискусиите за национално помирение и консенсус от началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Попилиев, Ромео. Театърът като тяло, театърът като дух. – Култура, бр. 1, 1992, с. 6 [театралите през времето на прехода].

Попов, Алек. Цветни отмъщения. – Литературен форум, бр. 44, 1992, с. 1, 3 [за съдбата на комунистическите паметници след 1989 г.].

Попов, Богомил. Тоталитаризъм не е имало, а няма да е зле да забравим и другото. – Литературен вестник, бр. 9, 1992, с. 1, 3 [полемика с неподписана публикация под заглавие „Тоталитаризъм нямаше. Разсъждения върху теория на преходите към демокрация“, публикувана във в. „Култура“, бр. 7, 1992, с. 4.].

Попов, Кирил. За лъжерепресираните. – Литературен форум, бр. 39, 1992, с. 1, 7.

Попов, Константин. Езикът и времето. – Литературен форум, бр. 5, 1992, с. 5 [коментар за езиковите промени в началото на прехода като отражение на обществените промени].

Попов, Чавдар. Завръщайки се от светлото бъдеще. Аспекти на промяната в художествения живот. – Култура, бр. 28, 1992, с. 5 [от централизирана организация към самоорганизация на културния живот].

Попова, Диана. Възкресение на критиката или слизане в Ада. – Култура, бр. 321 1992, с. 6 [състоянието на критиката след 1989 г.].

Поппетров, Николай. За „Народния съд“ без емоционално настървение. – Литературен форум, бр. 22, 1992, с. 1, 6 [преосмисляне на тоталитарния период].

Призрак броди. – Култура, бр. 21, 1992, с. 8 [българският постмодернизъм; рубрика Културен коктейл].

Радев, Милчо. Твое или мое време. – Литературен форум, бр. 34, 1992, с. 1, 5 [коментар за началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Радева, Марта. Нелегалната вяра. – Култура, бр. 8, 1992, с. 1 [реакция срещу идеята за смяна на името на СОУ „Никола Вапцаров“, гр. Провадия].

Райчев, Андрей. Джили Ботушарова. – Култура, бр. 12, 1992, с. 1-2 [за принципите на демокрацията, новия език, новите елити и др.].

Русева, Виолета. Кризата на изказа – срив на ценностите. – Литературен форум, бр. 10, 1992, с. 2 [анализ на поезията на Биньо Иванов и Константин Павлов като израз на съпротивата срещу идеологизирания и контролиран език].

Свиленов, Атанас. Не под комунистическа диктовка. – Литературен форум, бр. 33, 1992, с. 1, 5 [политически коментар за ситуацията в началото на прехода; акцент върху дискусиите за национално помирение и консенсус; рубрика Форум на помирението].

Свиленов, Атанас. Размисли на един наивник на средна възраст. – Литературен форум, бр. 37, 1992, с. 3 [коментар за обществените дискусии в началото на прехода; рубрика Форум на помирението].

Свиленов, Атанас. Учим се да бъдем демократи. – Литературен форум, бр. 3, 1992, с. 1 [коментар за обществените процеси и реакции на писателите в началото на прехода].

Славов, Иван. Кому слугиндарствувам? – Литературен форум, бр. 34, 1992, с. 2 [полемичен и автобиографичен текст за споровете и личните нападки в българската критика преди и след 1989 г.].

Славов, Иван. Трима от обречения елит. – Литературен вестник, бр. 3, 1992, с. 1 [за пресата на комунистическата власт върху интелектуалците, конкретно Цеко Торбов, Атанас Далчев и Любен Гудев; рубрика Непремълчано].

Соколова, Доротея. Музеят, това скучно място… – Култура, бр. 25, 1992, с. 4 [музеологията преди промените].

Спасова, Мая. Българската общност. – Култура, бр. 17, 1992, с. 4 [интелигенцията през социализма].

Станилов, Васил. Сексът – начин на употреба. – Литературен форум, бр. 31, 1992, с. 3 [есеистичен текст за литературната продукция преди и след 1989 г.].

Стателова, Розмари. Глад за екзотика. – Култура, бр. 10, 1992, с. 6 [популярната музика на Запад и у нас].

Стателова, Розмари. Любов към врага. – Култура, бр. 48, 1992, с. 4 [глобализация, американизация и европеизация на бившите социалистически страни].

Стателова, Розмари. Носталгичен валс край мавзолея. – Култура, бр. 21, 1992, с. 1 [статия против събарянето на паметници от социализма].

Стефанов, Димитър. Несъответствия: Разпад. – Литературен форум, бр. 30, 1992, с. 4 [есеистичен текст за интелектуалците и обществената им роля].

Стоядинович, Мария-Йоанна. Белградска културна есен. – Култура, бр. 38, 1992, с. 7 [културният живот в Белград по време на войната; източноеропейски контексти].

Стоянов, Веселин. Ликвидация с точен адрес. – Култура, бр. 4, 1992, с. 4 [реформи в СУ след промените].

Стоянов, Никола. Метаморфозите на един президент. – Литературен вестник, бр. 49, 1992, с. 3 [критика към Желю Желев].

Сугарев, Едвин. Бунтът на мравките. – Литературен вестник, бр. 48, 1992, с. 1, 3 [пубицистика; за разделението в СДС и българския политически живот].

Сугарев, Едвин. Българският вариант на „операция Клин“ или хроника на голямото предателство. – Литературен вестник, бр. 44, 1992, с. 1, 3; бр. 46, 1992, с. 1, 3 [продължение на мащабния анализ на смяната на политическата системата в страната, започнат „Литературен вестник“, бр. 29-43, 1991].

Сугарев, Едвин. Изкуството умира, да живее изкуството. – Литературен вестник, бр. 19, 1992, с. 1 [рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. Лентата на Мьобиус. – Литературен вестник, бр. 31, 1992, с. 3 [публицистика; за края на съдебното дело и присъдата на Тодор Живков].

Сугарев, Едвин: Мълчаливият преврат. – Век 21, бр. 42, 1992, с. 1-5.

Сугарев, Едвин. Превратът. – Литературен вестник, бр. 44, 1992, с. 1 [публицистика; за неслучващите се политически промени, правителството на Филип Димитров и ролята на Желю Желев и Андрей Луканов; подписано „ЛВ“; с публицистичен коментар на Владимир Левчев „За повече толерантност“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 45, 1992, с. 1; с продължение на текста от Едвин Сугарев „Актуални въпроси към президента на България д-р Желю Желев, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 48, 1992, с. 1; бр. 49, 1992, с. 1-2].

Сугарев, Едвин. Принципът на амебата. – Литературен вестник, бр. 40, 1992, с. 1 [за българския политически живот].

Сугарев, Едвин. Прощъпулник. Литературен вестник на една година. – Литературен вестник, бр. 6, 1992, с. 1, 6.

Сугарев, Едвин. СДС – реалност и перспективи. Опит за анализ на политическата ситуация. – Литературен вестник, бр. 14, 1992, с. 1, 3.

Събева, Светлана. Бившите биографии на компромиса. – Култура, бр. 19, 1992, с. 4-5 [„новите“ и „бившите“ хора].

Танев, Димитър. Мизерия на духа? – Литературен форум, бр. 19, 1992, с. 6 [публицистичен коментар за ролята на българските писатели след 1989 г.].

Тенев, Любомир. Сезонът. – Култура, бр. 44, 1992, с. 1 [обобщение на изминалите два театрални сезона].

Тенев, Любомир. Хаотичен размисъл за един хаотичен сезон. – Култура, бр. 27, 1992, с. 4 [коментар върху изминалия театрален сезон; проблемите пред театъра; новаторството и хаотичността].

Тенчев, Димитър. Дошла ли е 1989 г. в театъра? – Литературен форум, бр. 9, 1992, с. 2.

Тиханов, Галин. Меланхолията на откриването. – Култура, бр. 19, 1992, с. 5 [закъснелите фундаментални произведения, които навлизат тепърва в българското културно пространство].

Тодоров, Антоний. Културният живот в общините. – Култура, бр. 45, 1992, с. 2.

Томов, Александър. Критерият. – Литературен форум, бр. 9, 1992, с. 2 [обзорен текст за състоянието на българската литература; за дисидентството и литературните критерии].

Тончев, Николай. Българският постмодернизъм в три книги, двама автори и едно име. – Литературен вестник, бр. 22, 1992, с. 5 [за стихосбирките „Вестоносец“ (1986) и „Ален декаданс“(1991) на Бойко Ламбовски и за „Стихосбирка“ (1991) на Бойко Пенчев].

Топалов, Кирил. Писателят – виновен и благодарен. – Литературен форум, бр. 19, 1992, с. 1, 6 [за ролята на писателите преди и след 1989 г.].

Тошков, Михаил. Дисиденти I, II, III категория… – Литературен форум, бр. 45, 1992, с. 3 [за ролята на дисидентите преди и след 1989 г.].

Тошков, Михаил. Универсализмът – сламка за удавници. – Литературен форум, бр. 33, 1992, с. 2 [полемичен текст за критиката след 1989 г. – реплика на текстове от „Век 21“, засягащи комунистическите паметници].

Тропанкев, Иван. „Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае“. – Литературен вестник, бр. 9, 1992, с. 3 [за „възродителния процес“].

Хаджикосев, Симеон. Изпитанията пред българската литературна наука днес. – Език и литература, бр. 5, 1992, с. 3-8.

Цанков, Георги. Разсреляни традиции. – Литературен форум, бр. 36, 1992, с. 2 [по случай годишнината от 9 септември 1944 г.; преосмисляне на литературното наследство на близкото минало].

Цеков, Виолет. Да се срещнем на площад „Демокрация“.– Култура, бр. 7, 1992, с. 5 [за символните места на столицата и Синята идея].

Чалъков, Йордан. Интелектуален геноцид. – Литературен форум, бр. 2, 1992, с. 4 [коментар за последиците от комунистическия период върху интелигенцията в България].

Чивиков, Жерминал. Унгарският писател. – Култура, бр. 1, 1992, с. 8 [източноевропейски контексти; унгарският писател Дьорд Конрад  и промените; рубрика Културен коктейл].

Чолаков, Георги. Българското кино – този неясен обект на желание. Разговор на Анатолия Савова. – Култура, бр. 29, 1992, с. 2 [предизвикателствата пред българското кино].

Шевалиева, Невена. Живков е невинен? Големият покер. – Култура, бр. 7, 1992, с. 5 [за процеса срещу Тодор Живков].

Широва, Марияна. Пак за кола. – Култура, бр. 50, 1992, с. 1 [текст за разнопосочните критики към Вапцаров, вследствие на преоценката на социалистическото минало].

Янакиев, Калин. Вестникът като „купон“. Предизвикан размисъл за етоса на в. „Култура“… – Литературен вестник, бр. 40, 1992, с. 1, 3 [за кръга „Синтез“; по повод обръщението на „либералния“ Чичо от Гиген [вер. Копринка Червенкова] към Движението за права и свободи, публикувано във в. „Култура“, бр. 39, 1992, с. 1; рубрика Непремълчано; с отзив от Александър Кьосев „По повод „Предизвикания размисъл на К. Янакиев…“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 47, 1992, с. 8 в ребрика Пишат ни, с илюстрация, изобразяваща обесен човек].

Янакиев, Калин. За „заемането“ на духовност (реплики към репликите на Николай Тончев в разговора „Остров България“). – Литературен вестник, бр. 26, 1992, с. 1-2  [във връзка с дискусията „Остров България“, публикувана в „Литературен вестник“, бр. 24, 1992, с. 1, 3].

Янев, Владимир. Лоши бележки. – Литературен форум, бр. 21, 1992, с. 2 [обзорен текст за споровете в литературната периодика и критика след 1989 г.; с полемичен отговор от Иван Спасов в „За панегирика, интербригадиста и въжето“ в бр. 24, 1992, с. 2].

[неподписан текст]. Тоталитаризъм нямаше. Разсъждения върху теория на преходите към демокрация. – Култура, бр. 7, 1992, с. 4.

 

1993

 

Александров, Емил. Паметници, паметници… Кой реши построяването им, кой плати, кой спечели от тях. – Литературен форум, бр. 25, 1993, с. 1, 7 [коментар за паметника на Съветската армия и комунистическите паметници в България].

Александров, Емил. Третият разстрел, или идеологема за свръхчовека. Мнение на един разследван в комунистическото ГСУ. – Литературен форум, бр. 15, 1993, с. 6 [коментар за тоталитарните затвори и лагери].

Александрова, Рада, Братинов, Петко, Ганчева, Вера, Гранитски, Иван, Кадийски, Кирил, Маринов, Митко, Петев, Николай, Томова, Йоана. Нови книги от българи. – Култура, бр. 8, 1993, с. 4.

Алипиева, Антоанета. Литературният Маниак и неговите метаморфози. – Литературен форум, бр. 23, 1993, с. 1-2 [критически коментар за литературния живот в България преди и след 1989 г.].

Амуджев, Досю. Уиски или книга. „Борбите за честта на книгопродавачите водят до броенето на непосилни суми. – Литературен вестник, бр. 7, 1993, с. 2 [публицистика; за сергиите с книги].

Ангелов, Александър. Мисли за българската интелигенция. – Култура, бр. 6, 1993, с. 6; бр. 7, с. 6.

Ангелов, Боян. Читалище и власт. – Култура, бр. 36, 1993, с. 2 [проследява отношенията между читалището и властта].

Ангелова, Гергана. На радио в Пловдив. – Култура, бр. 27, 1993, с. 2 [за началото на частните радиостанции в Пловдив].

Андреев, Александър. Кой трябва да управлява в България? За новите политически елити в страната. – Култура, бр. 44, 1993, с. 1, 5.

Андреев, Александър. Няма нищо по-лошо от хубавото време. Краят на студената война неприятно изненада световното шпионство. – Култура, бр. 32, 1993, с. 3.

Андрей Райчев за демоскопията. – Култура, бр. 10, 1993, с. 4 [за агенциите за социологически изследвания и отношението социология-политика; записал А.Т.].

Арнаудов, Георги. Постмузика. Има ли такъв призрак? – Култура, бр. 38, 1993, с. 4 [за постмодернизма в литературата и музиката].

Баева, Искра. Пак за национализма. – Култура, бр. 19, 1993, с. 1 [за връщането на имената на българските турци].

Бакалова, Елка. Пълзящата „реставрация“. Още една гледна точка. – Култура, бр. 11, 1993, с. 2 [за институциите, които се занимават с опазване на културното наследство].

Балкански, Тодор. Тодор Живков и етнонимът българи. – Литературен форум, бр. 27, 1993, с. 6 [коментар за социалистичедсата епоха и комунистическата политика; за личността на Т. Живков].

Банков, Явор. Уважаема госпожо професор… – Култура, бр. 14, 1993, с. 4 [по повод статията на Елка Бакалова „Пълзящата „реставрация“. Още една гледна точка“, публикувана във в. „Култура“, бр. 11, 1993, с. 2].

Боголюбов, Борис. Регионалният консенсус в Разград. – Култура, бр. 34, 1993, с. 4 [за политическата ориентация на етническите турци].

Божилова, Светлана. Телевизията – обществена, държавна или лична? – Култура, бр. 24, 1993, с. 1.

Божков, Атанас. Читалищата срещу себе си. – Култура, бр. 8, 1993. с. 2 [какво е необходимо да се направи, за да се възроди българското читалище].

Бонев. Васил. Едно мнение. Какъв е изходът? – Култура, бр. 45, 1993. с. 2 [проблемите на читалището].

Буцев, Христо. Когато си пиехме веднъж през 80-та… – Култура, бр. 22, 1993, с. 1 [уводен текст, посветен на ’68 година].

Вандов, Никола. I. Отново и пак. – Култура, бр. 39, 1993, с. 1-2 [за театралната реформа].

Вандов, Никола. Ако… – Култура, бр.5, 1993, с.1, 6 [коментар върху театралната реформа].

Вандов, Никола. Нечистоплътен хленч. – Култура, бр. 30, 1993, с. 1, 6 [за политическите поръчки и уволненията в Народния театър].

Васева, Иванка. Езикът на съвременния печат. – Литературен форум, бр. 8, 1993, с. 1-2 [за езиковите промени като отражение на обществените трансформации след 1989 г.].

Василев, Георги, Николаев, Стоян. Икономическото срутване в Кърджалийско. – Култура, бр. 34, 1993, с.  [за политическата ориентация на етническите турци].

Василев, Георги. Пътища на новата политическа култура. – Култура, бр. 34, 1993, с. 5 [за политическата ориентация на етническите турци].

Вачков, Лъчезар. Нов късмет – нови схеми. – Култура, бр. 28, 1993, с. 6 [за наследството на близкото минало и реформирането на програма „Христо Ботев“].

Велев, Юри. Митът като заплаха. – Култура, бр. 35, 1993, с. 1 [за митовете за борците и силовите групировки].

Веснаков, Георги. В Европа или извън нея. Съвременната национална литература и култура – съставна част или антитеза на европейската цивилизация. – Литературен форум, бр. 43, 1993, с. 1, 5.

Виденов, Михаил. Какво става с българския език. – Литературен форум, бр. 1, 1993, с. 2 [за езиковите дебати след 1989 г. и процесите в езика на медиите].

[редакторски текст]. „Всеки си има по една орисница, моите трябва да са били две!“ – Култура, бр. 49, 1993, с. 1 [уводен текст; за избора на Николай Хайтов за председател на СБП].

Гагова, Боряна. В края на политическия сезон. – Култура, бр. 16, 1993, с. 6.

Гелнър, Ърнест. Национализмът в постмарксисткия свят. Прев. от английски Ивелина Ватова. – Култура, бр. 42, 1993, с. 5 [източноевропейски контексти; с бележка за автора].

Генчев, Славимир. Неволен заложник на демократизацията. – Литературен форум, бр. 8, 1993, с. 1-2 [за езиковите промени и пуризма след 1989 г.].

Генчев, Славимир. Тайните на гномическия реализъм. – Литературен форум, бр. 33, 1993, с. 1-2 [за посткомунистическата литература и връзката със социалистическия реализъм].

Георгиев, Марин. Нов маскарад: Брестки крепости; Партиздат като Ботев; Ницше като меценат; Орфей като разделяй и владей; Самоличността като безличност. – Литературен форум, бр. 43, 1993, с. 2. [публицистични фрагменти за политическия и културния живот в България след 1989 г.].

Георгиев, Никола. Приложност и неприложност на българската литература. – Култура, бр. 45, 1993, с. 4-5 [за скандалите в политиката и предпочитанията на журналистите; рубрика Разбъркани изрезки].

Гинина, Антоанета. Библиотеките в условията на криза. – Култура, бр. 51, 1993, с. 2.

Гочева, Маргарита. Да влезе ли съдът? – Култура, бр. 28, 1993, с. 2 [по повод скандала за незаконен износ на културни ценности].

Гочева, Маргарита. Сиромах ли си, открий дюкян, а не училище. – Култура, бр. 35, 1993, с. 1 [за частните училища].

Градев, Данчо. Просяците. Спасов, Орлин. В началото бе телевизия. – Култура, бр. 30, 1993, с. 1, 5 [за просията преди и след промените 1989 г.].

Гърдев, Борислав. Драмата на един нереалзирал се критик. Между „Ляво поколение“ и „Критиката в глуха линия“. – Литературен форум, бр. 7, 1993, с. 2 [за личността на Иван Мешеков в контекста на преосмислянето на българската литературна история].

Дайнов, Евгений. Звукът на времето. – Култура, бр. 26, 1993, с. 1-2 [за предизборните концерти и музикалните предпочитания на партиите и политиците].

Даскалов, Румен. Демокрация и бедност. Перспективи на демокрацията у нас. – Литературен форум, бр. 5, 1993, с. 1, 7.

Дворянов, Орлин. Без граници I. – Литературен вестник, бр. 48, 1993, с. 1 [за политиката и свободния пазар в областта на изкуствата].

Дертлиев, Петър. А кой сте Вие, г-н Пунев? – Литературен форум, бр. 24, 1993, с. 6 [полемичен отговор на поредицата от текстове на К. Пунев от бр. 18-20/1993 г.; коментар за политическите промени след 1989 г.]

Дертлиев, Петър. Задявки, които забавляват. – Култура, бр. 17, 1993, с. 2 [за социалдемокрацията и объркания български политически живот].

Десподов, Стефан. Следобедни мисли на един тъмносин фавн. – Литературен вестник, бр. 29, 1993, с. 1; бр. 30, 1993, с. 1; бр. 33, с. 8 [публицистика; срещу Желю Желев, представен алегорично като „джудже“; със списък на политици „джуджета“; рубрика Mini проза].

Деянова, Лиляна. Каприев в позата на кондуктор. – Култура, бр. 36, 1993, с. 1, 6 [по повод колоквиум, посветен на Мишел Фуко].

Димитров, Георги. Този президент е и мой. – Култура, бр. 10, 1993, с. 4 [за методите на социологията и изследванията на Деян Деянов].

Димитров, Димитър. Кои сме ние, българите – поданици, данъкоплатци, рая или граждани? – Литературен вестник, бр. 7, 1993, с. 1 [уводен текст; публицистика; рубрика Непремълчано].

Димитров, Илчо. Преди четвърт век. Август ’68-а сред историците в Университета. – Култура, бр. 33, 1993, с. 6 [източноевропейски контексти; за Пражката пролет и ситуацията в България ‘68].

Димитров, Румен. 39 диоптъра късогледство. Граматика на провокацията. – Култура, бр. 23, 1993, с. 3 [по повод побоя над Стефан Савов пред парламента].

Димитров, Румен. Черно-белият калейдоскоп на ксенофобията. – Култура, бр. 51, 1993, с. 1, 3.

Димитрова, Блага. Разминаване в мъглата. – Lettre Internationale, бр. 2 (пролет), 1993, с. 32-34 [за политическата и социалната криза в България след промените 1989 г.].

Димитрова, Геновева. Хленч Йеремиев. – Култура, бр. 17, 1993, с. 1-2 [за НФЦ и българското кино].

Димитрова, Ирма. Налудната държава. – Литературен вестник, бр. 10, 1993, с. 1-2 [уводен текст; публицистика; за българския политически живот; рубрика Непремълчано].

Димитрова, Татяна. Още за посредствеността. – Култура, бр. 17, 1993, с. 2 [за липсата на прозрачност в решенията на Експертния съвет за пластични изкуства към Министерство на културата и на неговия член Георги Тодоров].

Димитрова, Юлия. Правила за радиото. – Култура, бр. 34, 1993, с. 7 [източноевропейски контексти; за унгарския кодекс за журналистическата етика].

Дичев, Ивайло. Защо пък не точно аз? – Култура, бр. 38, 1993, с. 6 [по повод колоквиума, посветен на Мишел Фуко и отзивите за статията на „Фуко в позата на Прометей. Писмо от Париж“, публикувана във в. „Култура“, бр. 32, 1993, с. 1].

Дичев, Ивайло. Фуко в позата на Прометей. Писмо от Париж. – Култура, бр. 32, 1993, с. 1 [по повод колоквиум, посветен на Мишел Фуко; за правото на мнение].

Желев, Желю. Демокрацията в посттоталитарното общество. – Литературен форум, бр. 11, 1993, с. 1, 8 [политически коментар за България след 1989 г.].

Живков, Цанко. Живот в развалини. – Литературен форум, бр. 12, 1993, с. 1, 7 [публицистичен текст; политически коментар за БКП след 1989 г.].

Захариев, Луко. Пропуснатият поправителен изпит. – Литературен форум, бр. 42, 1993, с. 2 [за българската интелигенция и обществените промени].

Златанов, Златомир. Приказка за местоименията. – Литературен вестник, бр. 27, 1993, с. 3 [по повод гладната стачка на Едвин Сугарев и Отвореното писмо на Деян Кюранов, публикувано във в. „Култура“, бр. 26, 1993, с. 4-5].

Знеполски, Боян. Думите и телата. – Култура, бр. 43, 1993, с. 4 [есеистичен текст; за поведението и езика на българина след промените].

Иванов, Андрей. Партийните програми в търсене на избиратели. – Култура, бр. 52, 1993, с. 4, 5 [извадки от партийни програми по ключови теми за българската икономика, общество, демокрация].

Иванов, Асен. Неравновесен баланс. – Култура, бр. 4, 1993, с. 1 [за реформирането на БАН].

Иванова, Евгения. Дяволът на нашето време. – Култура, бр. 37, 1993, с. 1-2 [за принципите на подбор и субсидиране на книги в конкурса „Помощ за книгата“].

Иванова, Евгения. Семейството като фетиш. – Култура, бр. 12, 1993, с. 1, 5.

Иванова, Маринка. Комунизмът и децата – удар в сърцето. – Литературен вестник, бр. 18, 1993, с. 6 [поглед към литературата от тоталитарния период].

Иванова, Маринка. Мъртвата зона, или как са се писали стихове в петдесетте години. – Литературен форум, бр. 18, 1993, с. 2 [преосмисляне на литературното наследство на близкото минало].

Иванова, Мирела. Нашето безпаметство или завръщане към един роман. – Литературен вестник, бр. 24, 1993, с. 1 [публицистика; за повторяемостта на историята, романа на Вазов „Нова земя“ и настоящето].

Илков, Ани. Без дар. Към гражданина. – Литературен вестник, бр. 27, 1993, с. 1 [публицистика; срещу Желю Желев и политиката на компромиса; рубрика Непремълчано].

Илков, Ани. Без смисъл. – Литературен вестник, бр. 8, 1993, с. 1 [уводен текст; публицистика; за българския политически живот; рубрика Непремълчано].

Илков, Ани. Европейският сън. – Литературен вестник, бр. 12А, 1993, с. 7 [публицистика].

Илков, Ани. Есенната стрижба на овцете (върви нормално). – Литературен вестник, бр. 39, 1993, с. 1 [публицистика; по повод интервю на Желю Желев, публикувано във в. „168 часа“; рубрика Непремълчано].

Илков, Ани. Политиците са… – Литературен вестник, бр. 50, 1993, с. 1 [публицистика].

Кабакчиева, Петя. Бързо, смело, сръчно. – Култура, бр. 9, 1993, с. 1,5 [за различните типове телевизионни предавания].

Кавалджиев, Любомир. За информационната политика на СДС. – Литературен форум, бр. 10, 1993, с. 7 [политически коментар за събитията в България след 1989 г. и медийното им отразяване].

Кадафесов, Спас. За да виждаш и без очи. – Култура, бр. 15, 1993, с. 2 [за проблемите и липсата на възможности за реализация на незрящите в България].

Канети, Хосе. А сега накъде? – Литературен форум, бр. 11, 1993, с. 1, 8 [публицистичен текст за България след 1989 г. в контекста на възможността за предстоящи избори].

Каприев, Георги. Голямото място на интелигенцията. – Култура, бр. 12, 1993, с. 6 [с корекция във. в. „Култура“, бр. 13, с. 7].

Карастоянов, Христо. Коминтернът като Невада. Нови записки на историка наивист. – Литературен вестник, бр. 38, 1993, с. 1, 3 [за филм за коминтерна, излъчен по БНТ].

Кертин, Алексъндър. Към „въпроса за вината“ или как се произвеждат „коменисти“. – Култура, бр. 11, 1993, с. 5.

Киров, Кирил. Нашето дехуманизиране. – Литературен форум, бр. 32, 1993, с. 1, 4 [коментар за обществените промени в периода на прехода].

Киров, Кирил. Суеверията – в разцвет. – Литературен форум, бр. 25, 1993, с. 7 [коментар за развитието на суеверията и преоценката на ценностите в годините на прехода].

Козаров, Любмил. Енциклопедия „България“, ползата и вредата от нея. – Литературен форум, бр. 45, 1993, с. 1, 6 [за комунистическите премълчвания и манипулации в енциклопедия „България“ до 1989 г.].

Койнов, Петър. Субсидии и критерии. – Култура, бр. 1, 1993, с. 2 [за недостатъчните субсидии и финансовите проблеми на оперите в България].

Конев, Илия. Моето несъгласие. – Култура, бр. 3, 1993, с. 2 [по повод приемането на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК].

Константинова, Анастасия. Още една гледна точка. – Култура, бр. 34, 1993, с. 2  [по повод интервюто „Наука на колене“ с проф. Д-р Йорданка Юрукова, публикувано във в. „Култура“, бр. 30, 1993, с. 2; за опазването на културните паметници и междуинституционалните противоречия].

Корнажев, Цоню. За нормалните партии. – Литературен форум, бр. 45, 1993, с. 7 [публицистичен текст; политическа критика на ситуацията след 1989 г.].

Корнажев, Цоню. Изпълнители и зрители на политическата сцена. – Литературен форум, бр. 10, 1993, с. 7 [политически коментар за събитията в България след 1989 г. и медийното им отразяване].

Корнажев, Цоню. Не дезертирайте, приятели. – Литературен форум, бр. 23, 1993, с. 7 [публицистичен текст за трудностите и перспективите на прехода].

Коруджиев, Димитър. „Аз съм пътят, истината и животът…“ – Lettre Internationale, бр. 4, 1993, с. 36-43 [есе; за отношението на комунистическия режим към науката и изкуството по повод възгледите на Жан Жак Русо].

Костов, Иван. „Либералният шок“ – поглед отвътре. – Lettre Internationale, бр. 2 (пролет), 1993, с. 35-37 [за политическите и икономическите реформи в източноевропейските страни след 1989 г. и критиките към тях от някои западноевропейски теоретици].

Краус, Волфганг. Между традиция и бъдеще. Закъсняло, но продължително размразяване в литературния живот на България. – Литературен вестник, бр. 14, 1993, с. 1, 5.

Крумов, Крум. Между възторга и отчаянието. – Литературен форум, бр. 15, 1993, с. 2 [предговор към книгата „Между възторга и отчаянието“, част от изследователски проект “Change in Foreign Policy. Orientation of the Intelligentsia in Bulgaria after the Fall of Totalitarian Regime in 1989”].

Кулеков, Иван. Превземането на Берлин. – Култура, бр. 26, 1993, с. 2 [кратко обобщение на впечатленията от срещата на български писатели в Берлин].

Кунчев, Божидар. Да проникнеш в изворите. – Литературен вестник, бр. 34, 1993, с. 3 [за новия статут на писателите след 1989 г.]

Кунчев, Божидар. Литература и конформизъм. Политическото нагаждачество като духовен феномен. – Литературен форум, бр. 8, 1993, с. 1, 5 [коментар към статията на Иван Цветков под същото заглавие във в. „Дума“; с отговор на Иван Цветков „Необходима е осведоменост“ във в. „Литературен форум“, бр. 13, 1993, с. 2)].

Куюмджиев, Юлиан. Отзвукът от „историческия“ документ. – Литературен форум, бр. 9, 1993, с. 7 [за комунистическата цензура и контрола върху музиката].

Кънчев, Румен. Интелектуалците и властта. – Литературен форум, бр. 21, 1993, с. 1, 5.

Кьосев, Александър. Два начина за писане на литературна история. – Култура, бр. 45, 1993, с. 5.

Кьосев, Александър. Класици и политици. – Култура, бр. 3, 1993, с. 1, 3.

Кьосев, Александър. Превеждане на азилант. – Култура, бр. 37, 1993, с. 3 [за преподаването на българска литература и култура в чужбина и за емиграцията].

Кьостебеков, Емил. Опит за допълнение. – Култура, бр. 7, 1993, с. 2 [театърът като държавна функция, как е възможно да се промени положението му].

Кюранов, Деян. Отворено писмо до Едвин Сугарев. – Култура, бр. 26, 1993, с. 4-5 [по повод гладната стачка на Едвин Сугарев; с анализ на политическата ситуация в страната].

Левиев, Йоан. Проповед или суетно глаголстване. – Култура, бр. 20, 1993, с. 2  [по повод статията на Татяна Димитрова „Още за посредствеността“, публикувана във в. „Култура“, бр. 17, 1993, с. 2, и отговора на Георги Тодоров „Наистина те обичам, скъпа Татяна Димитрова“ в бр. 18, с. 1].

Левчев, Владимир. Завръщане към Космоса. – Lettre Internationale, бр. 4, 1993, с. 51-54 [есеистичен текст за края на комунизма и капиталистическия свят по повод възгледите на Жан Жак Русо].

Левчев, Владимир. Краят на комунизма като край на капитализма. – Литературен вестник, бр. 4, 1993, с. 3.

Левчев, Владимир. Разговор на мъртъв език. – Култура, бр. 35, 1993, с. 6 [за поезията, поетите-мъченици и дисидентите].

Леонидов, Румен. България, щат Невада. – Литературен вестник, бр. 32, 1993, с. 1 [публицистика; срещу Желю Желев, българския политически живот и провинциализма; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. „Замъкът“ като телевизия или Телевизията-замък. – Литературен вестник, бр. 29, 1993, с. 1 [публицистика; срещу БНТ; с мнения от Лили Маринкова, Светла Петрова и Румяна Червенкова; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. Блян по мисия. – Култура, бр. 25, 1993, с. 2 [за уволненията в БНТ, напускането на Нери Терзиева и подписката в нейна подкрепа].

Личева, Амелия. Жорж Ганчев в журналистиката или Петьо Блъсков в ролята на Хъмпти-Дъмпти. – Литературен вестник, бр. 31, 1993, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. Истерия около един учебник. – Литературен вестник, бр. 45, 1993, с. 1 [публицистика; по повод нов учебник по литература за 11 клас и критиките към него в статия на Венко Антонов „Литературата за 11-ти клас не е на фокус“, публикувана във в. „24 часа“ от 24.10.1993 г.; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. Радиото като маргиналия. – Литературен вестник, бр. 30, 1993, с. 1-2 [публицистика; за БНР и програма „Хоризонт“; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. Телевизионни игри. – Култура, бр. 19, 1993, с. 1 [за уволненията в БНТ и напускането на Нери Терзиева].

Личева, Амелия. Утопични блянове? – Литературен вестник, бр. 41, 1993, с. 1 [публицистика; по повод статията на Диана Иванова „Езиците на политиците“, публикувана във в. „24 часа“ от 6.,0.1993 г.; рубрика Непремълчано].

Лозанов, Георги. Случаят „Ку-ку“. – Култура, бр. 4, 1993, с. 1, 6 [за съдебния процес срещу излъченото на 22.12.1991 г. студентско предаване „Ку-ку“ за авария в АЕЦ „Козлодуй“].

Лозанов, Георги. Шест дами в колодата. – Култура, бр. 27, 1993, с. 1 [за сътресенията в БНТ и цензурата в печата; с редакторска бележка].

Лучников, Светослав. Интелектуалците. – Литературен форум, бр. 23, 1993, с. 1, 7.

Лучников, Светослав. Потомството на Терсит. – Литературен форум, бр. 26, 1993, с. 1 [публицистичен коментар за българската действителност след 1989 г.].

Лютаков, Стефан. Автожуриране. – Култура, бр. 12, 1993, с. 1 [за СБХ, журитата и оценките на творбите].

Маразов, Иван. Гладът за жертвоприношение. – Култура, бр. 12, 1993, с. 1 [за злоупотребите с образа на Левски и националната памет].

Мерджански, Кирил. Най-важното събитие на тримесечието. – Литературен вестник, бр. 11, 1993, с. 1 [уводен текст; публицистика; за декларация на легия „Раковски“ по повод освиркването по време на Националния празник 3.03.; рубрика Непремълчано].

Методиев, Иван. Ерудитска поезия. – Литературен вестник, бр. 2, 1993, с. 1 [уводен текст; публицистика; за поетите в университетите; рубрика Непремълчано].

Методиев, Николай. Диагноза без благополучни изгледи. – Култура, бр. 16, 1993, с. 5 [за иманярството и безконтролния износ на културни ценности преди и след 1989 г.].

Милев, Росен. За някои особености на българската медиаморфоза. – Литературен форум, бр. 14, 1993, с. 1, 6 [за промените в българските медии след 1989 г.].

Мирчева, Симона. Този Сизиф на парламента. – Култура, бр. 50, 1993, с. 4 [за работата на Комисията за култура към Великото народно събрание; с кратко представяне на нейните членове].

Митрани, Леон. Единство на противоположностите. – Литературен форум, бр. 43, 1993, с. 6 [публицистичен коментар за позицията на основните политически партии относно парламентарното мнозинство].

Митрани, Леон. Зараждането на един мит. – Литературен форум, бр. 10, 1993, с. 1 [политически коментар за БКП и политическата ситуация в началото на 90-те].

Митрани, Леон. Играта в политиката. – Литературен форум, бр. 29, 1993, с. 1, 5 [политически коментар и анализ на политическото поведение в България].

Митрани, Леон. Левица, левичарство и център. – Литературен форум, бр. 24, 1993, с. 1, 7 [коментар за политическите промени и понятията след 1989 г.].

Митрани, Леон. Надеждата остава. – Литературен форум, бр. 15, 1993, с. 1 [публицистичен уводен текст; политически коментар за СДС и мястото ѝ в българската политика].

Митрани, Леон. Психологически аспекти на приватизацията. – Литературен форум, бр. 37, 1993, с. 1, 6 [публицистичен текст].

Митрани, Леон. Ченгета и досиета. – Литературен форум, бр. 2, 1993, с. 1, 6 [политически коментар за досиетата].

Митрани, Леон. Честният капитализъм. – Литературен форум, бр. 32, 1993, с. 1, 4 [политически и икономически анализ].

Михайлов, Владимир. Няма образ, няма събитие. Спорни мисли за политизиране на медиите или медиализиране на политиката. – Литературен форум, бр. 12, 1993, с. 6.

Михайлов, Владимир. Струва си да се замисли човек. Проблеми на медийната и комуникационната политика. – Литературен форум, бр. 51, 1993, с. 3 [медиен анализ].

Михайлов, Калин. Разколническо действие или духовен изпит. – Литературен вестник, бр. 30, 1993, с. 1-2  [по повод разговора между Владимир Трендафилов и Владимир Левчев „Ако от дейстия се получава като плод разкол – те са зло“, публикуван в „Литературен вестник“, бр. 28, 1993, с. 1, 7].

Мутафов, Енчо. Драмата на културното съзнание. – Литературен форум, бр. 15, 1993, с. 2 [част от цикъл статии за българската литература и културното съзнание през годините на социализма, излъчвани по Радио „Свободна Европа“].

Мутафов, Енчо. Изригване на енергията. – Литературен форум, бр. 51, 1993, с. 3 [за промените в книгоиздателските практики след 1989 г.].

Мутафов, Енчо. Интелектуалецът и политикът. – Литературен вестник, бр. 34, 1993, с. 3.

Мутафов, Енчо. Накъде върви изкуството? – Култура, бр. 7, 1993, с. 4-5.

Мутафов, Енчо. Съд на времето. – Литературен форум, бр. 25, 1993, с. 1-2 [за преоценката на културните и историческите ценности след 1989 г.; коментар за изследването на Марин Георгиев за Никола Вапцаров].

Мутафчиева, Вера. „Ако искаш да бъдеш щастлив – бъди“. – Литературен форум, бр. 49, 1993, с. 1, 4 [анализ на промените и обществените нагласи след 1989 г.].

Найденов, Чавдар. Усмивката е виновна за 68-ма. – Култура, бр. 34, 1993, с. 8.

Натев, Атанас. Индивидът и неговият двойник. 1: Словоохотливото мълчание. – Култура, бр.1, 1993, с.6 [ролята на интелигенцията, мълчанието на интелектуалците].

Натев, Атанас. Индивидът и неговият двойник. 2: Правото на суета. – Култура, бр.2, 1993, с. 6 [ролята на интелектуалците, продължение от Култура, бр. 1, 1993].

Натев, Атанас. Индивидът и неговият двойник. 3: Излишък от излишни. – Култура, бр.3, 1993, с. 6 [ролята на интелектуалците, продължение от Култура,  бр. 2, 1993].

Недков, Здравко. Писма до господаря. – Литературен форум, бр. 26, 1993, с. 1, 5 [за писателските писма до генералния секретар на партията; преосмисляне на тоталитарния период].

Николчина, Миглена. Академични сюжети. I. Млад бизнесмен си завързва обувката. II. История с врати. – Литературен вестник, бр. 49, 1993, с. 1 [за българските реалности; за затворените врати на Софийския университет].

Николчина, Миглена. За някои сходства между женската и курсантската поезия. – Литературен вестник, бр. 22, 1993, с. 3 [за наградените автори и текстове в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“ в Хасково и в конкурса по време на ХХ Национална среща на студентите литературни творци].

Николчина, Миглена. Изгубената територия. Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева. – Lettre Internationale, бр. 2 (пролет), 1993, с. 54-60.

Новков, Митко. Ода за интелигенцията (измълчана в Бургас). – Култура, бр. 21, 1993, с. 1, 5.

Огнянов, Михаил. Яснота. – Литературен форум, бр. 31, 1993, с. 1, 5 [коментар за академичната продукция и проблемите в обществото след 1989 г.].

Павлова, Неда. Езикът – свобода или претенция. – Култура, бр. 11, 1993, с. 2 [за новия език и езиковите експерименти в публицистичните и научни текстове].

Панчев, Гавраил. Аутсайдерът. – Литературен форум, бр. 30, 1993, с. 1, 4 [публицистичен текст; коментар за аутсайдера като „герой на нашето време“ и процесите в българското общество по време на прехода].

Пенев, Александър. Вавилонската кула в нашенски вариант. – Култура, бр. 18, 1993, с. 2 [по повод статията на Елка Бакалова „Пълзящата „реставрация“. Още една гледна точка“, публикувана във в. „Култура“, бр. 11, 1993, с. 2, и последващите коментари в бр. 14 и бр. 17.].

Пешева, Маргарита. Едвин на „Хоризонт“-а. – Култура, бр. 32, 1993, с. 2 [за честотата, с която се коментират жестовете на Едвин Сугарев в ефира на радио „Хоризонт“; с честотен списък на ключови думи на прехода].

Пешева, Маргарита. Кой се страхува от телевизионната публицистика? – Култура, бр. 50, 1993, с. 2.

Пожарлиев, Райчо. Ах, тези състезания! – Култура, бр. 9, 1993, с. 5 [за телевизионните състезания].

Пожарлиев, Райчо. Оживяването на монумента. Топография на паметта. – Култура, бр. 16, 1993, с. 5 [за знаковото изрисуване на Паметника на съветската армия в София].

Попов, Алек. Драконите на свободното слово или пазарният привкус на лъжата. – Литературен форум, бр. 16, 1993, с. 1, 7 [за промяната в медииите и вестниците].

Попов, Алек. Залогът, сега и винаги. – Литературен форум, бр. 23, 1993, с. 1, 6 [коментар за книгоиздателския и литературния живот след 1989 г.].

Попов, Алек. Обратна инерция? – Литературен форум, бр. 49, 1993, с. 3 [есеистичен текст; коментар на края на социализма и прехода].

Попова, Снежана. Гласовете им чувам. – Култура, бр. 26, 1993, с. 5 [за частните радиостанции].

Попова, Снежана. Политически балони. – Култура, бр. 43, 1993, с. 8 [за дискусия за политическите нагласи на българина].

Пундев, Марин. Истината за Тодор Живков и Пражката пролет. – Литературен форум, бр. 51, 1993, с. 1, 8 [преосмисляне на тоталитарния период].

Пунев, Константин. За българския Холокост. – Литературен форум, бр. 25, 1993, с. 1, 8 [за създаването на изложба за жертвите на комунизма в България].

Пунев, Константин. За свободата на словото и печата. – Литературен форум, бр. 29, 1993, с. 5 [обзорна статия; коментар за ограничаването на свободата на словото след 1990 г.].

Пунев, Константин. Кой сте вие, д-р Дертлиев. Опит за политически портрет. – Литературен форум, бр. 18, 1993, с. 6 [политически коментар и анализ на политическия и медийния пейзаж след 1989 г.].

Пунев, Константин. Кой сте вие, д-р Дертлиев. Опит за политически портрет. – Литературен форум, бр. 19, 1993, с. 6 [продължение на текста от бр. 18, 1993].

Пунев, Константин. Това ли сте вие, д-р Дертлиев. Опит за политически портрет. – Литературен форум, бр. 20, 1993, с. 7 [продължение от бр. 18 и 19].

Пунев, Константин. Часът на истината. – Литературен форум, бр. 26, 1993, с. 3 [полемичен отговор на текста на Петър Дертлиев от бр. 24/1993 г.; коментар за политическите промени след 1989 г., разсекретяването на досиетата и проекта за конституция от 1991 г.].

Радинска, Валентина. Отново за участта на писателите в страната на убитите поети. – Литературен вестник, бр. 34, 1993, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Радославова, Анна. Кой кой е в Българското национално радио? – Литературен форум, бр. 36, 1993, с. 3 [анализ на медиите след 1989 г. и промените в БНР].

Радулов, Владимир. Реалният живот за зрително затруднените хора. – Култура, бр. 15, 1993, с. 2 [за проблемите и липсата на възможности за реализация на незрящите в България].

Райчев, Андрей. Синята магия и червената немота. – Култура, бр. 8, 1993, с. 1, 6.

Русков, Любен. Пропуснатият център. – Култура, бр. 34, 1993, с. 1 [по отношение на постановлението на Министерския съвет, публикувано във в „Култура“, бр. 33, 1993].

Русков, Любен. Спомени от бюджета. – Култура, бр. 25, 1993, с. 2 [за пренасочването на средства от държавния бюджет, предвидени за култура].

Свиленов, Атанас. Без носталгия. – Литературен форум, бр. 21, 1993, с. 1 [публицистичен уводен текст].

Свиленов, Атанас. Скептикът. – Литературен форум, бр. 45, 1993, с. 3 [за личността и творчеството на Димитър Бочев; коментар за емигрантската литература].

Сиракова-Сметс, Нина. Американзацията. – Литературен форум, бр. 28, 1993, с. 1, 6 [коментар за американизацията на езика и културата в България след 1989 г.].

Скорчев, Румен. Спомени за книги. – Литературен форум, бр. 6, 1993, с. 1, 3 [за промените в книгоиздаването в България].

Спасителният мит или митът за Спасителя. – Култура, бр. 25, 1993, с. 1 [уводен редакторски текст за гладната стачка на Едвин Сугарев].

Спасов, Милчо. Когато клетки за мазол изпълняват мозъчни функции. Поглед към структурните процеси в българското общество от 120 години насам. – Литературен форум, бр. 16, 1993, с. 1, 6.

Спасов, Румен. Художествата и частничеството. – Литературен вестник, бр. 25, 1993, с. 2 [за държавната и неслучващите се частни радиостанции].

Стайков, Петър. За клетките и клетката. – Култура, бр. 15, 1993, с. 2 [за проблемите и липсата на възможности за реализация на незрящите в България].

Стефанов, Васил. Българската литературна критика – духовен феномен. – Литературен форум, бр. 3, 1993, с. 1-2 [обзорен преглед на историята на българската литературна критика, акцент върху критиката от социалистическия период и прогноза за развитието ѝ].

Стефанов, Васил. Събудената съвест. – Литературен форум, бр. 36, 1993, с. 2 [за „Задочните репортажи“ на Георги Марков; за тоталитарната система и политиката преди 1989 г.].

Стефанова, Невена. Кога сме истински? – Култура, бр. 28, 1993, с. 1, 5 [есеистичен текст по повод книгата на Блага Димитрова „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“, 1992].

Стоянов, Румен. Митът за малкостта. – Литературен вестник, бр. 37, 1993, с. 3 [за България като малка държава].

Сугарев, Едвин. Господин президент, приберете си вересиите! – Литературен вестник, бр. 22, 1993, с. 1 [уводен текст; срещу правителството на Любен Беров; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. За робите и робовладелците. – Литературен вестник, бр. 1, 1993, с. 1 [уводен текст; публицистика; по повод изказване на Желю Желев; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. Куклен танц. – Литературен вестник, бр. 37, 1993, с. 1 [публицистика; уводен текст; за българския обществен и политически живот; рубрика Бестиариум].

Сугарев, Едвин. Общественото обезчовечаване. – Литературен вестник, бр. 27, 1993, с. 1 [публицистика; за българския обществен и политически живот; написано в периода на гладната стачка на автора; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. Равенствений знак. – Литературен вестник, бр. 39, 1993, с. 8 [публицистика; по повод интервю на Желю Желев, публикувано във в. „168 часа“; рубрика Бестиариум].

Тодоров, Антоний. Краят на след-войната. – Култура, бр. 19, 1993, с. 5.

Тодоров, Цветан. Описване, осъждане, разбиране (Из книгата „На предела“). Прев от френски Виктория Кьосовска, Мария Георгиева.  – Литературна мисъл, кн. 5, 1993, с. 151-192 [с бележка за автора и неговите книги от Стоян Атанасов].

Тодорова, Севелина. Каква ни е Канада? – Култура, бр. 10, 1993, с. 6 [за българското филмопроизводство и ролята на НФЦ].

Тончев, Николай. Няколко тезиса за съвременната българска култура. – Литературен вестник, бр. 4, 1993, с. 1, 3.

Трайкова, Елка. Учебник за деца и възрастни, който всички прочетоха. – Литературен вестник, бр. 49, 1993, с. 1 [за новия учебник по литература за 11-ти клас].

Трендафилов, Владимир. Езотеричният фолклор. – Литературен вестник, бр. 21, 1993, с. 1 [за сектите].

Тържествен адрес до господин Министъра на Просвещението и другите културни работи.  – Литературен вестник, бр. 20, 1993, с. 1 [публицистика; срещу Министъра на образованието, науката и културата Марин Тодоров; рубрика Непремълчано].

Христова, Боряна. Задочен разговор с г-н министъра на образованието, науката и… културата. – Литературен вестник, бр. 23, 1993, с. 1 [публицистика; срещу Министъра на образованието, науката и културата Марин Тодоров; рубрика Непремълчано].

Христова, Светлана. Лявото, дясното, центърът и българинът между тях. – Култура, бр. 38, 1993, с. 6.

Цонев, Светозар. Интелектуалецът. – Литературен вестник, бр. 38, 1993, с. 1 [публицистика; уводен текст; рубрика Непремълчано].

Цонев, Светозар. Дикататура на думите. – Литературен форум, бр. 1, 1993, с. 2 [политически коментар за слабостите на демокрацията].

Чалъков, Йордан. Интелектуалният геноцид. – Литературен вестник, бр. 37, 1993, с. 7 [материал от в. „Анти“, бр. 22, 1992].

Чивиков, Жерминал. Файтонджийте в Торино вече не си бият конете. – Култура, бр. 40, 1993, с. 1-2 [комунизъм и национализъм в европейски контекст].

Чичиков, Светлозар. Читалището е там, където не е. – Култура, бр. 44, 1993, с. 1-2 [проблемите на читалището].

Чоран, Емил. История и утопия. Прев. от френски Таня Генова. – Култура, бр. 38, 1993, с. 3 [откъс от книгата „Механизъм на утопията“; за комунистическата утопия].

Шишков, Георги. Покушението срещу интелектуалната свобода. – Литературен форум, бр. 2, 1993, с. 3 [за отношението на комунистическата власт към интелектуалците; източноевропейски контексти].

Шумелов, Владимир. Профанизацията като постмодерен абсурд. – Литературен вестник, бр. 14, 1993, с. 1 [уводен текст; рубрика Непремълчано].

 

1994

 

Абаджиев, Александър. Истината – и за хартията, и за печатниците. – Български писател, бр. 16, 1994, с. 4 [продължение от бр. 15, 1994 г.; рубрика Прицели].

Абаджиев, Александър. Истината за хартията. – Български писател, бр. 15, 1994, с. 1, 4 [за медийната ситауция в началото на 90-те; за кризата с хартията и отражението ѝ върху издателите; рубрика Прицели].

Абаджиев, Александър. Парламентарната завеса падна. – Български писател, бр. 26, 1994, с. 1, 12 [публицистичен коментар на политическата ситуация и културната политика].

Алипиева, Антоанета. Поезията днес – говор и мълчание. – Литературен форум, бр. 2, 1994, с. 1-2 [анализ на поезията в контекста на обществената ситуация преди и след 1989 г.].

Андреев, Александър. Клипове и клиентела. – Култура, бр. 38, 1994, с. 2 [за предизборните клипове на политическите партии].

Андреев, Александър. Легло за трима. Държавата е винаги с нас. – Култура, бр. 22, 1994, с. 3 [за подслушването и специалните разузнавателни средства].

Андреев, Александър. От тоталитарна държава към тоталитарна нация. – Култура, бр. 32, 1994, с. 3.

Аретов, Николай. Розовата заплаха или реабилитирането на Пепеляшка. – Литературен форум, бр. 8, 1994, с. 1, 6 [за масовата култура и литература преди и след 1989 г.].

Богданов, Богдан. Двете благополучия. Размишления с лице към Европа. – Lettre Internationale, бр. 7, 1994, с. 43-57 [за липсата на гражданско общество и затвореното съзнание на българина].

Богданов, Божидар. Подронване на догмите. Николай Кънчев и Константин Павлов в две от книгите им за деца. – Литературен форум, бр. 11, 1994, с. 2 [естетически реакции срещу комунистическата идеология и система; преосмисляне на литературното наследство преди демократичната промяна].

Богданов, Бойко. Страхът и страхът, и страхът. – Култура, бр. 24, 1994, с. 3 [за политическата и обществена ситуация след 1989 г.].

Богданов, Бойко. Театрални парадокси. – Култура, бр. 2, 1994, с. 5 [за новата ситуация на театъра след 1989 г.].

Богданов, Илия. Криза на културата или култура на кризата. – Български писател, бр. 3, 1994, с. 16 [публицистичен текст за българската културна ситуация след 1989 г.; рубрика Светлосенки].

Божилова, Светлана. TV и общуването между етносите. – Култура, бр. 2, 1994, с. 8 [за липсата на стратегия на БНТ при отразяването на проблемите, културата и т.н. на различните етноси в България].

Бойчева, Милена. „Ку-ку“вецът заплашен от „Ку-ку“мявки. – Български писател, бр. 28, 1994, с. 16 [медиен коментар; за „Ку-ку“ и политическата сатира в предаването; рубрика Светлосенки].

Бойчева, Милена. Долари в пантеона. – Български писател, бр. 2, 1994, с. 10 [за влиянието на американски фондации и интереси върху българската култура в началото на прехода; критична позиция за дейността на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и създадения през 1990 г. Автономен културен институт; рубрика Шибучици].

Бойчева, Милена. Луксът на бедните. – Български писател, бр. 6, 1994, с. 10 [критична позиция за дейността на Фондация „Отворено общество“ и влиянието ѝ върху българската култура в началото на 90-те години; рубрика Шибучици].

Борисов, Борислав. Равновесие в ефира. – Култура, бр. 6, 1994, с. 1-2 [за частните радиостанции и тяхното сдружение].

Бояджиев, Тодор. Книжовният език и съвременното общеване. – Език и литература, бр. 4, 1994, с. 43-51 [за променената езикова ситуация и съвременните езикови практики].

Бубнова, Яра. Тихи промени – бележки на редовия участник. – Култура, бр. 35, 1994, с. 4 [за българското изобразително изкуство преди и след 1989 г.].

Василев, Георги, Рангелов, Александър. Пошлостта като търговски ресурс. – Литературен форум, бр. 42, 1994, с. 1, 3 [анализ на езиковите практики и промените в журналистическия език след 1989 г.].

Василев, Никола. Умственият тероризъм: дебютно ръководство за начинаещи. – Литературен вестник, бр. 39, 1994, с. 8-9 [публицистика; с редакторска бележка].

Василев, Николай. Психология на литературното убийство. – Български писател, бр. 26, 1994, с. 16 [анализ на културната ситуация от началото на прехода и за преоценката на литературния канон след 1989 г.; рубрика Светлосенки].

Василев, Николай. Психология на литературното убийство. – Български писател, бр. 27, 1994, с. 16 [продължение от бр. 26, 1994 г.; рубрика Светлосенки].

Величков, Георги. За помирението като за помирение. – Български писател, бр. 7, 1994, с. 3 [публицистичен текст за дискусиите в публичното пространство относно комунистическото минало; за обществената конфронтация в началото на прехода].

Величков, Георги. Правилата на играта. – Литературен форум, бр. 14, 1994, с. 1, 6 [анализ на българския книжен пазар след 1989 г.].

Виделова, Росица. Другото може да почака! – Литературен вестник, бр. 28, 1994, с. 3 [публицистика; прокараните по време на световното първенство по футбол в САЩ закони].

Ганчева, Вера. Нов континент или шагренова кожа. – Литературен форум, бр. 14, 1994, с. 1, 7 [анализ на книгоиздателските практики след 1989 г. в сравнение със западната ситуация].

Генчев, Славимир. Маниачеството. – Литературен форум, бр. 5, 1994, с. 1-2 [коментар за пазарно ориентираната и комунистичеката културна стратегия; сравнение на периода преди и след 1989 г. в сферата на литературата].

Георгиев, Асен. Огън за досиетата. – Литературен форум, бр. 25, 1994, с. 8 [коментар за досиетата от епохата на комунизма и необходимостта от проучването им; източноевропейски контексти].

Георгиев, Любен. Оскверняват литературната класика. – Български писател, бр. 9, 1994, с. 16 [за преосмислянето на литературния канон в началото на прехода; рубрика Светлосенки].

Георгиева, Надя. Брод през глиба. – Култура, бр. 8, 1994, с. 4 [за пуризма, актуализирането на архаизми и за възраждането на съвременния език].

Господинов, Георги. I love this game (Опит да игрова терапия на българската поезия). – Литературен вестник, бр. 7, 1994, с. 18 [програмен текст на Авторския литературен театър (АЛТ)].

Господинов, Георги. Една истинска история. – Литературен вестник, бр. 13, 1994, с. 1 [за езика на „Литературен вестник“ и обвиненията към него; рубрика Непремълчано].

Господинов, Георги. Наместо плач. – Литературен вестник, бр. 22, 1994, с. 1 [за четенето, СБП, културата; рубрика Непремълчано].

Гочева, Маргарита. Антракт с продължение. – Култура, бр. 36, 1994, с. 2 [за незавършващия с години ремонт на Младежкия театър].

Гочева, Маргарита. Цял в две части. – Култура, бр. 12, 1994, с. 2 [за финансовата зависимост на телевизиите и рекламите].

Данев, Стоян. Криза на личността в нашето съвремие. – Литературен форум, бр. 1, 1994, с. 1, 6 [анализ на социологическите последици от прехода].

Дерменджиева, Татяна. Въпреки всичко 3:2 за българската книга. – Литературен форум, бр. 14, 1994, с. 7 [статистически анализ на книгоиздателските практики преди и след 1989 г.].

Дилов, Любен. Подкрепа за свободното слово. – Литературен форум, бр. 39, 1994, с. 1, 4 [изказване на предсетателя на Сдружението на българските писатели; за литературния и културния живот след 1989 г.].

Димитров, Димитър. Как изкуствоведката Румяна Иванова „взривява“ СГХГ. – Култура, бр. 6, 1994, с. 6 [за финансовото състояние и кадровата политика на СГХГ].

Димитров, Илчо. Следюбилейно, неелейно. – Български писател, бр. 25, 1994, с. 5 [коментар за състоянието на българската наука след промените от 1989 г.; по повод 125-годишнината на БАН].

Дичев, Ивайло. Новото световно „културалистко“ гето. – Култура, бр. 33, 1994, с. 1, 3 [за сблъсъка на културите; с приписка от Христо Буцев].

Дойнов, Пламен. Авторски литературен театър (АЛТ). Авторът: причината и смъртта. – Литературен вестник, бр. 7, 1994, с. 8  [програмен текст; с послепис АЛТ в „Спомени на съвременници].

Дойнов, Пламен. Българската поезия преди и след това. – Литературен вестник, бр. 25, 1994, с. 7; бр. 26, с. 5; бр. 27, с. 4 [в бр. 27 под заглавие „Apendix към Българската поезия преди и след това“. Ecce homо – Защо сме толкова умни“].

Дойнов, Пламен. Постмодернизъм и емпириокритицизъм. – Литературен вестник, бр. 23, 1994, с. 1 [рубрика Непремълчано].

Дойнов, Пламен. Хайтов: „Не съм казвал,че лъжеш, идиот с идиот!“ – Литературен вестник, бр. 40, 1994, с. 2 [за събрание на СБП и „Български писател“ АД; с отзиви от Петър Манолов, Деян Енев, Мирела Иванова, Алек Попов, Бойко Ламбовски и Димитър Яръмов; рубрика Диви разкази].

Ефтимов, Иван. Културните институти в големия град. – Култура, бр. 26, 1994, с. 1, 4-5 [по повод социологическо проучване за отношението на гражданите към културните институти и тяхното финансиране].

Ефтимов, Йордан. Рядък случай. – Литературен вестник, бр. 18, 1994, с. 1  [за предаването „Везни“ на Николай Гранитски; рубрика Непремълчано; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 10].

Живков, Цанко. Себепредателството. – Литературен форум, бр. 21, 1994, с. 1, 7 [публицистичен коментар за ситуацията в България преди и след 1989 г.; за политическите сили и интелектуалците].

Зайков, Илия. Човекът извън работното време, или средната класа. – Литературен форум, бр. 27, 1994, с. 6 [икономически коментар за средната класа в България преди и след 1989 г.].

Златанов, Златомир. Храмови сънища. – Език и литература, бр. 1, 1994, с. 71-73 [за преструктурирането на литературния канон].

Златарски, Александър. Бъдещето на ортодоксалните комунисти. – Литературен форум, бр. 3, 1994, с. 7 [откъс от книгата „Откъде идваме, накъде вървим“, издание на „Литературен форум“; политически коментар за ролята на комунизма в обществения живот в България].

Иванов, Андрей. Един самотен глас. – Култура, бр. 12, 1994, с. 2 [за ДДС].

Иванов, Андрей. Затишие вместо буря. – Култура, бр. 14, 1994, с. 2 [за стачката на печатните медии].

Иванова, Мирела. Балада за „текущата простотия“. – Литературен вестник, бр. 4, 1994, с. 1 [публицистика; за политическия и обществения вкус; рубрика Непремълчано].

Иванова, Румяна. СГХГ – стари сценарии. – Култура, бр. 3, 1994, с. 2 [за кадровите и финансови сътресения на СГХГ].

Йерохам, Давид. Анамнезата. – Култура, бр. 16, 1994, с. 1 [за връзката между педагогиката и политиката; по повод насилието над деца в училище и публикуван разказ на ситуацията от Грозденка Александрова].

Йорданов, Николай. Културна реформа: леви и десни митове. – Литературен вестник, бр. 27, 1994, с. 15.

Камбуров, Димитър. Границата на виреене. – Култура, бр. 6, 1994, с. 1, 8 [за финансовото състояние на университетския преподавател и за стачката].

Карастоянов, Христо. Как все пак е можело да имаме избори през ноември. Още записки по исторически наивизъм. – Литературен вестник, бр. 39, 1994, с. 7 [публицистика; за протестите 1993-1994 г.].

Кацарска, Красимира. Отрезвяването. – Култура, бр. 15, 1994, с. 2 [за кризата на културата в Благоевград и страната].

Клисуров, Таньо. Приятелството и неговите рушители. – Български писател, бр. 19, 1994, с. 3 [за обществената и политическата поляризация в началото на прехода].

Конев, Илия. Години без наименование. – Български писател, бр. 17, 1994, с. 16 [обзорен текст за прехода след 1989 г. и посттоталитаризма; рубрика Светлосенки].

Константинов, Георги. Балада за мръсника. – Български писател, бр. 26, 1994, с. 13 [публицистичен текст; коментар на обществените промени].

Константинов, Георги. Таланти и амбуланти. – Български писател, бр. 21, 1994, с. 13 [публицистичен текст за културната политика в началото на 90-те години].

Константинов, Климент. Новият национализъм. – Български писател, бр. 22, 1994, с. 11 [анализ на посткомунистическия национализъм; с коментар за българското общество и малцинствата в страната].

Константинов, Климент. Снобизмът като същина или мечти за революция. – Български писател, бр. 10, 1994, с. 14 [полемичен текст за публикацията на Енчо Мутафов „Турчеенето като българска драма“ от бр. 25, 1994 г. на „Литературен форум“, съдържаща политически и обществен коментар].

Корнажев, Цоню. Антикомунизмът не е самоцел. – Литературен форум, бр. 13, 1994, с. 6 [коменатар за политическите и обществените тенденции след 1989 г.].

Коруджиев, Димитър. Плач за България? – Литературен вестник, бр. 19, 1994, с. 1 [за съвестта, СДС и политическата почтеност].

Кочемидова, Христина. Медиите в български вариант. – Култура, бр. 34, 1994, с. 3.

Кръстев, Иван. Ако някой не е разбрал… – Култура, бр. 3, 1994, с. 6 [за студията „Теоретически спомени“ на Александър Кьосев, публикувана във в. „Култура“, бр. 1, 1994, с. 1, 4-6; бр. 2, с. 6].

Къдрева, Кина. Политика и литература. – Български писател, бр. 10, 1994, с. 1, 10-11 [обзорен текст за състоянието на българската литература в началото на 90-те години; за преоценката на литературния канон].

Кьосев, Александър. Теоретически спомени. – Култура, бр. 1, 1994, с. 1, 4-6; бр. 2, с. 6 [студия за интелектуалната среда преди и след 1989 г., кръга „Синтез“ и позициите и поведението на неговите членове след демократичната промяна].

Леонидов, Румен. Човекът, който развали играта. – Литературен вестник, бр. 2, 1994, с. 1 [за Радой Ралин и обществения вкус; рубрика Непремълчано].

Личева, Амелия. „Глас от маргиналията“. – Литературен вестник, бр. 25, 1994, с. 3 [публицистика; за българските медии и ксенофобията].

Личева, Амелия. Апология на Държавна сигурност? – Литературен вестник, бр. 28, 1994, с. 3 [публицистика; за надзора на ДС над сектите; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. Вестникарско-телевизионни страсти. – Литературен вестник, бр. 31, 1994, с. 6 [публицистика; за националните и частните медии; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. Крехкостта на имената. – Литературен вестник, бр. 36, 1994, с. 5 [публицистика; за журналистическата меркантилност; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. Недоволството на коравосърдечните. – Литературен вестник, бр. 26, 1994, с. 3 [публицистика; за проекта за реформа в културата, предложен от министър Знеполски].

Личева, Амелия. Нововъведения Джамджиеви. – Литературен вестник, бр. 34, 1994, с. 14 [публицистика; за програма „Хоризонт“ и нейния директор Борислав Джамджиев; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. Пантезилея на сцената. – Литературен вестник, бр. 38, 1994, с. 6 [за стереотипите за българските жени в политиката; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. По Вазовски. – Литературен вестник, бр. 27, 1994, с. 9 [публицистика; за прокараните по време на световното първенство по футбол в САЩ закони].

Личева, Амелия. Поредните мисионери. – Литературен вестник, бр. 24, 1994, с. 10 [публицистика; за Закона за ползване и защита на българския език, Николай Хайтов и в. „Български писател“].

Г. Л. [Георги Лозанов]. Вестникарският мир. – Култура, бр. 6, 1994, с. 2 [за „Стандарт нюз“ и лобизма в печатните медии].

Лозанов, Георги. Загадка за читателите на в. „Култура“. – Култура, бр. 33, 1994, с. 11 [за чистките в БНТ; с покана към читателите да познаят автора на текста].

Лозанов, Георги. От 2004-та до наши дни. – Култура, бр. 10, 1994, с. 1, 5 [за годишните награди за телевизионна журналистика за 1993 г.].

Лозанов, Георги. Хиперреализъм на 90°. – Култура, бр. 25, 1994, с. 1 [за експозицията ориентири в хиперреализма и характеристиките на течението в съвременното българско изобразително изкуство].

Любенов, Любен. Езиковата култура и чистота. – Български писател, бр. 17, 1994, с. 10-11 [обзорна статия за чуждиците в българския език; коментар за езиковата и културната ситуация след промените от 1989 г.; рубрика Прицел].

Методиева, Юлиана. И върлуват манипулативни мравки… – Култура, бр. 15, 1994, с. 1, 5 [за сп. „Ах, Мария“ и публикацията на Панос Статоянис „Православието и Западът – щрихи“, публикувана в бр. 5, 1993 на списанието; за сектите, за православието, за двата синода].

Методиева, Юлиана. Посредникът е до болка познат. – Литературен вестник, бр. 31, 1994, с. 3 [публицистика; за политическата обагреност на българските медии].

Мирчева, Симона. Оглеждайки книгата. – Култура, бр. 20, 1994, с. 2 [за ситуацията на българското книгоиздаване; с кратко интервю със заместник-директора на Националния център за книгата Валентин Радев].

Митрани, Леон. Бъдещето на СДС. – Литературен форум, бр. 3, 1994, с. 7 [публицистичен коментар за политическия живот и тенденции в началото на 90-те].

Митрани, Леон. Доверието. – Литературен форум, бр. 21, 1994, с. 6 [публицистичен отзив за общественото доверие в годините на прехода].

Молхов, Яко. Киното между конформизма и антиконформизма. – Български писател, бр. 3, 1994, с. 15 [за българското кино преди и след 1989 г.].

Монов, Александър. Необходима е съвременна стратегия. – Култура, бр. 14, 1994, с. 2 [за необходимостта от стратегия за развитието на образованието].

Монова, Тотка. Кампанията като калейдоскоп. – Култура, бр. 38, 1994, с. 2 [за поведението на медиите по време на избори].

Мочуров, Атанас. Гола сеч. – Български писател, бр. 21, 1994, с. 1, 3 [публицистичен текст за културната политика в началото на 90-те години].

Мочуров, Атанас. Щурци в кутийка. – Български писател, бр. 10, 1994, с. 11 [публицистичен коментар за културната политика в началото на 90-те години].

Мутафов, Енчо. Турчеенето като българска драма. – Литературен форум, бр. 25, 1994, с. 1, 6 [публицистичен коментар за българското общество в исторически преглед; коементар за социалистическия период и прехода].

Начев, Венцеслав. Да затрупаш кладенец. – Български писател, бр. 1, 1994, с. 16 [за състоянието на българската култура и държавната културна политика след 1989 г.; рубрика Светлосенки].

Николчина, Миглена. Забутаното поколение. Теснините на осемдесетте години. – Литературен вестник, бр. 41, 1994, с. 8-9 [със стихове на Георги Рупчев, Едвин Сугарев, Румен Леонидов и Владимир Левчев].

Николчина, Миглена. Какво се случва в новата българска поезия. – Литературен вестник, бр. 24, 1994, с. 1, 7.

Новков, Митко. Седем тръби за края на политиката. – Култура, бр. 4, 1994, с. 3.

Пантев, Андрей. Колко пъти ще правим държава. – Литературен форум, бр. 26, 1994, с. 1, 3 [исторически преглед; коментар за прехода към пазарна икономика и политическа демокрация в контекста на международните позиции на България].

Пенчев, Бойко. Арменци. – Литературен вестник, бр. 5, 1994, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Петров, Валери. За писателя и политиката. – Български писател, бр. 33, 1994, с. 3.

Поляков, Степан. Кое прави от държавата държава. – Литературен форум, бр. 19, 1994, с. 1, 6 [публицистичен коментар за ситуацията в България след 1989 г.].

Попилиев, Ромео. Драматургът срещу Системата. – Литературен форум, бр. 4, 1994, с. 3 [за драматургията на Станислав Стратиев отпреди 1989 г. като критика на системата].

Попов, Алек. Борба за жизнено пространство. – Български писател, бр. 13, 1994, с. 16 [обзорен текст за българската литература и за българския книжен пазар в началото на 90-те години; рубрика Светлосенки].

Попова, Снежана. Частното радио – сезон втори. – Култура, бр. 23, 1994, с. 4-5.

Програма на партията на българския народ. – Култура, бр. 23, 1994, с. 3 [с редакторска бележка].

Пунев, Константин [Атанас Свиленов]. „Култура“ бълнува диктатура. – Култура, бр. 36, 1994, с. 1, 8 [текстът е препечатан от в. „Демокрация“ от 25.11.1994 г.; с обръщение на редакцията към Филип Димитров, председател на НКС на СДС, относно съдържанието и обвиненията в текста; с последващ коментар „Матйпът стана троен…“, публикуван във в. „Култура“, бр. 38, с. 8].

Райчев, Андрей. Свободен избор? – Култура, бр. 33, 1994, с. 1, 3 [последван от „Послеслов без намеса“ – текст, написан от 9-годишно момиче и публикуван за първи път във в. „Култура“, бр. 14, 1990].

Русков, Любен. Липсват ми пленумите… – Култура, бр. 38, 1994, с. 2.

Русков, Любен. Нормалното объркване. – Култура, бр. 36, 1994, с. 2 [за пренебрежителното отношение към културните дейци в провинцията].

Ръководният елит за ръководената култура. – Култура, бр. 35, 1994, с. 3 [резултати от комплексното изследване „Културните институти в големия град“; с „Коментар на социолога“ Петранка Ефтимова].

Свиленов, Атанас. Без насилствени отлъчвания. – Литературен форум, бр. 27, 1994, с. 2 [оценка на личността и творчеството на Богомил Райнов; преосмисляне на литературното наследство на близкото минало от перспективата на литературознанието след 1989 г.].

Свиленов, Атанас. Предел на абсурдността. – Литературен форум, бр. 1, 1994, с. 1 [публицистичен уводен текст за политическия и културния живот в началото на 90-те].

Свиленов, Атанас. Фетишът Април. – Литературен форум, бр. 13, 1994, с. 1 [за априлското поколение в българската литература и преосмислянето му след 1989 г.].

Семов, Марко. Наркоманията в политиката. – Български писател, бр. 7, 1994, с. 10 [публицистичен текст за началото на прехода и българската политика].

Син Синчец [Малина Томова]. Робин Худ ли евакуира чавдарчетата от читанките? – Литературен вестник, бр. 15, 1994, с. 5 [за нападките на Николай Хайтов по повод промените в учебното съдържание на читанките в начален етап].

Спасов, Иван. Литературните гризачи. – Български писател, бр. 14, 1994, с. 1, 8-9 [за преосмислянето на литературния канон в началото на прехода].

Спасов, Румен. Крахът на гражданската интелигентност. – Литературен вестник, бр. 14, 1994, с. 1 [публицистика; за писателските съюзи и българските учени и интелектуалци; рубрика Непремълчано].

Спасов, Румен. Университетската предприемчивост. – Литературен вестник, бр. 36, 1994, с. 5, 14 [за необходимостта от преоценка на мястото на образованието и ролята на интелектуалците в обществото].

Стаматов, Любомир. Напред към… миналото. – Български писател, бр. 6, 1994, с. 16 [публицистичен текст за българския преход; рубрика Светлосенки].

Стаматов, Любомир. Творецът е винаги в опозиция. – Български писател, бр. 8, 1994, с. 10 [за отношението на писателите към обществените и политическите промени в началото на прехода; рубрика Прицели].

Станчев, Красен. Island of Stability. – Култура, бр. 9, 1994, с. 1, 6 [за патриотарските образи и внушения].

Стефанов, Валери. Държавата и университетът. – Литературен вестник, бр. 7, 1994, с. 1  [публицистика; рубрика Непремълчано].

Стефанов, Валери. Как така? – Литературен вестник, бр. 29, 1994, с. 7 [за новите програми по българска литература в Софийския университет по повод статията на Любен Георгиев „Оскверняват литературната класика“, публикувана във в. „Български писател“ от 12-18.07.1994 г.].

Стефанов, Васил. Всичко му е позволено, или случаят Николай Хайтов. – Литературен форум, бр. 3, 1994, с. 3 [за присъствието на Н. Хайтов в българската литература преди и след 1989 г. и дебатите около него].

Стефанова, Невена. От франкофонията до българофонията. – Култура, бр. 8, 1994, с. 4 [за пуризма и апелите да се „очисти“ от чуждици българския език; с бележка от Христо Буцев].

Стойчев, Георги. Телевизията се самоуби. Виновни няма. – Култура, бр. 38, 1994, с. 1-2 [за поведението и предаванията по време на избори].

Стойчева, Ваня. Стига lament. – Култура, бр. 33, 1994, с. 4 [за съдбата на талантливите млади музиканти в България].

Стоянов, Христо. Българинът и увлечението му по робството (Българинът като генетичен кастрат). – Литературен вестник, бр. 28, 1994, с. 13 [за необходимостта от преосмисляне на историята и българската народопсихология].

Стоянович, Иван. Наляво раав-нис! – Литературен форум, бр. 11, 1994, с. 1 [за медиите и политическите пристрастия след 1989 г.].

Сугарев, Едвин. Днешното минало несвършващо историческо време. Литературен вестник, бр. 19, 1994, с. 1 [за тревожните явления в българския политически и обществен живот].

Сугарев, Едвин. Куклен танц или манипулативната мощ на посттоталитаризма. – Литературен вестник, бр. 39, 1994, с. 6 [публицистика; рубрика Бестиариум].

Сугарев, Едвин. Последно упокой на гадната година. – Литературен вестник, бр. 1, 1994, с. 1 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Рашко. Всичко за парите. – Литературен вестник, бр. 25, 1994, с. 6 [с отговори на няколко въпроса, зададени от Мая Атанасова].

Танев, Димитър. Чираци с майсторски престилки. – Български писател, бр. 2, 1994, с. 16 [публицистичен текст за българската литературна периодика след 1989 г.; рубрика Светлосенки].

Тихомиров, Добри. Борци и бухалки, мафии и медии (епос и танатос). – Български писател, бр. 30, 1994, с. 4 [медиен коментар; рубрика Прицел].

Фадел, Морис. История на победените. – Култура, бр. 12, 1994, с. 6 [за историята и за литературата].

Фотев, Георги. Енергиите на свободата. – Литературен форум, бр. 12, 1994, с. 1, 6 [от книгата „Другият етнос“; коментар за посттоталитарните общества; източноевропейски контексти].

Хайтов, Николай. Над личните страсти и пристрастия. – Български писател, бр. 1, 1994, с. 1 [уводен текст към брой 1 на изданието; коментар на културната ситуация в страната и целите на „Български писател“].

Христозов, Христо. Светът на политическите пристрасия. – Български писател, бр. 9, 1994, с. 10-11 [обзорен текст; коментар на обществените и политическите тенденции в началото на прехода; рубрика Прицели].

Цанков, Георги. Буря в книжния океан. – Литературен форум, бр. 14, 1994, с. 1, 6 [анализ на книгоиздателските практики преди и след 1989 г.].

Цачев, Климент. От Арменското кафене до АД „Хайтов и сие“. – Литературен форум, бр. 36, 1994, с. 1-3 [коментар за българската литература преди и след 1989 г. и за дейността на СБП].

Цветков, Иван. Омразата е обърната към миналото. – Български писател, бр. 32, 1994, с. 4 [коментар за българското общество по време на прехода и отношението към миналото; отговор на статията „Все от гола поляна“ на Георги Мишев, публикувана във в. „Литературен форум“, бр. 39, 1994; рубрика Прицели].

Червенкова, Копринка. Не смея да твърдя, че се чувствам особено комфортно, пишейки този текст… – Култура, бр. 33, 1994, с. 1 [уводен текст].

Чернев, Димитър. Манифестация на идеи, взети на заем. Последните превъплъщения на българскaта драматургия. – Български писател, бр. 32, 1994, с. 1, 10 [обзорен текст за българската драматургия в началото на 90-те години].

Честито! – Култура, бр. 39, 1994, с. 1 [уводен текст].

Чивиков, Жерминал. Човек за какво живее. – Култура, бр. 9, 1994, с. 5 [наблюдения на д-р Арно Ремерс за психологическите ефекти на прехода върху българина].

Чичовска, Весела. Главлит, или цензура по съветски. – Литературен форум, бр. 29, 1994, с. 1, 4 [за цензурата преди 1989 г.].

Шурбанов, Александър. Възпитание на чувствата. – Литературен форум, бр. 10, 1994, с. 1 [публицистичен коментар за падането на комунизма и реакциите срещу комунистическата идеология].

Янев, Георги. ГРАФ-ове и ГРАФ-омани в литературата. – Български писател, бр. 4, 1994, с. 14 [за българската литература и ролята на критиката след 1989 г.].

Янев, Янко. Изток или Запад. – Език и литература, бр. 3, 1994, с. 107-111 [за историческото мислене, духовния и политически живот на българското общество].

Яръмов, Димитър. Езикът и стилът на обществото. – Български писател, бр. 10, 1994, с. 4 [социолингвистичен анализ на ситуацията след 1989 г.; рубрика Прицели].

Яръмов, Димитър. Цялата истина. – Литературен форум, бр. 40, 1994, с. 7 [критичен коментар за дейността на СБП и проблемите в управата му след 1989 г.].

[неподписан текст]. Ревльовците. Pro domo sua. – Български писател, бр. 28, 1994, с. 1 [уводен редакторски текст на „Български писател“; за противопоставянията в българската литература и реакциите срещу СБП].

 

1995

 

Абаджиев, Александър. „Пиявици“ в националния ефир. – Български писател, бр. 36, 1995, с. 1, 11 [за рекламната политика и програмната схема за БНТ].

Абаджиев, Александър. Лъжливото овчарче и третата хартиена криза. – Български писател, бр. 25, 1995, с. 1, 4 [за драстичното повишаване на цените и дефицита на вестникарска хартия].

Абаджиев, Александър. Разпродават се национални ценности. – Български писател, бр. 7, 1995, с. 1, 11 [за продажбата на дружествата за разпространение на книги и аудиовизуални продукти „Хемус“ и „Софияконцерт“].

Абаджиев, Александър. Странният избор на един вестник. – Български писател, бр. 50, 1995, с. 16 [за изборите на в. „Култура“ в рубриката Никога!].

Аврамов, Димитър. Коя култура да спасяваме? По повод на един неосъществен спор. – Литературен форум, бр. 19, 1995, с. 1, 3 [за българската култура преди и след 1989 г., коментар на предизиборна дискусия между СДС и БСП на тема „Наука, култура, образование, обществено мнение“].

Аврамов, Димитър. Коя култура да спасяваме? По повод на един неосъществен спор. – Литературен форум, бр. 20, 1995, с. 3 [продължение от бр. 19, 1995 г.].

Аврамов, Димитър. Коя култура да спасяваме? По повод на един неосъществен спор. – Литературен форум, бр. 21, 1995, с. 3 [продължение от бр. 19 и 20, 1995 г.].

Алекова, Елена. „Форум“-ът няма кворум. – Български писател, бр. 34, 1995, с. 1, 4; бр. 35, 1995, с. 4; бр. 36, 19945, с. 4 [публицистика; срещу редколегията и авторите на „Литературен форум“].

Алекова, Елена. Академичност и още нещо… Издателство „Марин Дринов“ – реалности и намерения. – Български писател, бр. 12, 1995, с. 1, 6.

Алекова, Елена. Голямото мълчание. – Български писател, бр. 23, 1995, с. 3 [за българските интелектуалци, фондация „Отворено общество“, филма „Гори, гори, огънче“, кризата в Югославия].

Алекова, Елена. Мъртъв сезон за българската книга. – Български писател, бр. 19, 1995, с. 1, 4.

Алипиева, Мария. Министерски нормативни актове организират разрухата в образованието. – Български писател, бр. 9, 1995, с. 9 [по повод Закона за народната просвета; с редакторска бележка].

Алфандари, Елиезер. Свобода под монопол. – Литературен форум, бр. 1, 1995, с. 1, 3 [анализ на промените в журналистиката след 1989 г.].

Андреев, Александър. Медии, малцинства, етноцентризъм. – Култура, бр. 29, 1995, с. 5.

Андреев, Александър. Нямаме Хавел, имаме Хайтов. – Култура, бр. 31, 1995, с. 11.

Андрейков, Тодор. Докога ще се колим в името н Бога? – Култура, бр. 10, 1995, с. 3 [за излъчването по БНТ на „Гори, гори огънче“ и „Време разделно“].

Антонова, Неда. Бедността като приключение. – Литературен форум, бр. 15, 1995, с. 1, 5 [коментар за трудностите пред българските писатели след 1989 г.; рубрика Писателят – начин на оцеляване].

Аретов, Николай. Йерархията. – Култура, бр. 44, 1995, с. 7 [за влиянието на извънлитературните йерархии върху литературата].

Аретов, Николай. Кризата на българското книгоиздаване. – Култура, бр. 27, 1995, с. 6.

Баева, Искра. Интелигенция и интелигенти. – Култура, бр. 20, 1995, с. 5.

Байчинска, Светлана. Поколенията и класиката. – Култура, бр. 27, 1995, с. 7 [за българския театър от края на 80-те и началото на 90-те години].

Бангов, Иван. Повторенията в историята са „ентропийно“ забранени. – Култура, бр. 7, 1995, с. 9 [за либерализма; източноевропейски контексти].

Библиотеката, наречена на Братята. – Култура, бр. 20, 1995, с. 9-10 [за миналото и настоящето на НБКМ; подписано „Култура“].

Богданов, Богдан. Балканската култура и балканският човек. – Култура, бр. 30, 1995, с. 5. [балкански контексти].

Богданов, Богдан. Двете благополучия. – Литературен форум, бр. 39, 1995, с. 1, 3; бр. 40-43, с. 3 [коментар на прехода в България и отварянето към съвременна Европа след 1989 г.].

Богданов, Богдан. Шейната на престижа. – Култура, бр. 49, 1995, с. 12 [за необходимостта от обновяване на университетите в България].

Бойчева, Милена. Галопираща амнезия. Епикриза на Националния литературен музей. – Български писател, бр. 12, 1995, с. 11 [за ситуацията на къщите-музеи на български писатели].

Бойчева, Милена. Гняв след гаврата. Из мрачните потайности на една фондация. – Български писател, бр. 17, 1995, с. 1, 6; бр. 18, 1995, с. 6 [за Фондация „Св. св. „Кирил и Методий“; рубрика Наблюдател БП].

Бойчева, Милена. Кошмарът на един литературен фавн. – Български писател, бр. 49, 1995, с. 16 [по повод статията за скандала с къщата-музей „Яворов“ на Михаил Неделчев „Враговете на Яворов и на отвореното общество“, публикувана във в. „Култура“, бр. 47, 1995, с. 9].

Бойчева, Милена. Крехкият кворум на г-н Прохаски. – Български писател, бр. 46, 1995, с. 16 [коментар на конференция на неправителствените организации и сдружения, организирана от Съюза на фондациите, Центъра за социални практики и фондация „Отворено общество“].

Бойчева, Милена. На коктейл с „Орфей“. – Български писател, бр. 31, 1995, с. 1 ,12; бр. 32, 1995, с. 12 [критична статия за новото сп. „Орфей“ и самиздатското сп. „Глас“ на Владимир Левчев].

Бойчева, Милена. Огънче, подхвърлено в сено. – Български писател, бр. 10, 1995, с. 1, 4 [за филма „Гори, гори, огънче“, Желю Желев и българския политически свят].

Бойчева, Милена. Слепи гарвани прелитат над музейните имоти. – Български писател, бр. 30, 1995, с. 16 [за проблемите на Националния литературен музей].

Бойчева, Милена. Старци, вещици и алафранги. – Български писател, бр. 21, 1995, с. 6 [по повод интервюто с Любен Дилов „Ние си мълчим“, публикувано във в. „Култура“, бр. 19, 1995, с. 10; срещу Ани Илков, Андрей Иванов, Ивайло Дичев, Мирела Иванова и др.].

Бойчева, Милена. Шапки има, търсят се глави! – Български писател, бр. 14, 1995, с. 1, 11 [за проблемите на Националния литературен музей, с кратък разговор с директора на музея Надежда Александрова].

Бориславова, Милена. Перипетиите на издателство „Слово“. – Български писател, бр. 41, 1995, с. 16 [за историята и издателската политика на издателство „Слово“].

Бочев, Димитър. Свободният ефир. Българската литература и култура в емисиите на западноевропейските радиостанции за България. – Литературен форум, бр. 44, 1995, с. 1, 3 [реферат от международната конференция по проблемите на съвременните славянски емигрантски литератури; източноевропейски контексти].

Бояджиев, Милко. Защита на българския език – държавна политика. – Български писател, бр. 21, 1995, с. 4 [за въвеждането на турски език като факултативен предмет в средното училище].

Бояджиев, Ясен. Даже не знам откъде тръгна работата… – Култура, бр. 48, 1995, с. 6 [водещият на „Неделя 150“ разказва за уволненията в БНР].

Бурнаски, Евстати. Усмивката на политическия мъж. – Български писател, бр. 2, 1995, с. 3 [за облика на българския политик].

Буруджиева, Татяна. Има ли нови митове? – Култура, бр. 37, 1995, с. 9.

Буцев, Христо. Мумифициране на вертикала. – Култура, бр. 50, 1995, с. 9 [за закона за читалищата, политиките и ценностите на съвремието].

Варзоновцев, Дмитрий, Георгиева, Майя. Игра на чужд терен. – Култура, бр. 7, 1995, с. 10-11 [за политическа игра под надслов „На следващия ден след изборите“, организирана от Центъра за изследвания на демокрацията].

Василев, Михаил. Един от възможните прочити на съвременната литература. – Български писател, бр. 14, 1995, с. 4 [за новия учебник по литература за 11 клас].

Василев, Николай. Бобената плашилка или философия на лингвистичния порок. – Български писател, бр. 30, 1995, с. 2; бр. 31, 1995, с. 4; бр. 32, 1995, с. 4 [срещу новия критически език; с примери от статии в сп. „Литературна мисъл“ и в. „Култура“ с автори Рая Кунчева, Амелия Личева, Никола Георгиев, Миглена Николчина, Мирослав Дачев].

Василев, Николай. Върнете ми пóдлога! – Български писател, бр. 22, 1995, с. 10 ; бр. 23, 1995, с. 4 [срещу авторите и редакторите на „Литературен вестник“, стила на в. „Култура“, променения език на литературата и медиите].

Василев, Николай. Граматико, граматико! – Български писател, бр. 2, 1995, с. 16 [за новите учебници по български език за средните училища].

Василев, Николай. Или пълни джобове, или празни глави. – Български писател, бр. 13, 1995, с. 1 [за спонсорирането на произведения на изкуството и културата; рубрика Наблюдател БП].

Василев, Николай. Тишината крещи. Щрихи към портрета на една критическа авантюра. – Български писател, бр. 11, 1995, с. 1, 4; бр. 12, 1995, с. 4 [за съвременната българска критика].

Велинова, Искра. Градинарю, гледай в собствената си градина. – Литературен форум, бр. 20, 1995, с. 2 [коментар за критиките против новите издателства за масова литература след 1989 г.].

Власов, Власо. Има ли примка на шията на българската книга. – Български писател, бр. 23, 1995, с. 1, 6 [за Пролетния панаир на книгата; с анкета „Каква е вашата оценка на панаира?“ с Георги Константинов, Иван Гранитски, Стою Вартоломеев, Кръстьо Станишев, Анджей Рознер, Веселин Димитров].

Власов, Власо. Чий бог е Хермес. Или тайните на книгоиздаването. – Български писател, бр. 6, 1995, с. 7 [за историята и издателската политика на издателство „Хермес“].

Власов, Власо. Ще бъде ли съсипана борсата за книги в София. – Български писател, бр. 35, 1995, с. 16 [с коментар на наематели на щандове].

Генчев, Николай. Криминална постъпка на Министерството на просветата. – Български писател, бр. 4, 1995, с. 6 [за новата програма по история в средните училища; с редакторска бележка].

Георги [Георги Тодоров]. Освобождението на България от българско робство. Предчувствие. – Култура, бр. 21, 1995, с. 8.

Георгиев, Любен. Поредно самоорезиляване. Кога Любен Дилов казва истината? – Български писател, бр. 32, 1995, с. 1, 4 [за конфликта между двата писателски съюза и лично между Любен Георгиев и Любен Дилов].

Георгиев, Любомир. Очи пълни – ръце празни (Деформациите в учебния процес, или литературата като отблъскващ предмет). – Български писател, бр. 27, 1995, с. 1, 12.

Георгиев, Методи. Негоден за употреба! – Български писател, бр. 8, 1995, с. 2 [силно негативна рецензия за академичния „Речник по нова българска литература 1879 – 1992“].

Георгиев, Никола. Разни хора, еднакви идеали. – Култура, бр. 27, 1995, с. 10-11 [за българските реалности].

Гергова, Ани. Анализът на регистрираните от българската националана библиография литературно-художествени книги… – Култура, бр. 19, 1995, с. 11 [из доклада „Автори – издатели“, изнесен на конференцията „Информационните услуги в периода на преход“, 1994].

Господинов, Георги. Под шибучицата. – Литературен вестник, бр. 6, 1995, с. 1 [срещу СБП; рубрика Непремълчано; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 14].

Господинов, Георги. Хайдушки копнения. – Литературен вестник, бр. 33, 1995, с. 1 [уводен текст; за споровете за къщата музей на Яворов].

Гюзелев, Васил. Програмата застрашава националната идентичност. – Български писател, бр. 3, 1995, с. 6 [за новата програма по история в средните училища].

Даскалов, Румен. София без, без, без, без вода. – Култура, бр. 17, 1995, с. 10-11 [за поредната водна криза в столицата].

Денев, Панайот. Раболепието като цензура. – Литературен форум, бр. 45, 1995, с. 1-2 [за протеста на журналистите от „Хоризонт“ за цензурата в медиите].

Деянов, Деян. Учебниците по история и общите места на паметта. – Култура, бр. 18, 1995, с. 9 [за идеологическите филтри в учебниците по история].

Джаксън, Джеймс. Дарителят. – Български писател, бр. 46, 1995, с. 1, 6 [за инвестициите и филантропията на Джордж Сорос; статия, препечатана от сп. „Тайм“ от 10 юли 1995 г.ц; със съкращения; не е посочен преводач].

Джамбазова, Вера. Плувецът – маратонец. Марката „Костов“ като рекламен продукт. – Култура, бр. 3, 1995, с. 5.

Дилов, Любен. За кризата в Съюза на писателите. – Литературен форум, бр. 20, 1995, с. 1-2 [за българското литературно пространство след 1989 г.].

Димитров, Благой. Импровизация за тъпан и гъдулка. – Български писател, бр. 4, 1995, с. 16 [за ситуацията на българската култура след 1989 г.].

Димитров, Илчо. Замяната на едни догми с други не е нов прочит. – Български писател, бр. 1, 1995, с. 6 [за новата програма по история в средните училища].

Димитров, Станислав. Защо искате да преподаваме „адаптирано“. – Български писател, бр. 48, 1995, с. 13 [за програмите по история в средното образование].

Димитрова, Божанка. Касови заглавия на „Абагар“ опитомяват книжния пазар. – Български писател, бр. 6, 1995, с. 4 [за издателската политика на издателство „Абагар“].

Димитрова, Божанка. Светът ще свърши, книгата – никога. – Български писател, бр. 48, 1995, с. 16 [репортаж за Международния панаир на книгата – София ’95].

Димитрова, Божанка. Чужденци в своята родина. Съдбата на българската книга. – Български писател, бр. 20, 1995, с. 1, 10-11 [за поетите, белетристите, драмата, разпространението, програмата „Помощ за книгата“].

Димитрова, Геновева. Мислете за него като за хан. За кого е неудобна реформата в киното? – Култура, бр. 17, 1995, с. 12.

Димитрова, Геновева. Новините на НТВ – част от играта на новост. – Култура, бр. 42, 1995, с. 12.

Димов, Венцислав. Преображенията на кокошката. – Култура, бр. 16, 1995, с. 9, 12 [за българския попфолк].

Дипчикова, Александра. Основният проблем пред всеки директор на библиотеката е осигуряването на нейното пълноценно функциониране и развитие… – Култура, бр. 20, 1995, с. 9 [за проблемите с финансирането на НБКМ].

Дичев, Ивайло. Вече не е важно кой говори. – Култура, бр. 19, 1995, с. 9 [за съдбата на литературата и автора в посттоталитарните общества].

Дичев, Ивайло. Какво не се случи в България? – Култура, бр. 41, 1995, с. 10. [за поведението на десните партии и на БСП и за грешната представа за „ляво“ и „дясно“  у нас].

Дойнов, Пламен. Как продадохме България. – Литературен вестник, бр. 7, 1995, с. 1 [публицистика; иронични на писма между баща и син; уводен текст; за СБП].

Дойнов, Пламен. Позитивизмът на постмодерното. – Литературен вестник, бр. 32, 1995, с. 1 [уводен текст; за мистификациите, СБП, авторитетите; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 15].

Дойнов, Пламен. Препрочитам Камю. Методологически спомени.– Литературен вестник, бр. 2, 1995, с. 1 [за разнопосочността на прочита на книгата на Цветан Тодоров „На предела“ от Светлозар Игов в рецензията „Предпочитам Камю…“, публикувана в „Литературен форум“, бр. 37, 1994, и от Александър Кьосев в рецензията „И аз предпочитам Камю“, публикувана във в. „Култура“, бр. 1, 1995].

Дойнов, Пламен. Спонтанни маси, организирани тълпи, човекът-махало. – Литературен вестник, бр. 42, 1995, с. 11 [за водачите, властта, масите и човека].

Драги списователи и прочее граматици! ЧНП [Честит независим печат] 1995!– Литературен вестник, бр. 1, 1995, с. 1 [публицистика; подписано „ЛВ“].

Дюлгерова, Елица. За Париж, изкуствата, образованието и българите. – Култура, бр. 23, 1995, с. 12 [за българските студенти по изкуства в Париж].

Една градивна година. Информация за дейността на Съюза на българските писатели през 1995 г. – Български писател, бр. 52, 1995, с. 1, 3.

Ефтимов, Иван. Историите, които живеем (емпиричен апендикс). – Култура, бр. 26, 1995, с. 8 [за отношението на младото поколение към историческите факти и личности].

Жеков, Светлозар. Една мечта за бъдещето. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 131-132 [кратко представяне на сп. „Перо“].

Желев, Желю. Годината на истината. Новата външна политика на Българи и НАТО. – Литературен форум, бр. 22, 1995, с. 1, 8 [политически анализ; лекция на президента на Република България пред Атлантическия клуб].

Желев, Желю. Завръща ли се комунизмът? – Литературен форум, бр. 36, 1995, с. 1, 6-7 [лекция, изнесена на семинар на Фондация „Науман“; източноевропейски контексти].

Желязкова, Мария, Кабакчиева, Петя, Минев, Духомир. Във впряга на бедността. – Култура, бр. 14, 1995, с. 5 [за бедността като социален феномен и нейните индикатори].

Жилиев, Юлиан. Фрустрации. – Култура, бр. 3, 1995, с. 6 [за новия език, новото възприемане за литературата, езиковите експерименти].

Зарев, Владимир. Сега оцеляваме, а не съществуваме. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 120-121 [кратко представяне на сп. „Съвременник“].

Захариева, Любка. Взеха на ишлеме паметта на Яворов. – Български писател, бр. 40, 1995, с. 16 [за смяната на собствеността на къщата-музей „П. К. Яворов“, Сдружението на българските писатели и в. „Литературен форум“].

Захариева, Любка. Държавата отсъства – империята на Сорос цъфти. – Български писател, бр. 32, 1995, с. 10-11.

Захариева, Любка. Кой съсипа българското кино. Щрихи към портрета на „радикалната структурна реформа“. – Български писател, бр. 15, 1995, с. 1, 10-11; бр. 16, 1995, с. 10-11; бр. 17, 1998, с. 10-11; бр. 18, 1998, с. 10-12 [с бележка „Планирана разруха. Из протокол от среща-разговор по проблемите на киното, състояла се на 16.03.1993 г.“ в бр. 16; с бележка на редакцията в бр. 17; с откъси от становището на комисията, назначена от министър Марин Димитров в бр. 18; с резултати от финансова ревизия в бр. 18].

Звездинов, Атанас. Трудно е да убедиш скептичния българин. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 170-171 [по повод създаването на Фондация за българска литература].

Златанов, Благовест. Дискурсивни аспекти на българските литературни истории. – Литературна мисъл, кн. 1, 1995-1996, с. 3-14 [за необходимостта от нов подход към литературната история].

Златанов, Благовест. Литературна критика или критика на културата. – Литературен вестник, бр. 10, 1995, с. 12-13 [доклад, четен на конференция на тема „Кръстопътища пред литературната наука“].

Иванов, Андрей. Бясно ли е кучето на национализма? – Култура, бр. 19, 1995, с. 8 [по повод манифеста „Нека“, насочен срещу зараждащия се национализъм в българския обществен живот, публикуван във в. „Култура,  бр. 16, 1995, с. 1].

Иванов, Андрей. За вестниците… с любов. – Култура, бр. 9, 1995, с. 1 [за рейтингите и доверието в печатните медии].

Иванов, Андрей. Ползватели или собственици? Упадъкът на читалищата е симптом. – Култура, бр. 50, 1995, с. 12 [за закона за читалищата, политиките и ценностите на съвремието].

Иванова, Любка. Фаталният недостатък. – Български писател, бр. 16, 1995, с. 4 [за новия учебник по литература за 11 клас].

Игнатов, Асен. От философията на смъртта към смъртта на системата. – Lettre Internationale, бр. 8, 1995, с. 76-78 [есе; за края на комунизма].

Илиев, Георги. Не е лесно… – Култура, бр. 36, 1995, с. 12 [за началото на шоу-бизнеса у нас и „София Мюзик Ентърпрайсиз“].

Илиев, Стоян. Въпрос на преценка. – Български писател, бр. 20, 1995, с. 6 [за графоманството].

Илков, Ани. Роман (сладкопевец). – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 174 [по повод създаването на Фондация за българска литература].

Илков, Ани. Френските неща. – Култура, бр. 19, 1995, с. 12 [за статута на българския писател].

Инджов, Никола. Изкуството на бедните хора. – Български писател, бр. 41, 1995, с. 1 [публицистика; за променения статут на писателя].

Йорданов, Йордан. Нормативната уредба е несъвършена. – Български писател, бр. 19, 1995, с. 6 [за кризата в образователната система].

Йорданова, Юлия. Религиозното образование в България. – Култура, бр. 40, 1995, с. 2.

Кабаиванов, Димитър. Нашето кино – лице и опако. – Литературен форум, бр. 39, 1995, с. 1, 3 [за ситуацията в българското кино след 1989 г.].

Как се краде литературен музей. – Български писател, бр. 40, 1995, с. 16 [публицистика; за смяната на собствеността на къщата-музей „П. К. Яворов“, подписано „БП“].

Калонкин, Валери. Не с хули и ирония. – Български писател, бр. 23, 1995, с. 11 [за новото ръководство на Националния литературен музей].

Камбуров, Димитър. Паст-теорията като български случай. – Литературна мисъл, кн. 3, 1995-1996, с. 44-74 [за възгледите на Александър Кьосев, за книгата „Post-Theory, Games, and Discursive Resistance. Bulgarian Case“ и за тоталитарния период].

Каменов, Йордан. Не всичко е наред. – Български писател, бр. 23, 1995, с. 11 [за новото ръководство на Националния литературен музей].

Канушев, Мартин. Историческите лица на Кимон Георгиев. – Култура, бр. 18, 1995, с. 11 [за идеологическите филтри в учебниците по история].

Каприев, Георги. Нацио-нализмът и право-славието.– Култура, бр. 51, 1995, с. 12.

Каприев, Георги. Невежество, страдание мое… – Култура, бр. 48, 1995, с. 5 [по повод статиите за Юлия Кръстева на Амелия Личева „По-добрият език“, публикувана във в. „Култура“,  и на Ивайло Знеполски „Езиковото укротяване на номада“, отпечатана във в. „Култура“, бр. 46, 1995, с. 8].

Каракашев, Владимир. Вече всичко е шоу. – Български писател, бр. 6, 1995, с. 14 [за програмата на БНТ; рубрика Телевизионен коментар].

Каракашев, Владимир. Козметично разкрасяване. – Български писател, бр. 7, 1995, с. 14 [за промените в програмата на БНТ; рубрика Телевизионен коментар].

Каракашев, Владимир. Поредното разочарование. – Български писател, бр. 2, 1995, с. 14 [за новогодишната програма на БНТ; рубрика Телевизионен коментар].

Киров, Георги. Каруцата отново поставена пред коня. – Български писател, бр. 29, 1995, с. 6 [за плановете за въвеждане на матури по български език и литература в края на гимназиалното обучение].

Киряков, Атанас. Личен отговор на анонимно писание в „Български писател“. – Литературен форум, бр. 42, 1995, с. 1, 3 [критически отзив за статията „Търсете си по-качествени автори, драги опоненти“ във в. „Български писател“; за споровете в българското културно пространство].

Кондов, Васил. Вардете българския език! – Български писател, бр. 3, 1995, с. 12.

Константинов, Климент. Хипотеза за собствената лудост или поредният пристъп на българофобията. – Български писател, бр. 15, 1995, с. 16 [полемичен коментар на статията на Иван Младенов „Сгрешеният код. Една лична хипотеза“, публикувана във в. „Литературен форум“, бр. 12, 1995, с. 1-2].

Краев, Георг. И да имах сто живота… – Култура, бр. 11, 1995, с. 2 [за концерт на Весна Змиянац в София и популярността на поп-фолка у нас].

Кръстева, Юлия. Българийо, страдание мое… – Lettre Internationale, бр. 9, 1995, с. 24-30 [есе].

Куртев, Николай. Книги няма – яжте пасти. – Български писател, бр. 4, 1995, с. 1, 4 [за приватизирането на книжния пазар].

Кьосев, Александър. Кака Гинка по Достоевски. – Култура, бр. 50, 1995, с. 5 [за възможната или не реставрация на комунизма].

Кьосев, Александър. Литература и пари. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 160-162 [по повод създаването на Фондация за българска литература].

Кюранов, Деян. Промяната като естетически проблем. – Култура, бр. 51, 1995, с. 5.

Левчев, Владимир. Малко предистория. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 124-125 [кратко представяне на сп. „Глас“].

Личева, Амелия. „Смъртта на автора“ – натурализъм по български. – Литературен вестник, бр. 19, 1995, с. 3 [публицистика; за журналистическата меркантилност; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. Асиметрии. – Литературен вестник, бр. 35, 1995, с. 1 [уводен текст; за изборите за кмет на София].

Личева, Амелия. Вече готови! – Литературен вестник, бр. 1, 1995, с. 1 [публицистика; за спечелените от БСП избори].

Личева, Амелия. Възкръсналата майка. – Литературен вестник, бр. 2, 1995, с. 5 [публицистика; за спечелените от БСП избори].

Личева, Амелия. Наръчник по готвене и писане. – Култура, бр. 33, 1995, с. 8 [за „женската“ преводна литература на българския книжен пазар].

Личева, Амелия. Настроения. – Литературен вестник, бр. 11, 1995, с. 3 [публицистика; за радио „Хоризонт“; рубрика Глас от маргиналията].

Личева, Амелия. Приказки. – Литературен вестник, бр. 8, 1995, с. 3 [публицистика; за реториката и политическите послания на СДС и БСП; рубрика Глас от маргиналията].

Лозанов, Георги. Друга тема… – Култура, бр. 11, 1995, с. 1 [за цензурата и принципите на награждаване в БНТ].

Лозанов, Георги. Очите на желанието: случаят „НТВ“ + „7 дни“ (теоретични бележки на Георги Лозанов по електронните маргиналии). – Култура, бр. 42, 1995, с. 9, 12.

Лозанов, Георги. Суха тренировка в БНР. Разговор на с Ясен Бояджиев, водещ на „Неделя 150“. – Култура, бр. 48, 1995, с. 6 [за уволненията в БНР].

Манолов, Карамфил. Книжният пазар – митове и реалност. – Литературен форум, бр. 45, 1995, с. 2 [анализ на книгоиздаването в България през 90-те години; въз основа на данни от изследване на Института по социология със съдействието на Фондация „Отворено общество“].

Манолова, Наташа. За избирателната памет. – Български писател, бр. 3, 1995, с. 3 [публицистика; срещу очернянето на Съюза на българските писатели].

Маразов, Иван. Когато боговете се смеят. Похвално слово за Иван Гранитски, но не само за него. – Български писател, бр. 4, 1995, с. 10.

Маринчевска, Надежда. Българската анимация оживя. А после? – Култура, бр. 11, 1995, с. 9.

Мелконян, Агоп. Контролът – мечта в червено. – Литературен форум, бр. 20, 1995, с. 2 [коментар за промените в издателския пазар след 1989 г.].

Методиева, Юлиана, Кутелов, Росен. Образованието по изкуствата – обществена необходимост или лукс. – Култура, бр. 23, 1995, с. 9. [с интервюта с ректорите на висшите училища по изкуства].

Методиева, Юлиана. Надолу по спиралата. – Култура, бр. 32, 1995, с. 7 [за изследването на Марко Семов „Народопсихология“. т. 1, 1995].

Мирчева, Симона. Само преди няколко години държавата партия се грижеше и за него, и за книгите му, и за мислите му дори…. – Култура, бр. 19, 1995, с. 9 [за съдбата на българските писатели].

Михайлов, Тодор. De natura Cambani. – Култура, бр. 17, 1995, с. 6 [за свръхинтереса към американската култура у нас].

Младенов, Иван. Едно италианско лято, една финладнска нощ. Заключителни думи към една лична хипотеза. – Литературен форум, бр. 37, 1995, с. 1-2 [продължение на текста от бр. 12 и 25, 1995 г.; коментар за тоталитарния период и за прехода в България].

Младенов, Иван. Медиокрацията – II (Една лична хипотеза – продължение). – Литературен форум, бр. 25, 1995, с. 1, 3 [продължение на текста от бр. 12, 1995 г.; коментар за прехода в България].

Младенов, Иван. Сгрешеният код. Една лична хиотеза. – Литературен форум, бр. 12, 1995, с. 1-2 [коментар за прехода в България в негови политически, обществени и културни измерения].

Москова, Рада. В какво вярвам? – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 163-164 [по повод създаването на Фондация за българска литература].

Мочуров, Атанас. Касандра съществува само във фантазията на Омир. – Български писател, бр. 39, 1995, с. 1, 4 [срещу фондация „Отворено общество“ и Джордж Сорос].

Найденова-Стоилова, Ганка. Пред поредната голгота на Яворов. – Български писател, бр. 45, 1995, с. 3 [по повод смяната на собствеността на къщата-музей „П. К. Яворов“, срещу в. „Литературен форум“ и Марин Георгиев].

Наковски, Атанас. Когато те бият до кръв, на чуждите казвай: „Дренки ядох снощи“. – Български писател, бр. 24, 1995, с. 16 [за писателите в новата социална и икономическа среда].

Нанков, Никита. За интелектуалното бъбрене. – Литературен вестник, бр. 12, 1995, с. 11 [за академичното говорене].

Начев, Венцеслав. Занятието „семинарен гурбет“ – аман от научни туристи! – Български писател, бр. 35, 1995, с. 10-11 [за темите и участниците в семинар по проблемите на програмите по история в средното образование].

Начев, Венцеслав. Кои сме ние. – Български писател, бр. 20, 1995, с. 4 [по повод обвиненията в национализъм, отправяни през първата година от съществуването на в. „Български писател“].

Начев, Венцеслав. Сорос – синдромът на кукувицата. – Български писател, бр. 26, 1995, с. 5 [срещу фигурата на Джордж Сорос и „отворените общества“].

Неделчев, Михаил. Враговете на Яворов и на отвореното общество. – Култура, бр. 47, 1995, с. 9 [за скандала с къщата-музей „Яворов“].

Николаева, Радост. Раждането на новата интертекстуалност. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 140 [кратко представяне на алманаха „Литавра“].

Николова, Нина. Имало ли е фашизъм в България. – Култура, бр. 18, 1995, с. 12.

Николчина, Миглена. Какво се случва в новата българска поезия. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 7-15.

Николчина, Миглена. Мечтата по литература. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 168-169 [по повод създаването на Фондация за българска литература].

Остър, Вячеслав. Единственото списание за постмодернизъм в България. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 141-142 [кратко представяне на сп. „Хермес“].

От Третия свят… през третата кошница до третия сектор. – Култура, бр. 48, 1995, с. 9-11 [материали от социологически проучвания, изследващи нагласите към неправителствените организации в България].

Панчев, Гавраил. Потрес. – Литературен форум, бр. 22, 1995, с. 6 [анализ на политическото и общественото положение в България след 1989 г.].

Пеев, Иван. I. Авторското право не е платонично пожелание. – Литературен форум, бр. 6, 1995, с. 1, 6 [коментар за Закона за авторското право и сродните му права от 1993 г. като част от прехода и промените в културния живот след 1989 г.].

Пеев, Иван. II. Издателският договор. – Литературен форум, бр. 7, 1995, с. 6 [продължение на статията от бр. 6, 1995 г.].

Пеев, Иван. III. Гражданскоправна и административно правна защита на авторското право. – Литературен форум, бр. 8, 1995, с. 6 [продължение на статията от бр. 6 и 7, 1995 г.].

Пеев, Иван. Практиката е най-добрият коректор на законите. – Български писател, бр. 19, 1995, с. 11 [за Закона за авторското право].

Пенкова, Божура. Една скандална анкета. – Български писател, бр. 46, 1995, с. 1, 10 [отворено писмо до Министерство на образованието, науката и технологиите по повод анкета с учители и родители за новата концепция за средното образование].

Пенкова, Божура. Национална по фрази, космополитна по съдържание. – Български писател, бр. 3, 1995, с. 12 [за новата концепция за учебното съдържание по български език и литература за средните училища].

Пенкова, Божура. Обновление или разруха. – Български писател, бр. 19, 1995, с. 6 [срещу отродителните програми по литература в средното училище].

Пенчев, Бойко. На заплата при Яворов. – Литературен вестник, бр. 31, 1995, с. 1 [уводен текст; за спора около музея „Яворов“].

Пенчев, Бойко. Търсете жената. – Литературен вестник, бр. 26, 1995, с. 1 [уводен текст; за жените в политиката].

Пенчев, Бойко. Четене с подчертаване. – Литературен вестник, бр. 31, 1995, с. 2 [по повот текста на Галин Тиханов „Канони и социални идентичности“, публикуван във в.  „Култура“, бр. 38, 1995, с. 10-11; рубрика Библиотопия].

Пенчев, Георги. Безгръбначието на нагаждачите. – Български писател, бр. 42, 1995, с. 1, 13 [за одобрените от МОНТ учебници и атласи за средното училище].

Петров, Ивайло. За литературно лоби в чужбина. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 165-166 [по повод създаването на Фондация за българска литература].

Петров, Милко. Шутът стана крал. – Култура, бр. 29, 1995, с. 7 [за печатните медии и журналистиката на прехода].

Пискулийска, Юлия. Горчивият хляб на занаята или журналистът в ролята на пудел. – Български писател, бр. 16, 1995, с. 16.

Пискулийска, Юлия. Ние, вие, те в бурата „Невада“. – Български писател, бр. 7, 1995, с. 16 [за меркантилната среда, шоу-програмите и младите хора в България].

Попилиев, Ромео. Аксесоари вечерят. – Култура, бр. 46, 1995, с. 5 [за русофилските нагласи сред част от българските интелектуалци].

Попилиев, Ромео. Театърът като заложник. – Литературен форум, бр. 20, 1995, с. 2 [коментар за българския театър в годините на прехода].

Попова, Диана. Абстракцията – фон на едно поколение. – Култура, бр. 19, 1995, с. 6 [за старото и за новото поколение в изобразителното изкуство; с коментар „Пустинята – фон на една амбиция“ на Иван Маразов, публикувани във в. „Култура“, бр. 20, 1995, с. 7; с коментар „Основният въпрос в новото българско изкуство…“ на Свилен Стефанов, публикуван във в. „Култура“, бр. 23, 1995, с. 2].

Попова, Диана. Лелини вълнения. – Култура, бр. 35, 1995, с. 7 [за изразните средства на младото поколение художници и консервативизма на НХА].

Попова, Надя. Между извора и делтата. – Български писател, бр. 4, 1995, с. 3 [за „загубеното поколение“ поети; с имплицитна критика към стихосбирката на Ани Илков „Изворът на грознохубавите“, 1994].

Радев, Коста. Ефектът на хамбургера, или фирмата „Вавилон“. – Литературен форум, бр. 19, 1995, с. 3 [коментар за трудностите пред българските писатели след 1989 г.; рубрика Писателят – начин на оцеляване].

Северски, Цветан. Адаптира ли се, писателю? – Български писател, бр. 20, 1995, с. 3 [публицистика].

Скандален акт по „Капудалиев. – Култура, бр. 51, 1995, с. 2 [за уволненията и цензурата в БНР, подписано „Култура“].

Скучният сюжет „Народна/национална библиотека“. – Култура, бр. 50, 1995, с. 4 [подписано „Култура“].

Сонди, Дьорд. Ранено време, раняващо. – Литературата, бр. 2, 1995, с. 207-231 [за неслучилите се български самиздат и емигрантска литература; за автори и тенденции в българската литература след 1989 г.].

Сорос, Джордж. Към отворени общества. Прев. от английски Благовеста Славова. – Литературен форум, бр. 24, 1995, с. 1, 7 [за дейността на Фондация „Отворено общество“ и източноевропейската ситуация след 1989 г.; източноевропейски контексти].

Спасов, Иван. Змийският зъб на клеветата. – Български писател, бр. 17, 1995, с. 16 [за етническата карта и филма „Гори, гори, огънче“ на Румяна Петкова по сценарий на Малина Томова].

Спасов, Иван. Клоунада на литературните преображенци. – Български писател, бр. 26, 1995, с. 1, 4; бр. 27, 1995, с. 4 [съдържа остри критики към Светлозар Игов, създателите и защитниците на филма „Гори, гори, огънче“, Йордан Радичков, Блага Димитрова, Марин Георгиев, Енчо Мутафов, Иван Славов, Божидар Кунчев, Любен Дилов, Боян Ничев, Розалия Ликова, Иван Младенов].

Спасов, Иван. Литературни дантели и шаяк. – Български писател, бр. 49, 1995, с. 1, 4; бр. 50, 1995, с. 4; бр. 51, 1995, с. 12 [за соцносталгията и „новата“ антитоталитарна интелигенция; срещу определението на Цветан Стоянов за „шаячната интелигенция“].

Спасов, Иван. Лъжедемокрацията убива човека. – Български писател, бр. 12, 1995, с. 16 [за промените след 1989 г., възприети като време на разруха и упадък за културата и литературата].

Спасов, Иван. Нашенският нихилизъм. – Български писател, бр. 8, 1995, с. 3 [публицистика; по повод обществени критики към толерирани преди промените писатели като Емилиян Станев и Павел Вежинов и за преосмислянето на историческото и литературното наследство].

Спасов, Орлин. Телевизионни мечти. – Култура, бр. 42, 1995, с. 11 [за началото на Нова телевизия].

Спасов, Румен. Кризата на страха. – Литературен вестник, бр. 38, 1995, с. 2 [изказване на научна конференция на тема „Академичната младеж за националната сигурност“,; рубрика Университетски клуб].

Спасов, Румен. Сдружаване или съюзяване. – Литературен вестник, бр. 10, 1995, с. 1 [публицистика; уводен текст; за СБП].

Станилов, Станислав. Либералната идеология и политическа практика в „зоната на здрача“. – Български писател, бр. 21, 1995, с. 6 [по повод публикацията на Антонина Желязкова „Другият етнос“ във „Култура“, бр. 18, 1995, с. 8 за изследването на Георги Фотев „Другият етнос“ и етническите и религиозни конфликти в България].

Станилов, Станислав. Славянафилство, русофилство и българофобия. – Български писател, бр. 46, 1995, с. 7 [по повод статията на Ромео Попилиев „Мечката и славянофилите“, публикувана във в. „Литературен форум“; за русофилските и русофобските нагласи в България в миналото и настоящето].

Станков, Валери. Европа ли? – Български писател, бр. 3, 1995, с. 3 [публицистика; срещу ЕС].

Стателова, Розмари. Чудовищата на българския рап. Чудовища? – Култура, бр. 23, 1995, с. 8. [по повод рап-маратон в зала „Фестивална“].

Стефанов, Валери. Българската интелигенция в театъра на дискурсите. – Литературен вестник, бр. 9, 1995, с. 1, 4-5 [студия; за понятието в исторически аспект].

Стефанова, Невена. Мрачни спомени по лична тема. – Култура, бр. 23, 1995, с. 5. [по повод статията на Искра Баева „Интелигенция и интелигенти“, публикувана във в. „Култура“, бр. 20, 1995, с. 5].

Стефанова, Невена. Мугленски истории, истерии и инерции… – Култура, бр. 13, 1995, с. 5 [за филма „Гори, гори огънче“].

Стоев, Петър. „Босфордски речник“ завладява печата. – Български писател, бр. 49, 1995, с. 3 [за медийния език].

Стоева, Лилия. По белите полета на интелектуалната собственост. – Български писател, бр. 7, 1995, с. 11; бр. 7, 1995, с. 11 [за Закона за авторското право].

Стоилов, Иван. Изкуството да управляваш с декрети или как се съсипва българското образование. – Български писател, бр. 7, 1995, с. 12 [по повод новоприетия Закон за народната просвета; с редакторска бележка].

Сугарев, Едвин. Бедните хамелеони. – Литературен вестник, бр. 23, 1995, с. 1 [публицистика; уводен текст; за писателските съюзи и книгоиздаването в България].

Сугарев, Едвин. Мост към мост. – Ах, Мария & Приятели, бр. 1 (6), 1995, с. 126-128 [кратко представяне на алманаха със самиздатско минало „Мост“].

Сугарев, Едвин. Послушници и рекетьори. – Литературен вестник, бр. 8, 1995, с. 1, 3 [за мълчанието, гражданското общество и ролята на интелигенцията].

Сугарев, Едвин. Шат – на гущера главата. – Литературен вестник, бр. 15, 1995, с. 1 [публицистика; уводен текст; за мафията и държавата].

Събева, Светлана. Националните катастрофи. – Култура, бр. 18, 1995, с. 9-12 [за идеологическите филтри в учебниците по история].

Танев, Димитър. Тъмни редове. – Български писател, бр. 23, 1995, с. 16 [за книгоразпространителите, графоманията, младите автори, променения статут на критика и др.].

Тиханов, Галин. Канони и социални идентичности. – Култура, бр. 38, 1995, с. 10-11.

Тодоров, Антоний. Срамежливото мълчание или за антисемитизма в днешна България. – Култура, бр. 32, 1995, с. 10 [за отнетата свобода на медиите, рубрика Слепено от изрезки].

Томов, Александър. Нишките, които се съединяват. – Литературен форум, бр. 44, 1995, с. 4 [коментар за последиците от комунизма и културните задачи пред прехода; излъчен по Радио „Свободна Европа“].

Тонев, Стоян. Нациите, чиито национализъм е разрушен, ги очаква гибел. – Български писател, бр. 48, 1995, с. 1, 12 [за програмите по история в средното образование].

Тотев, Петко. Всичко по-високо от собствения ръст се продава на вторични суровини. – Български писател, бр. 44, 1995, с. 1, 6 [за преосмислянето на канонични автори].

Трифонов, Стайко. Програмата е поставена на антинаучна основа. – Български писател, бр. 2, 1995, с. 6 [за новата програма по история в средните училища].

Хайтов, Никола [Пламен Дойнов] Нужен е нов възродителен процес (Слово пред събрание на български писатели. Стенограма). – Литературен вестник, бр. 13, 1995, с. 1 [публицистика; уводен текст; за СБП; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 14].

Хайтов, Николай. Кой кого продава и предава? – Български писател, бр. 18, 1995, с. 1, 3 [за разцеплението на СБП; с обвинения към в. „Литературен форум“ и Сдружението на българските писатели в предателство и меркантилност; с документ, удостоверяващ имотни претенции от страна на Сдружението].

Хайтов, Николай. Оцеляхме сами. Информация от председателя на Съюза на българските писатели по някои проблеми на СБП. – Български писател, бр. 17, 1995, с. 1, 3-4 [доклад, четен на годишното събрание на Съюза; с публикувани изменения в Устава на СБП].

Хайтов, Николай. Хроника на една търсена война. В отговор на „Хрониката на една „неискана война“, публикувана в „Литературен форум“, бр. 25, 1995 г. – Български писател, бр. 25, 1995, с. 1, 3 [във връзка с конфликта между Съюза на българските писатели и Сдружението на българските писатели с неговия орган в. „Литературен форум“].

Христозова, Стаменка. Какво се случи между нас, читателю? – Български писател, бр. 24, 1995, с. 3 [за масовото предлагане на литература с порнографско съдържание].

Цанев, Иван. От Мадан до Магадан. Послеслов към словесната канонада срещу филма „Гори, гори огънче“. – Литературен форум, бр. 9, 1995, с. 1, 3 [коментар на полемиките в публичното пространство].

Цветков, Жоро. Заговор срещу родовата памет. – Български писател, бр. 48, 1995, с. 12-13 [за програмите по история в средното образование].

Цветков, Жоро. Матурата – шанс за толерантните пред толерираните. – Български писател, бр. 29, 1995, с. 6 [за плановете за въвеждане на матури по български език и литература в края на гимназиалното обучение].

Цветков, Иван. Имаше ли наука преди десети ноември? – Български писател, бр. 22, 1995, с. 16.

Цветков, Иван. Към литературата – с литературен подход. – Български писател, бр. 15, 1995, с. 1, 4 [за новия учебник по литература за 11 клас].

Цицелков, Константин. Религиозното измерение на тоталитаризма. – Литературен вестник, бр. 38, 1995, с. 11.

Цончев, Дончо. Всеки приличен човек носи в себе си закона. – Български писател, бр. 12, 1995, с. 3 [за престъпността в България].

Цочев, Лъчезар. Възпитание в простотия. – Български писател, бр. 21, 1995, с. 3 [за липсата на предавания за изкуство и култура в телевизионния ефир].

Червенкова, Копринка, Буцев, Христо, Лозанов, Георги. Нека. – Култура, бр. 16, 1995, с. 1 [манифест срещу зараждащия се национализъм в българския обществен живот].

Черкелов, Хубен, Стефанов, Свилен, Гатев, Генади и кол. Срещу инерцията. – Култура, бр. 21, 1995, с. 12 [манифест срещу консервативността на българските художници].

Чивиков, Жерминал. За фондация „Отворено общество“ и нейните приятели – репортаж в три действия и епилог. – Култура, бр. 42, 1995, с. 2.

Чолаков, Здравко. Криза на творческите възможности или криза на идеите. – Български писател, бр. 51, 1995, с. 3.

Чолаков, Здравко. Поколение от единаци. Към психологията на новите млади. – Български писател, бр. 38, 1995, с. 1, 6 [за младите хора, новата социокултурна ситуация и ценностите на прехода].

Шумелов, Владимир. Демокрацията мухляса от демагогия. – Литературен вестник, бр. 23, 1995, с. 3 [публицистика; рубрика Непремълчано].

Якимова, Милена. Несъстоялата се демокрация (от Ньой до 9 юни). – Култура, бр. 18, 1995, с. 10 [за идеологическите филтри в учебниците по история].

Янков, Стефан, Вандов, Никола. Бяг срещу ограда? – Култура, бр. 42, 1995, с. 8 [за пагубните плановете за реформи в театъра].

Янкова, Симона. Гранитски като китайска капка. – Култура, бр. 41, 1995, с. 1 [за съдбата на къщата-музей „Яворов“].

Янкова, Симона. Като се съвзе от първоначалното си объркване, Министерство на културата даде пресконференция… – Култура, бр. 40, 1995, с. 4 [за реституцията на музея „Яворов“].

Янкова, Симона. Този случай няма нищо общо с Яворов. – Култура, бр. 39, 1995, с. 2 [за разцеплението в СБП и реституцията на музея „Яворов“].

 

1996

 

Абазов, Тодор. Метаморфозата като акт на саморазруха. – Български писател, бр. 33, 1996, с. 1-3 [за толерирани преди 10.11.1989 г. авторите, променили полюсно възгледите си след промените; с коментар на Йордан Василев „Предубеждение и подлост“, публикуван във в. Литературен форум“, бр. 35, 1996, с. 3].

Аврамов, Димитър. Изкуство и политика. – Век 21, бр. 27, 1996, с. 14 [за комунистическите паметници след 1989 г.; текст от 1992 г.].

Алекова, Елена. „Форум“ – да! Но защо – „литературен“? – Български писател, бр. 7, 1996, с. 1, 4; бр. 8, 1996, 10-11 [срущу редколегията и политиката на в. „Литературен форум“; рубрика Мъртвите вестникарски полета].

Алекова, Елена. Думите стрелят многократно и точно. – Български писател, бр. 4, 1996, с. 16 [за „Възвание към българския народ“, прието на организирана от в. „Литературен форум“ кръглата маса „В защита на свободното слово“ и прочетено от Стефан Цанев].

Алекова, Елена. Между истината и лъжата. – Български писател, бр. 29, 1996, с. 6 [по въпроса за турското малцинство].

Алекова, Елена. Спасете поезията от поетите. – Български писател, бр. 25, 1996, с. 1, 4 [обобщаваща статия, без конкретни примери].

Александрийски, Румен. Където свършва държавата. – Век 21, бр. 20, 1996, с. 1, 3 [публицистичен текст; политически и обществен коментар].

Александров, Александър. Българското кино трябва да бъде българско. – Български писател, бр. 20, 1996, с. 1, 6.

Алипиева, Антоанета. Институцията „учебник по литература“. – Култура, бр. 37, 1996, с. 6 [за новите учебници и училищното образование].

Андреев, Александър. Опитай с чувство. Два конгреса – две цели. Съюз на българските филмови дейци. – Култура, бр. 19, 1996, с. 1 [за ключови събития от българския Преход].

Аретов, Николай. Анархистични размисли за авторското право. – Култура, бр. 25, 1996, с. 6.

Аретов, Николай. Войната за книгите. – Култура, бр. 32, 1996, с. 3 [за книгоразпространението и силовите групировки].

Артман, Флоранс. Бившите комунисти душат българските медии. – Литературен форум, бр. 2, 1996, с. 1, 3 [публицистика; по повод уволнения в БНР].

Атанасов, Стоян. Интелектуалецът като културен метис. – Култура, бр. 48, 1996, с. 8 [за възгледите на Цветан Тодоров и книгата му „Живот с дрегите“].

Балкански, Петър. Младите са, младите не са… – Култура, бр. 51, 1996, с. 15 [за ситуацията и изборите на младите хора в България].

Балкански, Тодор. Езикът на улицата. – Литературен форум, бр. 23, 1996, с. 1, 6 [за езикът на прехода].

Бежански, Методи. И нека възкръсне птицата. – Български писател, бр. 8, 1996, с. 3 [за липсата на качествени книги за деца].

Бенбасат, Алберт. Ерекцията като приоритетен културен проблем. – Литературен форум, бр. 18, 1996, с. 1-2 [пространен коментар на статията на Екатерина Чамурлийска, „Стар, но джип“, публикувана във в. „Литературен форум, бр. 7, 1996, с. 1-2].

Богданов, Богдан. Комунистическата идеология и частното съществуване. – Литературен форум, бр. 29, 1996, с. 1, 3; бр. 30, 1996, с. 7 [за за видоизменените проявления на комунистическата идея в настоящето].

Богданов, Богдан. Комунистическата идея и частното съществуване. – Култура, бр. 20, 1996, с. 10 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“].

Бодаков, Марин. Вмятане. – Литературен вестник, бр. 17, 1996, с. 9-10 [за интелектуалците; рубрика Непремълчано].

Божидарова, Ина. Власт над себе си – свобода в себе си. – Век 21, бр. 8, 1996, с. 14 [есеистичен текст за предизвикателствата пред промените и преодоляването на наследството на предходната епоха в сферата на културата].

Божилова, Светлана. „Отвържете пазача!“ Аудио-визуалното законодателство в Европа. – Култура, бр. 13, 1996, с. 12.

Бойчева, Милена. Когато атовете се ритат. – Български писател, бр. 10, 1996, с. 1, 4 [по повод интервю с Николай Хайтов и последващи коментари в броевете от 5-6.02., 9-10.02.1996 г. на в. „Стандарт“].

Бойчева, Милена. От изток иде светлината. – Български писател, бр. 3, 1996, с. 1, 6; бр. 4, 1996, с. 6 [за предаването „Култура без граници“ по радио „Свободна Европа“, Арександър Томов, Георги Цанков, Димитър Коруджиев, Йордан Василев; за ролята на интелектуалците; с отговор-коментар на нападките на Георги Цанков към авторката, публикуван под заглавие „Бакшиш за моята клиентела“ във в. Български писател“, бр. 8, с. 3].

Бойчева, Милена. Ръкописите не горят, но се разпадат. – Български писател, бр. 41, 1996, с. 1 [по повод 20-та годишнина от откриването на Националния литературен музей].

Бойчева, Милена. Сейфът е в чекмеджето. – Български писател, бр. 19, 1996, с. 1, 10 [за българското документално кино; с анализи на ситуацията на Константин Донев, Невена Тошева и Росен Елезов; с отворено писмо до НФЦ].

Борисов, Борислав. „Златният Орфей“ – нашият исторически оптимизъм. – Култура, бр. 38, 1996, с. 11.

Бочев, Димитър. Обезглавяване на вестоносеца. – Литературен форум, бр. 11, 1996, с. 2 [за Желю Желев като президент].

Буцев, Христо. Гавра с гаврата. – Култура, бр. 38, 1996, с. 5 [за българското изобразително изкуство и творчеството на Папа Жан].

Буцев, Христо. Май?… – Култура, бр. 26, 1996, с. 1 [за липсата на законова регулация и етика в печатните медии].

Буцев, Христо. Няма го онзи театър. – Култура, бр. 10, 1996, с. 5 [източноевропейски контексти; за сходствата и разликите между българския и полския преход].

Вандов, Никола. С краката нагоре. – Култура, бр. 40, 1996, с. 5 [за държавната политика, водеща до унищожаването на българския театър].

Варзоновцев, Дмитрий. Българските избори ’96. Играта. Дуелът. – Култура, бр. 40, 1996, с. 10-11.

Василев, Димитър. В писателския съюз пак има лов на вещици. – Литературен форум, бр. 24, 1996, с. 2 [за изключването на писателя от Съюза].

Василев, Димитър. Есента на механичните птици. – Век 21, бр. 17, 1996, с. 14 [есеистичен текст за предизвикателствата пред промените и преодоляването на наследството на епохата на НБР].

Василев, Димитър. Интелектуалният дефицит на тоталитаризма. – Век 21, бр. 7, 1996, с. 1, 12 [публицистичен текст за българската култура преди 1989 г.].

Василев, Димитър. Под сянката на Берлинската стена (Идеен пътеводител). – Век 21, бр. 29, 1996, с. 1, 7 [публицистичен текст; за ролята на творците и Съюза на писателите преди и след 1989 г.].

Василев, Димитър. Политически саморасляци. – Век 21, бр. 23, 1996, с. 4 [публицистичен текст; коментар на политическата ситуация и политически фигури на прехода като Жан Виденов и Ренета Инджова].

Василев, Димитър. Хиперинфлация на хиперилюзията. – Век 21, бр. 26, 1996, с. 5 [публицистичен текст; за последиците от комунистическата епоха и идеология върху българското общество и култура].

Василев, Николай. Голямото междучасие на Едвин Сугарев. Аналитичен опит върху езиковата култура на „Литературен вестник“. – Български писател, бр. 16, 1996, с. 1, 4 [критики към Едвин Сугарев и редколегията на „Литературен вестник“].

Василев, Николай. Звезди върху хартиени пагони. – Български писател, бр. 27, 1996, с. 1, 4 [критика към редколегиите, авторите и текстовете на вестниците „Култура“, „Литературен вестник“ и „Литературен форум“].

Василев, Николай. Каймакът на утайката. Аналитичен опит върху литературната култура на вестник „Век 21“. – Български писател, бр. 12, 1996, с. 1, 10 [публицистика; срещу вестниците „Век 21“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Култура“, „Анти“, „Демокрация“ и техните автори, главно Александър Йорданов, Елка Константинова и Михаил Неделчев].

Василев, Николай. Любовта на дивите петли. – Български писател, бр. 36, 1996, с. 3 [публицистика; за разделението в съвременния български литературен свят].

Василев, Николай. На границата между ние и вие. – Български писател, бр. 43, 1996, с. 1-2 [полемика с публикации на Георги Господинов в „Литературен вестник“, бр. 23 и бр. 40; рубрика Апостороф].

Величков, Георги. Пясъчният ни часовник изтича неудържимо. – Литературен форум, бр. 30, 1996, с. 1-2 [публицистика; за перманентните политически и социални конфронтации].

Власов, Власо. По-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш. – Български писател, бр. 26, 1996, с. 11 [за историята и настоящето на издателство „Орел, рак и щука“].

Вълев, Димитър. В ръжта над пропастта. – Български писател, бр. 38, 1996, с. 1-3 [за ролята на интелигенцията след 1989 г.].

Върбанова, Милена. БНР – глухият коловоз. – Литературен форум, бр. 42, 1996, с. 1-2 [за цензурата в БНТ].

Гаджев, Владимир. Вкус на месинг. – Култура, бр. 3, 1996, с. 4 [за систематичното нарушаване на Закона за авторското право в България].

Георги [Георги Тодоров]. Храмът и изгнанието. –  Култура, бр. 28, 1996, с. 5 [не е посочена фамилия на автора; публицистика; за съвременното българско изобразително изкуство, институциите и др.]

Георгиев, Любен. Демократоподобията от „Литфорум“. – Български писател, бр. 24, 1996, с. 3 [публицистика; срещу Марин Георгиев, Микола Георгиев, Божидар Кунчев, Георги Цанков; споровете за къщата-музей „Яворов“ и др.].

Георгиев, Любен. Против замърсяването на литературната среда. – Български писател, бр. 19, 1996, с. 3 [за популярни след 1989 г. писатели и критици, предимно публикуващи на страниците на „Литературен вестник“].

Георгиев, Методи. Библейското невежество на Любен Дилов – баща. – Български писател, бр. 3, 1996, с. 1 [публицистика; по повод изказването на Любен Дилов на кръглата маса „В защита на свободното слово“, организирана от в. „Литературен форум“].

Георгиев, Никола. Априлско ли е Априлското въстание? –  Култура, бр. 16, 1996, с. 9 [за злоупотребите и спекулациите по темата].

Георгиев, Никола. Борци и мъченици. – Литературен форум, бр. 6, 1996, с. 1, 3 [за близкото минало и новите значения на понятията в съвремието].

Георгиев, Никола. Скромно предложение (не по Джонатан Свифт). – Литературен форум, бр. 13, 1996, с. 1-2  [за полицейското насилие].

Георгиев, Румен. Безнравствеността е в основата на днешната агония. – Литературен форум, бр. 31-32, 1996, с. 1-2 [отговор на анкетата на „Литературен форум „Промени ли се нещо в България 7 години след Промяната?“; рубрика Анкета ЛФ].

Господинов, Георги. Хроника. – Литературен вестник, бр. 7, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст; за министъра на вътрешните работи Любомир Начев и чистотата на българския език; с примери в рубрика Гранити на с. 3 в същия брой].

Григоров, Георги. Завистта и цензурата в литературната критика. – Век 21, бр. 8, 1996, с. 9 [преосмисляне на литературното и критическо наследство преди промените от перспективата на литературознанието след 1989 г.].

Гърдев, Явор. Ре(х)абилитация на контузения еротизъм. – Култура, бр. 5, 1996, с. 12 [за еротиката в съвременния български театър].

Дайнов, Евгений. Две напред – една назад. Централната власт е разкрачена между средновековието на реалния социализъм и европейското съвремие. – Литературен форум, бр. 30, 1996, с. 1, 3.

Дамянов, Дамян. Как е възможно да си пием кафето в различни кафенета. – Български писател, бр. 36, 1996, с. 3 [публицистика; за разделението между СБП и Сдружението на българските писатели].

Данаилов, Георги. Безсилието на паметта. – Lettre Internationale, бр. 13, 1996, с. 3-7 [есе; за края на комунизма].

Данов, Алекс. Сами да се свалят! Това им е и наказанието, и проклятието. – Век 21, бр. 18, 1996, с. 1, 4 [публицистичен уводен текст; политически и обществен коментар].

Дебелянова, Евгения. Електронните медии у нас. Мъгла в пейзажа. – Век 21, бр. 6, 1996, с. 8-9 [анализ на медиите след 1989 г.].

Денев, Панайот. Толерантността победи агресията. – Литературен форум, бр. 38, 1996, с. 1, 2 [за медийните послания по време на кандидат президентската кампания].

Дилов, Любен. Сдружението на българските писатели – опит за демокрация. – Литературен форум, бр. 17, 1996, с. 1, 3 [по повод забраната на ръководството на СБП българските писатели да членуват в повече от едно писателско обединение].

Димиев, Станчо. Духовната мисия. – Литературен форум, бр. 23, 1996, с. 6 [за възгледине и гражданската позиция на Димитър Коруджиев].

Димитрова, Блага. Премеждията на българския дом великомъченик. – Lettre Internationale, бр. 13, 1996, с. 70-77 [есе; за властта и краха на комунистическия режим].

Димитрова, Божанка. И това държавно издателство живее като на магия. – Български писател, бр. 21, 1996, с. 16 [за поредиците на издателство „П. К. Яворов“].

Димитрова, Геновева. Езоп си отиде, Петроний се бави. – Култура, бр. 5, 1996, с. 10 [за еротиката в съвременното българско кино].

Димитрова, Кристин. Интелектуалецът като кантонер. – Култура, бр. 5, 1996, с. 3.

Димитрова, Мария. Интелектуалецът и обществото. В отговор на Ралф Дарендорф. – Век 21, бр. 5, 1996, с. 14 [статия от бр. 11 на сп. Lettre International, издание на „Отворено общество“; за интелектуалците и обществото].

Дичев, Ивайло. Комунизмът къто жертвоприношение. – Култура, бр. 20, 1996, с. 10 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“].

Дойнов, Пламен. Всеки в комплексите си. – Литературен вестник, бр. 38, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст; за блоковете и комплексите на българските писатели].

Дойнов, Пламен. Ефектът Калчев. – Литературен вестник, бр. 41-42, 1996, с. 17 [за романите на Христо Калчев].

Дорман, Хоне. Българският театър, видян отдалеч. Прев. от немски Ирина Илиева. – Култура, бр. 43, 1996, с. 8.

Дяков, Томислав. Българският характер и кризата. – Век 21, бр. 6, 1996, с. 12 [публицистичен текст за предизвикателствата и проблемите на прехода в България; уводен текст в поредица от статии от 1996 г. за характерологичните черти на българите].

Дянкова-Терзийска. Вяра. Историята няма склероза. – Български писател, бр. 25, 1996, с. 1, 10 [критика към редакционната политика н в. „Литературен форум“ и към Блага Димитрова, Розалия Ликова, Марко Ганчев, Радой Ралин, Стефан Цанев; с примери от поезията и критиката на споменатите автори].

Евтимов, Иван. Ваксина срещу демокрацията. – Култура, бр. 19, 1996, с. 5 [за връщането на БСП във властта].

Еленков, Константин. Интелигенция в укритие. – Български писател, бр. 19, 1996, с. 3 [публицистика].

Евтимов, Иван. Командното общество – български модели. – Култура, бр. 5, 1996, с. 6-7 [за изчерпаната енергия за реформи и началото на реставрацията; за политическата интелигенция и либералната идея в България].

Ефтимов, Йордан. Голите и мъртвите. – Култура, бр. 5, 1996, с. 9 [за еротиката в съвременната българска литература].

Ефтимов, Йордан. На едро. – Литературен вестник, бр. 1, 1996, с. 1 [публицистика, уводен текст за свободата на словото и политизирането на българските писатели].

Ефтимов, Йордан. Поводът за този малък коментар… – Литературен вестник, бр. 8, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст; по повод интервю на министър Илчо Димитров; рубрика Непремълчано].

Ефтимов, Йордан. С омерзение. – Литературен вестник, бр. 21, 1996, с. 1 [уводен текст; за протестите срещу правителството на Жан Виденов и връщането на Царя].

Желев, Желю. До Конституционния съд на Република България. – Литературен форум, бр. 3, 1996, с. 12 [за свободата на словото].

Желев, Желю. Обръщението – „литературният жанр“ на президента. – Литературен форум, бр. 35, 1996, с. 3 [предговор към книгата на с речи на Желю Желев „Обръщения на президента към народа и парламента“, 1996].

Желязкова, Антонина. Ислямските общности на Балканите. Рефлексите на балканските историографии. –  Култура, бр. 28, 1996, с. 10-11 [балкански контексти; за стереотипите, „възродителния процес“ и др.].

Желязкова, Антонина. Хайтов като шаман. – Литературен форум, бр. 9, 1996, с. 2 [за целите и програмата на проекта; неподписан текст].

Желязкова, Антонина. Хроника на една манипулация. –  Култура, бр. 29, 1996, с. 1 [за политическите манипулации на етническа основа].

Жечева, Цветомила. „някои думи не изговарям нарочно“ (стенографски записки от процеса Константин Павлов). – Литературен вестник, бр. 16, 1996, с. 15.

Жилиев, Юлиан. Иван Пейчев, далечината… – Култура, бр. 43, 1996, с. 6 [за поета и преосмислянето на българския литературен канон].

Жилиев, Юлиян. Бермудски четения. – Литературен вестник, бр. 41-42, 1996, с. 19 [за романите „Отровният паяк“ на Донка Петрунова, „Банкерът“ на Петър Христозов и „Седем секунди до апокалипсиса“ на Чавдар Михов].

Захариева, Любка. Кой дирижира хаоса в страната? – Български писател, бр. 24, 1996, с. 1 [публицистика; за управлението на Жан Виденов и икономическата криза].

Захариева, Любка. Между честта и позора. Неведоми са писателските превъплъщения. Но кой ще назове честта и кой позора, г-н Ст. Цанев? Какво искате да ни кажете, г-н Л. Дилов? – Български писател, бр. 1, 1996, с. 1, 6 [публицистика; за скандала с къщата-музей „Яворов“, в. „Литературен форум“ и фондация „Отворено общество“; по повод изказвания на Стефан Цанев, публикувани във в. „Труд“ от 16.11.1996, в. „Труд“ от 21.12.1995 и в. „24 часа“ от 21.12.1995].

Захариева, Любка. Самопораждащото се литературознание. Висш и последен стадий на маркс-ленинската литературна наука. – Български писател, бр. 26, 1996, с. 1, 4 [коментар на разговор на  Йордан Ефтимов и Бойко Пенчев с Никола Георгиев и на научните възгледи на учения].

Захариева, Любка. Труповете са на сцената – да влезе Сорос. – Български писател, бр. 13, 1996, с. 1, 4-5 [за посещението на Джордж Сорос в България и отразяването на събитието в печата].

Златанов, Благовест. По повод Ани Илков. – Литературен вестник, бр. 21, 1996, с. 4-5 [по повод интервюто с Ани Илков „Краят на свободата“, публикувано в „Литературен вестник“, бр. 20, 1996, с. 6-7].

Знеполски, Ивайло. Киното и антиципатийните утопии. – Култура, бр. 17, 1996, с. 10-11 [за социалните утопии и киното от втората половина на ХХ век].

Знеполски, Ивайло. Утопия и идеология в практиката на „реалния социализъм“. – Култура, бр. 48, 1996, с. 6; бр. 49, с. 6.

Знеполски, Ивайло. Франсоа Фюре и посткомунистическата апатия. – Култура, бр. 21, 1996, с. 8 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“]

Знеполски, Ивайло. Юлия Кръстева или номадът и езикът. (Ние – Другата – Те). – Lettre Internationale, бр. 12, 1996, с. 55-63.

Иванов, Андрей. E la nave va… – Култура, бр. 51, 1996, с. 5 [за конгреса на съюза].

Иванов, Андрей. Движение(то) между два стола. – Култура, бр. 8, 1996, с. 8 [за касирането на изборите в Кърджали и българския политически модел].

Иванов, Андрей. Кръгът „Орион“ вместо априлската линия. – Култура, бр. 18, 1996, с. 5 [за идеологемите на близкото минало в съвременния български свят].

Иванов, Андрей. Кръгът „Орион“ вместо Милко Балев. – Култура, бр. 15, 1996, с. 5 [за интелектуалците преди и след 1989 г.].

Иванов, Андрей. Кръгът „Орион“ вместо отряда „Чавдар“. – Култура, бр. 12, 1996, с. 5 [за българската мафия].

Иванов, Андрей. Междинното поколение. – Култура, бр. 43, 1996, с. 5[за Андрей Луканов и неговото поколение].

Иванов, Андрей. Многоликият Янус. – Култура, бр. 6, 1996, с. 5 [за масовата приватизация в България].

Иванов, Андрей. Объркани мисли на един лаик. – Култура, бр. 36, 1996, с. 5 [за обществения прием на отменените присъди на Народния съд на тримата царски регенти и 48 държавници].

Иванов, Андрей. Послеслов. – Култура, бр. 20, 1996, с. 12 [по повод конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“]

Иванов, Андрей. Симеон II вместо Симеон. – Култура, бр. 23, 1996, с. 5 [анализ на поведението на партиите и обществените нагласи при първото завръщане на Симеон II в България].

Иванов, Андрей. Югоразпадането. Postscriptum III. – Култура, бр. 5, 1996, с. 4 [балкански контексти].

Иванов, Драгомир. Криминалният заговор срещу българската литература или как дойдоха вагабонтите. – Български писател, бр. 15, 1996, с. 1, 10-11 [остра критика към в. „Литературен форум“, Марин Георгиев и Любен Дилов].

Иванов, Михаил. Как Николай Хайтов не срещна ламя в гората или изкуството да се прави бялото черно и да се поднася това като „родолюбие“. – Литературен форум, бр. 16, 1996, с. 7 [за подхранваното от Николай Хайтов етническо напрежение].

Иванова, Радост. Вестникарският фолклор. Юнаци, борци, бодигардове, мутри… или превъплъщенията на героя. – Култура, бр. 19, 1996, с. 10-11.

Иванова, Светла. Помощ, спасяват киното! – Култура, бр. 12, 1996, с. 9 [за проблемите на българската киноиндустрия].

Илиев, Георги. „Златният Орфей“ – време за гримиране. – Култура, бр. 38, 1996, с. 11.

Илков, Ани. Словото на свободата. – Литературен вестник, бр. 1, 1996, с. 1 [публицистика, уводен текст за свободата на словото; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 11].

Йорданов, Александър. Андрей Луканов или несъстоялият се Горбачов. Разпилени спомени. – Век 21, бр. 22, 1996, с. 2 [публицистичен текст].

Йорданов, Александър. Провалът на некадърните. – Век 21, бр. 17, 1996, с. 1, 4 [публицистичен уводен текст; политически и обществен коментар].

Йорданов, Александър. Сбърканяци на власт или защо „отмира“ нашата държава. – Век 21, бр. 22, 1996, с. 5 [публицистичен текст].

Йорданов, Апостол. Виновни и невинни в кюпа. – Култура, бр. 36, 1996, с. 5 [за обществения прием на отменените присъди на Народния съд на тримата царски регенти и 48 държавници].

Йорданов, Стоян. Цензурата. – Литературен форум, бр. 2, 1996, с. 3 [за писателската меркантилност].

Йорданова, Юлия. Литературата между „форума“ и „вестника“. – Култура, бр. 33, 1996, с. 6 [за вестниците „Литературен форум“ и „Литературен вестник“].

Кабакчиева, Петя, Димитров, Георги. Русия и България по пътя на авторитаризма. – Култура, бр. 27, 1996, с. 10-11.

Кабакчиева, Петя. Българската – винаги навсякъде, понякога и на върха… – Култура, бр. 10, 1996, с. 9, 11.

Калонкин, Валери. Ще остане ли поетът без дом? – Български писател, бр. 28, 1996, с. 15 [за рушащата се къща-музей „Христо Смирненски“ в София].

Камбуров, Димитър. Радиосвинщини. – Култура, бр. 30, 1996, с. 5.

Камбуров, Димитър. Троянските коне на рока. – Литературен вестник, бр. 21, 1996, с. 10 [за рокмузиката преди и след 1989 г.]

Каменов, Йордан. Трудният юбилей. – Български писател, бр. 41, 1996, с. 5 [по повод 20-та годишнина от откриването на Националния литературен музей; препечатан текст от в. „Музей“, бр. 12, 1996].

Капудалиев, Еил. Свободата на словото умира първа. – Литературен форум, бр. 10, 1996, с. 2 [публицистика].

Кирова, Милена. Аполония – щъркелите отлитат, а кралят умира. – Култура, бр. 38, 1996, с. 10 [за литературните срещи и премиери].

Кожухаров, Кънчо. Виденов – другият Живков. – Литературен форум, бр. 42, 1996, с. 1-2 [за управлението на кабинета на Жан Виденов].

Колева, Даниела. Изчерпан ли е дебатът за комунизма? – Култура, бр. 21, 1996, с. 8 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“]

Колев-Босия, Николай. Ти ли ме бутна, или сам паднах. – Век 21, бр. 1, 1996, с. 4 [публицистичен коментар за свободата на словото и автоцензурата на български журналисти].

Константинов, Климент. Митът за спасителя. – Български писател, бр. 38, 1996, с. 6 [за българската политическа среда].

Константинова, Елка. Дух срещу апатията. – Литературен форум, бр. 17, 1996, с. 3 [за ролята на интелигенцията].

Кортенска, Мирослава. Геноцид към интелигенцията = геноцид към обществото. – Век 21, бр. 24, 1996, с. 11 [публицистичен текст].

Коруджиев, Димитър. Петдесет, делено на две. – Литературен форум, бр. 15, 1996, с. 5 [за гражданското, издателското и творческото поведение на Марин Георгиев].

Корчева, Добринка. Участта на участниците (Фрагменти за „онези дни“). – Век 21, бр. 27, 1996, с. 11 [за събитията около 10 ноември 1989 г.; от книгата „Участта на участниците“].

Коцева, Татяна. Амазонки, спящи красавици или какво пак. – Култура, бр. 10, 1996, с. 10 [за ситуацията на българските жени по време на Прехода].

Краев, Георг. „45 не е кръгла годишнина“. – Култура, бр. 22, 1996, с. 7 [за неглижирането на българския фолклор].

Крастева, Стефка. Литературният музей в системата на културните институти. – Български писател, бр. 5, 1996, с. 11.

Кръстев, Иван. Интелектуалецът и идеята за края. – Култура, бр. 24, 1996, с. 9, 12.

Кунчев, Божидар. Вие, теми, още ненаписани. – Литературен форум, бр. 35, 1996, с. 2 [за творчеството на Радой Ралин].

Кунчев, Божидар. Другото е смърт. – Век 21, бр. 1, 1996, с. 21 [публицистичен коментар за свободата на словото и културната ситуация в България].

Кунчев, Божидар. За да има ред в душите ни. – Век 21, бр. 3, 1996, с. 1, 4 [публицистичен текст; коментар на комунистическия период и прехода].

Кунчев, Божидар. Не яжте вчерашен хляб. – Век 21, бр. 22, 1996, с. 5 [публицистичен текст; оценка на политическите тенденции през 90-те години и на управлението на БСП в периода 1994-1996 г.].

Кунчев, Божидар. Отново за литературното блато. – Век 21, бр. 2, 1996, с. 8 [за преосмислянето на литературата от социалистическия период след 1989 г.].

Къде оставаме. – Литературен вестник, бр. 35, 1996, с. 1 [уводен текст; за встъпването в длъжност като президент на Петър Стоянов; подписано „ЛВ“; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 15].

Кърджилов, Петър. Българското кино – разпнато, но живо. – Век 21, бр. 29, 1996, с. 8 [за българското кино преди и след 1989 г.].

Лазарова, Десислава. Бухалката като културен символ. – Култура, бр. 38, 1996, с. 8 [за близкото минало].

Лазарова, Десислава. Супермаркет за тялото и за душата. – Култура, бр. 46, 1996, с. 7 [за популярните четива и нагласите на българската публика].

Лазарова, Ерика. Българската интелигенция. В амплитудата на отчаянието и възторга. – Век 21, бр. 6, 1996, с. 1, 9 [обзорна статия; за интелектуалците и обществото].

Лачански, Любен. Бог е с нас! – Литературен форум, бр. 37, 1996, с. 3 [за избора на Петър Стоянов за президент].

Лачански, Стоян. „Човекът от народа“. – Век 21, бр. 11, 1996, с. 4 [публицистичен текст; коментар за промените след 1989 г. и ролята на интелигенцията и българските управляващи].

Ликова, Розалия. Наистина чановете пеят. – Век 21, бр. 27, 1996, с. 9 [публицистичен текст по повод годишнината от 10 ноември 1989 г.].

Личева, Амелия. „Слабата мисъл“. – Литературен вестник, бр. 22, 1996, с. 1 [за изказванията на Жан Виденов, свързани с Бодрияр,медиите, левицата; рубрика Глас от маргиналията; с примери в рубрика Гранити на броя].

Личева, Амелия. Между властовото и маргиналното слово. – Век 21, бр. 1, 1996, с. 3 [публицистичен коментар за свободата на словото и медиите в България].

Личева, Амелия. Наследства. – Век 21, бр. 4, 1996, с. 14 [публицистичен коментар на ситуацията на българското изкуство след 1989 г.].

Лозанов, Георги. Половата зависимост на независимия печат. – Култура, бр. 5, 1996, с. 9, 12 [за хомофобските политически послания в медиите].

Манолов, Калин. Свободата на словото на съд. – Литературен форум, бр. 3, 1996, с. 2 [за свободата на словото и цензурата].

Манолов, Карамфил. Социологически портрет на книгоиздателя. – Култура, бр. 7, 1996, с. 4.

Маринкова, Лили. Слугуването на политическия човек. – Век 21, бр. 1, 1996, с. 1, 4 [изказване от Радио „Свободна Европа“; запис Милена Василева; обществен и медиен анализ на цензурата и свободата на словото].

Маринов, Иван. Докога ще ни унижавате, господа управници. – Век 21, бр. 31, 1996, с. 2 [публицистичен уводен текст; политически и обществен коментар].

Методиева, Юлиана. А обществото четеше ли, чешеше… – Култура, бр. 34, 1996, с. 5 [за злоупотребите на политиците и медиите със смъртта на Ванга].

Методиева, Юлиана. Какво му става на българското кино. – Литературен форум, бр. 26-26, 1996, с. 3 [за критиката към действителността в киното за деца 1989 г. и за финансовите дефицити днес].

Методиева, Юлиана. Медиите и религиозната нетолерантност. Общи проблеми на посткомунистическите общества от Източна Европа. – Литературен форум, бр. 12, 1996, с. 1-2.

Милушев, Явор. Тихо, българският народ спи! – Култура, бр. 12, 1996, с. 6 [за България по време на Прехода].

Милчаков, Яни. Езикова манипулация (1994-1996). – Век 21, бр. 29, 1996, с. 6 [социолингвистичен анализ; за промените след 1989 г. и ролята на обществените авторитети].

Минев, Емил. Самотните добряци в клетката. – Век 21, бр. 4, 1996, с. 12 [публицистичен текст; за интелектуалците и обществото].

Минчев, Огнян. Балканският неокомунизъм и илюзиите на „левия преход“. – Култура, бр. 31, 1996, с. 8.

Мирчев, Красимир. Време на глутници и паразити. – Култура, бр. 21, 1996, с. 9.

Митев, Петър-Емил. Българската младеж в условията на преход. – Култура, бр. 51, 1996, с. 14.

Митев, Петър-Емил. Комунистическата идея или комунистическите идеи. – Култура, бр. 20, 1996, с. 9 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“].

Младенов, Иван. Един отложен диалог. Предговор към бъдеща книга. – Литературен форум, бр. 36, 1996, с. 1-2 [за комунизма, Съветския съюз, 10 ноември, ДС и др.].

Мочуров, Атанас. Гонг: времето на дисидентите свърши. – Български писател, бр. 1, 1996, с. 3 [публицистика; източноевропейски контексти; за Желю Желев].

Мутафов, Енчо. Българската литература и националната трагедия. Стока за продан? – Век 21, бр. 11, 1996, с. 1, 12; бр. 12, 1996, с. 14 [оценка на литературата от периода преди промените от перспективата на литературознанието след 1989 г.; за свободата на словото, журналистиката и литературата след 1989 г].

Мутафов, Енчо. Пирон в стената. – Култура, бр. 8, 1996, с. 9 [за анекдотите за Бай Ганьо и вицовете за парвенюта и охранители в българската действиетлност].

Мутафов, Енчо. Трагедията на обществото. – Век 21, бр. 2, 1996, с. 1, 3 [публицистичен коментар за посткомунистическата ситуация в България].

Начев, Венцеслав. Влъхвите на лъжата или историята на една манипулация. – Български писател, бр. 5, 1996, с. 16 [за уволненията в БНР и за отчетното събрание на СБП в края на 1995 г.].

Начев, Венцеслав. Нашата съвест е чиста. Размишления за писателските дела. – Български писател, бр. 39, 1996, с. 4 [публицистика; за разделението между СБП и Сдружението на българските писатели].

Начев, Венцеслав. Фалшификации на ползу безродие. – Български писател, бр. 2, 1996, с. 4 [по повод статията на Георги Каприев „Нацио-нализмът и право-славието“, публикевана във в. „Култура“, бр. 51, 1995, с. 12].

Неделчев, Михаил. Комунизмът като отечество. – Култура, бр. 20, 1996, с. 12 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“]

Недков, Здравко. Разцвет по време на криза. – Български писател, бр. 7, 1996, с. 6; бр. 8, 1996, с. 6 [за мемоаристиката в българската литература в миналото и настоящето].

Незнакомов, Петър. Тази все по-уродлива „война“. Отворено писмо до читателите. – Български писател, бр. 36, 1996, с. 1-2 [публицистика; за разделението между СБП и Сдружението на българските писатели].

Несторова, Татяна. Женската тематика в България. – Литературен вестник, бр. 28, 1996, с. 11.

Николов, Калин. Сърцето на варварите. – Български писател, бр. 31, 1996, с. 16 [за паметниците на социализма].

Николова, Вяра. Преходът като идеологема. – Век 21, бр. 4, 1996, с. 1, 4 [публицистичен текст; коментар на прехода].

Панайотов, Панайот. Българската външна политика. – Литературен форум, бр. 10, 1996, с. 1, 7 [за отношенията между България и Русия през последните 50 години].

Панов, Аспарух. Бягството от свободата опорочава промените. – Литературен форум, бр. 33, 1996, с. 1, 3 [отговор на анкетата на „Литературен форум „Промени ли се нещо в България 7 години след Промяната?“; рубрика Анкета ЛФ].

Панчев, Гавраил. Философия на провала. – Век 21, бр. 22, 1996, с. 1, 12-13 [публицистичен текст; оценка на политическите и обществените явления в периода 1994-1996 г.].

Пенков, Джони. Щом цъфнат ботушите, идва пролетта. Опит за портрет на Сиси Графинята. – Култура, бр. 36, 1996, с. 12 [за филма „Аз, графинята“].

Пенчев, Бойко. Вулгарни ли са вулгарните? – Литературен вестник, бр. 41-42, 1996, с. 19 [за романите на Христо Калчев и Владо Даверов].

Пенчев, Бойко. Приключване с Възраждането. – Литературен вестник, бр. 11, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст за състоянието на българското общество; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 15].

Пенчев, Георги. Кое им е лицето, кое – опакото. – Български писател, бр. 26, 1996, с. 3 [за авторите и критиците, оцеляващи след всяка политическа промяна; без конкретни примери].

Позорен акт за българската култура. Изказвания на Димитър Коруджиев, Вера Мутафчиева, Ивайло Петров, Стефан Цанев, Блага Димитрова, Рада Москова, Христо Ганев. – Литературен форум, бр. 1, 1996, с. 3 [по повод изключването на писатели от СБП].

Попилиев, Ромео. Живот и разкол. –  Култура, бр. 28, 1996, с. 8 [за разкола в Българската православна църква].

Попилиев, Ромео. Тайното оръжие на Русия. – Литературен форум, бр. 11, 1996, с. 1, 7 [за разпадането на СССР и образа на Русия в медиите].

Попов, Йордан. По на изток от Монголия. – Литературен форум, бр. 33, 1996, с. 1-2 [отговор на анкетата на „Литературен форум „Промени ли се нещо в България 7 години след Промяната?“; рубрика Анкета ЛФ].

Попов, Павел. Клиентът никога няма право. – Култура, бр. 42, 1996, с. 8 [за съвременната българска архитектура и диктата на пазара над естетичното].

Попов, Спас. Давещите се сами за себе си. – Български писател, бр. 41, 1996, с. 3 [публицистика; за кризата и разцеплението на Съюза на българските писатели].

Попова, Диана. Аполония – повече бедност, по-малко шум. – Култура, бр. 38, 1996, с. 10 [за изложбите на фестивала].

Попова, Диана. Големите утопии и малките егоизми. – Култура, бр. 17, 1996, с. 9 [за конференцията „Кръстопътища в Централна Европа“ в Будапеща; с наблюдения върху българската култура и политика].

Попова, Диана. Нарисувай ми, екстрасенсе… – Култура, бр. 38, 1996, с. 5 [за българското изобразително изкуство и творчеството на Папа Жан].

Попова, Диана. Сред гори и поля. – Култура, бр. 5, 1996, с. 11 [за еротиката в съвременното българско изобразително изкуство].

Попова, Снежина, Барух, Еми, Методиева, Юлиана, Кънев, Красимир. Приближение към цензурата. – Култура, бр. 1, 1996, с. 5 [за цензурата в обществените радио и телевизия].

Поптонев, Стефан. От саморазпад към самосъзиждане. – Български писател, бр. 42, 1996, с. 3 [публицистика; за кризата и разцеплението на Съюза на българските писатели].

Пунев, Константин. Кой ще събира политическите трупове. – Век 21, бр. 27, 1996, с. 1, 9 [публицистичен текст; коментар за промените след 1989 г.].

Пунев, Констонтин. Съблазните на властта или развратът в политиката. – Литературен форум, бр. 2, 1996, с. 3 [за политическите позиции на Чавдар Добрев преди и след промяната 1989 г.].

Райчев, Андрей. Младежта оцеля въпреки родителите си. – Култура, бр. 51, 1996, с. 16 [за ценностите и нагласите на младите хора].

Робанов, Иван. Опитомяване на ужаса: Етюд за водопроводчик и махало. – Век 21, бр. 15, 1996, с. 1, 4 [публицистичен текст за последиците от социалистическата епоха за прехода в България].

Робанов, Иван. Опитомяване на ужаса: Жива рана. – Век 21, бр. 6, 1996, с. 1, 4 [публицистичен текст за прехода в България; коментар за българската литература в условията след 1989 г.].

Робанов, Иван. Опитомяване на ужаса: Животът – начин и употреба. – Век 21, бр. 18, 1996, с. 1, 8 [публицистичен текст за последиците от социалистическата епохата за прехода в България].

Робанов, Иван. Опитомяване на ужаса: Пистолет за домашно ползване. – Век 21, бр. 4, 1996, с. 4 [публицистичен текст за прехода в България].

Робанов, Иван. Опитомяване на ужаса: Почвата. – Век 21, бр. 2, 1996, с. 3 [публицистичен текст за прехода в България].

Рудински, Христо. За главните букви и други книжовни неща. – Български писател, бр. 10, 1996, с. 3 [публицистика; за езиковата култура и медиите].

Русев, Светлин. Словоблудството като религия. – Култура, бр. 48, 1996, с. 9 [по повод статията на Георги (Георги Тодоров) „Пътят към срама“, публикувана в същия брой на в. „Култура“].

Русков, Любен. Крачка напред, крачка встрани… Първи прочит на новия Закон за читалищата. – Култура, бр. 46, 1996, с. 6.

Саръиванов. Документалното ни кино – начин на употреба. – Литературен форум, бр. 27-28, 1996, с. 1, 3.

Спасов, Иван. И ние питаме, господин Цанев. – Български писател, бр. 7, 1996, с. 3 [публицистика; по повод „Възвание към българския народ“, прието на организирана от в. „Литературен форум“ кръглата маса „В защита на свободното слово“ и прочетено от Стефан Цанев].

Спасов, Иван. Пазете се от фарисеите. – Български писател, бр. 17, 1996, с. 1, 4; бр. 18, 1996, с. 6 [критики към антинационалистически изказвания и текстове на Никола Георгиев].

Спасов, Иван. Публицистика на разделението. – Български писател, бр. 37, 1996, с. 3 [за критиката и текстовете на Димитър Коруджиев].

Спасов, Румен. Певците и кандидатите. – Култура, бр. 46, 1996, с. 4 [за българския музикален пазар].

Станилов, Васил. Десети ноември не дойде, той беше проведен. – Век 21, бр. 27, 1996, с. 13 [публицистичен текст по повод годишнината от 10 ноември 1989 г.].

Станилов, Васил. Страхът като цензура. – Век 21, бр. 1, 1996, с. 3 [публицистичен коментар за свободата на словото и цензурата преди и след промените от 1989 г.].

Стефанов, Валери. България – Палечка. – Култура, бр. 47, 1996, с. 8 [за метафорите и политически пренаписаните приказки].

Стойчев, Стелиян. Новото политическо малцинство. – Култура, бр. 51, 1996, с. 15 [за политическите нагласи на младите хора].

Стоянов, Атанас. Трите времена на СБП. – Български писател, бр. 41, 1996, с. 3 [публицистика; за кризата и разцеплението на Съюза на българските писатели].

Стоянов, Петър. Ти можеш. – Литературен форум, бр. 35, 1996, с. 1, 3 [слово на кандидата за президент, произнесено на среща с интелектуалци, проведена на 19.10.1996 г.].

Стоянова, Людмила. „Антипоезията“ на Константин Павлов. – Литературен форум, бр. 7, 1996, с. 1, 3.

Стоянович, Иван. На въпроса отвръщам с въпрос. Поетесата Блага Димитрова. – Литературен форум, бр. 4, 1996, с. 5.

Стоянович, Иван. Сливенският чудотворец Радой Ралин. – Литературен форум, бр. 2, 1996, с. 1, 5.

Сугарев, Едвин. Апокалипсисът български. – Литературен вестник, бр. 39, 1996, с. 1 [уводен текст; рубрика Непремълчано].

Сугарев, Едвин. Интелектуален мазохизъм. – Литературен вестник, бр. 3, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст; за мълчанието на интелектуалците; рубрика Непремълчано; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 14].

Сугарев, Едвин. Страната на неограничените възможности. – Литературен вестник, бр. 12, 1996, с. 9-10 [публицистика].

[Сугарев, Едвин]. Третите ливади, или пътеката към мекото кресло. – Литературен вестник, бр. 5, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст; за изявлението на Желю Желев на третата среща на т.нар. Боянски ливади].

Танев, Димитър. Днешната литературна ситуация. – Български писател, бр. 32, 1996, с. 1, 10 [за постмодернизма и българската литература; без конкретни примери].

Тодоров, Антоний. За балканизацията в западното високомерие. – Култура, бр. 45, 1996, с. 7 [балкански контексти; за национализма, етно-религиозните конфликти и др.].

Тодоров, Антоний. Завръща ли се комунизмът в Източна Европа? – Култура, бр. 20, 1996, с. 11 [доклад от конференцията „Исторически изследвания на комунистическата епоха“, организирана по повод книгата на Франсоа Фюре „Миналото на една илюзия: есе върху комунистическата идея на ХХ в.“].

Тодоров, Цветан. Злоупотребите с паметта. – Lettre Internationale, бр. 12, 1996, с. 3-14 [есе; за тоталитарните режими; с коментар „Преходна памет“ от Блага Димитрова в същия брой, с. 14; с коментар „Паметта ни боледува“ от Димитър Коруджиев в същия брой, с. 15].

Тодоров, Цветан. Обезроденият човек. Прев. от френски Маринели Димитрова. – Литературен вестник, бр. 36, 1996, с. 3, 6 [за мястото и ролята на интелектуалците в обществото; откъс от новоизлязлата книга на автора].

Томова, Йоана. Московският панаир на книгата – място на мрачни аналогии. – Култура, бр. 39, 1996, с. 4.

Точев, Димитър. Внос на идеи срещу износ на българи. – Български писател, бр. 13, 1996, с. 3.

Тошков, Михаил. Системата – цензура. – Век 21, бр. 3-6, 1996, с. 11 [из непубликувано изследване „Цензурата“; преосмисляне на тоталитарния период].

Трендафилов, Владимир. Българското литературно Възраждане още не е завършило. Антологията като модус на българската литература. – Култура, бр. 31, 1996, с. 10-11 [с оценка на съставената от Б. Пенчев, Г. Господинов, П. Дойнов и Й. Ефтимов „Българска христоматия“, 1995].

Фотев, Георги. Отнемете и хляба на робите! Отнемете го! – Литературен форум, бр. 29, 1996, с. 2 [публицистика; за невъзможната деконструкция на комунизма].

Хоризонтите на „Христо Ботев“. Според началниците. Според водещите. Според социолога Живко Георгиев. Според редакторите. Според анонимните. Според слушателите. Според хипотезите. – Култура, бр. 9, 1996, с. 9-12 [материали, подготвени от Елена Драгостинова; за реформите и новата програмна схема в радио „Хоризонт“ и „Христо Ботев“].

Чамурлийска, Екатерина. Паметникът на Альоша, разрушен от светлина. – Литературен форум, бр. 14, 1996, с. 3.

Чамурлийска, Екатерина. Стар, но джип. – Литературен форум, бр. 7, 1996, с. 1-2 [за съдбата на НИМ и Божидар Димитров].

Червенкова, Румяна. Експериментът продължава – сменят се само датите… – Литературен вестник, бр. 8, 1996, с. 1 [публицистика; уводен текст; за властовите амбиции на БСП; рубрика Непремълчано].

Червенкова, Румяна. И комунизмът взе, че се повтори – и пак като трагичен фарс. – Литературен вестник, бр. 22, 1996, с. 1 [уводен текст; рубрика Непремълчано].

Червенкова, Румяна. Преход към какво. – Литературен вестник, бр. 2, 1996, с. 3 [за медийната цензура].

Черната хроника на „разцеплението“. Документи и коментари. – Български писател, бр. 2, 1996, с. 1, 12-13 [документи, свързани с отделянето на Сдружението на българските писатели и в. „Литературен форум“ от СБП; с иронични коментари към отделните документи].

Чивиков, Жерминал. България като артефакт 1996-та. – Култура, бр. 51, 1996, с. 12 [публицистика; за цензурата, наследството на тоталитаризма, финансовия крах и др.].

Чолаков, Радомир. Електронните медии и държавата: българският модел. – Култура, бр. 13, 1996, с. 10-12 [с извадка от проектозакона и бележка на редакцията].

Шевалиева, Невена. „На борба с борците!“ – тема с продължение. Попилиев, Ромео. Трите П. – Култура, бр. 5, 1996, с. 1 [за силовите групировки на Прехода].

Шопов, Драгомир. Вечните верноподанници. – Български писател, бр. 5, 1995, с. 3 [за политическата меркантилност на редколегията и авторите на в. „Литературен форум“].

Шумелов, Владимир. По горе билото, майстори. – Литературен вестник, бр. 29, 1996, с. 3 [публицистика; за политиката, културата, писателските съюзи и издания, интелектуалците и псевдоинтелектуалците; рубрика Непремълчано].

Янакиев, Калин. Самоуверено невежество. – Култура, бр. 12, 1996, с. 8 [по повод статията на Георги Каприев „Национализмът и православието“, отпечатана във в. „Култура“, бр. 51-52, 1995 и отзива на Калина Галунова „Национализъм, православие и ислям“ – Култура, бр. 11, 1996, с. 6].

Янкова, Симона. Бялата лястовица – три версии за Моканина. – Култура, бр. 38, 1996, с. 11 [за летните литературни фестивали].

Янкова, Симона. Касандра (n)*. – Култура, бр. 32, 1996, с. 5 [за изместването на зрителското внимание от актуалните политически събития към едноименната сапунена опера].

Янкова, Симона. Панаир в сянката на фалита. – Култура, бр. 23, 1996, с. 9 [за Пролетния панаир на книгата в София; с коментар от издателите Кристин Василева, Димитър Козарев, Саня Табакова и Валери Манолов].

 

1997

 

А. Б. [подписано с инициали]. ВАЦ по „Ди Цайт“… и по Баварското радио. – Култура, бр. 33, 1997, с. 1 [публицистика; за състоянието на българската журналистика].

Алипиева, Антоанета. Елитът? … в българската поезия. – Век 21, бр. 8, 1997, с. 13 [обзорен преглед на българската литература; акцент върху литературата от социалистическия период].

Алипиева, Антоанета. Елитът? … в българската поезия. – Век 21, бр. 9, 1997, с. 13 [продължение от бр. 8, 1997 г.; акцент върху литературата от социалистическия период и от 90-те години].

Ангелова, Искра. Защо? и Какво? са важните въпроси, а Как? е само следствие. – Култура, бр. 7, 1997, с. 7 [по повод публикацията „Мили родни картинки“ на Георги Илиев във в. „Култура“, бр. 5, 1997].

Андреев, Александър. След нощта на бала. – Култура, бр. 17, 1997, с. 1 [публицистика; уводна статия за парламентарните избори 1997 и актуалните политически нагласи на българина].

Андреев, Александър. Трите и-та. – Култура, бр. 20, 1997, с. 3 [за мястото на интелектуалците в политиката].

Андреев, Александър. Франкфуртски панаир на книгата. Наблюдателят. – Култура, бр. 45, 1997, с. 6 [за българското участие на панаира].

Антов, Пламен. (Псевдо?)постмодернизмите ни. – Литературен форум, бр. 38, 1997, с. 1, 11; бр. 39, 1997, с. 1, 3 [за българския постмодернизъм, поезията на Ани Илков, Георги Господинов, Пламен Дойнов, Бойко Пенчев, Йордан Ефтимов и др.].

Арнаудов, Венцислав. Боже, от Царя ни пази. – Литературен вестник, бр. 14, 1997, с. 1 [уводен текст; публицистика].

Арнаудов, Венцислав. Кинжали в газа. – Литературен вестник, бр. 31, 1997, с. 1 [публицистика; уводен текст; за българската политическа реалност].

Арнаудов, Венцислав. Менюто: бой, лайна с пъпеш. – Литературен вестник, бр. 3, 1997, с. 3 [публицистика; за януарските протести и наградите „Златен пъпеш“].

Арнаудов, Венцислав. Посредници и курви. – Литературен вестник, бр. 1, 1997, с. 5 [публицистика; за протестите, опозицията и българските медии; рубрика Българската революция и медиите].

Атанасов, Владимир. Последен шанс. – Век 21, бр. 3, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст по повод публикувания Информационен бюлетин на БСП; коментар за политическата ситуация в България].

Атанасов, Стоян. ВАК: Неподвижната мисъл. – Култура, бр. 3, 1997, с. 8  [доклад от колоквиума на тема„ Идентичности на българското литературознание“; за академичното литературознание и литературната журналистика].

Атанасова, Катя. Всеядността – начин на самоизяждане (един текст за романите, за читателите, за пазарите, за учителите, за приятелите, за „тъгите ни“, за всичкото…). – Литературен вестник, бр. 3, 1997, с. 9, 11, 13 [доклад от конференция на тема: „Некои съображения за цикъла на Христо Калчев – „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“].

Атанасова, Катя. Писмо: „До дядо на село“. [по повод публикацията на Димитър Камбуров „Роб по право и конституционно задължение“, отпечатана във в. „Култура“, бр. 4, 1997 и отговора на Андрей Иванов „Консерватор по убеждение, ретроград по принуда“, публикуван във в. „Култура“, бр. 7, 1997, с. 8].

Барух, Еми. Da capo al fine. – Култура, бр. 9, 1997, с. 2 [за социалните и обществени условия след 1989 г.].

Барух, Еми. The copyright.  – Култура, бр. 7, 1997, с. 2 [за националистическите послания по време на януарските протести].

Барух, Еми. Безвремие. – Култура, бр. 5, 1997, с. 12 [публицистика; за януарските протести].

Барух, Еми. България – Present Continuous Tense. – Литературен вестник, бр. 33, 1997, с. 1 [за „шизофренията на прехода“, волята за промяна, законодателството и др.]

Барух, Еми. Всичко от нула. – Култура, бр. 6, 1997, с. 1 [за встъпването в длъжност като президент на Петър Стоянов; уводен текст с бележки за българската народопсихология].

Барух, Еми. Вторично. – Култура, бр. 8, 1997, с. 4 [за януарските студентски протести].

Барух, Еми. Денят на доносниците. – Култура, бр. 43, 1997, с. 1 [за отварянето на досиетата на ДС].

Барух, Еми. Добрата новина. – Култура, бр. 12, 1997, с. 1 [за журналистическите нагласи на съвремието, уводен текст].

Барух, Еми. Дом за бездомници. – Култура, бр. 11, 1997, с. 4 [публицистика; за домовете за деца с умствена изостаналост и социалната цена на прехода].

Барух, Еми. Европейските стандарти – начин на приложение . – Култура, бр. 15, 1997, с. 2 [публицистика, за делото „Луканов срещу България“, спазването на човешките права и европейската идентичност].

Барух, Еми. Мъглявината „Трети сектор“. – Култура, бр. 42, 1997, с. 6 [за неправителствените организации в България].

Билярски, Иван. Не кради! (Изход, 20:15). – Култура, бр. 10, 1997, с. 4 [публицистика; за кражбите на културно наследство от НИМ и „История славянобългарска“].

Бодаков, Марин. Без изненади в навалицата. – Култура, бр. 48, 1997, с. 7 [за Международния панаир на книгата в НДК].

Бодаков, Марин. Да съм на себе си. – Литературен форум, бр. 31, 1997, с. 1 [публицистика; за фигурата на писателя и за „младите“ в литературата; рубрика Изборът на Марин].

Бодаков, Марин. Черни и жълти райета. Новата версия на „Белия дявол“. – Култура, бр. 3, 1997, с. 10 [за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“ на Христо Калчев].

Бориславов, Ясен. Призраци в музея. – Култура, бр. 20, 1997, с. 1, 2 [публицистика; за политиката и фондовете на Галерията за чуждестранно изкуство].

Борисова, Тошка. Неизясненият статут. – Култура, бр. 22, 1997, с. 6 [за състоянието на библиотеките в страната].

Бояджиев, Лъчезар. Десет курса, които разтърсиха България. – Култура, бр. 7, 1997, с. 10-11 [за политическата ситуация в България, кризата, неслучилото се дисидентство и др.].

Буцев, Христо. Относно последното обновяване на държавата. – Култура, бр. 43, 1997, с. 11 [за необходимостта от обществени медии].

Буцев, Христо. Сатурн в опозиция на Марс. Вместо хороскоп. – Култура, бр. 3, 1997, с. 5  [публицистика; за политиците, интелектуалците и медиите на Прехода].

Буцев, Христо. Човек ухапал куче, бият му тетанус. – Култура, бр. 33, 1997, с. 1 [публицистика; уводен текст; за състоянието на българската журналистика].

Вагенщайн, Анжел. Франкфуртски панаир на книгата. Участникът. – Култура, бр. 45, 1997, с. 6 [за панаира и ситуацията книгоиздаването у нас].

Вандов, Никола. 7 стъпала по реформата. – Култура, бр. 30, 1997, с. 5 [за театралната реформа].

Вандова, Йорданка. Пискюл или шапка. – Култура, бр. 15, 1997, с. 6 [за българската журналистика и свободата на словото в исторически и съвременен план].

Василев, Димитър. Денят на новото летоброене. – Век 21, бр. 2, 1997, с. 2 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Василев, Димитър. Не бийте с юмрук въздуха. – Век 21, бр. 17, 1997, с. 14 [публицистичен текст за дейността на СБП и неговите ръководители].

Василев, Николай. Българин, пó българин, най българин. – Литературен форум, бр. 10, 1997, с. 2 [за националистическата риторика и оценки на Николай Хайтов и в. „Български писател“].

Василев, Николай. Из „Границата между ние и вие“. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 6 [препечатани цитати от статия във в. „Български писател“, бр. 43 от 24-30.12.1996 г., коментиращи „Литературен вестник“ и неговите редактори; с кратък отговор от Георги Господинов].

Вероника Благоева. Грешки и антипатии. – Литературен форум, бр. 19, 1997, с. 8 [за предизборните PR кампании].

Волев, Николай. Разрухата в НХГ олицетворява състоянието на държавата! – Култура, бр. 3, 1997, с. 4  [за заснет от режисьора филм по темата].

Възкресенски, Камен. Контрапункт. – Век 21, бр. 10, 1997, с. 4 [публицистичен текст за политическата ситуация по време на прехода].

Възможни сценарии. Прев. Боряна Пеевска. – Култура, бр. 40, 1997, с. 12 [материали от семинара за репертоарните театри и тяхната алтернатива „Реформа или преход“].

Вълчев, Йордан. Защо и как, ама не се предаваме, само напред! – Век 21, бр. 4, 1997, с. 4 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Гаджев, Владимир. Всекидневното освобождаване, или анонимната смърт на комунистическата символика. – Литературен вестник, бр. 5, 1997, с. 3.

Гаджев, Владимир. Николай Добрев: носталгия по силната личност (вулгарни щрихи към легендата за министъра-спасител). – Литературен вестник, бр. 2, 1997, с. 7 [за януарските протести; рубрика Nota bene].

Гаджев, Владимир. Старата песен за човека (на новото време). Опит за бегло разчитане на музикалните знаци от ефира и площада. – Литературен вестник, бр. 2, 1997, с. 8 [за януарските протести; рубрика Музика на народите].

Гаджев, Здравко. Музика, мистерия, мизерия. – Култура, бр. 21, 1997, с. 4-5 [за ситуацията на сценичните изкуства в бившия Източен блок и в България].

Гайтанджиев, Ганчо. От масовизация към профанизация. – Култура, бр. 49, 1997, с. 6 [за музикалното образование и възпитание в българските училища].

Ганчева, Вера. Библиотеката – начин за (зло)употреба. – Култура, бр. 6, 1997, с. 2 [за политиката и управлението на НБКМ].

Генчев, Георги. Осигуряваме най-доброто. – Литературен форум, бр. 18, 1997 [Приложение Книжен свят, с. 4; за субсидираните от фондация „Отворено общество“ книги].

Георгиев, Любен. Из „Крадци на талант“. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 6 [препечатан със съкращения текст от в. „Дума“, 27.1.1997 г., коментиращ акциите, включително „кандидатстудентски“ курс, и поезията на Бойко Пенчев, Георги, Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов].

Георгиев, Марин. Челници и отшелници. – Литературен форум, бр. 5, 1997, с. 2 [за толерираните автори пред и след промените 1989 г.].

Георгиев, Никола. България и Русия – криза или нещо друго? – Култура, бр. 45, 1997, с. 5 [за ирационалността и предразсъдъците в общуването между двете култури].

Георгиев, Никола. Плачете за поругания символ на българската държавност… – Култура, бр. 3, 1997, с. 1  [публицистика; за протестите и окупирането на Народното събрание; уводна статия].

Георгиев, Никола. Честит ни герб! – Култура, бр. 31, 1997, с. 1 [публицистика; за смяната на герба на България].

Гергова, Петя. Българският взрив. – Литературен форум, бр. 3, 1997, с. 8 [за отразяването на януарските протести срещу правителството на Жан Виденов в чуждестранния печат].

Горчева, Мая. Срив на детското четене? – Култура, бр. 49, 1997, с. 7.

Господинов, Георги. www.балкан.експрес. Пътни бележки към един семинар в Нови Сад. – Култура, бр. 39, 1997, с. 8 [за литературен семинар в Нови Сад и дебатите за постмодернизма на Балканите].

Господинов, Георги. Църрр! (записи по българската телевизия). – Литературен вестник, бр. 1, 1997, с. 5 [публицистика; за януарските протести и БНТ; рубрика Българската революция и медиите].

Грънчаров, Стойчо. Катастрофиралият локомотив на историята. – Литературен форум, бр. 3, 1997, с. 1-2 [за януарските протести срещу правителството на Жан Виденов].

Даверов, Владо. Докога ще се реформраме. – Литературен форум, бр. 41, 1996, с. 1 [публицистика; за реформите в културата].

Даверов, Владо. Образование и култура. – Литературен форум, бр. 31, 1997, с. 1 [публицистика; за моралния колапс и упадъка на хуманитарното образование; рубрика Ударение].

Даверов, Владо. Правилата на играта. – Литературен форум, бр. 32, 1997, с. 1 [публицистика; за пренебрежението на държавата към културата; рубрика Противовес].

Дайнов, Евгений. Управлението на ОДС: Очертанията на постижимото. – Век 21, бр. 23, 1997, с. 6-7 [политически и обществен анализ].

Данаилов, Борис. Културната политика – поглед отвън и отвътре. – Култура, бр. 14, 1997, с. 5 [за реформите и финансирането на културата].

Данаилов, Георги. Заплаха за болничката свобода. – Литературен форум, бр. 19, 1997, с. 1, 3 [за езика на медиите].

Данов, Алекс. В страната на кротките души и златното мълчание. – Век 21, бр. 19, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст; политически и обществен коментар].

Данов, Алекс. Една партия срещу един народ. – Век 21, бр. 1, 1997, с. 3 [публицистичен текст за политическата ситуация през прехода и политиката на БСП].

Денев панайот. Яви ли се най-после лидерът. – Литературен форум, бр. 9, 1996, с. 1, 3 [за петър Стоянов като новоизбран президент].

Денев, Панайот. Неволята докара съгласие. Българските политици са изправени пред необичайно затруднение: да казват истината. – Литературен форум, бр. 4, 1997, с. 1, 3 [за януарските протести срещу правителството на Жан Виденов и управлението на БСП].

Дечева, Виолета. Интериоризиране на историческото. Българската драма на 90-те. – Култура, бр. 32, 1997, с. 10.

Дечева, Виолета. Под плаща на кризата. – Култура, бр. 1-2, 1997, с. 8  [за театъра и икономическата и творческа криза в него].

Джамбазова, Вера. Прощавай, Ариел! – Култура, бр. 1-2, 1997, с. 5  [публицистика; за медиите, рекламата, обществената и икономическа ситуация в страната].

Джуров, Пламен. Ре-ре-ре-форма! – Култура, бр. 39, 1997, с. 7 [за реформата на музикалната сцена].

Дзанели, Алберто Пазолини. Изтокът, който отива надясно. Прев. от италиански Нели Раданова-Кушева. – Литературен форум, бр. 9, 1997, с. 8 [за протестите срещу правителството на Жан Виденов; статия, отпечатана в италианското в. „Ил Джорнале“ от декември 1996 г.].

Димитров, Димитър. Език мой – трагедия от грешки. – Литературен форум, бр. 24, 1997, с. 2 [за кризата на езика].

Дичев, Ивайло. Колективното вулгарно на българина. Новата българо-съветска дружба. – Култура, бр. 3, 1997, с. 9 [за „Нерон Вълкът“ на Христо Калчев].

Дичев, Ивайло. Краят на века, извикан на бис (Записки от българските депресии). – Култура, бр. 5, 1997, с. 9, 12].

Дичев, Ивайло. Напрежения по периферията. – Култура, бр. 17, 1997, с. 12 [за ролята на интелектуалците, гражданското общество и мястото на етническите малцинства].

Дичев, Ивайло. Разбягването на съдбите. – Култура, бр. 41, 1997, с. 16. [за ефектите от рухването на комунизма и прехода].

Дойнов, Пламен. Каква е днешната революция? – Литературен вестник, бр. 3, 1997, с. 1, 3 [публицистика; уводен текст; за януарските протести; препечатан в „Литературен вестник“, бр. 6, 1998, с. 16].

Дойнов, Пламен. Когато пишем за поезията на 1996-а. – Литературен вестник, бр. 35, 1997, с. 9, 12-13; бр. 36, с. 6; бр. 37, с. 16; бр. 38, с. 12-13.

Дойнов, Пламен. Краят на младите и старите в поредния край на века. – Литературен вестник, бр. 16, 1997, с. 9.

Дойнов, Пламен. Поезията на актьорите. – Литературен вестник, бр. 29, 1997, с. 1, 10 [текст от семинар на тема „Театралност в текста“].

Драгостинова, Елена. Рицари на „Бел епок“. – Култура, бр. 6, 1997, с. 5 [за съвременната българска музика, за музикалната и продуцентска култура и Мариус Куркински].

Евтимов, Детелин. Книгата не е баничка. – Литературен форум, бр. 32, 1997 [Приложение Книжен свят, с. 1, 6; за облагането с ДДС на книгите].

Ефтимов, Йордан. Българската литература през 1996-а. – Литературен вестник, бр. 15, 1997, с. 3, 6-7.

Ефтимов, Йордан. Към „Култура“. – Литературен вестник, бр. 34, 1997, с. 1 [остра уводна статия към юбилейния бр. 2000 на в. „Култура“; с коментар на сборника „24 интервюта с 19 политици“; рубрика Непремълчано].

Ефтимов, Йордан. Нещата са повече от отчайващи. – Литературен вестник, бр. 1, 1997, с. 5 [публицистика; за януарските протести, опозицията и българските медии; рубрика Българската революция и медиите].

Жекова, Ваня. Театърът на освобождението. – Век 21, бр. 6, 1997, с. 4 [за протичането на протестите от началото на 1997 г.].

Зафирова, Красимира. Made in USA. – Култура, бр. 44, 1997, с. 3 [за проамериканските настроения в българската култура; съдържа остри нападки срещу в. „Култура“ и отговор от Диана Попова].

Зашев, Димитър. Маргиналът е мъртъв, да живее маргиналът! – Култура, бр. 20, 1997, с. 3 [за новите интелектуалци, език и хуманитаристика].

Зидаров, Филип. Софийска градска художествена галерия: Предизвикателства на безнадеждността. – Култура, бр. 15, 1997, с. 11 [за лошото финансиране на галерията и изкуството].

Златанов, Благовест. За децата и робите. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 2-3 [публицистика; за антиправителствените протести].

Знеполски, Ивайло. Българинът между две „илюзии“. – Литературен форум, бр. 1, 1997, с. 1, 3 [за смяната на системата след 1989 г., идеологиите и утопиите].

Иванов, Андрей. Консерватор по убеждение, ретроград по принуда. – Култура, бр. 7, 1997, с. 8 [по повод публикацията „Роб по конституционно право и задължение“ на Димитър Камбуров във в. „Култура“, бр. 4, 1997].

Иванов, Боян. Жест в самота. – Култура, бр. 32, 1997, с. 11 [за българската драматургия на 90-те].

Иванова, Светлана. Трудно ли е да се намери директор на Народната библиотека? – Култура, бр. 1-2, 1997, с. 1 [публицистика; за избора на директор на НБКМ като обществен проблем; уводна статия].

Илиев, Георги. Мили родни картинки. – Култура, бр. 5, 1997, с. 10-11 [за януарските протести; лична хроника на събитията].

Илиев, Георги. Очевидни неща, много питанки. За претенциите и преференциите на родните поп-звезди. – Култура, бр. 24, 1997, с. 5 [за музикалния пазар и конкурентноспособността на българската поп-музика].

Илиева, Ирина. Медийното интегриране по австрийски. – Култура, бр. 25, 1997, с. 6 [източноевропейски контексти; за проблемите на медиите в Източна Европа]

Илиева, Яница. „Не съъъм избяяя…гааал…“. – Век 21, бр. 21, 1997, с. 7 [за емиграцията след началото на прехода и след студентските протести в началото на 1997 г.].

Йончев, Димитър. Сънят, който не свършва. – Култура, бр. 15, 1997, с. 1 [публицистика; за българската политическа, икономическа и социална действителност].

Йорданов, Александър. България на кръстопът. – Век 21, бр. 11, 1997, с. 1 [публицистичен уводен текст; за промените в България и възможните пътища за страната].

Йорданов, Александър. Високият смисъл на победата. – Век 21, бр. 12, 1997, с. 1, 3 [публицистичен уводен текст; за резултатите от изборите в България и демократичните промени].

Йорданов, Александър. Горещото лято на деветдесет и първа. – Век 21, бр. 16, 1997, с. 1, 4; бр. 19, 1997, с. 3; бр. 20, 1997, с. 6; бр. 21, 1997, с. 4; [публицистичен текст; коментар на първите години на прехода].

Йорданов, Александър. Друг свят, или защо България плаче. – Век 21, бр. 2, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Йорданов, Александър. Националното съгласие – лице и опако. – Век 21, бр. 15, 1997, с. 1, 4 [публицистичен уводен текст; за „националното съгласие“ по време на прехода].

Йорданов, Александър. Свещеният гняв на народа! – Век 21, бр. 1, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Йорданов, Александър. Стратегията на БСП и краят на илюзиите. – Век 21, бр. 4, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст за ролята на БКП/БСП в българския обществен и политически живот преди и след 1989 г.; с акцент върху ключови моменти от прехода след 1989 г.].

Искрова, Надежда. Как се лекува червена инфекция. „Своевременно милосърдие“. – Век 21, бр. 16, 1997, с. 7 [публицистичен коментар за българското общество и изкуство след 1989 г.; коментар на изказване на художника Добрин Пейчев и реакциите срещу него].

Камбуров, Димитър. Литературата като мутреса. – Култура, бр. 6, 1997, с. 9 [за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“ на Христо Калчев].

Камбуров, Димитър. По-горе билото, майстори! – Култура, бр. 18, 1997, с. 2 [публицистика; за мястото и отношението към българския интелектуалец].

Камбуров, Димитър. Роб по конституционно право и задължение. – Култура, бр. 4, 1997, с. 9, 11 [за януарските протести и медиите].

Камбуров, Димитър. Театърът и любовта към трите механични портокала (теоретични опасения). – Култура, бр. 32, 1997, с. 9, 11 [за българската драматургия на 90-те].

Карастоянов, Христо. Из „Препис от преписа“. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 11 [за сп. „Пламък“ в исторически план; с наблюдения върху българското политическо и културно настояще].

Кирова, Милена. (Не)възможността на феминистичното случване. – Култура, бр. 11, 1997, с. 6 [за феминизма в България].

Кирова, Милена. Вулгарният етос. Новият положителен герой. – Култура, бр. 3, 1997, с. 9, 11 [за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“ на Христо Калчев].

Кирова, Милена. Литературната 1996-та – fin de siècle интуиции. – Култура, бр. 5, 1997, с. 5.

Кирова, Милена. Петелът като змей: драматургични нагласи на 90-те. – Култура, бр. 27, 1997, с. 9, 12.

Колев, Борислав. Мафията – вчера, днес, утре. – Култура, бр. 5, 1997, с. 2 [за руските и американски гангстерски филми в България, Христо Калчев и българските реалности].

Колова, Мариана. (Анти)провинциални вълнения. – Култура, бр. 33, 1997, с. 8 [отговор на статията на Жерминал Чивиков „Ни гордост, ни срам“, публикувана във в. „Култура“, бр. 26, 1997, с. 1].

Кортенска, Мирослава. Културен вертикал. – Страница, бр. 3, 1997, с. 63-67 [за българския театър на прехода; откъс от едноименното изследване на авторката].

Кунчев, Божидар. Възкресение народно. – Век 21, бр. 1, 1997, с. 1, 3 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Кунчев, Божидар. Жребият е хвърлен. – Век 21, бр. 3, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст за политическата и обществената ситуация в началото на 1997 г.].

Кунчев, Божидар. За един живот без куршуми и канавки. – Век 21, бр. 5, 1997, с. 1, 4 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г. и последвалата ги политическа ситуация в България].

Кунчев, Божидар. Нашата Берлинска стена. – Век 21, бр. 2, 1997, с. 4 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.; рубрика Вектори].

Кунчев, Божидар. Страстите български. – Литературен форум, бр. 39, 1997, с. 1 [публицистика; за моралната криза и неслучващия се преход].

Кунчев, Божидар. Те вече не са тук. – Век 21, бр. 4, 1997, с. 4 [публицистичен текст против БСП и мястото им в българския политически и обществен живот].

Куркела, Веса. Ориент-фолк-поп? Прев. Клер Леви. – Култура, бр. 8, 1997, с. 7 [за поп-фолка като част от културната динамика в България и на Балканите].

Кънчев, Николай. Пред съда на историята. – Век 21, бр. 1, 1997, с. 2 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Кьосев, Александър. Фанатизмът на реалността. Христо Калчев като претенция и симптом. – Култура, бр. 6, 1997, с. 10-11 [за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“ на Христо Калчев].

Кьосевска, Емилия. Накъде?… – Век 21, бр. 13, 1997, с. 4 [публицистичен текст; за резултатите от изборите в България и перспективите пред демократичните промени].

Ландри, Чарлс. Културата в условията на пазарната икономика. – Страница, бр. 3, 1997, с. 68-78 [доклад на европейски експертен екип за българските културни политики].

Лачански, Любен. …и певци песни за него пеят. – Литературен вестник, бр. 15, 1997, с. 3 [за забавните предавания по БНТ, „Каналето“, музикалните предпочитания на българина, Дончо Цончев, Николай Хайтов, СБП и др.; рубрика Извинявай, читателю!].

Левчев, Владимир. Идентичност по… – Култура, бр. 34, 1997, с. 5 [балкански контексти].

Личева, Амелия. Епистоларията продължава. – Литературен вестник, бр. 39, 1997, с. 1 [уводен текст; за конфликта между „Литературен вестник“ и в. „Култура“ по повод бр. 2000 на в. „Култура“; с извинение към в. „Култура“ и читателите].

Личева, Амелия. На 14 декември 89-а улицата беше решена докрай да отстоява исканията си… – Литературен вестник, бр. 1, 1997, с. 1 [уводен текст; публицистика; по повод антиправителствените протести; рубрика Непремълчано]

Личева, Амелия. Панаирното пространство. – Култура, бр. 48, 1997, с. 7 [за Международния панаир на книгата в НДК].

Личева, Амелия. Тези неясни жени, феминистките. – Култура, бр. 10, 1997, с. 5 [за женското писане и текстовете на Емилия Дворянова, Миглена Николчина, Виргиния Захариева, Ваня Петкова, Илинда Маркова].

Лозанов, Георги. Егоизъм без его. Шест постмарксистки фрагмента. – Култура, бр. 1-2, 1997, с. 16  [публицистика; за медиите на прехода].

Лозанов, Георги. Мустаците на второто Аз. – Култура, бр. 31, 1997, с. 12 [за досиетата].

М като music, М като money. Монолог за голям симфоничен оркестър с диригент Емил Табаков. Разговор на Елена Драгостинова с Емил Табаков. – Култура, бр. 21, 1997, с. 4-5 [за финансирането на музикантите, концертите и турнетата в България].

М. М. [Маргарит Минков]. Анотация. Р.S. – Култура, бр. 34, 1997, с. 12 [за социалната среда и псевдокултурата на прехода].

М. Н., г. р. [Миглена Николчина, главен редактор]. Back to Square One. – Литературен вестник, бр. 35, 1997, с. 1 [остра уводна статия към юбилейния бр. 2000 на в. „Култура“ и Копринка Червенкова].

Мартини, Мауро. Симеоне, освободи ни от руската мафия. Прев. от италиански Нели Раданова-Кушева. – Литературен форум, бр. 4, 1997, с. 1, 3 [за протестите срещу правителството на Жан Виденов и корупцията; статия, отпечатана в италианското сп. „Еспресо“ от 23.01.1997 г.].

Милев, Неделчо. Балкански хоризонти. – Култура, бр. 49, 1997, с. 10-11 [за филмите, темите и проблемите на киното на Балканите].

Милчаков, Яни. „Алтернатива“, „консенсус“. – Век 21, бр. 19, 1997, с. 6 [социолингвистичен анализ, коментиращ политическия език след промените от 1989 г.; рубрика Езикова манипулация (1994-1996 и скед това)].

Милчаков, Яни. „Голям републиканец“ – „Истински монархист“. – Век 21, бр. 18, 1997, с. 6 [социолингвистичен анализ, коментиращ политическия език след промените от 1989 г.; рубрика Езикова манипулация (1994-1996 и след това)].

Милчаков, Яни. „ТХ“. Езикова манипулация (1994-1996). – Век 21, бр. 14, 1997, с. 4 [социолингвистичен анализ; за промяната на топоними по времето на комунистическото управление].

Минчев, Огнян. Причината. – Литературен форум, бр. 4, 1997, с. 1, 3 [за българския преход в сравнение с останалите източноевропейски страни и за икономическия колапс].

Мисирков, Борис, Богданов, Георги. Пазачът като участник в творческия процес. – Култура, бр. 28, 1997, с. 9 [за снимките на Себастиано Павиа в Археологическия музей в София и цензурата].

Младенов, Иван. Битката за България. – Литературен форум, бр. 16, 1997, с. 1, 7 [публицистика; анализ на политическите дебати].

Младенов, Иван. Два дни до утре (Семиотични аспекти на посткомунистическото поведение). – Литературен форум, бр. 33, 1997, с. 7.

Младенов, Иван. Един дълбоко замразен конформист. – Литературен форум, бр. 2, 1997, с. 1, 2 [по повод нападки на Симеон Хаджикосев в статията му „Из записките на конформиста“, публикувана в сп. „Летописи“, бр. 7-8, 1996].

Неделчев, Михаил. Идеология за продан? Новият мачо. – Култура, бр. 3, 1997, с. 12 [за прозата на Христо Калчев, силовите групировки и чалга културата].

Неделчев, Михаил. Поезията ’95 -97. Един обективистичен, „колективен“ и съвсем непълен обзор. – Литературен форум, бр. 27, 1997, с. 1, 6; бр. 31, 1997, с. 2-3.

Неделчев, Михаил. Тялото на театъра и фигурата на драматурга. – Култура, бр. 32, 1997, с. 12 [за българската драматургия на 90-те].

Николова, Камелия. Българският театър през 1997 година или За пълнолетието. – Литературен вестник, бр. 40-41, 1997, с. 19.

Николчина, Миглена. Пари за жени. –  Литературен вестник, бр. 30, 1997, с. 1, 13 [за жените през комунистическия период, еманципацията, женските организации и феминизма].

Николчина, Миглена. Реплики по време на протести. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 3 [за антиправителствените протести на студентите].

Новков, Митко. Врящото гърне. – Култура, бр. 6, 1997, с. 7 [за януарските протести].

Новков, Митко. Да тълкуваш, значи да бъдеш. Херменевтичното нищета на политиката. – Култура, бр. 15, 1997, с. 7 [за отношенията политика-общество].

Новков, Митко. Драмата във/на вестника. –  Литературен вестник, бр. 29, 1997, с. 4 [за вестниците „Континент“, „Стандарт“, „Труд“, „24 часа“; текст от семинар на тема „Театралност в текста“].

Новков, Митко. Записки по „Каналето“ (преди революцията). – Литературен вестник, бр. 3, 1997, с. 3 [публицистика; телевизионното предаване „Каналето“ и музикалните предпочитания по време на януарските протести; рубрика Бартвежи].

Новков, Митко. Митовете нямат автори. Новият фолклор. – Култура, бр. 3, 1997, с. 10 [за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“ на Христо Калчев].

Новков, Митко. Символомахия. – Култура, бр. 29, 1997, с. 5 [за застрахователните компании на Прехода, символите и архетипите].

Пеев, Евгени. 1997-а – икономически противоречия и нови лъжи. – Литературен форум, бр. 7, 1996, с. 1, 6; бр. 8, 1996, с. 2.

Пелева, Инна. Каква му е Хекуба. – Литературен вестник, бр. 3, 1997, с. 9, 11-12 [доклад от конференция на тема: „Некои съображения за цикъла на Христо Калчев – „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“].

Пенчев, Бойко. В търсене на автора. – Литературен вестник, бр. 36, 1997, с. 1 [публицистика; уводен текст; за грешните политически послания].

Пенчев, Бойко. Модерните срещу съвременните. Преглед на тенденциите в българската белетристика през 1996 г. – Литературен форум, бр. 23, 1997, с. 1, 6; бр. 24, 1997, с. 6.

Пенчев, Бойко. Скука. – Литературен вестник, бр. 18, 1997, с. 1 [уводен текст; публицистика; за отношенията между политиците и интелектуалците].

Петров, Петър Ст. Кой и защо иска да замрази българското образование. – Век 21, бр. 18, 1997, с. 1, 7 [публицистичен текст за проблемите на българското образование след политическите промени от началото на 90-те години].

Попилиев, Ромео. БНТ: Забележителната липса на пропаганда. – Култура, бр. 1-2, 1997, с. 6  [публицистика; за цензурата в БНТ].

Попилиев, Ромео. Лисицата и Купонът. – Литературен форум, бр. 8, 1997, с. 1, 3 [за края на протестите срещу правителството на Жан Виденов].

Попилиев, Ромео. Преход и кръв. – Литературен форум, бр. 3, 1997, с. 1-2 [публицистика; за провала на идеята за „мирен преход“ и побоя над протестиращи срещу правителството на Жан Виденов в нощта на 10-ти срещу 11-ти януари пред Народното събрание].

Попилиев, Ромео. Разхайтване на академичното тяло. – Литературен форум, бр. 26, 1997, с. 1-2 [за титлата „академик“ на Николай Хайтов].

Попилиев, Ромео. Стани и тръгни. – Литературен форум, бр. 16, 1997, с. 1, 7 [публицистика; анализ на политическата ситуация в страната след протестите и парламентарните избори].

Попов, Павел. Истинско студентско време. – Култура, бр. 4, 1997, с. 12 [за януарските протести].

Попова, Снежана. Ето това е, Буцев. – Култура, бр. 41, 1997, с. 14 [за медийните авторефлесии на българските радиа и телевизии].

Попова, Снежана. И изхвърлете ключа! – Култура, бр. 43, 1997, с. 11 [за новия законопроект за медиите, известен с името „Райчевски“].

Програма за развитие на киноизкуството в България. – Култура, бр. 49, 1997, с. 8 [подписана от Съюза на българските филмови дейци].

Произволът продължава. Безпринципното поведение на СБП този път засегна книжарницата на „Ангел Кънчев“ 5. – Литературен форум, бр. 16, 1997 [Приложение Книжен свят, бр. 4, с. 1; подписано „КС“].

Протест и медии. – Култура, бр. 5, 1997, с. 1 [за януарските протести и медиите; с включено изказване за цензурата в БНР на репортера от програма „Хоризонт“ Димитър Димитров].

Пунев, Константин. Момчето не иска да си отиде. – Век 21, бр. 18, 1997, с. 4 [публицистичен текст за присъствието на Жан Виденов в българската политика след 1989 г.].

Райчев, Андрей. Постмодерната лъжа. – Култура, бр. 23, 1997, с. 5 [за посттоталитарните общества и начинът, по който те мислят за себе си].

Раковски, Вътьо. Велико е. – Век 21, бр. 2, 1997, с. 4 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Робанов, Иван. Метафората-истина, или рокендрол на антифалоса. – Век 21, бр. 19, 1997, с. 4 [публицистичен текст; от книгата „Опитомяване на ужаса“; медиен анализ и коментар, акцент върху личността на Иван Гарелов].

Руенов, Руен. Защо, наистина? Поколенията в българското изобразително изкуство. – Литературен вестник, бр. 16, 1997, с. 12.

Руенов, Руен. Изобразителното изкуство през 1997 г. – Литературен вестник, бр. 40-41, 1997, с. 18-19.

Русков, Любен. Операция „Рекламна книга“. – Култура, бр. 10, 1997, с. 6 [публицистика; за комерсиализацията в книгоиздаването и проблемите в разпространението на книги].

Седларска, Веселина. Словото и свободата. – Литературен форум, бр. 24, 1997, с. 1, 3 [за злоупотребите с идеята за свободата на словото].

Серафимова, Площадът, комшулукът, клубът. – Литературен форум, бр. 9, 1996, с. 3 [публицистика; за обществената среда по време на протестите срещу правителството на Жан Виденов].

Спасов, Румен. Стачка? – Литературен вестник, бр. 2, 1997, с. 7 [за стачката в Софийския университет; рубрика Университетски клуб].

Стайков, Димитър. Бележки за инфантилността на днешната драматургия. – Култура, бр. 27, 1997, с. 11.

Станилов, Васил. Февруарският вятър. – Век 21, бр. 4, 1997, с. 2 [публицистичен текст за протестите от началото на 1997 г.].

Стателова, Розмари. Разграждал Жельо система. – Култура, бр. 20, 1997, с. 1, 5 [за песните и протестите].

Стефанов, Валери. Президентът говори. – Култура, бр. 7, 1997, с. 6 [за словото и поведението на Петър Стоянов като президент].

Стефанов, Валери. Романови пирамиди. – Култура, бр. 3, 1997, с. 11 [за „Нерон Вълкът“, „Калигула Бесният“ и „Цикълът на Месалина“ на Христо Калчев].

Стефанов, Валери. Студентският протест – послания и интерпретации. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 1-2 [за антиправителствените протести на студентите].

Стоилчева, Христи. Неконвенционалното – радикално и underground. – Култура, бр. 26, 1997, с. 7 [за неконвенциалното българско съвременно изкуство и някои изложби, отразяващи актуални събития].

Тодоров, Цветан. Човекът без корен. Прев. от френски Александра Велева. – Факел, бр. 1-2, 1997, с. 71-91 [откъси от едноименната книга с есета за тоталитаризма, публикувана през 1997 г.].

Топалов, Любомир. Виденов си отиде със сполуката, за нас остана разрухата. – Век 21, бр. 6, 1997, с. 7 [политически обзор на прехода в България и последиците от управлението на Жан Виденов].

Трифонова, Цвета. Според собствения аршин. – Литературен форум, бр. 2, 1997, с. 1, 2 [по повод възгледите на Симеон Хаджикосев в статията му „Из записките на конформиста“, публикувана в сп. „Летописи“, бр. 7-8, 1996].

Уударт, Колин. България – източноевропейският мързеливец. Прев. от английски Лъчезар Кунчев. – Литературен форум, бр. 2, 1997, с. 8 [оценка на политическата ситуация в България].

Фадел, Морис. В прав текст. – Литературен вестник, бр. 4, 1997, с. 3 [за антиправителствените протести].

Филипс, Кристофър. Изглед от долната източна страна на Европа. Прев. от английски Диана Попова и Борислав Борисов. – Култура, бр. 42, 1997, с. 9, 12 [за съвременното българско изобразително изкуство].

Финални препоръки. Към създателите на закони и към професионалните театрални дейци. Прев. Боряна Пеевска. – Култура, бр. 40, 1997, с. 12. [материали от семинара за репертоарните театри и тяхната алтернатива „Реформа или преход“].

Фъртунова, Любов. Книжната спекула. – Култура, бр. 19, 1997, с. 2 [за книгоразпространението в България].

Цветков, Пламен. Българската революция. – Век 21, бр. 8, 1997, с. 1, 6 [обзорен преглед на прехода в България и протестите през 1997 г.].

Чамурлийска, Екатерина. Експеримент за пределите на злото. – Литературен форум, бр. 30, 1997, с. 3 [публицистика; темата за лустрацията и отварянето на досиетата на ДС; рубрика Ударение].

Червенкова, Румяна. От непманското огледало наднича пак терор. – Литературен вестник, бр. 7, 1997, с. 1 [за януарските протести и повтарящите се български сюжети; рубрика Непремълчано].

Чернев, Димитър. В / д / очакване на нормалната скука. – Култура, бр. 8, 1997, с. 5 [за кризата в българския театър].

Чернев, Димитър. Да пожелаеш лъжата на видимата реалност. – Култура, бр. 27, 1997, с. 12 [за съвременната българска драматургия].

Чернокожев, Вихрен. Безграничните българи. Завръща ли се емигрантската литература у дома. – Литературен форум, бр. 15, 1997 [Приложение Книжен свят, бр. 3, с. 1, 4].

Чернокожев, Вихрен. Културата на макулатурата. Приписки за днешната ни пазарна журналистика. – Литературен форум, бр. 2, 1997, с. 3 [за българските всекидневници, злободневните публикации в тях и свободата на словото].

Чивиков, Жерминал. Идентичност по… – Култура, бр. 34, 1997, с. 5 [за проблематичността на понятието „идентичност“ в български и европейски контекст].

Шишков, Димитър. Трагедията в цифри. – Култура, бр. 32, 1997, с. 5 [за демографската криза в България].

Явашева, Татяна. Думи и реалности. – Литературен форум, бр. 34, 1997, с. 1-2 [публицистика; за политическата, икономическата и социалната ситуация в страната в периода 1989-1997 г.].

 

1998

 

Алипиева, Антоанета. Нечетящият читател. – Култура, бр. 36, 1998, с. 6.

Ангелов, Ангел. Природата в София – асоциална пустош. – Lettre Internationale, бр. 20, 1999, с. 56-61 [за устройството и начина на живот в града].

Андреев, Александър. Франкфурт ’98. Много книги, много Холивуд и Макдоналдс. – Култура, бр. 42, 1998, с. 5.

Барух, Еми. Оригиналът и неговото копие. – Култура, бр. 45, 1998, с. 1 [публицистика].

Бубнова, Яра. Постекспериментализъм. – Култура, бр. 32, 1998, с. 8, 11 [източноевропейски контексти; за изобразителното изкуство в края на ХХ в.].

Буцев, Христо. Куфарът „Райчевски – Томов“ – надежда за мазохистите. – Култура, бр. 10, 1998, с. 1 [за свободата на медиите и тяхната регулация].

Буцев, Христо. Тодор Живков – олицетворението на властничеството в България – е вече в незнайното… – Култура, бр. 32, 1998, с. 1 [уводен текст; по повод кончината на Тодор Живков].

Василев, Сава. Езикът на литературните митове. – Култура, бр. 6, 1998, с. 12 [ретроспективен анализ и поглед към съвремието].

Василева, Мария. Реплики от края на света в края на века. – Култура, бр. 9, 1998, с. 6 [за актуалното състояние на българския художествен живот, на институциите и образованието по изкуства].

Ватова, Пенка. За самиздатските списания „Глас“ и „Мост“ девет години след това и за още един „Мост“. – Литературен вестник, бр. 13, 1998, с. 6 [рубрика Наместо програма].

Гайтанджиев, Генчо. „Пиринфолк“ и призракът „чалга“. – Култура, бр. 38, 1998, с. 4.

Генова, Ирина. 90-те години в българското изкуство – неформулираният проект за напускане на затворената територия. –  Проблеми на изкуството, бр. 1, 1998, с. 9-14 [статията прави опит да набележи мост между проблемите на сблъсъка между своето и чуждото в очакванията за съвременно българско изкуство и нестройната критическа рецепция към него].

Георги [Георги Тодоров].’68, ’89 и отсамничеството. – Култура, бр. 33, 1998, с. 9-10.

Георгиев, Любомир. Без недомлъвки за пораженията на комунизма. Алтернативни ли са алтернативните учебници по литература. – Литературен форум, бр. 18, 1998, с. 1, 6 [за отношенията с Русия, НАТО, БСП и българските медии].

Георгиев, Марин. Не ме изкушавайте, лицемери! – Литературен форум, бр. 37, 1998, с. 3 [по повод нападки срещу Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Димитър Коруджиев и някои прочити на техни произведения; с коментар в уводен текст от Копринка Червенкова, публикуван във в. „Култура“, бр. 48, 1998, с. 1].

Георгиев, Никола. Дами канят. – Култура, бр. 46, 1998, с. 5 [за „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, „Фаворитката“ от Гаетано Доницети и българските реалности].

Георгиев, Петко. Частното радио в България – пет години по-късно. – Век 21, бр. 7, 1998, с. 5 [коментар на медиите след 1989 г.].

Господинов, Георги. За светниците и „Славейков“. – Литературен вестник, бр. 8, 1998, с. 1 [уводен текст; по повод плановете за ремонт и преустройство на площада и премахването на книжния пазар].

Гулеков, Златко. Филипика от оркестрината. – Култура, бр. 13, 1998, с. 6 [за Закона за закрила и развитие на културата].

Дамянова, Адриана. Идентичност и алтернативни учебници по литература. – Литературен вестник, бр. 23, 1998, с. 3, 6.

Данаилов, Борис. Закон, обърнат към миналото. – Култура, бр. 11, 1998, с. 7 [коментар върху проектозакона за закрила и развитие на културата; с публикувани части от закона на с. 2].

Данаилов, Борис. Националният дебат за културата. – Култура, бр. 51, 1998, с. 5 [за дебатите и позициите, изложени на дебата, състоял се на 30-11.-1.12. в София].

Данчева, Весела. Медиите и митовете. – Литературен вестник, бр. 16, 1998, с. 1 [по повод статията на Инна Пелева „Литературата, изговаряна от властта и от неподчинението“, публикувана в „Литературен вестник“, бр. 17, 1998, с. 9, 13.

Даскалова, Красимира. „Какво да бъде за дамата?“ – Култура, бр. 9, 1998, с. 8 [за ситуацията на жените в България].

Денев, Панайот. Медийният образ на България в края на века. – Литературен форум, бр. 1, 1998, с. 10 [за образа на България в чуждастраниия печат].

Дечева, Виолета. Как ехото заглъхва. – Култура, бр. 1, 1998, с. 9 [за реформата в театъра].

Джамбазова, Вера. Добрият, Лошият и Мръсното копеле. – Култура, бр. 8, 1998, с. 5 [за спирането на предаването „Хъшове“, свободата на словото и протестите].

Джилянов, Георги. Сериозно за чалгата. – Литературен форум, бр. 16, 1998, с. 2.

Димитров, Емил. Новият Т. Ф. Чипев. – Култура, бр. 4, 1998, с. 7 [за началото на веригата книжарници „Хеликон“, разказано от Йордан Панайотов].

Димитрова, Крася. Пътят в поезията на 90-те години. – Литературен вестник, бр. 35, 1998, с. 9-11.

Димов, Иван. Дебат, Концепция, закон. – Култура, бр. 21, 1998, с. 6 [за проектозакона за закрила и развитие на културата].

Дойнов, Пламен. 90-те: разграниченията и близостите на свободата („Кръг 39“, „Петък 13“, Нава“, „Литературен вестник“). – Литературен вестник, бр. 35, 1998, с. 9, 13.

Дойнов, Пламен. Книжни пространства и мистификации. Към проблема за срещата на традициите в българската поезия в края на ХХ век. – Език и литература, бр. 3-4, 1998, с. 131-149 [студия за мистификаторските тенденции в поезията на 90-те години; за поезията на Георги Господинов, Бойко Пенчев, Кирил Мерджански, Бойко Ламбовски и др.].

Дойнов, Пламен. Край и начало на ретроутопичния проект или още едно българсто (не)състояване. – Литературен вестник, бр. 1, 1998, с. 9-11 [за променената литературна ситуация и новия език след 1989 г.]

Дойнов, Пламен. Към началата на българския литературен неоавангард. – Литературен вестник, бр. 16, 1998, с. 9, 11 [за българското дисидентство].

Дойнов, Пламен. Първите седем. – Литературен вестник, бр. 6, 1998, с. 1 [уводен текст; по повод 7-ата годишнина на „Литературен вестник“; с коментар във в. „Литературен форум“, бр. 7, с. 2 в рубрика Не-адекватно].

Дойнов, Пламен. Скриването на читателя. Българската ситуация на четене през 90-те. – Литературен вестник, бр. 11, 1998, с. 1, 13.

Драгостинова, Жанина. Държавата е длъжна да е тук. – Култура, бр. 12, 1998, с. 6 [по повод Закона за закрила и развитие на културата].

Желязкова, Антонина. Съдбата на турското малцинство в България. – Култура, бр. 2, 1998, с. 10-11.

Иванов, Андрей. Корупцията, „застоят“ и новото дисидентство. – Култура, бр. 27, 1998, с. 12 [за идеята за национален консенсус].

Иванов, Андрей. Поглед в огледалото на клуба. – Култура, бр. 44, 1998, с. 1 [за основаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 г.].

Иванов, Андрей. Трети март – преди и сега. – Култура, бр. 9, 1998, с. 1.

Иванов, Николай. За „едностранчивата деидеологизация“ и за едностранчивата идеологизация. – Литературен вестник, бр. 24, 1998, с. 3, 7 [по повод текста на Любомир Георгиев „Без недомлъвки за пораженията на комунизма“, публикуван във в. „Литературен форум“, бр. 18, 1998, коментиращ учебниците по литература].

Игов, Светлозар. Реплика към Левчев. – Литературен форум, бр. 19, 1998, с. 2 [по повод твърдения в мемоарната книга на Любомир Левчев „Ти си следващият“, 1998].

И. И. [Ирина Илиева]. Направи се на мъж! – Култура, бр. 14, 1998, с. 1 [уводен текст; по повод подписана от интелектуалци декларация за НСРТ; с текста на декларацията и имената на подписалите я].

Илиева, Ирина. Речниците и пиратството. – Култура, бр. 16, 1998, с. 3.

Йончев, Димитър. Принос към историята за оазисите. – Култура, бр. 17, 1998, с. 2 [публицистика; за смяната на властта, центъра и периферията].

Йорданов, Александър. От Десети ноември до Десети януари. – Литературен форум, бр. 2, 1998, с. 1 [за протестите през 1989 и 1997 г.].

Йорданов, Александър. От десети ноември до десети януари. Забравеният пример – забравеното сравнение. – Век 21, бр. 1, 1998, с. 4 [публицистичен текст; сравенение между ситуацията през 1989 и 1997 г.].

Йорданов, Александър. Политически монолози. – Век 21, бр. 2, 1998, с. 10 [публицистични фрагменти; политически и обществен коментар].

Камбуров, Димитър. Атлантида и Титаник или литературата и хуманитаристиката след Стената. – Сезон, бр. 1, [зима], 1998, с. 148-166.

Каприев, Георги. Неадекватно и брутално. – Култура, бр. 50, 1998, с. 1 [за жълтата преса и коментарите за Петър Увалиев и Теди Москов].

Каравелов, Любен. Властта и протестите. – Култура, бр. 26, 1998, с. 12 [за идеята за национален консенсус].

Карев, Георги. Не така, г-н Лучников. – Век 21, бр. 9, 1998, с. 4 [за архивите на Държавна сигурност и бившите ѝ сътрудници; полемичен отговор на текста на Светослав Лучников от бр. 8, 1998 г.].

Карев, Георги. Парламентарните грешки по Фройд. – Век 21, бр. 8, 1998, с. 6 [коментар на политическия език след 1989 г.; представяне и фрагменти от книгата „Парламенарните грешки по Фройд“].

Келбечева, Евелина. Ешеровата стълба на българската идентичност. – Lettre Internationale, бр. 19, 1998, с. 21-24 [за българската идентичност и комунистическия период].

Кирова, Милена. Година на липсата. – Култура, бр. 1, 1998, с. 10-11 [за важните художествени, научни и преводни заглавия, издадени през 1997 г.].

Кирова, Милена. Емилия Дворянова – те(к)ст на модерното. – Култура, бр. 21, 1998, с. 5.

Корнажев, Петър. Свободата, демокрацията и порнографията. – Култура, бр. 17, 1998, с. 4 [публицистика].

Кортенска, Мирослава. Ролите на критиката. – Литературен форум, бр. 12, 1998, с. 6 [за театралната критика].

Кузманова, Йорданка. Некомфортности. – Култура, бр. 20, 1998, с. 7 [за промените и неглижирането на езика; публицистика].

Кьосев, Александър. Автобиография, антропология, меланхолия. – Култура, бр. 45, 1998, с. 11 [за възгледите на Цветан Тодоров и книгата му „На чужда земя“, 1998; фрагменти от следговора към книгата].

Кьосев, Александър. Музеят: четири фигури на кражбата. – Култура, бр. 11, 1998, с. 9-11 [по повод връщането в България на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски].

Леонидов, Румен. Да заровим езиковия проблем. – Култура, бр. 30, 1998, с. 5 [за паралелното издаване в България и Македония съответно на „Антология на съвременната македонска поезия“ (София, Свободно поетическо общество, 1998) и „Современни бугарски поети“ (Скопие, Култура, 1998)].

Ликоманова, Искра. Езикова игра – докъде? – Литературен вестник, бр. 25, 1997, с. 2 [текст от кръгла маса на тема „Медиите и езикът им/ни“; рубрика Университетски клуб].

Лозанов, Георги. Трите загуби на четвъртата власт. – Култура, бр. 36, 1998, с. 9 [доклад от конференция на тема „Институционални гаранции за свободата на изразяване“].

Маринкова, Лили. Журналистите са по-устойчиви, отколкото изглеждат. – Век 21, бр. 5, 1998, с. 3 [запис Мила Иванова; коментар за медиите след 1989 г.].

Марковски, Георги. За готините пичове, за хунвейбинската демокрация и за българската литература. – Литературен форум, бр. 34, 1998, с. 3 [за „младите“ и „старите“ в съвременната българска литература; коментар по повод препечатаната в броя публикация „Маоистка битка „срещу“ старите писатели“ на Ясен Атанасов, първоначално публикувана във в. „24 часа“ от 31.08.1998 г.; с отговор „Десет“ на Ясен Атанасов, публикуван във в. „Литературен форум“, бр. 37, 1998, с. 3; с коментар „За алитерационното лице Ясен Атанасов и некои други самовлюбчовци“ на Стоил Рошкев, публикуван във в. „Литературен форум“, бр. 38, с. 2].

Методиева, Юлиана. Еротиката на Наказателния кодекс или защо журналисти лежат зад решетките? – Литературен форум, бр. 6, 1998, с. 3 [с Обръщение от участниците в конференцията „Наказателното преследване на журналисти за обида и оклеветяване, защита на свободното слово и независимата журналистика“].

Методиева, Юлиана. Защо журналистите и в Хаваите си имат куче. – Литературен форум, бр. 14, 1998, с. 1, 4 [за съдебните присъди над журналисти].

Методиева, Юлиана. Какво ще стане, ако не бъдем чути. – Литературен форум, бр. 25, 1998, с. 1-2 [за медийните закони].

Методиева, Юлиана. Нищо лично, Юрий! За посвореното и непозволеното в журналистиката. – Литературен форум, бр. 29, 1998, с. 2 [за „жълтите“ вестници и новини].

Методиева, Юлиана. Обсесиите на един „светец“. – Култура, бр. 46, 1998, с. 9 [за публичното присъствие на Димитър Коруджиев].

Минков, Борис. Граници на съвременната българска белетристика. – Страница, бр. 4, 1998, с. 61-69 [за българската проза в периода 1997-1998 г.].

Мирчева Симона. Тъжно, много тъжно. – Култура, бр. 36, 1998, с. 1 [по повод социологическо изследване за нагласите на българските писатели, читатели и издатели].

Мирчева, Елка. За българския език – maytapsiz. – Култура, бр. 22, 1998, с. 5 [по повод статията на Диана Попова.„Латински български – bez maytap“, публикувана във в. „Култура“, бр. 20, 1998, с. 1].

Мирчева, Симона. Миналата седмица Конституционният съд, вероятно най-авторитетната институция у нас… – Култура, бр. 27, 1998, с. 1 [уводен текст; за изменения в Наказателния кодекс, според които се предвижда затвор за журналистическо мнение].

Младенов, Иван. Комуноидното общество и неговите орисници. – Литературен форум, бр. 16, 1998, с. 10 [за отношенията с Русия, НАТО, БСП и българските медии].

Неделчев, Михаил. Досиетата в Бермутския им триъгълник. – Литературен форум, бр. 27, 1998, с. 7 [глава от книгата на автора „Раздробяване на наивния консенсус“, 1998; с въвеждащите и заключителните думи на автора към книгата; рубрика Представяме].

Неделчев, Михаил. Информационен поток и исторически процес. Наблюдения и обобщения върху стесняващото се и разширяващо се през ХХ век българско публично пространство с нещо като прогноза за XXI век. – Култура, бр. 48, 1998, с. 12 [доклад от международна конференция на тема „Медии и комуникации през XXI век“].

Неделчев, Михаил. Историята на новото явяване на Историята. – Култура, бр. 11, 1998, с. 9-11 [по повод връщането в България на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски].

Неделчев, Михаил. Новият политик-прагматик. – Култура, бр. 16, 1998, с. 12 [балкански контексти; за отношенията между Балканите и Западна Европа].

Неделчев, Михаил. Юрване в държавата. Институционалният срещу моралния авторитет. – Култура, бр. 26, 1998, с. 9 [за правителствата на прехода].

Недков, Здравко. Моите драски. – Литературен форум, бр. 14, 1998, с. 3 [за журналистическата некомпетентност].

Недков, Здравко. Моите драски. – Литературен форум, бр. 25, 1998, с. 1-2 [есеистични фрагменти, включително за мемоарната книга на Марин Георгиев „Записки на слугата“, 1991].

Николчина, Миглена. Какво се случва в новата женска поезия? – Литературен вестник, бр. 12, 1998, с. 4-5.

Новков, Митко. Литература в периферията. Случки от Бургас. – Култура, бр. 51, 1998, с. 8 [за регионализма в литературата].

Новков, Митко. Скрижали в зоопарка. – Култура, бр. 14, 1998, с. 12 [по повод деня на отворените врати на Парламента].

Новков, Митко. Страхотия femina. – Литературен вестник, бр. 25, 1997, с. 4 [за женската поезия и стиховете на Виргиния Захариева и Амелия Личева, 1998].

Новков, Митко. Фрагменти върху Литературния вестник. – Литературен вестник, бр. 6, 1998, с. 17, 23 [по повод 7-ата годишнина на „Литературен вестник“].

Обретенов, Боян. Гратис през историята. – Литературен форум, бр. 3, 1998, с. 3 [публицистика; по темата за отварянето на досиетата и закона за лустрацията].

Обретенов, Боян. Репро. – Литературен форум, бр. 6, 1998, с. 1 [публицистика; за бездуховността на всички нива в социалния, политически и културен живот в България].

Пелева, Инна. Homesick. [по повод връщането в България на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски].

Пелева, Инна. Литература, история, литературна история. – Литературата, бр. 8, 1998, с. 90-96 [за литературоведските възгледи на Никола Георгиев и книгата му с есена „Нова книга за българския народ“, 1991].

Пелева, Инна. Литературата, изговаряна от властта и от неподчинението. – Литературен вестник, бр. 17, 1998, с. 9, 13 [по повод връчването на наградата за разказ „Елин Пелин“ на Дончо Цончев].

Пенчев, Бойко. Аман от хъшове! – Литературен вестник, бр. 7, 1998, с. 1 [уводен текст; за забавното предаване и телевизионния театър „Хъшове“].

Пенчев, Бойко. Литературата в медиите. Днешният случай. – Литературен вестник, бр. 30, 1998, с. 3, 6.

Пенчев, Бойко. Страната на съветите. – Литературен вестник, бр. 12, 1998, с. 1 [уводен текст; за обществено-експертните съвети и проектозакона за културата].

Петрова, Таня. Висш съвет по аудиовизия или трудността да бъдеш. – Култура, бр. 13, 1998, с. 12 [за регулацията с аудио-визуалната сфера].

Петрова, Таня. Обхващане на необхватното? – Култура, бр. 34, 1998, с. 4 [по повод Световния доклад за културата и развитието на ООН и ЮНЕСКО и неговото обсъждане в Софийския университет].

Попилиев, Ромео. Вместо цензура трябва цензура. – Литературен форум, бр. 6, 1998, с. 2 [за поведението на медиите].

Попилиев, Ромео. Дивият българин и културните машинисти. – Литературен форум, бр. 13, 1998, с. 4 [за „лявото“ и „дясното“ в България; публицистика].

Попилиев, Ромео. Опашката на началото. – Култура, бр. 1, 1998, с. 12 [кратък преглед на събитията, отразени в електронните медии, вкл. реформата в културата].

Попилиев, Ромео. Умората от закона. – Литературен форум, бр. 30, 1998, с. 2 [за Закона за радио и телевизия].

Попов, Павел. Ум царува, ум робува, ум… пасе. – Култура, бр. 5, 1998, с. 8 [за заниженото качество и проблемите на висшето образование].

Попов, Стефан. От политическите митове към идеята за добро управление. – Култура, бр. 26, 1998, с. 10-11 [студия].

Попова, Диана. Латински български – bez maytap. – Култура, бр. 20, 1998, с. 1.

Проданова, Христина. Златин Златото. – Култура, бр. 19, 1998, с. 7 [за анимационния филм „Консервфилм“ на Златин Радев; с кратко интервю с автора].

Сивриев, Сава. Вулгарен ли е вулгарният роман. – Литературен форум, бр. 11, 1998, с. 2 [за романите на Христо Калчев].

Сонди, Дьорд. И това не знам на седемнадесети август. – Литературен вестник, бр. 3, 1998, с. 6, 12-13 [за съвременната българска литература; текст, публикуван първоначално в сп. „Хемус“, бр. 3, 1997].

Стефанов, Свилен. Динамика на художествените модели в съвременното българско изкуство. –  Проблеми на изкуството, бр. 1, 1998, с. 3-8 [статията очертава социокултурния контекст на прехода, в който представите за традиционно и иновативно се изключват взаимно – ситуация, която напомня тази на авангардната модерност, но същевременно е различна от нея].

Стателова, Розмари. Фолкът и „академичният дискурс“. – Култура, бр. 37, 1998, с. 6.

Стефанов, Иван. Между политическата апатия и културата на бедността. – Литературен вестник, бр. 7, 1998, с. 3, 16.

Тодоров, Владислав. НАТО, българският въпрос и неговите апостоли. – Култура, бр. 38, 1998, с. 10-11 [с наблюдения върху българския постмодернизъм].

Топалова, Анна, Радева, Маргарита и кол. Дебатът предстои… – Култура, бр. 50, 1998, с. 8 [за Семинара по проблемите на българската култура, организиран от студенти в СУ „Св. Климент Охридски“].

Трендафилов, Владимир. Биньо Иванов без котка и шапка в ръка. – Литературен форум, бр. 21, 1998, с. 1, 3 [за творческата съдба на поета преди и след 1989 г.].

Трендафилов, Владимир. Будители и предводители. – Литературен форум, бр. 7, 1998, с. 1, 4 [за тиражираните от Стефан Цанев ценности и морал].

Трендафилов, Владимир. Групите. – Литературен форум, бр. 11, 1998, с. 1, 4 [за литературните сдружения и обединения; коментирано от Ралица Попова в „Контра-писмо“, публикувано във в. „Литературен форум“, бр. 13, 1998, с. 3; с коментар „Друг стил“ от Георги Господинов в „Литературен вестник“, бр. 13, 1998, с. 1; с отговор на Владимир Трендафилов „Възражение срещу възраженията“, публикуван във. в. „Литературен форум“, бр. 14, 1998, с. 3; с коментар „Хрушчов на литературата“ на Митко Новков във в. „Литературен форум“, бр. 15, 1998, с. 1, 3; с коментар „По повод групите като вражески групировки“ на Димитър Камбуров в „Литературен вестник“, бр. 15, 1998, с. 1; с коментар на „И.“ във в. „Литературен форум“, бр. 16, 1998, с. 2 в рубрика Не-адекватно; с коментар „Д. К. стърчи срамно“ на Палми Ранчев във в. „Литературен форум“, бр. 16, 1998, с. 3; с отговор „Дебатът едва ли ще се състои, поне не в този екип“ на Владимир Трендафилов, публикуван във в. “Литературен форум“, бр. 17, 1998, с. 1, 4].

Трендафилов, Владимир. Езикът като стандарт. – Култура, бр. 20, 1998, с. 9 [за промяната на езика].

Трендафилов, Владимир. Център и периферия. – Литературен форум, бр. 13, 1998, с. 1, 4 [за книгата на Емил Андреев „Касен сецесион“, 1998].

Хроника на оная година. – Култура, бр. 33, 1998, с. 9, 11. [хроника на събитията в „горещите точки“ на света през 1968 г.; не е посочен съставител].

Чалдъков, Георги. Държавата или ние? Кой прави „кладата на интелектуалците“? – Литературен форум, бр. 40, 1998, с. 2 [по повод статии и изказвания на Валерия Велева, Стефан Цанев и Недялко Йорданов].

Чамурлийска, Екатерина. Закон вместо стратегия. – Литературен форум, бр. 12, 1998, с. 2 [по повод подготвяния Закон за закрила и развитие на културата].

Чамурлийска, Екатерина. Писателят и неговият наставник. – Литературен форум, бр. 6, 1998, с. 2 [за позициите на Александър Томов и Димитър Коруджиев в медийния съвет].

 

1999

 

Алипиева, Антоанета. Маските на българската литература. – Култура, бр. 31, 1999, с. 8.

Ангелов-Джендема, Ангел. Творбата вече е продукт. – Култура, бр. 15, 1999, с. 9 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Андреев, Александър. Място за читатели. – Култура, бр. 15, 1999, с. 9 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Барух, Еми. Виртуалната свобода на свободната преса. – Култура, бр. 42, 1999, с. 9, 12.

Бауман, Зигмунт. Интелектуалецът в космическото казино. Прев. от английски Мария Димитрова. – Култура, бр. 36, 1999, с. 6 [за културната политика и икономиката].

Белев, Георги. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наследство; статия от 1981 г.; блок „Как беше четен Б. Иванов“].

Бенатов, Емил. Опус с много ??? – Култура, бр. 46, 1999, с. 6 [за отношението на държавата към културата и интелектуалците].

Билярски, Иван. Judex damnatur, cum nocens absolvitur. – Култура, бр. 3, 1999, с. 4 [публицистика; за псевдоинтелектуалците и необективното правораздаване].

Бодаков, Марин. Поети сме, ама недотам. – Култура, бр. 51, 1999, с. 7 [за поетическите книги на ’99-та].

Бодаков, Марин. Свободни панаирни въртения. – Култура, бр. 48, 1999, с. 5 [за Международния панаир на книгата ‘99].

Борисов, Борислав. Кураторът Яра Бубнова. – Култура, бр. 45, 1999, с. 10 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Буцев, Христо. 55 години народна власт. Нараства нашата революционна бдителност. – Култура, бр. 11, 1999, с. 1 [по повод публикации във в. „Монитор“ и в. „24 часа“ срещу Георги Лозанов; публицистика].

Вагенщайн, Раймонд. След Лайпциг – пак в кочинката. – Култура, бр. 15, 1999, с. 10 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Вандов, Никола. Мениджърът Златко Гулеков. – Култура, бр. 45, 1999, с. 12 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Георги [Тодоров]. Мавзолеят, интелигенцията и диктатурата на политариата. – Култура, бр. 38, 1999, с. 8 [за интелектуалната немощ при опитите за преустройство на мавзолея и за неговото взривяване].

Гергицов, Крум. Театралният критик – съдия или творец. – Култура, бр. 10, 1999, с. 7 [по повод статията на Аве Иванова „Критикът като Некритик…“, публикувана във в. „Култура“, бр. 5, 1999, с. 9].

Гергова, Ани. Библиотеките и държавният социализъм. – Култура, бр. 11, 1999, с. 6.

Господинов, Георги. Адрес. – Литературен вестник, бр. 1, 1999, с. 1 [уводна статия; мястото на  „Литературен вестник“ в културата на прехода].

Гълъбов, Антоний. Културната политика – от монолог към дебат. – Култура, бр. 3, 1999, с. 12.

Гърдев, Явор. Аз съм доволен. – Култура, бр. 15, 1999, с. 11 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Данаилов, Борис. За нуждата от мисловна пауза. – Култура, бр. 9, 1999, с. 8 [за проблемите на НХГ].

Даскалов, Румен. „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“. – Култура, бр. 7, 1999, с. 7 [есе; за Възраждането, Левски и днешния ден].

Даскалов, Румен. Автобусни размисли. – Култура, бр. 23, 1999, с. 7 [есеистичен текст за социално-политическата среда на прехода].

Даскалов, Румен. Какво се случва с българската култура? – Култура, бр. 3, 1999, с. 9, 11 [публицистика; за псевдоинтелектуалците и необективното правораздаване].

Даскалов, Румен. Реалности – привидности. – Култура, бр. 36, 1999, с. 5 [за обществено-политическия живот, гражданското общество, корупцията и др.; фрагменти].

Даскалов, Румен. Чакане. – Култура, бр. 35, 1999, с. 6 [за социализма; фрагменти].

Даскалова, Красимира. Неосмомартенски текст. За мълчанието, за естеството на едно „свещено призвание“ и за други немаловажни неща. – Култура, бр. 9, 1999, с. 6 [за ситуацията на жените в България].

Джамбазова, Вера. Шоуменът Слави Трифонов. – Култура, бр. 45, 1999, с. 9 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Димитрова, Геновева. Главите се затъркаляха. – Култура, бр. 45, 1999, с. 2 [за уволнението на директора на НФЦ Димитър Дерелиев и филма „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова].

Димитрова, Кристин. „Германия, мръсна приказка“ / „България, страна на розите“.– Култура, бр. 15, 1999, с. 12 [за българските писатели и критици на Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Дипчикова, Александра. Народната библиотека 1989-1999 г. – Култура, бр. 6, 1999, с. 6.

Дойнов, Пламен. В преодоляване на Езоповия комплекс. – Литературен вестник, бр. 3, 1999, с. 1, 11-12 [конструирането на алтернативния канон от 60-те години нататък; реабилитирането на поетите от алтернативния канон след 1989 г.].

Дойнов, Пламен. Завръщането на Биньо Иванов през 90-те. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 14-15 [алтернативният канон през прехода; акценти: специфичният характер на завръщането на Б. Иванов – сравнение с Константин Павлов – липсата на травма от тоталитарната цензура – поезията на Б. Иванов като „антиномия на реалността“ – сливането на субекта с литературното – отказ от конкретно живеене – характеристики на творчеството след 1989 г.].

Драгостинова, Елена. Промоутърът Иван Несторов – Амебата и Димитър Ковачев – Фънки или „София Мюзик Ентърпрайсис“. – Култура, бр. 45, 1999, с. 11 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Драгостинова, Елена. Спонсорът Веселина Паскова или „Мобиком“. – Култура, бр. 45, 1999, с. 11 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Евтимов, Иван. Постиндустриални илюзии и реалност. – Култура, бр. 28, 1999, с. 10-11.

Евтимова, Петранка. Анкета за националния дебат за културата. – Култура, бр. 5, 1999, с. 6 [резултати от 52 експертни мнения].

Желев, Желю. Из „Встъпителни думи“ към сборника „Шесто управление срещу неформалните организации в България 1988-1989 г.“ – Култура, бр. 29, 1999, с. 1 [цитати за увод].

Знеполски, Боян. Между Хабермас и Рикьор. Българските нормативни терзания. – Култура, бр. 50, 1999, с. 10-11 [за Международната научна конференция „Между фактите и нормите. Основи и функциониране на демокрацията в комплексните общества“].

Иванов, Андрей. Корупцията – всенародно дело. – Култура, бр. 47, 1999, с. 6-7 [с наблюдения и върху българския национален характер].

Иванова, Аве. Критикът като Некритик или колко е сладко да си Некритик, мирно, с една дума положително! – Култура, бр. 5, 1999, с. 9 [за българската театрална критика].

Иванова, Мирела. Кръжене около панаира. – Култура, бр. 15, 1999, с. 11 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Илиева, Ирина. Издателят Раймонд Вагенщайн. – Култура, бр. 45, 1999, с. 10 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Камбуров, Димитър. 10 ноември 10 години по-късно. – Литературен вестник, бр. 36, 1999, с. 1.

Кирова, Милена. Сбогом на възрожденското. – Култура, бр. 17, 1999, с. 12 [по повод бомбардировките на НАТО в Югославия; за позициите на българските интелектуалци по темата].

Константинов, Асен. Моят и техният театър. – Култура, бр. 49, 1999, с. 6 [кратък преглед на съвременния български театър и драматургия].

Кохак, Еразим. Демокрация за черни дни. – Култура, бр. 31, 1999, с. 5 [източноевропейски контексти; из книгата на автора „Пътеводител по демокрация“].

Кръстев, Тодор. Възстановяване на нарушения консенсус. – Култура, бр. 3, 1999, с. 10-11 [за книгата на Михаил Неделчев „Раздробяване на наивния консенсус“ и българската архитектурна среда].

Кънчев, Николай. На панаир като на панаир. – Култура, бр. 15, 1999, с. 10 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Лазаров, Лазарин. За какво всъщност се сърдим на Запада? – Култура, бр. 46, 1999, с. 2.

Лазовски, Атанас. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наследство; статия от 1973 г.; блок „Как беше четен Б. Иванов“].

Леви, Клер. Бардът Васко Кръпката. – Култура, бр. 45, 1999, с. 9 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Личева, Амелия. Следпанаирно. – Култура, бр. 22, 1999, с. 6 [за Пролетния панаир на книгата].

Минков, Борис. Роман ’99. Страна и хора. – Литературен вестник, бр. 42, 1999, с. 4 [критически преглед на значимите български романи, излезли през 1999 г.].

Мутафов, Енчо. Водорасли на брега. – Култура, бр. 5, 1999, с. 10-11 [за отварянето към европейските модели и за книгите на Цветан Тодоров].

Мутафов, Енчо. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наслидства; статия от; статия от 1981 г.; блок „Как беше четен Б. Иванов“].

Нанков, Никита. Западният Друг като по-добър български Аз. – Литературен вестник, бр. 31, 1999, с. 1, 10-11 [отношението към западната култура и цивилизация през късния социализъм и началото на прехода].

Неделчев, Михаил. Архивът. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [статия за отварянето и работата по архива на Биньо Иванов].

Неделчев, Михаил. Краевековният диалог. – Култура, бр. 24, 1999, с. 12 [за краевековните утопии; текст, представен на научната конференция „Краят на века – раздели, носталгии и надежди].

Неделчев, Михаил. Липси, недостизи, отсъствия, откази. – Култура, бр. 46, 1999, с. 12 [за ситуацията на българската преса през последното десетилетие].

Неделчев, Михаил. Панаир с културна мисия. – Култура, бр. 15, 1999, с. 10 [за Лайпцигския панаир на книгата и фокусната за 1999 г. страна България].

Недков, Здравко. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [алтернативният канон през прехода; статия от; статия от 1973 г.; блок „Как беше четен Биньо Иванов“].

Новков, Митко. Книжарят Гинка Панайотова, Йордан Панайотов. – Култура, бр. 45, 1999, с. 12 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Новков, Митко. Краят. Миналото на една (отминала) илюзия. – Култура, бр. 19, 1999, с. 5 [източноевропейски контексти].

Новков, Митко. Прекият роман като нов вариант на реалистичната литература или с кал(чев) нюх под полите на Родопите. – Литературен вестник, бр. 42, 1999, с. 2-3.

Обществените нагласи към медиите – структура и динамика. – Култура, бр. 23, 1999, с. 10-11 [въз основа на резултати от социологическо проучване, изготвено и подписано от екип на Агенция „Витоша рисърч“].

П. Д. До другата трева, Навярно вечно, Природи, Си искам живота, Часът на участта. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 1 [алтернативният канон през прехода – уводна статия към тематичния брой, посветен на Биньо Иванов].

Пенчев, Бойко. Българската литература през 90-те. – Литературен вестник, бр. 14, 1999, с. 7, 12-13 [90-те години като освобождение за българската литература; за поезията на 60-те като начало на промените; за разпада на литературната система, книгоразпространението, публиките, престижа на литературното; за постмодернизма и академичната субкултура; за формирането на ново поколение и др.].

Попова, Диана. Епичното събаряне на мавзолея в събота и неделя. – Култура, бр. 34, 1999, с. 1 [впечатления от първо лице на авторката].

Попова, Диана. Прозаичното събаряне на мавзолея от понеделник до петък. – Култура, бр. 35, 1999, с. 2-3 [за взривяването на мавзолея на Георги Димитров].

Първанов, Петър. Приписки от светския граал. – Култура, бр. 48, 1999, с. 6 [за основаването на Ордена на трубадурите средиземноморци].

Радев, Златин. Дайте да си кажем истината в очите… – Култура, бр. 8, 1999, с. 9-11 [за ситуацията на българската анимация; с извлечение от Протокол от събранието на сдружение „Анимация“ и Отворено писмо до министъра н културата Емма Москова].

Радиочовекът Константин Марков. – Култура, бр. 45, 1999, с. 10 [под надслов „1989-1999. Нови видове в културната фауна“].

Ракьовски, Цветан. Недоволството от живота и от езика (Крахът на мита за поезията в стиховете на Румен Леонидов). – Литературен вестник, бр. 4, 1999, с. 6 [поезията на Румен Леонидов в контекста на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в.].

Русков, Любен. Залезът на желязната гвардия. – Култура, бр. 41, 1999, с. 3 [за конгрес на Съюза на българските писатели].

Спасов, Иван. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наследство; статия от 1973 г.; блок „Как беше четен Биньо Иванов“].

Спасов, Иван. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [„преосмисляне на литературното наследство; статия от 1978 г.; блок Как беше четен Б. Иванов“].

Спасов, Радослав. Държавата и българското кино. – Култура, бр. 15, 1999, с. 7.

Тодорова, Мирослава. За мига на срещата. – Култура, бр. 49, 1999, с. 6 [кратък преглед на съвременния български театър и драматургия].

Тороманов, Владимир. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наследство; статия от; статия от 1981 г.; блок „Как беше четен Биньо Иванов“].

Трендафилов, Владимир. Вирусът на масовия план. – Култура, бр. 13, 1999, с. 9 [за „високата“ и „ниската“ култура в България, за тоталитаризма, интелектуалеца, чалгата и др.].

Третнер, Андреас. Литературата е амбулантна стока. Поглед отвътре към литературната сцена в България, страна на фокус на пролетния панаир на книгата в Лайпциг. – Литературен вестник, бр. 14, 1999, с. 3 [поглед към литературната ситуация в България след 1989 г. – социалният статут на литературата по времето на прехода].

Увалиев, Петър. Безкраят на историята. – Култура, бр. 28, 1999, с. 2 [за тоталитарните и демократични политически системи].

Узунова, Румяна. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наследство; статия от 1973 г.; блок „Как беше четен Биньо Иванов“].

Уолф, Джеймс Брейв. Да искаш да живееш. Прев от английски Лилия Уолф. – Култура, бр. 30, 1999, с. 12 [за посоките на развитие на България].

Фотев, Георги. Обществото на знанието. – Култура, бр. 28, 1999, с. 9, 11 [за различните типове (постиндустриални, информационни, постмодерни и др.) общества].

Фрагмент от статия на Антоанета Алипиева в „Литературен форум“, бр. 19, 1999. – Литературен вестник, бр. 20, 1999, с. 2 [постмодернизмът като естетическа платформа на групата около „Литературен вестник“; рубрика Видено и чуто].

Хаджикосев, Симеон. Фрагмент от статия, посветена на Биньо Иванов. – Литературен вестник, бр. 10, 1999, с. 9 [преосмисляне на литературното наследство; статия от 1973 г.; блок „Как беше четен Биньо Иванов“].

Хр. Б. [Христо Буцев]. Ботаническо. – Култура, бр. 34, 1999, с. 1 [уводен текст; за взривяването на мавзолея на Георги Димитров и българския преход].

 

2000

 

А. Б. [Ани Бурова]. Прелиствайки главата за 90-те години… – Литературен вестник, бр. 22, 2000, с. 1 [уводен текст; документалността по отношение на близкото минало; източноевропейски контексти].

Александрова, Ирен. Чувство за бавно изчезване. За поезията на Георги Рупчев. – Литературен вестник, бр. 7, 2000, с. 11 [присъствието на Георги Рупчев през 90-те като част от български литературен „декаданс“ – времето и пространството в поезията на Рупчев].

Александрова, Петя. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 13 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Ангелова, Вяра. Какво се случи в спешно отделение? – Култура, бр. 16, 2000, с. 1 [за конфликта между журналисти и политици; рубрика От въздуха подхванато].

Ангелова, Искра. Внимание! Чупливо. Почти четири години по-късно, почти навременна равносметка. – Култура, бр. 48, 2000, с. 12 [за студентските антиправителствени протести].

Бодаков, Марин. Доколкото си спомням. – Литературен вестник, бр. 31, 2000, с. 5 [слово, четено на представянето на мемоарната книга на Георги Данаилов „Доколкото си спомням“].

Бодаков, Марин. На 28 октомври т. г. в салона на Народния театър „Иван Вазов“ акцията „Побити камъни…“ продължи… – Култура, бр. 43, 2000, с. 7 [за продължението на акцията „Побити камъни за българската духовност“, посветено „на хората, отдали живота си за духовното извисяване на народа“].

Бодаков, Марин. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 12 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Борисова, Силвия. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 13 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Буцев, Христо. Блага отвара от отвращения. – Култура, бр. 16, 2000, с. 1 [уводен текст; за държавността и българската политическа среда].

Валицки, Анджей. За свободата и робствата през ХХ в. – Литературен вестник, бр. 7, 2000, с. 9, 12 [статия, посветена на съветската интелигенция и отношенията ѝ с тоталитарната власт].

Вандов, Никола. Разговор за пътя. – Култура, бр. 23, 2000, с. 6  [за театралната реформа].

Василева, Мария. Между реалното и виртуалното. – Култура, бр. 37, 2000, с. 8 [по повод кръгла маса на тема „Българска култура“ по време на Роженския събор].

Ватова, Пенка. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 10-11 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“; проблематизиране на издателските механизми в българската периодика през 90-те – държавната и частната политика спрямо специализираните периодични издания в областта на културата и литературата].

Гайтанджиев, Генчо. „Чалгия“ не е мръсна дума. – Култура, бр. 37, 2000, с. 9, 11.

Георгиев, Антони. Бързи бележки за Българския Великден. – Култура, бр. 17, 2000, с. 4 [за инициативата на правителството на Иван Костов и българската политическа среда].

Георгиев, Марин. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 13 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Георгиева, Гергана. Наративни игри в новелата „Жените на Варшава“ на Георги Марков. – Литературен вестник, бр. 4, 2000, с. 6 [рецепцията на емигрантската дисидентска литература през 90-те].

Господинов, Георги. Белград – 20 дни по-късно, 10 години по-рано. – Литературен вестник, бр. 37, 2000, с. 1, 9 [описание и впечателния от Белградския панаир на книгата през 2000 г.; аналитични наблюдения върху процесите в балканското книгоиздаване след 1989 г.; сравнения със ситуацията в България].

Господинов, Георги. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 13 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Гурковска, Юлия. Да се готви хан Аспарух. – Култура, бр. 13, 2000, с. 1 [за комунистическия режим и съвременния парламентарен живот].

Гърдев, Явор. Едно нужно признание. – Култура, бр. 7, 2000, с. 12 [за управлението на културата].

Даскалов, Румен. Миражът „Европа“. – Култура, бр. 44, 2000, с. 3 [за интегрирането на България в Европа].

Димитрова, Кристин. За българщината и американщината. – Култура, бр. 29, 2000, с. 12.

Димчев, Александър. Университетските библиотеки. Състояние, тенденции, перспективи. – Литературен вестник, бр. 2, 2000, с. 12 [възникването на новия академичен модел на Запад през 60-те години на ХХ в. – развитието на нов тип информационно обезпечаване на университетите – кризата и изоставането в развитието на университетската библиотечна мрежа в България – недостатъчната връзка на университетите с библиотеката].

Дойнов, Пламен. Академия без книга и книга без академия. – Литературен вестник, бр. 2, 2000, с. 11 [развитието на връзката между университетското образование и академичната книга през 90-те години; недостатъчното присъствие на книгата в българската академия; специфика на книжното присъствие в българския университет – „учебникарското“ писане на академични книги].

Дойнов, Пламен. Българската литература търси европейските си имена. – Литературен вестник, бр. 40, 2000, с. 4 [българската литература в превод на чужди езици след 1989 г. – „културата на отсъствието“ като понятие, обозначаващо фалшивата преводна практика при някои български автори, заплащащи или собственоръчно изработващи преводите на книгите си на чужди езици; реалното присъствие на съвременната българска литература в чужда среда].

Дойнов, Пламен. Българският литературен соц-арт. – Литературен вестник, бр. 7, 2000, с. 9, 13.

Дойнов, Пламен. Две явление и една книга. Три фрагмента. – Литературен вестник, бр. 20, 2000, с. 11 [статия от типа на т. нар. календарно форматиране на литературата, разглеждащо появата на произведенията и авторите в литературноисторичската рамка на годините на издаване; тенденции и явления в българската литература между 1997 и 1999 г.].

Дюлгерова, Елица. Травма ли е емиграцията? Увод към един мазохистичен мит. – Култура, бр. 43, 2000, с. 8.

Жеков, Александър. Кой провали театралната реформа? – Култура, бр. 9, 2000, с. 5.

Жилиев, Юлиан. Българската литература през 90-те. – Литературен вестник, бр. 36, 2000, с. 9-10 [статия за многообразието на почерци и поетики в литературата на 90-те, тиражираните представи за край на литературата, фигурата на поета и др.].

Зарев, Владимир. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 12 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“; посткомунистическата криза в културната периодика – държавното бездействие в областта на културата – недостатъчността на обществените финансови средства за култура].

Знеполски, Боян. Отгласи. За емиграцията и цивилизацията на българите. – Култура, бр. 20, 2000, с. 5 [за инициативата „Българският Великден“ на правителството на Иван Костов].

Знеполски, Ивайло. Посткомунистически употреби на паметта. – Култура, бр. 44, 2000, с. 10-11.

Знеполски, Ивайло. Пустинята и оазисите. Как „Черната книга на комунизма“ се чете на Запад и на Изток – сравнителни размишления. – Култура, бр. 17, 2000, с. 9.

И какво министерство?… – Култура, бр. 7, 2000, с. 1 [уводен текст; за управлението на културата; подписано „Култура“].

Иванов, Андрей. Тъга пред Великден. – Култура, бр. 16, 2000, с. 1 [за правителствената криза при управлението на Иван Костов].

Илиева, Ирина. „20-и век. Опит за равносметка“. – Култура, бр. 10, 2000, с. 5 [за едноименна конференция, инициирана и осъществена от Гьоте институт и Софийския университет].

Илиева, Ирина. Има ли аргументи? – Култура, бр. 27, 2000, с. 8 [за международната конференция „Националната идентичност на българското кино в процеса на глобализация; за тенденциите, темите и т.н. в игрално кино].

Илиева, Ирина. Историкът и промените. 17 погледа върху историята. – Култура, бр. 46, 2000, с. 9, 12 [за Международната научна конференция „Историята пред предизвикателствата на промените и паметта“].

Илиева, Ирина. Култура и BG: пампоровски тези. – Култура, бр. 35, 2000, с. 7 [за кръгла маса на тема „Българска култура“ по време на Роженския събор].

Илчев, Иван. Българският ХХ век. – Култура, бр. 50-51, 2000, с. 5, 7.

Качването в движение е опасно. Слизането в движение е още по-опасно. Разговор на Христо Буцев с Иван Кръстев. – Култура, бр. 50-51, 2000, с. 9, 12.

Кирилова, Спасиана. Свободните медии като несбъднати отговори. – Култура, бр. 24, 2000, с. 1.

Кирова, Милена. Новобогаташът в плен на жълтия интерес. – Култура, бр. 48, 2000, с. 5.

Кисьов, Стефан. Вампирите в българската литература. – Култура, бр. 50-51, 2000, с. 8 [за българските писатели на ХХ в.].

Курташева, Биляна. Трите лели на поетите. Семейният романс в поезията на 90-те. – Култура, бр. 48, 2000, с. 8.

Кьосев, Александър. Университетът – фактите и нормите. – Култура, бр. 19, 2000, с. 10-11.

Лулчева, Диляна. По следите на изчезващата критика. – Литературен вестник, бр. 29, 2000, с. 4-5 [за основаването на сп. „Критика“ и целите, които то си поставя, в контекста на намиращата се в криза българска литературна критика].

Неделчев, Михаил. Нови бягства от свободата. – Култура, бр. 17, 2000, с. 12 [с припомняне на събитията от 10 ноември 1989 г.].

Николаева, Радост. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 12 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Новков, Митко. Българският Великден. – Култура, бр. 16, 2000, с. 5 [за инициативата на правителството на Иван Костов и българската политическа среда].

Новков, Митко. Пост модерният роман и неговият български случай. – Култура, бр. 18, 2000, с. 8.

Новков, Митко. Преходът като краен етап на класовата борба против интелектуалците. – Култура, бр. 29, 2000, с. 9.

Попов, Иван. Изходи за книгата. – Култура, бр. 44, 2000, с. 8 [за политиките в книгоиздаването].

Попов, Павел. Интелектуалците и провала на прехода. – Култура, бр. 46, 2000, с. 10-11.

Попова, Диана. Бездуховността, която… – Култура, бр. 9, 2000, с. 1.

Попова, Диана. Безогледните срещу беззащитните. – Култура, бр. 43, 2000, с. 7 [за акцията „Побити камъни за българската духовност“, посветена на починалите културни дейци в периода 1990-2000 г.].

Райчев, Андрей. Жива и мъртва власт. – Култура, бр. 44, 2000, с. 9 [фрагмент от книгата „Привилигировани гледни точки“; с част от послеслова към книгата на Деян Деянов].

Свиридова, Александра. Десет години с право на кореспонденция. Прев. от руски Мария Вандова. – Култура, бр. 1, 2000, с. 9, 12 [с публикувани хроники на събитията през 1989 г.].

Сухиванов, Иван. Забележка. – Литературен вестник, бр. 7, 2000, с. 2 [реално несъстоялият се бунт на българската рокмузика преди 1989 г. – преходът и случването на роккултурата чрез присъствието на световните групи у нас].

Тенев, Георги. 17.02.2000, в реално време. – Култура, бр. 7, 2000, с. 9 [за управлението на културата].

Теофилов, Иван. За да добием присъственото си лице. – Литературен вестник, бр. 37, 2000, с. 3, 6 [доклад за дейността на Сдружението на българските писатели – увод, тематизиращ назоваването на Иван Теофилов като „баща“ на поетическото поколение на 80-те].

Тодоров, Цветан. В името на народа. Прев. от френски Росица Ташева. – Факел експрес, бр. 3, 2000, с. 106-121 [откъси от предговора към сборника „В името на народа“ (1992), съдържащ свидетелства за комунистическите лагери в България].

Трендафилов, Владимир. Абонати на чудото: ирационалното като социална надежда. – Култура, бр. 43, 2000, с. 5 [есе; за социалната среда в България].

Христова, Наталия. Между идеите и идеологията. Българският художествен елит през втората половина на ХХ век. – Култура, бр. 18, 2000, с. 8 [за комунистическото минало на България].

Ценов, Чавдар. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестинк, бр. 5, 2000, с. 12 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].

Чолева, Силвия. Съдбата на литературната периодика през 2000-та година. – Литературен вестник, бр. 5, 2000, с. 13 [статия от поредицата „Съдбата на литературната периодика през 2000-та година“].